Р Е Ш Е Н
И Е №
260029
гр. Пловдив, 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на единадесети ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№ 952 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищците М.Б.А., ЕГН **********,***; М.А.Д., ЕГН **********,***; и
С.Ю.К., ЕГН **********,***, всички със съд. адрес:***, чрез адв. Ц.В., са предявили срещу ответника „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, обективно и субективно
съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди, причинени при ПТП на 02.07.2018 г., както следва:
10 000 лв. – за неимуществени вреди на М.А.; 8 000 лв. – за
неимуществени вреди на С.К.; 80 000 лв. – за неимуществени вреди на М.Д. и
5 948 лв. – за имуществени вреди на последния, ведно със законната лихва
от датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне на ответника –
17.11.2018 г., както и направените по делото разноски.
Ищците твърдят, че на 02.07.2018 г. около 13:40 часа на път
I-8 в посока от гр. **към гр. **, на
кръстовището за с. **, водачът П.А.М.при управление на лек автомобил „**“ с
рег.№ **, извършвайки маневра „завой на ляво“, отнема предимството и не
пропуска насрещно движещия се лек автомобил „**“ с рег.№ **, управляван от ищеца
М.Б.А.. За така възникналото ПТП с съставен Констативен протокол №
22/02.07.2018 г. и е образувано ДП № 240/2018 г. по описа на РПУ – с. **за
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Твърдят също, че в резултат на ПТП са им причинени следните
травматични увреждания:
- на М. – травма на други интраабдоминални органи, разкъсно-контузна рана
на долната устна, кръвонасядане и оток в областта на левия клепач, краткотрайна
загуба на съзнание в резултат на контузия на главата и луксация на 21-и зъб;
- на М. – контузия на главата и тялото, фрактура на Л4 гръбначен прешлен,
стабилизиран оперативно с метален фиксатор, и множество охлузни рани по лицето
и главата;
- на С. – контузия на корема, разкъсно-контузна рана на челото и на долната
устна, петехиални кръвонасядания в областта на колана,
за което и тримата са лекувани в УМБАЛ „**“ ЕАД – **. В резултат на това
ищците станали затворени в себе си, раздразнителни и неразговорливи, изпитвали
страх и притеснени от МПС, а М.А. страдал и от безсъние.
Наред с това, М.Д. претърпял и имуществени вреди в размер
на общо 5 948 лв., подробно описани по видове и размери в ИМ.
Към датата на ПТП за лекия автомобил „**“ с рег.№ **, е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна
полица № BG/06/118000953603, на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, със срок на валидност 28.03.2018 г. – 27.03.2019 г. Затова на 17.08.2018 г. ищците предявили претенциите си за обезщетяване на
вреди пред застрахователя, но получили отказ, поради липса на доказателства за
виновността на водача на застрахованото МПС.
Предвид гореизложеното молят съда на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да
осъди ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на лекия автомобил „**“ с рег.№ **, управляван от виновния водач П.А.М.,
да им заплати обезщетения за неимуществени вреди - душевни болки и страдания,
подробно описани в ИМ, както следва: 10 000 лв. – на М.А.; 8 000 лв.
– на С.К. и 80 000 лв. – на М.Д., както и 5 948 лв. – имуществени
вреди на последния, ведно със законната лихва от 17.11.2018 г. до окончателното
плащане, както и направените по делото разноски.
Подробни съображения в тези насоки излагат в исковата молба. В подкрепа на
твърденията си ангажират писмени и гласни доказателства и експертизи.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД – гр. София, бул. Витоша 89-б, ЕИК
*********, чрез юрк.Ю.К., е подал отговор, в който заявява, че оспорва изцяло
предявените искове по основание и по размер.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по посочената
застрахователна полица, но оспорва наличието на всички елементи на деликтната
отговорност по чл. 45 и сл. [i]от ЗЗД
– липсва виновно и противоправно поведение на водача на застрахования в ДЗИ лек
автомобил „**“, рег.№ **, и не е налице причинно-следствена връзка между
неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат. Твърди, че по делото
липсват доказателства в тези насоки, като представения Констативен протокол за
ПТП № 22/02.07.2018 г. удостоверява единствено датата на настъпване на ПТП и
участниците в него, но не и вината им.
Счита също, че вина за настъпване на ПТП има и водачът лекия автомобил „**“ с рег.№ ** - ищеца М.А., като
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на
тримата ищци, които не са били с поставени предпазни колани към момента на ПТП.
Твърди, че претендираните обезщетения за неимуществени вреди за силно
завишени по размер и не отговарящи на принципа на справедливостта, тъй като на М.
и на С. са причинени травми, които съставляват леки телесни повреди, а на М. е
причинена по-тежка травма, но освен епикризата от 17.07.2918 г., не са
представени други убедителни медицински доказателства в тази насока.
Оспорва и претендираните от М.Д. имуществени вреди, тъй като липсват
доказателства, че разходите за лечение са направени в резултат на получена при
процесното ПТП травма.
Ето защо, моли исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани или
да се уважат само частично, тъй като са завишени по размер. Претендира
направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и моли адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищците да се присъди в минимален размер,
съгласно Наредба № 1/2004 г.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в молба от 11.11.2020
г. по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени
доказателства и експертизи.
Ищците са подали Допълнителна искова молба, в която възразяват относно
твърденията в отговора на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и поставят
допълнителни задачи в тази връзка към поисканите експертизи.
Ответникът е подал Допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа
изцяло подадения първоначален такъв, както и всички направени възражения, в
т.ч. за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните по делото е признато за
безспорно, че към датата на ПТП – 02.07.2018 г. за лекия автомобил „**“, рег.№ **, е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, обективирана в застрахователна полица № BG/06/118000953603, на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, със
срок на валидност 28.03.2018 г. – 27.03.2019 г.
От приложеното ДП № 240/2018 г. на РУ –
с. **при ОД на МВР – **, пр.пр.№ 6315/2018 г. на РП – **, и в т.ч. и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 22/02.07.2018 г., се установява, че на 02.07.2018 г. около 13:40 часа на път I-8 в посока от гр. **към гр. **, на кръстовището за с. **, водачът П.А.М.при
управление на лек автомобил „**“, рег.№ **, извършвайки маневра „завой на
ляво“, нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 2 и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и отнел
предимството на насрещно движещия се лек автомобил „**“, рег.№ **, управляван
от водача М.Б.А., и в резултат на това настъпил удар между двата автомобила.
Вследствие на удара, на водача и на част от пътниците в лекия автомобил „**“ - М.А.Д.
на предна дясна седалка и В.И.Т., С.Ю.К. и Ф.Ю.К.- на задната седалка, били
причинени следните травматични увреждания: на М.Д. - средна телесна повреда, изразяваща
се в контузия на главата и тялото с комплексно счупване с разместване на тялото
на 4-ти поясен прешлен; на М.А. – леки телесни повреди, изразяващи се в контузия
на главата, шията и тялото, лекостепенно мозъчно сътресение, разкъсно-контузна
рана в областта на долната устна, изкълчване на първи горен ляв зъб, отоци и
кръвонасядания по лицето и гърдите; на С.К. – леки телесни повреди, изразяващи
се в контузия на главата и тялото с разкъсно – контузни рани на лицето, с което
водачът на лекия автомобил „**“ - П.А.М.е осъществил състава на престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, но ДП № 240/2018 г. на
РУ – с. **е прекратено с Постановление от 30.01.2020 г. по пр.пр.№ 6315/2018 г.
на РП – ** на основание чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК, поради изричното желание на
пострадалия М.Д..
На виновния водач П.М.е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лв. с НП № 20-1030-001840 от 09.03.2020 г. на С-р „ПП“ при ОД на МВР – **.
От заключението на комплексната
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза на вещите лица **М. К.Б., д.м.,
и ** В.Г.С., която съдът възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и
неоспорена от страните, се установява, че от техническа гледна точка
най-вероятен е следният механизъм на процесното ПТП: на 02.07.2018 г. около
13:30 часа П.А.М.управлявал лек
автомобил „**“ с peг.№ **, по платното за движение на път
I-8 с посока на движение от запад на изток, с направление за маневра завой
наляво към път PDV–1153, като установил автомобила на място, частично навлязъл с предната си
част в насрещната пътна лента. По същото време ищецът М.Б.А. управлявал лек
автомобил „**“ с peг.№ **, по северната пътна лента на
път I-8 с посока на движение от изток на [ii]запад
с около 63 км./час. Лекият автомобил „**“ с направление за маневра завой наляво
потеглил с около 24 км./час към път PDV–1153. Водачът на лекия автомобил „**“
реагирал с волан, но въпреки това в резултат на скорости и пресичане на
траектории последвал удар между тях, като ударът настъпил в предната лява част
на лекия автомобил „**“ и в предната дясна
част на лекия автомобил „**“.
ПТП е настъпило през деня на
хоризонтален прав участък от пътя със суха асфалтова настилка в зоната на
кръстовището,образувано от път I-8 и път PDV–1153, като на място няма намерени
спирачни следи.
От позицията, от която е потеглил
лекия автомобил „**", водачът му е имал обективна възможност да започне да
възприема лекия автомобил „**", когато последният е отстоял на повече от
230 м от мястото на удара. Водачът на лекия автомобил „**“ е имал техническата възможност
в изследваната пътна ситуация да предотврати ПТП, като спре, своевременно да възприеме
лекия автомобил „**“, да се съобрази с неговото положение и скорост и да го
пропусне. Причина за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка е,
че водачът на лекия автомобил „**“ - П.А.М., е навлязъл и спрял в кръстовището,
след което е потеглил в момент, когато това не е било безопасно.
От материалите по делото вещите лица
са установили, че лекият автомобил „**" с рег.№ **, фабрично е оборудван с
предпазни колани, като предният десен предпазен колан е разтегнат, т.е.
най-вероятно е бил поставен; предната дясна предпазна възглавница не е отворена
(липсва), предната лява предпазна възглавница също не е отворена.
Като пътник на предна дясна седалка на
лекия автомобил „**“, рег.№ **, управляван от водача М.Б.А., е пътувал ищецът М.А.Д., а ищецът С.Ю.К.
пътувал като пътник на задна лява седалка, като в същия автомобил са пътували и
още двама пътници – В.Т. и Ф.К.– свидетел по делото. Описаните в приложената
медицинска документация травматични увреждания на пострадалите ищци са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и
са причинени от деформирани детайли на купето и/или удар или притискане във
водача, като при повдигането и падането на автомобила тялото на М.Д. се е
повдигнало нагоре, след което е паднало на седалката, при което се е смачкал
поясния прешлен Л4, а за С.К. - и/или удар или притискане в пътник, като
описаните травматични увреждания са причинени при поставени предпазни колани.
Ударът за лекия автомобил „**“ е бил
блокиращ с последвало завъртане по часовниковата стрелка, като при удара телата
на водача и пътниците под действието на инерционната сила са се отправили към
мястото на създадената конфликтна точка — напред и наляво, като са срещнали
ограничението на части от интериора на автомобила - най-вероятно предпазни
колани. При завъртането на автомобила от създадения въртящ момент на ударната
сила по часовниковата стрелка телата на водача и пътниците са изоставали спрямо
купето на автомобила, при което е напълно възможно да са се ударили и/или
притискали помежду си. Травмите, причинени на М.А., са от удар във волана и/или
притискане в пътника до него. Травмите, причинени на М.Д., са от удар в
резултат на извиване на тялото напред в поясната област и надлъжно притискане
на Л4 прешлен при връщането на тялото в седалката. Травмите, причинени на С.К.,
са от удар или притискане в областта на колана и удар и/или притискане в
пътника до него. Пострадалите най-вероятно са били с поставени предпазни
колани, в противен случай травматичните увреждания биха били по-тежки.
От приложените по делото епикризи на ищците от УМБАЛ „**“ ЕАД – ** (ИЗ №№
41248/1863/2018 г., 41249/556/2018 г. и 41256/2018 г.) и от заключението на
приетата комплексна съдебно-медицинска експертиза с вещи лица ** Х.Б.Ж., д.м., **
на Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „**“ ЕАД - **, и **К.С.П. – ** в КОТ при
УМБАЛ „**“ ЕАД - **, която съдът възприема като компетентна, безпристрастно
изготвена и оспорена от страните, както и от обясненията, дадени от вещите лица
в съдебното заседание на 27.11.2019 г., се установява следното:
Вследствие на претърпяното ПТП на
02.07.2018 г. М.Д. е
получил контузия на тялото с компресионно-раздробяваща фрактура на четвърти
поясен прешлен с дислокация на костен фрагмент в гръбначно-мозъчния канал, но
без увреждане на нервните коренчета и без неврологична симптоматика, но с
трайно ограничение движенията на гръбнака. Постъпил е в Клиниката по неврохирургия
на УМБАЛ „**“ ЕАД – ** веднага след травмата на 02.07.2018 г. и след
стабилизиране на състоянието му и необходимата подготовка на 04.07.2018 г. е
опериран, като е извършена задна педикуларна 8-винтова стабилизация. След 15-дневен
престой в клиниката е изписан в задоволително състояние. На 24.09.2019 г.
