Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
гр. Сливен, 20. 09. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети септември,
две хиляди и
деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и
на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно
административно-наказателно дело № 135 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Мъка“ ЕООД – с.
Градец, община Котел, подадена против Решение № 26 от 31.05.2019 г., постановено
по АНД № 26 / 2019 г. по описа на
Районен съд – Котел, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
20-002480 от 20.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
Сливен, с което на „Мъка“ ЕООД, за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл.
1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с
чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
В касационната жалба жалбоподателят твърди, че
решението на Районния съд е неправилно, тъй като е незаконосъобразно и
необосновано. Излага
съображения, че от доказателствата по делото е установено, че към момента на
проверката лицето М. е изпълнявал дейност по о. на к. п. по силата на сключен
между страните, преди датата на проверката, граждански договор за и. Моли
решението на Районния съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение,
с което да бъде отменено процесното НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не
се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП, Районният съд, след
като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за
установено, че описаното в АУАН и НП административно нарушение е извършено от жалбоподателя;
изложил е обосновани съображения за неоснователност на наведените от
жалбоподателя доводи; направил е извод, че при съставяне на АУАН и издаване на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения; счел е, че наложената
санкция е правилно определена.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и
правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото
доказателства и с приложимото право, и се споделят от настоящия съдебен състав.
Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Съдът правилно е установил фактическата обстановка по
делото, като е приел, че на 06.02.2019 г. около 14,30 ч. е извършена проверка
от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен, по спазване на
трудовото законодателство на „Мъка“ ЕООД в обект на контрол – цех за к. в с. Г.,
община К.; при проверката на място от инспекторите е констатирано, че лицето Д.
Х. М. предоставя работна сила, извършвайки дейност – р. на к. п. с циркуляр, с
определено работно място, работно време и длъжност, които обстоятелства лицето
е декларирало писмено; на 08.02.2019 г. на контролния орган е представен
граждански договор № 1 от 04.02.2019 г., сключен между „Мъка“ ЕООД и Д. Х. М.;
не е представен трудов договор; въз основа на представените документи, от
проверяващите е констатирано, че „Мъка“ ЕООД, в качеството си на работодател, е
допуснал до работа лицето Д. Х. М. без трудов договор в писмена форма, като
нарушението е извършено на 06.02.2019 г., а е установено на 08.02.2019 г. За
констатираното нарушение, на дружеството е съставен и връчен АУАН на 08.02.2019
г. Въз основа на съставения АУАН, на 20.02.2019 г. е издадено процесното НП, в
което наказващият орган е приел за установено, че е извършено от дружеството
посоченото в акта нарушение.
Въз основа на установените по делото факти, Районният
съд при правилно приложение на материалния закон обосновано е приел, че
жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което законосъобразно
е ангажирана имуществената му отговорност. Направил е извод, че са налице доказателства,
сочещи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ и
наличие на трудово правоотношение между дружеството и Д. Х. М., което не е
уредено като такова чрез сключване на трудов договор в писмена форма, преди постъпването на лицето на
работа.
Районният съд е обсъдил подробно всички доказателства
по делото, извършил е задълбочен и прецизен анализ на събрания доказателствен
материал и е изяснил всички обстоятелства от съществено значение за правилното
решаване на спора, поради което настоящата инстанция споделя изцяло направените
от Районния съд правни изводи и приема, че обжалваното решение е
законосъобразно. Всички доводи в обратния смисъл, изложени в касационната
жалба, са неоснователни.
Извършеното от “Мъка” ЕООД нарушение правилно е
квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл.
1, ал. 2 от КТ, касаещо неуреждане като трудово
правоотношението по предоставяне на работна сила от лицето Д. Х. М. на
06.02.2019 г. като работник на обекта, стопанисван от дружеството. При правилна
преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
първоинстанционният съд е извел обоснован извод, че е осъществен съставът на
това административно нарушение. Събраните доказателства по делото обосновават
категоричен извод, че Д.Х.М.е престирал работна сила
в обект на проверяваното дружество при съществуващи елементи на трудово
правоотношение. От подписаната от работника декларация, дадените обяснения пред
проверяващите, а и от разпита му в съдебно заседание, е видно, че лицето е
осъществявало трудова функция като работник без трудов договор. Елемент от
минимално необходимото договорно съдържание на трудовото правоотношение е
характерът на работата. Това е трудовата функция на работника или служителя,
която се определя от предмета на дейността, извършвана от работника или
служителя, обема на работата и условията, при които я изпълнява. В случая от
събраните доказателства може да се направи категоричен извод за конкретната
функция, която е осъществявал Д.Х.М.в обекта, стопанисван от жалбоподателя, и
при какви условия е това изпълнение – длъжност, работно място, работно време,
йерархическа подчиненост. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода
на Районния съд, че Д.Х.М.е предоставял работна сила по трудово правоотношение,
без същото да е било уредено като такова с трудов договор в писмена форма. В
този смисъл е правилен и обоснован изводът на Районния съд, че нарушението е
доказано и дружеството следва да понесе предвидената в закона имуществена
отговорност.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26 от 31.05.2019 г., постановено по
АНД № 26 / 2019 г. по описа на Районен
съд – Котел.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: