О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански
състав
На
22 май 2020 година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр. дело № 251 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид:
В изпълнение на задълженията си по
чл. 267 ГПК, Ямболският окръжен съд
констатира следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба на на адв. В. К. от
АК-Ямбол, назначена за особен представител по чл.47 ал.6 ГПК на П.А.Б. против
Решение № 83/07.02.2020 г. постановено по гр.д. №1007/2019 г. по описа на ЯРС в
частта, в която е прието за установено, че П.А.Б. дължи на "Агенция за
събиране на вземанията" ЕАД гр. София сумата от 1300 лв. - главница,
представляваща задължение по договор за паричен заем от 25.07.2017 г., сумата
от 199, 76 лв. -договорна лихва за периода от 08.08.2017 г. - 03.04.2018 г.,
сумата от 74,74 лв. -лихва за забава за периода от 02.04.2018 г. - 05.11.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване
на заявлението в съда - 05.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 541, 93 лв. и 59, 23 лв. -разноски в
заповедното производство.
Съдът констатира, че жалбата е
допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимна страна и при
наличие на правен интерес от обжалване. Същата е редовна от външна страна,
поради което следва да се внесе за разглеждане в открито заседание.
По жалбата е постъпил отговор от
"Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София.
В жалбата е направено искане съдът
да открие производство по чл.193 ГПК по повод своевременно оспорения от въззивника
подпис на Д. С.Д. – представляваща кредитора, върху
приложения към исковата молба договор за паричен заем от 25.07.2017 г., което
неоснователно не било допуснато от ЯРС.
Искането се преценя от съда като
неоснователно: Съдът счита, че е ирелевантно по делото, дали именно лицето Д.С.Д. е подписало процесния договор или подписът
принадлежи на друг служител на ищеца. Когато са направени от името на търговец
изявления без надлежна представителна власт, само търговецът, от чието име е
направено изявлението може да оспори представителната власт. При сключване на
сделката страната може да действа лично или чрез пълномощник. Съобразно чл. 301
от ТЗ, законът не изисква изрично потвърждаване на сделка, сключена от
ненадлежно представляван търговец, а потвърждаването се счита за извършено чрез
бездействие - потвърждаването се презюмира, ако търговецът не се противопостави
веднага след узнаването. Законодателят е предвидил, че за да се преодолее
извършеното от ненадлежен пълномощник действие, е необходимо противопоставянето
да се извърши веднага след узнаването му или от узнаването на факти за
извършени действия, от които може да се направи категоричен извод че те са
предприети за реализиране на права или изпълнение на задължения по дадена
търговска сделка. Наред с това следва да се посочи още, че договор, сключен от
лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в
състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни
последици, но същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен
договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване,
на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е
сключен договорът или неговите универсални правоприемници, какво лице в случая
не е ответника. В процесния случай договорът е сключен от името на кредитора
„Вива Кредит“ООД и липсват каквито и да
е твърдения или доказателства същият да е оспорен от последния. Напротив
от изявленията на това лице по делото и предприетите от него действия следва
извод, че желае да се ползва от
договора. Ето защо направеното с жалбата искане, следва да се остави без
уважение.
На ответника П.А.Б. /въззивник в
настоящото производство/, с Определение №1364/04.06.2019г. на ЯРС, е бил
назначен за особен представител по чл.47 ГПК адв. В. ***. Предвид
обстоятелството, че въззивната жалба е била изготвена от особения представител
на ответника, и последния е представляван и пред настоящата инстанция, на
особения представител следва да бъде определено възнаграждение пред въззивната
инстанция в размер на 234,47лв. /съгл. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. за
МРАВ/. Съгласно чл.47 ал.6 ГПК разноските за особен представител на ответника
се поемат от ищеца. Ето защо съдът счита, че "Агенция за събиране на
вземанията" ЕАД гр. София, следва да бъде задължено да заплати по сметката
на ЯОС сумата 234,47лв, от която да бъде изплатено определеното възнаграждение
на особения представител на въззивника.
ЯОС намира, че следва да извърши
доклад на жалбата и отговора, който да
връчи на страните заедно с призовката
за с.з., поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на
11.08.2020 год. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Извърши доклад на жалбата и отговора,
както следва:
В жалбата се сочи, че съдебния акт в
обжалваната му част е неправилен, поради нарушения на материалния закон,
допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че договорът за паричен заем не е подписан от
една от страните и е нищожен поради липса на съгласие. При това положение,
предявените в заповедното производство и по настоящото производство претенции
не могат да бъдат уважени на договорно основание и следва да бъдат отхвърлени
изцяло. Т.е., ако е установено, че ищецът е предал една сума на ответника, в
случая сумата 403,85 лв. /РКО № 172 от 25.07.2017 г./, то последният евентуално
дължи връщане на тази сума, но не на основанието, на което е заявена
претенцията. По отношение на останалата част от главницата- 896,15 лв. съдът
необосновано приел, че е дължима, защото с нея бил рефинансиран съществуващ
кредит. Липсвали каквито и да е доказателства за съществуването на такъв кредит
и за предпоставки по чл.104 ЗЗД за неговото погасяване, паради което решението
на ЯРС, с което е прието, че заемодателят /ищецът/ е предал на длъжника
/ответника/ сумата 896,15 лв. било неправилно и необосновано.
Твърди се също, че пред ЯРС са били
направени възражения за нищожност на клаузи на процесния договор поради
противоречие с изискванията на Закона за потребителския кредит -чл. 10, ал. 1,
чл. 11 ал.1 и ал. 2, което е основание същият да се обяви за недействителен
/чл. 22 от ЗПК/. Съдът обаче неправилно риел същите за неоснователни. Изложени
са подробни съображения касаещи възраженията за нищожност на договора.
Предвид изложеното и по
съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението в
обжалваната му част и отхвърляне на иска с пр. осн. чл.422 ГПК. Претендира се в
условията на евентуалност, на ищеца, да
се присъди само чистата стойност на кредита, доказан в размер на 403,85 лв.
съгл. представения РКО № 172 от 25.07.2017 г., като претенциите за лихви-
договорни и за забава да бъдат отхвърлени. За останалата част от претендираната
главница до размера 1300 лв., за която ищецът твърдял, че била използвана за
рефинансиране на др.задължение на ответника по друг договор за заем, не били представени
доказателства за такова рефинансиране и съответно погасяване на задължението по
предходен договор за заем, поради което същата се явявала неоснователна.
В писмения отговор се сочи, че
въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЯРС, в
обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Сочи се, че
първоинстанционният съд правилно и при пълен анализ на събраните по делото
доказателства е стигнал до обоснования извод, че безспорно е между страните и
от доказателствата по делото е установено, че между ищеца и ответника е
действал сключен Договор за паричен заем № 5372521/25.07.2017г. Твърди се, че в
настоящия случай заемодателя - „Вива Кредит" ООД е изпълнил задължението
си по Договора за кредит, като е предоставил договорения размер на главницата
на ответника, а ответникът я е получил. Сумата му била предоставена чрез
рефинансиране на съществуващ заем в размер на 896,15 лв. по договор за паричен
заем № 5940192 от 28.02.2017 год. и предоставяне на останалата част от сумата в
размер на 403, 85 лв. в брой, за което бил подписан от страните Разходен касов
ордер № 172 от 25.07.2017 год. Кредиторът не се е противопоставил на сключения
Договор, веднага след узнаването, не е оспорил извършените от негово име
действия, а напротив - изпълнил е поетите с процесии Договор задължения. Сочи,
че е доказан, че договорът за паричен заем е сключен в писмен вид, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора, са представени с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт. Счита за неоснователно твърдението на особения представител
на ответника, че процесния договор не е съобразен с изискването на подробно посочени разпоредби от ЗПК.
Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде
отхвърлена, атакуваното решение потвърдено в обжалваната му част. Направено е
искане, в случай, че въззивната инстанция приеме за основателни доводите във
въззивната жалба и направи извод, че процесния договор е недействителен, да
бъде потвърдено първоинстанционното решение в частта за присъдената главница и
акцесорното искане за присъждане на законна лихва върхху главницата.
ОТХВЪРЛЯ искането на П.А.Б., да се
открие производство по чл.193 ГПК по повод оспорения от въззивника подпис на Д. С. Д. – представляваща кредитора, върху
приложения към исковата молба договор за паричен заем от 25.07.2017 г.
ЗАДЪЛЖАВА "Агенция за събиране
на вземанията" ЕАД гр. София, на осн. чл.47 ал.6 ГПК, в едноседмичен срок
от съобщението, да заплати по сметката на ЯОС сумата 234,47лв - възнаграждение
определено на особения представител на ответницата, пред въззивната инстанция.
Съдът приканва страните към
спогодба.
Препис от определението да се връчи
на страните.
Препис от отговора да се връчи на
жалбоподателя.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.