отново е постъпил в Клиниката по неврохирургия, заради болки в гърба. Извършена
е вертебропластика /инжектиране на костен цимент в прешленното тяло/ на Л4
прешленно тяло и скъсяване на стабилизацията и след 13-дневен престой е изписан
в добро състояние.
М.Д. е изпитвал много силни болки
след постъпването, заради гръбначната травма, като освен това е бил прикован на
легло до операцията и три дни след нея. След стабилизацията болките са
облекчени, но не изчезват веднага, като освен това му се налага ежедневна
рехабилитация. Поради силно раздробения прешлен е имал период на обостряне на
болките през тази година, заради което се е наложило извършване на
вертебропластика. В момента Д. има болки при движения и натоварване, като в
бъдеще се очаква подобрение по-отношение на болките, но и остатъчно ограничение
в движенията на гръбнака, което от своя страна може да предизвиква болки при
натоварване и развитие на по-ранен дегенеративен процес на гръбнака, също често
свързано с болки.
При М.Д. периодът на възстановяване е бавен и все още
продължава, предвид естеството на травмата и посочените по-горе съображения,
като е много важно да продължи през следващите години непрекъсната рехабилитация,
вкл. в рехабилитационни центрове. Претърпяната от Д. гръбно-мозъчна травма предизвиква
тежка нестабилност по съвременните класификации. Травмата и извършените
стабилизации на гръбнака предизвикват сериозни ограничения на подвижността на
целия гръбначен стълб от приблизително 50 % и в известна степен тези
ограничения ще останат като последици.
Травматичните увреждания на С.К. (гръдно-коремна травма,
разкъсно-контузна рана на челото и долната устна и контузия на главата) и на М.А. (гръдно-коремна
травма, разкъсно-контузна рана на долната устна вляво, луксация на 21-ви зъб
вляво, контузия на главата и мозъчно сътресение) са получени от удар с твърд и
тъп предмет, установени са непосредствено след случилото се ПТП на 02.07.2018 г.
и са в пряка причинно-следствена връзка с него, като са довели до разстройство
на здравето им извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. К. и А. са били хоспитализирани
и лекувани от 02.07.2018 г. до 05.07.2018 г., като е извършена хирургична обработка
на раните им, получавали са антибиотици и аналгетици, вливания на водно-солеви
разтвори, превръзка на рани. След изписването им са продължили лечението си с
аналгитици и превръзки, като лечението е продължило за около месец. К. и А. са
изпитвали силни болки и страдания непосредствено след ПТП, като болките
постепенно са отзвучали, повлияни от приложеното лечение, и двамата са се
възстановили до 30 дни след ПТП. М.А. в
настоящия момент ходи самостоятелно, не съобщава за болки, раната на
долната устна вляво е зарастнала, а травматичната луксация на 21-ви зъб вляво е
възстановена след проведеното мануално наместване и лечение. С.К. в настоящия момент ходи самостоятелно, не съобщава за болки, раните
на челото и долната устна са зараснали, като на челото има белег от травмата с
големина 2/2 см.
Получените травми от ищците по време
и начин на получаване са в пряка връзка със случилото се ПТП на 02.07.2018 г.
Налице е и категорична причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП,
понесените травматични увреждания от М.Д. и направените от него разходи за
лечение.
Същият е направил разходи, както
следва: 5 800 лв. по фактура № **********/03.07.2018 г. за закупен
комплект средна транспендикуларна 8 винтова стабилизация; 90 лв. по фактура №
**********/07.07.2018 г. – такса за придружител без ползване на легло; 58 лв.
по фактура № **********/07.07.2018 г. – потребителска такса, видно от
приложените фактури с фискални бонове към тях.
По делото са разпитани свидетелите Ф.Ю.К.,
С.М.Д.и Е.М.А., показанията на които съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК, предвид
близката родствена връзка на свидетелките с ищците и възможната тяхна заинтересованост
от изхода на спора.
От показанията на свидетелката Ф.К.– сестра на С.К. и участник в процесното
ПТП като пътник на средната задна седалка на лекия автомобил „**“, се установява, че
когато в един момент погледнала напред и видяла, че „има кола, която е навлязла и спряла в нашето платно, тя се движеше
срещу нас, завиваше, …Тя завиваше пред нас и ни отнемаше
предимството. Колата правеше ляв завой. …Към момента на удара този автомобил беше навлязъл в нашата лента. След това най-вероятно
съм си ударила главата и се събудих, когато едното момче ми каза да сляза от
неговата страна. След което видях брат ми до мен целият в кръв …Впоследствие
разбрах, че С. си
е обелил челото, оттам кръвта слизаше надолу, имаше травма на окото. Той по
принцип има проблеми с очите и са му доста чувствителни. … Впоследствие в болницата вече разбрахме, че има рана на
крака. Аз не чувствах никаква болка от паниката. На следващия ден усещах
болката. В болницата вече си спомням, че доктора ни казаха: „Имате късмет, че
сте живи“. Останахме двамата заедно в
болницата. Стояхме три дни и ни правиха прегледи, за да установят какво ни е
всъщност. С. имаше конци на челото от раната на челото; изписаха му капки за
очите; превързаха му крака и му правиха превръзки
в дните, в които бяхме в болницата. …След като се прибрахме в къщи, С. имаше
нужда от помощ, от грижи от някого - на него му се надуваше крака, трябваше да
му се правят превръзки, да му се промиват раните. Впоследствие вече му махнаха и конците от челото. След
изписването от болницата С. доста дълго
време се оплакваше, не можеше да ходи на работа, искаше да поработи, за да може
да си покрие средствата, ние и двамата сме **, но така и не успя да работи. С.
има белег на челото, все още има белег на устата, има белег на крака. По принцип С. се опитва да не споделя, да не им обръща
внимание, но съм сигурна, че се притеснява от тези белези. Трябваше лятото да
носи шапка, за да не го пече слънцето, защото докторите казаха, че не е добре.
Слагахме кремове, но белега си остава белег. С. се притеснява - да, в началото от колегите в ** се притесняваше,
ако някой му се подиграва …Тази катастрофа се отрази на С., на неговото психическо
и емоционално състояние, промени се определено, беше го страх да се вози в
кола.“
От показанията на свидетелката С.Д.– майка на М.Д., се установява, че „Той
ни се обади по телефона, че са направили катастрофа, ние веднага тръгнахме
и го намерихме в болницата на първия етаж в количка. Целият беше в кръв в
главата, в краката, на колана, на корема, имаше белег на крака. След снимката
видяха, че има счупени прешлени на кръста и предстои операция. Стояхме 14 дни в болницата, след това ни
изписаха и два месеца и половина беше на мои грижи, не можеше да става, не
можеше да се облича, постоянно бях с него. След година и половина му предстои
втората операция, включително стабилизация на кръста. Стояхме пак 14 дни в
болницата, след това пак беше на моя грижа месец и половина. Той е ** трета
година в **, изпусна първоначално **, не постъпи веднага, нямаше как, не можеше
да пътува сам без помощта ми. Травмите не му позволяваха да се натоварва
физически и в момента е такова положението. Той и в момента не може да работи.
Два месеца и половина след изписването от болницата той беше на моя грижа, като
аз му помагах да става от леглото, да се облича, обувките не можеше да си обуе,
да си завърже връзките, не можеше до тоалетна да ходи сам, това беше най-големият
проблем, да се къпе - също. След тези два месеца и половина той имаше още
оплаквания, продължи да го боли. Сега състоянието му е когато стои повече
часове на крак, има болки в кръста. Не може да извършва движения във всички
посочи, не може да се навежда напред. Има много голям белег на кръста. Той се
притеснява, като го види.
След тази катастрофа М. се промени
като човек - психически и емоционално,
страхува се да влезе в кола. В момента не шофира. След катастрофата един - два
пъти се опита да шофира, но не става, като се опре на седалката на колата го
боли, трябва да му се сложи нещо меко“
От показанията на свидетелката Е.А. – майка на М.А., се установява, че една
жена ѝ се обадила - свидетелка на катастрофата, и ѝ казала, че
синът ѝ „е катастрофирал …той беше близо до
нея и го чух, че е добре. Аз веднага се обадих на другия ми син и тръгнахме за
болницата в **, като преди болницата минахме на местопроизшествието, колата
беше смачкана. …Вече в болницата видях М. за първи път - беше много уплашен,
беше целият в кръв, защото устата му цепната, зъбите изкривени навътре, беше в
шок, нищо не помнеше, не помнеше къде е бил, за какво е бил, повтаряше едно и също. Аз много се уплаших и
се притесних, но докторът ни успокои, че с течение на времето ще отмине шока. М.
беше хоспитализиран в болницата - три дни и три нощи стоя там. Аз го посещавах
всеки ден в болницата. Не можеше да става от леглото, виеше му се свят после
един месец, не ставаше от леглото, не можеше да се храни, хранехме го със
сламка, заради зъбите и раната от устната. Гърбът го болеше и беше много
уплашен. Раната на устата беше шита. След изписване от болницата аз се грижих
за М., ние живеем заедно. Един месец М. не можеше да се храни, само със сламка
се хранеше, освен това виеше му се свят, не можеше да става, почти беше в
леглото. По това време имаше изпити, не можа да се яви на изпитите, защото
лекарите му забраниха психически да се натоварва. През този период друго медикаментозно
лечение не му бяха назначили, само да се пази. А за раната водихме го да му
махнат конците, но там имаше проблем - сестрата
забрави да махне един конец, после загнои раната. Първоначално М. се хранеше
със сламка, но някъде след два месеца започна да се храни нормално. За зъбите
трябва да слагаме скоби, за да се изправят, но още не сме стигнали до този
момент. Т.е. зъбите бяха изкривени, те там ги изправиха доколкото можаха, но му
предстои лечение за зъбите за изправяне със скоби. Тази катастрофа промени М..
Доста време сутрин се плашеше, като му се обадя, скачаше целия, стана по-затворен,
по-мълчалив, а преди беше жизнерадостен, весел, но сега след катастрофата е по-затворен.
М. ограничи контактите си - първите месеци не можеше да става, виеше му се
свят, не можеше да излиза, стоеше си в къщи. Притеснява се от визията, сега ми
говори за пластична операция, особено на зъбите и за устната се притеснява, те
са видими и той се притеснява“.
Ищците са отправили на 17.08.2018 г. искания до „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
за обезщетяване на причинените им при процесното ПТП вреди, но въпреки
разменената между тях кореспонденция дружеството не е определило и изплатило
обезщетения на пострадалите ищци.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Обективно и субективно съединените искове срещу ответното застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ са предявени с редовна искова молба, от надлежни страни в
качеството им на увредени лица и са процесуално допустими,
тъй като е започнала процедура по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл.
380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалите и застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач и към
датата на предявяването им в съда е изтекъл на 17.11.2018 г. 3-месечния
рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за
доброволно уреждане на отношенията.
Разгледани по същество исковете са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
Макар изложените в Постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК от 30.01.2020 г. по пр.пр.№ 6315/2018 г. на РП – **, ДП №
240/2018 г. на РУ на
МВР – с. **, фактически обстоятелства да не се ползват с доказателствена сила в
гражданското производство, каквато по аргумент от разпоредбите на чл. 300 от ГПК, респ. чл. 413 от НПК имат само влязлата в сила присъда на наказателния съд
или решението по чл. 78-а от НПК, от събраните по делото
писмени доказателства – Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 22/02.07.2018 г. и НП № 20-1030-001840 от
09.03.2020 г. на С-р „ПП“ при ОД на МВР – **, които са официални свидетелстващи документи, както и от кредитираните свидетелски показания, от комплексната съдебно-медицинска и
авто-техническа експертиза и от комплексната медицинска експертиза се установява,
че
по повод на процесното ПТП на 02.07.2018 г. на
кръстовището, образувано от път I-8 и път PDV–1153, е налице фактическият
състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
В
резултат на противоправното поведение на прекия причинител на
деликта П.А.М., който на 02.07.2018 г. управлявал
лек автомобил „**“, рег.№ **, по платното за движение
на път I-8 в посока от запад на изток, при извършване на маневра завой на ляво към път PDV–1153 е отнел предимството на насрещно движещия се направо лек
автомобил „**“, peг.№ **, управляван от ищеца М.А., с което М.е нарушил
правилата за движение по чл. 25, ал. 2 и
чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и е причинил на ищците следните травматични увреждания: на М.Д. - средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и
тялото с комплексно счупване с разместване на тялото на 4-ти поясен прешлен; на
М.А. – леки телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата, шията и
тялото, лекостепенно мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в областта на
долната устна, изкълчване на първи горен ляв зъб, отоци и кръвонасядания по
лицето и гърдите; на С.К. – леки телесни повреди, изразяващи се в контузия на
главата и тялото с разкъсно – контузни рани на лицето, като с действията си
водачът на лекия автомобил „**“ - П.А.М.е осъществил състава на престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, но поради изричното
желание на пострадалия М.Д. наказателното производство е прекратено на
основание чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК, а на виновния водач е наложено
административно наказание глоба.
Според двете комплексни експертизи налице е пряка
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и претендираните от ищците имуществени и неимуществени вреди – разходи за
лечение на М.Д. и психически и физически болки и страдания, претърпени от
тримата ищци, вследствие на причинените им телесни повреди, като законовата
презумпция за виновността на дееца по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е опровергана при
условията на пълно и главно доказване от страна на ответника.
