Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 2.02.2018 година
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично заседание на 11.01.2018 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Димитрина Бабекова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3734 за 2017 година, за да се
произнесе, взема предвид:
Положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1
от ГПК.
Ищцата
К.Й.И., чрез пълномощника си адв.Д.Т. от ВТАК твърди, че е подала заявление по
реда на чл.410 от ГПК срещу ответника, във връзка с което била издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№3081/2017 г. на ВТРС за сумата от 1900 лева, представляваща главница по договор за паричен заем от
23.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.09.2017 г. до
изплащане на вземането и направените
разноски от 150 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 38 лева държавна
такса. В
законоустановения срок длъжникът възразил
срещу заповедта за изпълнение, поради което депозира иск по реда на чл. 422 от ГПК с цел да бъде постановено
решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцата сумата от
1900 лева главница, представляваща част от дължима сума от 2000 лева по договор
за заем от 23.04.2015 г., сключен между страните, ведно със законна лихва от
12.09.2017 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски. Вземането си основава на договор за заем от
23.04.2015 г., по силата на който ищцата в качеството на заемодател е
предоставила на заемателя сумата от 2000
лева с уговорка да бъде върната при
поискване. С нотариална покана от 26.10.2016 година ответникът бил поканен да
изпълни задължението си, но върнал само сумата от 100 лева. Останалата дължима
сума не била върната на ищцата. В съдебно заседание , чрез пълномощника си адв.Т.
от ВТАК поддържа предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът Р.Д.М. в срока и по реда на чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор на исковата
молба. Твърди, че няма достатъчно
доказателства сочещи предаването на сумата по силата на заемно правоотношение,
точния размер, начина на получаване и каква е насрещната престация на
ответника. В съдебно заседание се
представлява от К.П. от ВТАК . Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен.
Твърди, че представената разписка от ищеца не доказва наличие на заемно
правоотношение.
Съдът, като
обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства намира
за установена следната фактическа обстановка:
От вложеното
ч.гр.д. № 3081/2017 г. на ВТРС е видно, че срещу ответника е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК №
1733/14.09.2017 година за сумата от 1900 лева , представляваща главница по договор за паричен
заем от 23.04.2015 г. , ведно със законната лихва върху главницата от
12.09.2017 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 38 лева ДТ и 150 лева адв.възнаграждение. В законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, поради което ищецът предявява настоящия
установителен иск. По делото като доказателство е приет документ именуван
"Разписка за получена сума" , в който е отразено, че на 23.04.2015 г.
долуподписаният Р.Д.М. е получил от К.Й.И. сумата от 2000 лева за опериране в
системата Easy Pay-дневни плащания. Падежът е на поискване. С нотариална
покана от 17.10.2016 година вписана с рег.№ 9865 том 1, акт 168 на нотариус
П.Кънчевски, рег.№ 580 в НК, връчена на 27.10.2016 г. на Р.Д.М., последният е
поканен от К.Й.И. да изплати паричното си задължение към нея в размер на 2000
лева , представляващо предоставен на 23.04.2015 г. паричен заем в двуседмичен
срок от получаване на поканата.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим,
депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице. По същество е основателен.
Във връзка с
разпределението на доказателствената тежест в процеса ищецът следваше да проведе
пълно и главно доказване на фактическите си твърдения сочещи наличието на
облигационно правоотношение между страните, основанието и размера на
претенцията си, а ответникът да проведе
непълно насрещно доказване за опровергаване ищцовите
твърдения. Ищецът представя разписка от 23.04.2015 г. , изготвена от Р.Д.М. с
ЕГН ********** *** Б в която е отразено, че ответникът е получил от К.Й.И. сумата от 2000 лева. В документа е записано,
че сумата ще послужи за опериране в система на Easy Pay -дневни плащания и ще бъде
възстановена при поискване. Разписката носи подписа на Р.М., положен до името
му . Разписката е частен документ, който има материална доказателствена сила
спрямо ответника относно отразените в документи
неизгодни за него факти, тъй като носи неговият подпис, който не е оспорен откъм автентичност. От
съдържанието на разписката безспорно се установява наличието на заемно
правоотношение, по силата на което ищцата е предоставила на ответника парична
сума в размер 2000 лева на 23.04.2015 година, срещу поетото задължение
ответникът да я върне при поискване. Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗЗД с договора
за заем заемодателят предава на заемополучателя
определена сума пари срещу задължение на заемополучателя
да я върне. Договорът се счита сключен не от момента на подписването му, или с постигане на съгласие между страните, ако е
в устна форма, а от момента на предаване
на паричната сума. В конкретния случай е налице съставена от ответника разписка,
в която той признава, че е получил сумата от 2000 лева на 23.04.2015 г. от К.Й..
Употребеното минало време при използването на глагола- "получих" показва, че
сумата е реално предадена. Доказателства
за противното не се представиха от
ответника. Възражението, че от разписката не се доказва наличие на насрещно
задължение за връщане на сумата е неоснователно. В последният и абзац заемополучателят е
посочил, че сумата ще бъде възстановена при поискване. Тоест, ясно е определено,
че сумата подлежи на връщане при падеж- на поискване. Заемодателят представя
нотариална покана от 17.10.2016 г. в която е поискал заемополучателят
да върне дадената му в заем сума от 2000 лева в двуседмичен срок от получаване
на поканата. Поканата е връчена на ответника на 27.10.2016 г. Ищецът претендира
сумата от 1900 лева, като признава че в предоставения срок за изпълнение
съгласно нотариалната покана ответникът е платил сумата от 100 лева. При тези доказателства съдът намира, че
ищецът доказа пълно и главно наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните, по силата на което той е предал реално в заем сумата от 2000
лева срещу задължението на ответника да
върне сумата след покана. Доказа се още, че ищецът е поканил ответника да
изпълни задължението и му е предоставил двуседмичен срок от получаване на
поканата, в който срок ищецът признава неизгоден за него факт- получаването на
част от сумата в размер на 100 лева. От
друга страна ответникът не доказа, че е платил дължимата сума, а възраженията
му относно липсата на уговорки за връщането и са неоснователни. От изложеното
по-горе съдът намира, че иска е основателен и доказан и следва да се уважи,
като се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 1900 лева, представляваща част от дължима сума по договор за
паричен заем от 23.04.2015 г. , ведно със законната лихва върху сумата от
12.09.2017 г.-подаване на заявленето по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане. Исковият съд се произнася за
отговорността за разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от общо 188 лева, от които 38 лева ДТ и 150 лева
адвокатско възнаграждение представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от общо 438 лева , от които 38 лева ДТ и 400 лева заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на К.Й.И. с ЕГН ********** ***, че Р.Д.М. с ЕГН ********** *** и дължи сумата от 1900 /хиляда и деветстотин/
лева главница, представляваща част от дължима сума по договор
за паричен заем от 23.04.2015 г. , ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2017 г.-подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК № 1733/14.09.2017 г. по ч.гр.д.
№3081 /2017 г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Р.Д.М. с ЕГН ********** *** да заплати на К.Й.И. с ЕГН ********** ***, сумата
от 188 / сто осемдесет и осем/ лева разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение и държавна такса в
заповедното производство и сумата от 438 /
четиристотин тридесет и осем/ лева
разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение и държавна такса в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 3081/2017
г. на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: