Регистрационния номер ще бъде генериран след предаване заГрад
подпис на актаВарна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 16.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100502161 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ГПК.
Образувано е по две жалби, депозирани от адвокат Евгения Дойнова със съдебен
адрес: гр. Варна, ул. „Македония“ № 159, офис 2, в качеството на пълномощник на П. М. А.
с ЕГН ********** – длъжник по изп. дело № 3017 по описа за 2005 г. на ДСИС към РС
Варна , както следва:
- жалба с вх. № 2877/04.02.2020 г., с която са оспорени начислените разноски по
изпълнителното дело, както и
- жалба с вх. № 6371/13.03.2020 г., в която е обективирано искане за отмяна на отказа
на ДСИ да приключи, респективно да прекрати изпълнителното производство.
В първата жалба с вх. № 2877/04.02.2020г. жалбоподателят твърди, че по
изпълнителното производство не следва да се извършват никакви изпълнителни действия,
като сочи следните доводи: вземането е за издръжка, която е следвало да бъде изплащане на
дете чрез неговата майка, но тя е починала на 15.11.2006г. Към датата на получаване на
ПДИ от длъжника – 27.01.2020г., детето вече е било навършило пълнолетие (от дата
04.02.2017г.), поради което по силата на закона е отпаднало и задължението за изплащане на
издръжка. Сочи, че държавата не е изплащала издръжка на детето, тъй като липсват
доказателства за извършвани такива плащания. Заявява, че след смъртта на Ана Димитрова,
няма как тя да е получавала плащания за издръжка. Твърди, че след навършване на
пълнолетие на детето, е отпаднало законното основание за изплащане на издръжката, поради
което от този момент е започнал да тече срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и е настъпила
перемпция по делото на 04.02.2019г. Сочи, че по делото липсват доказателства за заплатена
издръжка от страна на държавата, от страна на Община Варна, както и от страна на ДСП-
Варна в размер на 5 210 лева, както и за заплащане издръжка в размер на 5 760 лева.
1
Жалбоподателят твърди, че посочените от ДСИ Варна разноски в размер на 576.96
лева не се дължат от длъжника по изпълнителното дело, тъй като по делото няма никакви
доказателства за извършени разноски, както и няма доказателства за събрани вземания от
ДСИ, нито доказателства за платени суми в полза на взискателя. Предвид това, моли съда да
постанови акт, с който да приеме, че длъжникът не дължи разноски по изпълнителното дело.
Претендира и сторените от него разноски в настоящото производство.
В законоустановения срок взискателите не са взели становище по наведените
оплаквания.
Във втората жалба с вх. № 6371/13.03.2020 г., жалбоподателят твърди, че
изпълнително дело № 20053110403017 по описа на ДСИ Варна, е било образувано по молба
на Ана Иванова Атанасова, действаща като майка на Е.П.А., въз основа на изпълнителен
лист от 06.01.2005г., издаден от РС Варна. Сочи, че за пръв път е получил покана за
доброволно изпълнение по делото на 27.01.2020г.
Твърди, че от 15.11.2006г. е налице сливане на качеството на длъжника по делото с
качеството на законен представител на взискателя, тъй като майката на детето е починала на
тази дата, а длъжникът е останал единствен негов родител и законен представител,
респективно и титуляр на всички родителски права и задължения, включително на
задължението на издръжка. Сочи, че от 15.11.2006г. не са извършвани никакви
изпълнителни действия по делото, поради което са налице основания за прекратяването му.
Заявява, че към датата на получаване на ПДИ, детето Емил Атанасов е навършил
пълнолетие, поради което задължението за присъдена издръжка по изпълнителния лист е
прекратено по силата на закона. Предвид това, твърди, че от 04.02.2017г., съдебният
изпълнител няма право да извършва действия по събиране на вземането за издръжка, тъй
като е обвързан от изпълнителния лист.
Сочи, че след датата на навършване на пълнолетие на детето, взискателят Домашен
социален патронаж – Варна, не е искал никакви изпълнителни действия по делото, поради
което отново са налице основанията за приключване на делото поради изплащане на
задължението или респективно за прекратяване на производството поради перемпция.
Заявява, че всички плащания по делото, извършени от Домашен социален патронаж – Варна
са без правно основание, доколкото социалният патронаж е социална услуга към общината
и няма правна уредба, която да предвижда изпълнение на задължението за плащане на
присъдена издръжка от държавата чрез общината, да се извършва от ДСП. Моли за отмяна
на обжалвания отказ на ДСИ Варна за приключване, респективно за прекратяване на
производството, както и за присъждане на сторените разноски по делото.
В законоустановения срок взискателите не са взели становище по подадената жалба.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е администрирал делото,
ведно с мотиви за жалбите.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото
производство, очертани в жалбите и като взе предвид събрания и приобщен по делото
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК,
приема за установени следните фактически положения:
На 18.01.2005г. по молба на А. И. Д. , действаща като майка на Е.П.А., роден на
2
04.02.1999г., въз основа на изпълнителен лист от 06.01.2005г. на РС Варна, е било
образувано изпълнително дело № 20053110403017 по описа на ДСИ Варна, за принудително
събиране на присъдената издръжка в тежест на бащата, в размер на 80 лева месечно, до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. По така
образуваното изпълнително дело не са постъпвали суми от задълженото лице – Пламен
Атанасов.
На 13.04.2005г. Ана Димитрова е депозирала молба до кмета на Община Варна, чрез
ДСИ при РС Варна, с която на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба за изплащане от държавата
на присъдени издръжка (отм.) и във връзка с чл. 92 от СК (отм.), е помолила да бъде
изплатена дължимата сума за периода от 01.06.2004г. до 28.02.2005г. в размер на 720 лева.
ДСИ е изпратил молбата до Домашен социален патронаж – Варна, с указания, сумите да
бъдат превеждани по конкретна сметка на съдия-изпълнителя.
Видно от представените по делото платежни документи – авизо по платежно
нареждане, от ДСП Варна са преведени по сметка на съдебния изпълнител суми в общ
размер на 1 120 лв. /хиляда сто и двадесет лева/, за периода от 23.03.2005г. до 30.08.2005г.
С молба от 17.05.2005г. Ана Димитрова е поискала от ДСИ, постъпващата по делото
издръжка за детето Емил Атанасов, да бъде превеждана по банков път и конкретно по
банкова сметка, открита на нейно име при „ЦКБ“ АД. Отново от представените по делото
доказателства е видно, че от ДСИ Варна са преведени на Ана Димитрова суми в общ размер
на 240 лева, като няма данни за дати на извършените парични преводи.
Видно от приложения към делото Препис-извлечение от Акт за смърт, А. И. Д. е
починала на 15.11.2006г. От документите по делото се установява, че детето Емил Атанасов
е родено на 04.02.1999г., и съответно е навършило пълнолетие на 04.02.2017г.
На 20.12.2019г. от ДСИ Варна е изпратено съобщение до Домашен Социален
Патронаж – Варна, с което последното е уведомено, че следва да посочи размера на
изплатената от Община Варна издръжка на взискателя по делото Ана Иванова Атанасова,
както и да посочи банкова сметка за превод на суми. На 06.01.2020г. по делото е входиран
отговор от Главния счетоводител на Домашен социален патронаж при Община Варна, в
който е посочено, че на взискателя по делото е изплатена издръжка в размер на 5 120 лв.
/пет хиляди сто и двадесет лева/, за периода от 2005г. до 2009г. По делото липсват
доказателства, от които да се установи действителното заплащане на посочената сума. Въз
основа на този отговор, с Разпореждане от 06.01.2020г., ДСИ при РС Варна е конституирал
като взискател по делото и ДСП Варна.