Тъй като
за управлявания от виновния водач П.А.М.лек автомобил „**“, рег.№ **, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
със застрахователна полица № BG/06/118000953603, на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД със срок на валидност
28.03.2018 г. – 27.03.2019 г., е налице хипотезата на
чл. 432, ал. 1 от КЗ,
съгласно която увредените лица
/ищците/, спрямо които
застрахованият причинител на вредата е отговорен, имат
право да искат обезщетение пряко от
застрахователя. Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” е функционално
обусловена и произтича от деликтната отговорност на застрахования - пряк
причинител на увреждането, като увредените лица имат право
да изберат срещу кого от тях да насочат
претенциите си за обезщетяване на вреди от ПТП.
Спазена е процедурата по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ, която
предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалите срещу застрахователя на ГО на виновния водач – изтичането на
3-месечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380
от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалите и застрахователя
по повод заплащане на застрахователни обезщетения, като разпоредбата на чл.
498, ал. 3 от КЗ изрично обвързва допустимостта на преките искове от наличието
на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ на
виновния водач, каквато в случая е налице, а след изтичане на 3-месечния рекламационен
срок в полза на ищците като увредени лица е възникнало правото им на пряк иск
срещу застрахователя на виновния водач.
Предвид гореизложеното и след като прецени продължителността, характера, спецификата и
интензитета на понесените от ищеца М.Д. силни и продължителни психически и физически болки и страдания, в резултат на средна
телесна повреда, причинена при процесното ПТП на 02.07.2018 г., изразяваща се в контузия на главата и
тялото с комплексно счупване с разместване на тялото на 4-ти поясен прешлен;
претърпените 2 оперативни интервенции, продължителния период на лечение и възстановяване,
необходимостта и за напред от години интензивна рехабилитация, съпроводена с
болки; сериозните ограничения
на подвижността на гръбначния стълб от около 50 %, сравнително не особено благоприятната прогноза, въпреки младата му възраст (**
г.), и
съобразявайки се с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира,
че сумата от общо 65 000 лв. би
репарирала претърпените от Д. неимуществени вреди, като
до пълния предявен размер от 80 000 лв. искът се явява прекомерно завишен
и неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
Същият е претърпял и имуществени вреди в резултат от процесното ПТП,
изразяващи се в направени разходи за закупуване на стабилизиращ имплант за
гръбначния стълб и болнични такси в размер на общо 5 948 лв., които следва
да се репарират от застрахователното дружество.
Налице са предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ и по отношение на
останалите двама ищци – М.А. и С.К.. Съдът като прецени продължителността, характера и
интензитета на понесените от тях умерени психически и физически болки и страдания, в резултат на леки
телесни повреди, причинени при процесното ПТП на 02.07.2018 г., изразяващи се в контузия на главата,
шията и тялото, лекостепенно мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в
областта на долната устна, изкълчване на първи горен ляв зъб, отоци и
кръвонасядания по лицето и гърдите - за М.А., и контузия на главата и тялото с
разкъсно–контузни рани на лицето – за С.К., и съобразявайки се с
разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, намира, че сумата от общо 8 000
лв. за М.А. и общо 5 000 лв. за С.К. би репарирала претърпените от тях неимуществени вреди, като до пълните предявени
размери съответно от 10 000 лв. и от 8 000 лв. исковете се явяват
прекомерно завишени и неоснователни, поради което следва да се отхвърлят.
При определяне размера на обезщетенията съдът взема предвид
обстоятелствата, че на двамата пострадали ищци са били причинени леки телесни повреди, които не
са затруднили за дълго ежедневието им; травмите им са се възстановили в
обичайния период от около 1 месец - при С.К. – напълно, а при М.А. - в
значителна степен; лечението с антибиотици и аналгетици е завършило отдавна,
като липсват оперативни интервенции и остатъчна симптоматика, според приетите
комплексни медицински експертизи.
Недоказани и неоснователни са възраженията на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на тримата ищци, тъй като и двете комплексни
експертизи безпротиворечиво са установили, че при процесното ПТП те са пътували
в лекия автомобил „**“ с поставени предпазни колани, благодарение на което
травмите им са минимизирани.
Тъй като главните искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ
за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди са основателни и доказани, макар и частично, то и акцесорните претенции за лихви се явяват основателни и следва да се
уважат, като се присъди обезщетение
за забава по чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД в размер на законната лихва върху
присъдените главници, считано от 17.11.2018 г., когато
изтича 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне на застрахователното
дружество, до окончателното плащане.
