Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260188/10.12. Година 2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На девети декември Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01658 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2731957 на ОД на МВР Перник, с който на И.И.Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят И.И.Н., чрез процесуалния си представител адв. М.Т. от САК, моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Жалбоподателят лично не участва в хода на съдебното производство, в което не се явява и неговия повереник адв. Т..
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание. В придружителното писмо е направено възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното възнаграждение в настоящето производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 11.04.2019 г. в 11:49 часа на ПП І-1 (Е-79), км 286+300, паркинг Бостваст, намиращ се в района на с. Драгичево, общ. Перник преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към гр. София лек автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ” с рег. № ********със скорост от 74 км/ч при при общо разрешена такава за движение в населено място от 50 км/ч.
След преустановяване на извършвания в периода от 10:14 часа до 12:00 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място полицейският служител З.изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.), който бил регистриран на 07.06.2019 г. с рег. № 1158р-4613.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на И.И.Н., ЕГН **********, срещу който е издаден процесния ЕФ. С обжалвания фиш отчетената скорост била редуцирана на 71 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 21 км/ч. Издателят на фиша наложил на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв за нарушение на чл. 21, ал.1 от същия закон, който И. Н. обжалвал с процесната жалба пред съда. В същата посочил, че с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 15387 от 01.10.2013 г. е упълномощил С.М.Т., ЕГН ********** да управлява в страната и чужбина лек автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ” с рег. № ********, за което обстоятелство приложил справка –удостоверение с изх. № 554/11.03.2020 г. от нотариус Н.Г., вписан под № 276 в регистъра на Нотариалната камара. Изрично акцентирал в жалбата, че от 01.10.2013 г. няма контакт с Т., нито с лице, на което евентуално е предоставен автомобила, с оглед на което не е подадена от собственика декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана, което не се и оспорва от И.Н.. Разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0081957 установява, че на 11.04.2019 г. в 11:49 часа автомобил с рег. № ********, е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранса, който е релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта, посочен в приложението към удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта. Към доказателствения материал са приобщени протокола за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, протокол от проверка № 55-С-ИСИ от 11.10.2018г. на Българския институт по метрология за съответствие с техническите изисквания, писмо изх. № 11-00-305 от 22.10.2020 г. на Областно пътно управление Перник, че км 286+300 на път І-1 попада в рамките на населеното място с. Драгичево, общ. Перник, като в участъка няма въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26, а важи общо установеното за населено място ограничение от 50 км/ч.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП съдържа презумция относно субекта на административните наказания, които се налагат по реда на чл. 189, ал.4 от същия закон – собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В конкретния случай не се спори, че към датата на констатиране на нарушението лек автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ” с рег. № ********е собственост на жалбоподателя. Последният не е оборил презумцията си за виновност чрез подаване на декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, но в жалбата срещу издадения ЕФ, която е подал чрез наказващия орган, е изложил доводи за това – от 01.10.2013 г. няма контакт със С.М.Т., който е упълномощил с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 15387 от 01.10.2013 г. да управлява в страната и чужбина заснетия автомобил, нито с лице, на което евентуално същият е предоставил „Мерцедеса”. При тези възражения от страна на жалбоподателя наказващият орган е следвало задължително да проведе разследаване в посока търсене и събиране на допълнителни доказателства за установяване авторството на нарушението, предвид съдържащите се данни в приложената справка –удостоверение с изх. № 554/11.03.2020 г. от нотариус Н.Г., вписан под № 276 в регистъра на Нотариалната камара, чрез които се индивидуализира конкретното физическо лице, на което е бил предоставен за ползване автомобила. Процесуалното поведение на жалбоподателя и изборът му да смеси едновременно две различни производста (за анулиране и за оспорване на ЕФ) не може да се вмени в негов ущърб, предвид представените от Н. доказателства и презумцията, че физическото лице следва да носи отговорност само когато се установи по безспорен начин, че виновно не е декларирало кой е водача.
В конкретния случай административнонаказващият орган е бил длъжен да разследва спорните обстоятелства, в частност авторството, едва след което да прецени следва ли да препраща жалбата за осъществяване на съдебен контрол върху оспорения ЕФ. С формалното извършване на последното при категорични данни, конкретизиращи достатъчно ясно лицето, което е било упълномощено да управлява процесния автомобил съдът намира, че издателят на фиша е нарушил презумцията за невиновност на жалбоподателя, която намира проявление и в чл. 31, ал.4 от Конституцията на РБългария, според който не се допускат ограничения на правата на обвиняемия (в случая нарушителя), надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. Все в този смисъл съдът отбелязва, че целта на разпоредбите на чл.188 и чл. 189, ал.5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителя на нарушението, а това е водачът на конкретния автомобил към конкретната дата и час, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен ЕФ, може в 14-дневен срок от връчването на фиша да представи пред органа декларация с данни на лицето, извършило нарушението на конкретната дата и час, а не само да посочи лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, както е предвидено в чл. 188, ал.2 от ЗДвП, когато се касае за автомобил, който е собственост на юридическо лице.
Във връзка с така изложеното съдът констатира, че спрямо същия жалбоподател е бил издаден и ЕФ серия К № 3910553 (предмет на разглеждане по анд № 01657/2020 г. на Районен съд Перник), с който е санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП за нарушение, установено на друга дата и място, но при движение на същия автомобил - „Мерцедес С 320 ЦДИ” с рег. № ********, въпреки приложените доказателства от пенитенциарно заведение, че към този момент жалбоподателят е търпял ефективно наказание лишаване от свобода, т.е. физически той не е разполагал с възможност да си придвижва свободно.
Не на последно място съдът отбелязва, че санкционираното лице е посочило в жалбата си и, че в Софийска районна прокуратура е подаден сигнал именно във връзка с липсата на контакт с лицето на което е предоставил за управление процесния автомобил - С.М.Т., което е задължавало наказващият орган да извърши разследване дали не се касае евентуално за хипотезата на чл. 189, ал.6, т.1 от ЗДвП.
Предвид изложеното съдът намира, че констатирания доказателствен недостиг, изразяващ се в неизпълнение от страна на наказващия орган на разследването на спорните обстоятелства, касаещи авторството на Н. (за които са налице посочените по-горе обективни данни във връзка с въведените в жалбата доводи) е довел както до съществено процесуално нарушение при издаването на обжалвания документ, така и до недоказаност по несъмнен начин на предявеното на жалбоподателя административнонаказателно обвинение, с оглед на което обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
Настоящият състав дължи
произнасяне по останалите наведени в жалбата съображения за отмяна на фиша,
които намира за неоснователни.
Несподеляеми са аргументите за изтекла погасителна и изпълнителна давност, която да препятства възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на И.Н.. Вярно е, че законодателят е предвидил в чл. 34 от ЗАНН определни срокове, с изтичането на които се погасява възможността компетентния орган да реализира правомощието си по административноназателното правоотношение, но в конкретия случай се касае за особено производство, развило се по правилата на чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП, където не е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на ЕФ, поради което и регламентираните срокове по чл. 34 от ЗАНН, които са относими за съставянето на акт за установяване на административно нарушение и за издаване на наказателно постановление не касаят ЕФ. На следващо място и нормата на чл. 189, ал.14 от ЗДвП не съдържа препращане към ЗАНН по отношение на процедурата по съставянето на ЕФ, което е също довод, че са неприложими сроковете за погасителната давност по чл. 34 от ЗАНН.
Не е настъпила и изпълнителската давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция –чл.82 от ЗАНН. Позоваването в жалбата на последната е некоректно, тъй като изпълнителната давност предполага влязъл в сила ЕФ, какъвто не е статута на обжалвания акт, поради което и срока по чл. 82, ал.1, б.„а” от ЗАНН не е започнал да тече.
Същевременно в чл.11 от ЗАНН е предвидено субсидиарно прилагане на общата част на Наказателния кодекс относно обстоятелства, изключващи отговорността, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Такъв характер безспорно има и абсолютната погасителна давност за реализиране на отговорността. В конкретния случай процесното нарушение е наказуемо с административно наказание глоба, поради което и наказателното преследване за него се изключва, поради настъпила абсолютна погасителна давност съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, която препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс (в какъвто смисъл е Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС), ако е изтекъл срок от четири години и шест месеца, с оглед чл. 81, ал.3, вр. с 80 ал.1 т.5 от НК ( ред. ДВ, бр.26/2010 г.), считано от неговото извършване. След като нарушението е извършено на 11.04.2019 г., то този срок не е изтекъл преди постановяване на настоящето решение.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализирано и мястото на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението – участъка на км 286+300 на път І-1, намиращ се в района на с.Драгичево, общ. Перник, при което е било изготвеното статичното изображение на което е заснет процесния автомобил.
Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй като контролът освен, че е осъществен със АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към административнонаказателната преписка протокол за проверка № 55-С-ИСИ от 11.10.2018г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” на Български институт по метрология. При наличието на тези доказателства административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Към датата на извършване на нарушението - 11.04.2019 г., разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.8 от ЗДвП е отменена (ДВ, бр.54/2017 г.), като е отпаднало задължението на контролните органи на министерството на вътрешните работи да обозначават участъка от пътя, на който се осъществява контрол, оглед на което и указанията, дадени в ТР № 1 от 28.02.2014 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ВАС са изгубили задължителната си сила.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна
на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид
изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63,
ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. Претенцията,
обаче, следва да бъде оставена без
уважение, тъй като по делото не бяха установени действително заплатени такива.
От съдържанието на приложения на л.10 договор за правна защита и съдействие от
23.09.2020 г. се установява, че жалбоподателят И.Н. е възложил на адвокат М.Т. от САК оказването
на правна защита и съдействие, изразяващо се в процесуално представителство пред
Районен съд Перник по обжалване на процесния ЕФ. Договорено е било адвокатско възнаграждение
в размер на 100 лева. Съгласно т. 1 и
т.2 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на Върховния касационен съд съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
конкретния случай в договора не
е отразен начина на плащане – ако е по банков път задължително следва да се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка, но такова вписване не е направено в конкретния договор,
поради което и искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 2731957 на ОД на МВР Перник, с който на И.И.Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния
предстнавител на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски в
настоящото производство
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