РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Силистра, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Гражданско дело №
20233400100346 по описа за 2023 година
Искове с правно основание чл. 429, и чл. 432 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът – Д. М. М., ЕГН **********, ; чрез адв. В. И.а В. от САК, 2,
желае съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД да й заплати на
основание чл. 429, ал.З, изр.2 от КЗ :
- сумата в размер на 4438,97 лева - законна лихва върху
определеното и заплатено обезщетение за неимуществени вреди от 25000
лева, дължимо за периода от 09.07.2021г. - до 27.03.2023г.;
- сумата в размер на 3697,10 лева - законна лихва върху
определеното и заплатено обезщетение за неимуществени вреди от 20000
лева, дължимо за периода от 09.07.2021г. - до 19.04.2023г.;
- сумата в размер на 2915,58 лева - законна лихва върху
определеното и заплатено обезщетение за неимуществени вреди от 15000
лева, дължимо за периода от 09.07.2021г. - до 19.05.2023г.;
- сумата в размер на 6345,44 лева - законна лихва върху
определеното и заплатено обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди от 31073,80 лева, дължимо за периода от 09.07.2021г. - до 19.06.2023г.;
- на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата в размер на 110 000 лева -
допълнително обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
изключително силен стрес, мъка, болки и страдания от загубата на детето й
Васил Пламенов Й. (починал току що завършил средното си образование на
19 години с чудовищни наранявания), ведно със законната лихва върху това
1
обезщетение, която за периода от 09.07.2021г. - до датата на исковата молба -
28.09.2023г. възлиза в размер на 26454.45 лева, както и законната лихва върху
обезщетението от датата на исковата молба, до окончателното му заплащане.
Ответникът – „Застрахователна Компания Лев Инс” АД, ЕИК:
*********, и адрес на управление: бул. "Симеоновско шосе" № 67А, р-н
„Студентски”, гр. София, п.к. 1700, приема предявените искове за изцяло
неоснователни, като ги оспорва изцяло по основание и размер. По конкретно
ищецът намира исковете за недоказани по отношение отговорността на ЗК
„Лев Инс” АД, като застраховател, както и виновното поведение на водача на
лек автомобил марка “Сеат”, модел „Леон”, с ДК № СС7194АТ в процесното
пътнотранспортно произшествие, твърди се съпричиняване от страна на
пострадалото лице. Ответникът приема за недоказани ищцовите твърдения за
близка емоционална връзка между починалият В П Й. и ищцата. Приема, че
претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди не
кореспондира с реално претърпените от ищцата болки и страдания. Оспорва
се и предявения иск за заплащане на законна лихва с оглед твърдяната
неоснователност на главните искове. В случай, че съдът отхвърли исковете
ответника претендира заплащането на направените по делото разноски,
включително изплатеното адвокатско възнаграждение.
Представителят на Застрахователна компания „Лев Инс” АД, не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е
била застрахована отговорността на водачите на лек автомобил марка “Сеат”,
модел „Леон“, с ДК № СС7194АТ към трети лица.
Трето лице помагач Г. Г. Н., ЕГН: **********, не изразява становище
не се явява в открито съдебно заседание.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено
следното
от фактическа страна:
На 23.11.2020г. около 23,00 часа, водачът Г. Г. Н. с управлявания от
него под въздействието на наркотично вещество - канабис/марихуана/ лек
автомобил марка „Сеат Леон“ с peг. № СС 71 94 АТ, се е движил по път 11-71
гр. Добрич - гр. Силистра, посока - гр. Силистра. В автомобила пътували В П
Й. - на предна дясна седалка и св. Г. К. М. - на задна седалка. Пътната
настилка е била асфалтова, суха, запазена, без неравности и повреди, прав
участък от пътя след плавен завой в района на произшествието. В участъка от
пътя след комплекс „Ловчанското ханче“ и след преминаване на ляв завой,
водачът Н. изгубил контрол над управлявания от него автомобил и се ударил
в крайпътно дърво. От удара на колата в дървото и завъртането Н. и М.
паднали от автомобила на земята зад него, а Васил Й. останал на предната
дясна седалка. След подаден сигнал на тел. 112 около 23,30 часа на
местопроизшествието пристигнали полицейски служители и медицински
екип медиците, от който констатирали смъртта на В П Й..
От изготвеното по повод смъртта на Васил заключение по назначената
2
Съдебно медицинска експертиза № 125 / 2020г. за аутопсия на труп било
установено, че причината за смъртта е несъвместима с живота черепно
мозъчна травма - резултат на много силен удар с или върху твърди, тъпи
предмети в теменно тилната област на главата".
Било образувано досъдебното производство, което приключило с
внасяне на обвинителен акт срещу Г. Г. Н., а наказателното производство
преминало през три съдебни инстанции - НОХД № 136 / 2022г. по описа
на Окръжен съд - Добрич, приключило с ПРИСЪДА №7 от 16.06,2022г., с
която подсъдимият Г. Г. Н. е признат за виновен за това, „че на 23.11.2020г.
по непредпазливост е причинил смъртта на В П Й. с ЕГН . При последвалия
инстанционен контрол присъдата била потвърдена в частта относно вината на
подсъдимия причинил по непредпазливост смъртта на сина на ищцата.
Автомобилът, с който е било извършено произшествието е бил
застрахован по Застраховка гражданска отговорност - полица №
BG/22/120002944520 на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”
АД, със срок на валидност от 20.10.2020г. - до 20.10.2021Г.
На 09.07.2021г. ищцата предявила на основание чл. 432 във връзка с чл.
380 от КЗ, и чл. 429, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 2 от КЗ, пред „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, застрахователна претенция с вх. № 78 от
09.07.2021г. по посочената застраховка „Гражданска отговорност” за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху дължимите обезщетения от датата на възникване на
тяхната изискуемост до окончателното им плащане. Последвала
кореспонденция с изискана от застрахователя и представена допълнителна
документация, като с писмо на застрахователя - изх. № 8033 от 25.10.2022г.
ищцата била уведомена, че застрахователят е определил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 90 000 (деветдесет хиляди) лева, и 1073,80
лева - имуществени вреди. В писмото било посочено, че в определеното
обезщетение е включено 30 % съпричиняване поради това, че пострадалото
лице е било без предпазен колан.
Със заявление от 04.11.2022г. – изпратено до застрахователя ищцата
оспорила извода за наличие на съпричиняване, както и размера на така
определеното обезщетение за неимуществени вреди.
Нейното становище не било взето предвид и през пролетта и лятото на
2023г. ищцата получила определените от застрахователя обезщетения на
четири вноски, както следва:
- На 27.03.2023г. банков превод от 25000 лева - неимуществени вреди;
- На 19.04.2023г. банков превод от 20000 лева - неимуществени вреди;
- На 19.05.2023г. банков превод от 15000 лева - неимуществени вреди;
- На 19.06.2023г. банков превод от 31073,80 лева, от които 30 000 лева -
неимуществени вреди, и 1073,80 лева - имуществени вреди - явяващи се
разходите за погребението на сина й.
3
По твърдение на ищцата до настоящия момент не е заплатена законната
лихва върху така платените главници, която последната счита, че се дължи от
09.07.2021г., когато е подадена застрахователната претенция съобразно
разпоредбата на чл. 429, ал. З, изр. второ във връзка с ал. 2, т. 2 от Кодекса за
застраховането (КЗ).
В тази връзка ищцата приема, че щом застрахователната претенция е
предявена на 09.07.2021г., то и законните лихви върху изплатените до
19.06.2023г. обезщетения, възлизат в следните размери :
- Върху изплатената на 27.03.2023г. главница от 25000 лева
главница, е дължима законна лихва в размер на 4438,97 лева за периода от
09.07.2021г, - до 27.03.2023г.;
- Върху изплатената на 19.04.2023г. главница от 20000 лева
главница, е дължима законна лихва в размер на 3697,10 лева за периода от
09.07.2021г. - до 19.04.2023г.;
- Върху изплатената на 19.05.2023г. главница от 15000 лева
главница, е дължима законна лихва в размер на 2915,58 лева за периода от
09.07.2021г. - до 19.05.2023г.;
- Върху изплатената на 19.06.2023г. главница от 31073,80 лева
главница, е дължима законна лихва в размер на 6345,44 лева за периода от
09.07.2021г. - до 19.06.2023г.;
Като общият размер на дължимата неизплатена законна лихва според
ищцата възлиза на 17397,09 лева.
