№ 34638
гр. София, 28.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110163421 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира
следното.
Производството по делото е образувано по предявени от “***” ЕАД
против В. Т. Х.а, ЕГН ********** и Т. Д. Х., ЕГН ********** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца, както следва: главница от
01.05.2020г. до 30.04.2022 г. в размер на 407,54 BGN - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 04.07.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2021г. до 23.06.2023 г. в
размер на 51,72 BGN, главница от 01.06.2020г. до 30.04.2022 г. в размер на
57,41 BGN - цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със
законна лихва от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от
15.08.2020 г. до 23.06.2023 г. в размер на 12,61 BGN, за които е издадена
заповед за изпълнение № 22054 от 27.07.2023 г. по гр. д. № 37315/2023 г. по
описа на СРС, 66 състав, при условията на разделна отговорност, както
следва:
-В. Т. Х.а, ЕГН ********** – ¾, а именно: главница от 01.05.2020г.
до 30.04.2022 г. в размер на 305,65 BGN - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия, ведно със законна лихва от 04.07.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 15.09.2021г. до 23.06.2023 г. в размер на 38,79
BGN, главница от 01.06.2020г. до 30.04.2022 г. в размер на 43,06 BGN - цена
на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от
04.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.08.2020 г. до
23.06.2023 г. в размер на 9,46 BGN, за които е издадена заповед за изпълнение
№ 22054 от 27.07.2023 г. по гр. д. № 37315/2023 г. по описа на СРС, 66 състав.
-Т. Д. Х., ЕГН ********** – 1/4, а именно: главница от 01.05.2020г.
до 30.04.2022 г. в размер на 101,89 BGN - цена на доставена от дружеството
1
топлинна енергия, ведно със законна лихва от 04.07.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 15.09.2021г. до 23.06.2023 г. в размер на 12,93
BGN, главница от 01.06.2020г. до 30.04.2022 г. в размер на 14,35 BGN - цена
на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от
04.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.08.2020 г. до
23.06.2023 г. в размер на 3,15 BGN, за които е издадена заповед за изпълнение
№ 22054 от 27.07.2023 г. по гр. д. № 37315/2023 г. по описа на СРС, 66 състав
В срока по чл. 131 ГПК ответниците депозират писмен отговор, чрез
техния процесуален представител с който оспорват предявените искове.
Ответниците заявяват, че не оспорват, че ЕС се е присъединила към
топлофикационната мрежа, както и че има избор на фирма за дялово
разпределение. Твърдят, че безспорно ап. 3 от бл. 34 е имота, който
ответниците са наследили от своите наследодатели. Оспорват правилното
отчитане и дяловото разпределение. Поддържат, че според приложената от
ищцовото дружество Декларация – молба от 2002 г. на **а Х.а, като
доказателство за отчитане на абонатен № 28138 е относим за ап. 6 от ЕС,
както и отчетите на „***“ ЕООД, които са подавани към ищеца за ап. 6.
Поддържа, че всички съобщения към фактури с абонатен № 28130, издавани
от ищцовото дружество до преди да се появи абривиатурата ВВ2 са за
апартамент 6. Твърдят, че след като са установили тази грешка, били
отправени писмени изявления към ищцовото дружество по този повод, при
което служители на ищцовото дружество сменят отчитания апартамент 6 с
абонатен № *** с ВВ2, а не с апартамент 3, след което ос оглед целите на
съдебните производства си издават Удостоверения за идентичност с цел да
прикрият, че до 2018 г. абонатен № *** е за апартамент 6. Изтъкват, че със
замяната на апартамент 6 с ВВ2 ищецът по недопустим начин едностранно
променя разпределението и реда, приет от ОС на ЕС на бл. 34. Посочват, че с
използването на абревиатурата ВВ2 в съобщенията към фактурите се
прикрива, че отчетите са за апартамент 6, но се плащат от собствениците на
апартамент 3 в ЕС. Изтъкват, че от приложените документи ОС на ЕС към
момента на присъединяване към топлофикационната мрежа през 1973 г. е
видно, че има шест имота, изброени от 1 до 6 и никога не е използвана
подобна индификация за имотите в ЕС като ВВ2. Поддържат, че настоящия
установителен иск е недопустим. Оспорват наличието на договорни
отношения между страните. Твърдят, че от ищеца е приложена молба –
Декларация, която е единствено от починалата **а Х.а, където е посочен
апартамент – 6, както и, че отчетите на ФДР са за абонатен № *** за
апартамент – 6. Посочват, че ищцовото дружество манипулира издаваните
фактури с наименованието – ВВ2 и си издава удостоверения за идентичност,
което поведение представлява злоупотреба и по недопустим начин суспендира
решението на ОС на ЕС. Оспорват да има доказателства за договорни
отношения между ответниците и ищеца по отношение на топлофицирания
имот – апартамент 3 от ЕС, които е необитаем. Поддържат, че
присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор със
2
собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху
топлоснабдените имоти. Оспорват издаденото от ищцовото дружество –
Удостоверение за идентичност. Позовават се на давност за най – старите
периодични задължения. Заявяват, че искат да бъде направено прихващане по
заявения насрещен иск за обезщетение за ползване от ищцовото дружество
изградена сградна инсталация от собствениците на ЕС, абонатна станция.
В срока за отговор са предявени насрещен исков с пр. осн.чл. 59 ЗЗД.
Ответникът Т. Д. Х. / ищец по иска/ твърди, че ищцовото дружество, ползва
тръбните съоръжения от сградната инсталация, които са в имота, а също така
абонатната станция и помещението, което топлопреносното предприятие
следва да заплаща цената за ползване на съоръженията, изградени от
клиентите. Посочва, че видно от приложения нотариален акт на ** Х. и **а Т.
Х.а от 1969 г. и Удостоверения за наследници – Т. Х. е наследник и
собственик. Поддържа, че предявява насрещния иск срещу ищцовото
дружество за това, че се използват тръбите в неговия апартамент за пренасяне
на топлинна енергия до друг апартамент – ВВ2, ет. 3, ап. 6 в същата сграда,
както и помещението – абонатна станция. Изтъква, че искането е за дължимо
обезщетение за периода, така както е посочен в исковата молба на ищцовото
дружество по повод депозирано заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от дата 04.07.2023 г. както и след него – дата
01.05.2022 г. до 20 февруари 2023 г. за ползването на съоръженията и
помещенията, възлизащо в размер на 3000,00 лева. Претендира осъждане на
ищцовото дружество да заплати обезщетение на Т. Х. за ползването на
тръбите, преминаващи през имота му и ползване на абонатна станция и
помещение в размер на 3000,00 лева за посочените периоди. Претендира
разноски, включително и адвокатски хонорар.
В срока за отговор “***” ЕАД оспорва исковете. Твърди, че от
представените по делото доказателства, не може да се извлече какъвто и да е
извод, дори обосновано предположение, че ищеца е собственик на тази
движима вещ, за която се твърди, че се ползва неоснователно от ответника.
Посочва, че от обстоятелството, че едно лице има качеството на инвеститор на
строеж, или че е правоприемник на правото на строеж на една сграда, не може
да се направи извод, че е собственик на изграденото извън уговореното в
договора с който е отстъпено конкретното право на строеж, като в тази връзка
възразява, че ищеца не е собственик на изградените съоръжения. Изтъква, че
липсват данни ищеца да е изградил абонатната станция и присъединителния
топлопровод. Твърди, че по делото не са представени доказателства от които
да се установи, че със собствени труд и материали са изградени процесните
топлопровод и абонатна станция или, че собствеността е придобита по силата
на друг вид правна сделка. Посочва, че видно от разпоредбата на чл. 137, ал. 1
и ал. 2 от ЗЕ, при първата хипотеза, присъединителният топлопровод,
съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от
топлопреносното предприятие и са негова собственост, а в случаите, когато не
се изграждат от него, те са собственост на лицето, което ги е изградило.
Твърди, че тръбите, минаващи през имота на ищеца, като част от сградната
инсталация и на основание чл. 140, ал. 3 от ЗЕ са обща етажна собственост.
3
Счита, че ищецът не се явява кредитор по това вземане и на същия не следва
да му бъде заплащано обезщетение за ползване на вещ, която не притежава.
Сочи, че ищецът по насрещния иск не представя никакви писмени
доказателства легитимиращи го като кредитор по претенцията, нито
представя доказателства, че същата е дължима в посочения размер. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявената претенция.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. Твърди, че не са представени доказателства за неговото
заплащане. При условията на евентуалност в случай, че се представят, прави
възражение за претендирания размер.
Насрещните искове следва да бъдат приети за съвместно разглеждане.
По главните исков в тежест на ищеца е да докаже, че в исковия период
между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което
до топлоснабдения имот с адрес: гр. София, община „***, ап. ВВ2, в сочения
исков период ищецът е доставял топлинна енергия с уговореното качество,
количество и цена; По исковете за вземанията за лихва за забава, ищецът
следва да докаже и настъпила забава на ответника за изпълнение на
паричното задължение /настъпил падеж/.
Във връзка с възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че
за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока,
с който законът свързва погасяване на вземането, са били налице основания за
спиране или прекъсване течението на давността.
По главните искове в тежест на ответника е да докаже възраженията си.
По насрещните искове:
По тези искове в тежест на ищеца Т. Х. е да докаже, че е собственик на
аб. станция; че е собственик на апартамент № 3; че в исковия период ищецът е
обеднял, а съответно ответникът “***” ЕАД се е обогатил във връзка с
ескплоатацията на станцията и използването на тръбните съоръжения.
В тежест на “***” ЕАД е да докаже възраженията си.
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими и
относими към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което
следва да бъдат приобщени към доказателствения материал.
Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба,
следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на
намиращите се у третото лице „***“ ЕООД документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинната енергия в процесния имот, както и
изравнителни сметки, от които да е видно каква е разликата между прогнозно
начислените в данъчните фактури от ищцовото дружество за ТЕ поради което
и искането за задължаване на третото лице помагач да представи посочените
документи следва да бъде уважено.
Не следва да бъде назначавана ССчЕ на този етап от процеса.
4
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето
лице помагач „***“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.Третото лице
помагач следва да представи и посочените от ищеца документи.
Останалите доказателствени искания на страните следва да бъдат
оставени без уважение, доколкото същите не са свързани с установяван на
факти и обстоятелства от предмета на доказване.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в
о.с.з., като съдът с настоящето определение дава и проект на доклад на
същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 23.10.2024г. от 10:05 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ в настоящото
производство предявените от ответника Т. Х. срещу ищеца “***” ЕАД иск по
чл. 59 ЗЗД за осъждане на “***” ЕАД да заплати на Т. Д. Х. за периода
01.05.2020 г. – 20.02.2023 г. сума в размер на 3000,00 лв. - обезщетение за
лишаване от ползване, във връзка с аб.станция на адрес: гр. *** от която е
собственост на Т. Д. Х..
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 35384/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.
КОНСТИТУИРА по делото като трето лице помагач на страната на
ищеца “***” ЕАД по главните искове „***“ ЕООД.
ПРИЕМА приложените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК в срок до датата на първото
открито съдебно заседание „***“ ЕООД да представи по делото посочените в
исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ответника, както и
искането на ищеца за ССчЕ.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба,
като вещото лице да отговори и какъв е размерът на дължимата сума за
топлинна енергия и за периода м.04.07.2020г. – м.04.2022г., при депозит в
размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Т. Т..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след
проверка на документите, намиращи се у третото лице „***“ ЕООД, касаещи
отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот.
Вещото лице да се уведоми след представен по делото платежен
5
документ за внесен депозит.УКАЗВА на ответника, че на основание нормата
на чл. 40 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България. Същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На
основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение
има характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3,
изр. 2 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в
насроченото открито съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен
доклад на делото по реда на чл. 146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора. При приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните и на третото лице
помагач. На ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника. На
третото лице помагач да се изпрати препис от исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6