Ищците са освободени на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от внасяне на такси
и разноски по делото и няма данни за заплатено от тях адвокатско
възнаграждение, поради което разноски не следва да им се присъждат.
Ответникът следва да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на съда дължимата ДТ и направените по
делото разноски в размер на общо 4 258 лв., от които 3 358 лв. – ДТ и
900 лв. – разноски за експертизи.
Ищците следва да заплатя на ответника
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, вр. чл. 80 от ГПК направените от него
разноски по съдебното производство от общо 1 000 лв., от които 600 лв. за
експертиза и 400 лв. - юрисконсутско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от исковете или общо 192 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД – гр. София, бул. Витоша 89-б, ЕИК
*********, чрез юрк.Ю.К., да заплати на М.А.Д., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:***, чрез адв. Ц.В., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл.
52 от ЗЗД: сумата 65 000 лв. (шестдесет и пет хиляди лв.) - обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в силни и продължителни психически и физически болки и страдания, в резултат на средна
телесна повреда - контузия на главата и тялото с комплексно счупване с
разместване на тялото на 4-ти поясен прешлен; сумата от общо 5 948 лв.
(пет хиляди деветстотин четиридесет и осем лв.) – обезщетение за имуществени
вреди, представляващи заплатени медицински разходи, които вреди са причинени в резултат на ПТП на
02.07.2018 г. от виновния водач П.А.М., който на при управление на лек автомобил „**“, рег.№ **, по път I-8 в посока от
запад на изток, при извършване на
маневра завой наляво към път PDV–1153, е отнел предимството на насрещно движещия се направо лек
автомобил „*“, peг.№ **, с което е нарушил
правилата за движение по чл. 25, ал. 2 и
чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 17.11.2018
г. до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 80 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД – гр. София, бул. Витоша 89-б, ЕИК
*********, чрез юрк.Ю.К., да заплати на М.Б.А., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:*** , чрез адв. Ц.В., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл.
52 от ЗЗД сумата 8 000 лв. (осем хиляди лв.) - обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи умерени психически и физически болки и страдания, в резултат на леки
телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата, шията и тялото,
лекостепенно мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в областта на долната
устна, изкълчване на първи горен ляв зъб, отоци и кръвонасядания по лицето и
гърдите, които вреди са причинени в
резултат на ПТП на 02.07.2018 г. от виновния водач П.А.М., който на при управление на лек автомобил „**“, рег.№ **, по път I-8 в посока от
запад на изток, при извършване на
маневра завой наляво към път PDV–1153, е отнел предимството на насрещно движещия се направо лек
автомобил „*“, peг.№ **, с което е нарушил
правилата за движение по чл. 25, ал. 2 и
чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
17.11.2018 г. до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 10 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД – гр. София, бул. Витоша 89-б, ЕИК
*********, чрез юрк.Ю.К., да заплати на С.Ю.К., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:***, чрез адв. Ц.В., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл.
52 от ЗЗД сумата 5 000 лв. (пет хиляди лв.) - обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи умерени психически и физически болки и страдания, в резултат на леки телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата и
тялото с разкъсно–контузни рани на лицето, които вреди са причинени в резултат на ПТП на
02.07.2018 г. от виновния водач П.А.М., който на при управление на лек автомобил „**“, рег.№ **, по път I-8 в посока от
запад на изток, при извършване на
маневра завой наляво към път PDV–1153, е отнел предимството на насрещно движещия се направо лек
автомобил „**“, peг.№ **, с което е нарушил
правилата за движение по чл. 25, ал. 2 и
чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
17.11.2018 г. до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 8 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД – гр. София, бул. Витоша 89-б, ЕИК *********, чрез юрк.Ю.К.,
да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
дължимата държавна такса и направените разноски за експертизи в размер на общо 4 258
лв. (четири хиляди петстотин и осем лв.).
ОСЪЖДА М.Б.А., ЕГН **********,***; М.А.Д., ЕГН **********,***; и С.Ю.К., ЕГН **********,***,
всички със съд. адрес:***, чрез адв. Ц.В., да заплатят общо на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – гр. София, бул. Витоша 89-б, ЕИК *********, чрез юрк.Ю.К., на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, вр.
чл. 80 от ГПК сумата 192 лв. (сто деветдесет и два лв.) – съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от
връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/