Приемайки, че изплатеното й обезщетението за неимуществени вреди е
определено в занижен и несправедлив размер ищцата инициирала настоящото
производство приемайки, че справедливият размер на обезщетение следва да
бъде определено за нея в размер общо на 200 000 лева, ведно със законната
лихва върху него от датата на предявяване на застрахователната претенция -
09.07.2021г. - до окончателното му плащане.
От заключението на вещите лица изготвили назначената от съда
автотехническа експертиза може да се установи следният механизъм на
процесното ПТП.
След загуба на управление от страна на водача автомобила излязъл
извън очертанията на пътя и се ударил в крайпътно дърво. В резултат на
удара по лекия автомобил настъпили деформации. Според експертите и
тримата пасажери са били без поставени предпазни колани. В резултат на
удара водачът и возещата се на задната седалка пътничка са изхвърчали от
автомобила.
Скоростта на лекия автомобил “Сеат Леон” с peг. № СС 71 94 АТ в
момента на удара в крайпътното дърво е била около 123 км/ч. Според вещото
лице водача би имал техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието чрез спиране преди достигане мястото на удара при скорост
на движение на лекия автомобил от 90 км/ч. Експерта сочи, че лекият
4
автомобил „Сеат Леон" с peг. № СС 71 49 АТ е бил със заводски монтирани
предпазни обезопасителни колани, както на предните така и на задните
седалки. На предните седалки предпазните колани са били триточкови, на
задната седалка двата крайни предпазни обезопасителни колани са били
триточкови, а средният предпазен колан е бил двуточков. Автомобилът имал
също така и заводски монтирани предни предпазни въздушни възглавници
Починалият В П Й., към момента на настъпване на произшествието е
бил седнал на предната дясна седалка, като същият е бил без поставен
предпазен колан.
Според експертите при удар коланите намаляват близо 25 пъти
отрицателното ускорение на човешкото тяло. Те се разтеглят от
натоварването и така удължават времето за окончателно спиране на тялото
при задържането му. Ако при скорост 40 км/ч автомобилът се удари в дебело
дърво, на практика той спира само на разстояние, равно на смачкването на
купето - около 50 см. От заключението става ясно, че наличието на
поставен обезопасителен колан, не би предпазил тялото от нанасяне на
установените тежки механични увреждания, несъвместими с живота
поради значителните деформации на купето на вътре.
От заключението на вещите лица се установява още, че водачът на
автомобила е употребявал упойващо вещество – канабис през последните 7
дни, като е била налице вероятност употребата на канабис да не е станала
непосредствено преди произшествието. Видими прояви на наркотично
повлияване според експерта са чувство за еуфория и щастие, зачервяване на
очите, зениците се разширяват, наблюдава се още влошаване на
координацията, равновесието и концентрацията. Възможни са прояви на
тревожност, панически атаки, параноя и халюцинации
От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СПЕ
може да се установи, че ищцата - Д. М. М., непосредствено след научаването
за смъртта на сина й, е изпаднала в състояние на остра стресова реакция,
последвана от протрахирана реакция на скръб и траур през първата година
след инцидента. Три години след загубата на синът й експерта е установил
реакция на скръб и траур във фаза на реорганизация, но с непреодолима тъга
заради загубата и остатъчно чувство за ощетеност. В заключението се сочи,
че загубата на дете, достигнало зряла възраст, е хипотетично трудно
преодолима, още повече, че в случая починалият няма наследство, което в
известна степен своего рода да „компенсира“ загубата поради, което пълно
емоционално и психологическо възстановяване от тази загуба в случая е
малко вероятно.
От показанията на разпитаните в открито съдебно заседание свидетели
се установява, че при инцидента в застрахования при ответника автомобил са
пътували шофьорът и трима пасажери, като загиналия син на ищцата е
пътувал на предната седалка до водача на автомобила. Според показанията
никой от пътуващите не е бил с поставен обезопасителен колан. Свидетелката
5
М. потвърждава, че се е случвала да вижда, как водачът на автомобила
употребява наркотици, но не и в деня на произшествието, което според нея не
изключва и такава възможност за конкретния ден. Пак по нейните думи преди
инцидента водачът на автомобила бил в добро, адекватно състояние.
Пак от събраните свидетелски показания може да се установи, че
ищцата Д. сама е отгледала децата си, които били добре гледани и възпитани.
Били много сплотено семейство и си помагали за всичко.
Преди инцидента Д. била жизнерадостен човек, весел, добър отзивчив.
Понастоящем продължава да си е отзивчива и добра, но се сринала след, като
загубила детето си, което се отразило и на здравословното й състояние., както
и на начинът й на живот. Всички разпитани свидетели са категорични, че
ищцата все още преживява изключително тежко внезапната загуба на сина си.
Спор относно механизма на ПТП и наличието на валидно
застрахователно правоотношение обусловило пасивната процесуална
легитимация на ответника и предявената пред него извън съдебна претенция
няма.
от правна страна:
Съдът намира предявените искове за допустими, предвид на това, че са
подадени от активно легитимирано лице имащо правен интерес от
производството. Разгледани по същество съдът намира исковите претенции за
основателни по следните причини:
По изложени по – горе съображения съдът приема за доказани
обстоятелствата относно процесното ПТП, неговият механизъм и вината на
застрахования при ответника водач. По делото липсва спор относно
наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”
обусловила пасивната процесуална легитимация на ответника.
Спорният въпрос е размера на дължимото обезщетение за претърпени
от ищцата неимуществени вреди изразяващи се в преживени в следствие на
инцидента душевни болки и страдания. По твърдения на ищцата потвърдено
от показанията на свидетелите същата преживяла тежко смъртта на сина си, с
когото били в изключително силна емоционална връзка. Загубата повлияла на
емоционалното състояние на ищцата водейки, както до душевни мъки и
терзания, така и до промяна на начина й на живот.
Ответникът оспорва претендирания размер твърдейки наличие на голям
процент съпричиняване от страна на загиналия при инцидента син на ищцата.
Оспорването е основано на установеното по делото обстоятелство, че всички
в автомобила включително синът на ищцата са пътували без поставени
предпазни колани и на твърдението, че водачът на автомобила е шофирал
след употребата на канабис, което било известно на пасажерите. В този
смисъл според ответника загиналият Васил Й. сам се е поставил в опасно
положение пътувайки без поставен обезопасителен колан в автомобил
управляван от водач под въздействието на упойващо, наркотично вещество.
6
Съдът не споделя тези ответникови аргументи. От установения от
заключението на вещото лице механизъм на ПТП следва, че естеството на
пораженията върху купето на автомобила са били такива, че леталния изход
за В Й. би бил същия дори и при поставен обезопасителен колан. Не се
установи и доказа по делото и твърдяното от ответника обстоятелство, че
преди инцидента загиналият син на ищцата е знаел за това, че водачът на
автомобила е под въздействието на упойващо вещество в случая – канабис.
От показанията на единствения разпитан пряк очевидец на събитията
свидетеля Г. М. може да се установи, че когато младежите са се качили в
автомобила неговият водач е бил във видимо добро и адекватно състояние, и
не е приемал пред тях наркотични вещества. Други доказателства в тази
насока не се събраха, което мотивира съда да приеме ответниковото
възражение за съпричиняване за недоказано и да го отхвърли, като такова.
Предвид така установеното съдът приема, че са налице всички елементи
за формиране на отговорност за непозволено увреждане - действие, вина във
формата на непредпазливост, причинна връзка и вреди. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на деликвента. Налице е валидно застрахователно
правоотношение, което ангажира отговорността на ответника по силата на чл.
432, ал. 1, от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при
определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, /ППВС № 4/1968 год./, включително
настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в
сравнение с момента на настъпване на вредата /Решение № 1599/22.06.2005
год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура
на даден етап от развитието на обществото /Решение № 749/05.12.2008 год. по
т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. №
708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето
нива на минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на
трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009
год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във
времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в
патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на
психически болки, стрес и свързаните с тях промени в начина на живот и в
ежедневието.
Характерът и тежестта на вредите бяха установени от заключението на
вещото лице изготвило назначената от съда съдебно психиатрична
7
експертиза. Експертът съобщава, че е налице като причинно –следствена
връзка между състоянието на ищцата и внезапната смърт на нейния син.
Според вещото лице душевната травма у ищцата е с висок интензитет и е
довела до отключването на болестно състояние, което на практика
представлява свръхмерна реакция на скръб и траур. Становището на експерта
се потвърди и от показанията на разпитаните в хода на процеса свидетели.