На 27.01.2020г. е връчена покана за доброволно изпълнение на задълженото лице по
делото – Пламен Атанасов, в която е посочен размер на задължението 5 760 лв. –
неолихвяема дължима сума в полза на взискателите Ана Иванова Атанасова и Домашен
социален патронаж – Варна, както и такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в размер на
576.96 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбите:
3
Жалбите, депозирани от адвокат Евгения Дойнова, в качеството на пълномощник на
длъжника по делото П. М. А. , са подадени в срок. Изхождат от активно легитимирано лице
и са против актове на съдебен изпълнител, подлежащи на обжалване – арг. от чл. 435, ал. 2,
т. 6 и т. 7 от ГПК. Налице е и правен интерес, поради което същите са процесуално
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Относно основателността на жалба вх. № 6371/13.03.2020 г.:
Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл. 433 ГПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Последните дела, в кръга на които попада и настоящото изпълнително дело, са изрично
изключени от приложното поле на съдържащото се в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратително
основание.
Присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена при изменение на
обстоятелствата. Навършването на пълнолетие на детето, което има правото на издръжка
(взискателя по изпълнителното дело), съгласно чл. 150 СК, респ. чл. 86 СК – отм., е
основание за прекратяване на същата. При навършване на пълнолетие издръжката на детето
се прекратява по силата на закона. Поради това решението, с което е присъдена издръжката,
губи силата си, щом детето навърши 18 години – в този смисъл са задължителните
разяснения, дадени в т. 16 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленум на ВС.
В настоящия случай изпълнителното дело е било образувано за принудително
събиране на парични вземания за издръжка на дете, поради което съдът намира, че
преклузивният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е текъл до датата на навършване на
пълнолетие на детето – 04.02.2017 г. След тази дата, поради отпадането на основен елемент
от фактическия състав на изключението, предвидено в чл. 433, ал. 1, т. 8, предложение второ
от ГПК, срокът за искане и предприемане на изпълнителни действия по делото, е започнал
да тече.
Нормите на чл. 152, ал. 7 от СК и чл. 14, ал. 1 от НОРИДПИ изрично, ясно и
еднозначно постановяват, че държавата е присъединен по право взискател за частното
държавно вземане за заплатената от нея, чрез общината, издръжка по образуваното
изпълнително дело. Постановлението или друг акт на съдебния изпълнител за
конституирането на държавата няма конститутивно действие, а единствено констативно
такова – тоест само прогласява настъпилото по закон присъединяване на кредитор. Предвид
това, Разпореждането на ДСИ Варна, с което е конституирано като взискател по делото ДСП
при Община Варна, няма отношение към спора по делото.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в настоящия случай двугодишният срок,
предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е започнал да тече, считано от датата на навършване на
пълнолетието на детето – 04.02.2017 г. като съответно е изтекъл на 04.02.2019 г. Макар ДСП
Варна да е бил изрично конституиран по делото едва с разпореждането на ДСИ от
06.01.2020г., като присъединен по право взискател е имал възможността още преди
конституирането си да насочва изпълнението срещу имущество на длъжника, като активно
посочи конкретни изпълнителни способи. Тъй като по делото няма данни това да се е
случило, като няма доказателства и другият взискател по делото да е искал изпълнителни
4
действия, които да ползват присъединения такъв по смисъла на чл. 457, ал. 2 от ГПК,
производството по делото се е прекратило по силата на закона, считано от 04.02.2019г.
Предвид горното, настоящият състав на съда намира, че жалбата, с която е поискана
отмяна на отказа на ДСИ Варна за прекратяване на изпълнителното производство, е
основателна и следва да бъде уважена.
Относно основателността на жалба с вх. № 2877/04.02.2020г.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение 3 от 10.07.2017г. на ОСГТК, на обжалване
по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се
определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Предвид
това, в настоящия случай на обжалване подлежи поканата за доброволно изпълнение,
връчена на длъжника на дата 27.01.2020г., с която последният е поканен да заплати сумата
от 576.96 лева по сметка на РС Варна, изчислена на основание чл. 53 от Тарифа за ДТ по
ГПК, върху събраната по делото сума от 5 760 лева.
Дори таксите посочени в ПДИ до длъжника да са индивидуализирани по основание и
с изчислен правилно размер, атакуваният с горепосочената жалба акт на ДСИ Варна следва
да бъде отменен, тъй като е постановен в изпълнително производство, което е прекратено по
силата на закона. Както беше посочено по-горе, настоящият състав на съда достигна до
извода, че изпълнителното производство е прекратено ex lege на 04.02.2019г., а поканата за
доброволно изпълнение, която е обжалвана от длъжника е изготвена на 08.01.2020г., т.е.
почти една година по-късно. При това положение няма как актът на ДСИ да бъде приет за
годен да поради предвидените в закона последици.
По делото е постановено Определение с № 2584 от 24.08.2020г., с което съдът прие,
че следва служебно да се назначи Съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице да
изчисли таксите по изпълнението дължими по Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, доколкото съдът не разполага с информация за размера на
дълга към датата на настъпване на пълнолетие на детето и към датата на изготвената ПДИ,
към който момент размерът на тези такси се оспорва.
Посоченото определение на състава е постановено поради грешка по смисъла на чл.
253 от ГПК, обусловена от мотивите по-горе, а именно, че дори да се събере необходимата
информация за събраните по делото суми и въз основа на нея да се изчислят правилно
дължимите такси по Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
то същите отново няма да се дължат от длъжника, доколкото изпълнителното производство
се е прекратило по силата на закона почти година преди издаване на акта, с който са
определени разноските. Също така, съставът счита, че приложение намира и нормата на чл.
79, ал. 1, т. 2 от ГПК, съгласно която длъжникът не дължи разноски по изпълнението, когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя, какъвто е и настоящият случай.
При това положение, съдът намира, че следва да отмени постановеното Определение с №
2584 от 24.08.2020г.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира и втората жалба с вх. №
2877/04.02.2020г. за основателна, поради което същата следва да бъде уважена.
5
С оглед изхода от настоящото дело и предвид направеното искане и представените
доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски за настоящото производство в общ размер на 74 лв. за заплатена
държавна такса, съответно по 25 лева за всяка една от двете жалби, платени по сметка на ОС
Варна, както и по 12 лева за всяка една от жалбите, платени по сметка на РС Варна.
Така мотивиран, настоящият състав на съда
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 235 от ГПК, постановеното от настоящия състав Определение
№ 2584 от 24.08.2020г., с което делото е насрочено в открито съдебно заседание и е
допусната Съдебно-счетоводна експертиза.
ОТМЕНЯ Разпореждане на ДСИ Варна, обективирано в Покана за доброволно
изпълнение от 08.01.2020г., по изпълнително дело № 20053110403017, с което са определени
дължими от длъжника П. М. А. с ЕГН **********, такси по чл. 53 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 576.96 лв. /петстотин
седемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/.
ОТМЕНЯ Разпореждане от 08.02.2020 г. на ДСИ при РС Варна по изп. дело №
20053110403017, с което отказва да прекрати изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ДСИС при Районен съд Варна, за постановяване на надлежен акт
за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20053110403017, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна - Домашен социален патронаж с адрес: град Варна, кв.
„Владислав Варненчик”, ул.” Константин и Фружин”, ДКЦ III, ет. 1, ст. 142 и Е.П.А. с ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. Каварна, ул. „Капитан Димитър Добрев“ № 14, вх. Б, ет. 4,
ап. 11, ДА ЗАПЛАТЯТ на П. М. А. с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция гр.
Шабла, ул. „Петко Българанов“, блок „Свобода“, вх. Б, ет. 3 и постоянен адрес: гр. Варна,
ж.к. „Трошево“, бл. 11, вх. Д, ет. 1, ап. 4, в условията на разделност, всеки по 37 лв.
6
(тридесет и седем лева), представляващи направени от страната разноски за заплатени
държавни такси за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7