При така установеното съдът намира, че изплатеното от ответника –
застраховател обезщетение от 90000 /деветдесет хиляди/ лева не е
еквивалентно като размер на преживените от ищцата Д. М. душевни болки и
страдания. Ето защо и съобразно установеното в практиката на съдилищата
разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди с
такава тежест, претърпени по повод ПТП съобразно възприетия с чл. 52 от
ЗЗД, принцип на справедливостта, необходимата сума, която ответникът
следва да заплати на ищеца е в размер общо на 200 000 /двеста хиляди/ лева,
част от които вече са изплатени от застрахователя.
По тези съображения съдът намира от исковата претенция досежно
размера на обезщетението за претърпени от ищцата неимуществени вреди за
основателна до претендирания размер от 110000 /сто и десет/ хиляди лева за
основателна.
Предвид хипотезата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, и установеното по делото
обстоятелство, че ищцата е отправила писмена застрахователна претенция до
застрахователя получена от него на 09.07.2021г. с вх. № 78/21г. съдът приема
за основателна и акцесорната претенция за лихви по отношение на сумите
изплатени извън съдебно на четири вноски в претендираните от ищцата
размери.
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА, съдът намира, че следва
да осъди ответника да заплати на процесуалният представител на ищеца
сумата от 9745.88лв. /девет хиляди седемстотин четиридесет и пет лева и
осемдесет и осем стотинки/ представляваща адвокатско възнаграждение
изчислено съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати в приход на
бюджета на съдебната власт и 5095.88лв. държавна деловодна такса и 300 лв.
изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Водим от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс” АД, ЕИК: *********,
и адрес на управление: бул. "Симеоновско шосе" № 67А, р-н „Студентски”,
гр. София, п.к. 1700, да заплати на Д. М. М., ЕГН **********, постоянен
адрес
8
- сумата в размер на 4438,97лав. /четири хиляди четиристотин
тридесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/ - законна лихва върху
определеното и заплатено обезщетение за неимуществени вреди от 25000
лева, дължимо за периода от 09.07.2021г. - до 27.03.2023г.;
- сумата в размер на 3697,10лв. /три хиляди шестстотин деветдесет
и седем лева и десет стотники/ - законна лихва върху определеното и
заплатено обезщетение за неимуществени вреди от 20000 лева, дължимо за
периода от 09.07.2021г. - до 19.04.2023г.;
- сумата в размер на 2915,58лв. /две хиляди деветстотин и
петнадесет лева и петдесет и осем стотинки/ - законна лихва върху
определеното и заплатено обезщетение за неимуществени вреди от 15000
лева, дължимо за периода от 09.07.2021г. - до 19.05.2023г.;
- сумата в размер на 6345,44лв. /шест хиляди триста четиридесет и
пет лева и четиридесет и четири стотинки/ - законна лихва върху
определеното и заплатено обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди от 31073,80 лева, дължимо за периода от 09.07.2021г. - до 19.06.2023г.;
- сумата в размер на 26454.45лв. /двадесет и шест хиляди
четиристотин петдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/ - законна
лихва върху присъдената с настоящото решение главница от 110 000 /сто и
десет хиляди/ лева - допълнително обезщетение за неимуществени вреди за
периода от 09.07.2021г. - до датата на подаване на исковата молба -
28.09.2023г.
- сумата в размер на 110 000 /сто и десет хиляди/ лева -
допълнително обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и
страдания, ведно със законната лихва върху това обезщетение от 28.09.2023г.,
когато е подадена исковата молба, до окончателното му заплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс” АД, ЕИК: *********,
и адрес на управление: бул. "Симеоновско шосе" № 67А, р-н „Студентски”,
гр. София, п.к. 1700, да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по
сметката на ОС – Силистра сумата от 5395.88лв. /пет хиляди триста
деветдесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/ представляващи
5095.88лв. държавна деловодна такса и 300 лв. изплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс” АД, ЕИК: *********,
и адрес на управление: бул. "Симеоновско шосе" № 67А, р-н „Студентски”,
гр. София, п.к. 1700, да заплати на адвокат В. И. В. от АК – Силистра,
9745.88лв. /девет хиляди седемстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и
осем стотинки/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
9
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
10