МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ОТ
27.11.2019 г. ПО НОХД № 6653/2019 г.
НА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
НО, V СЪСТАВ
От Районна прокуратура Пловдив
е внесен
обвинителен акт срещу А.Й.Е. - родена
на *** ***, ***, българска гражданка, разведена, завършила трети клас,
безработна, неосъждана, с адрес за призоваване: гр. ***, ЕГН: **********, за
това, че в периода от месец ноември на 2018 г. до месец юли на 2019 г.
включително, в гр. Съединение, обл. Пловдив, след като е била осъдена с Решение
№ 4074/27.11.2018г., II бр.състав, гр.д. № 13642/2018г. по описа на Пловдивски
районен съд, влязло в сила на 27.11.2018г., да издържа свой низходящ –
малолетния си син М.Д.Л., ЕГН: **********, като му заплаща чрез неговия баща и
законен представител - Д.А.Л., месечна издръжка в размер на 130 лева,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно девет месечни вноски по 130 лева всяка, или общо в размер на
1170 лева - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимата. Излага
съображения, че по категоричен начин е установено, че подсъдимата е извършила вмененото и деяние. С оглед диференцираната процедура по гл. 27
НПК посочва, че фактите, изложени в обвинителния акт, се подкрепят от
доказателствената съвкупност. Досежно наказанието пледира, че с оглед превеса на
смекчаващите обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на подсъдимата, признание
на вина, следва да се определи наказание в минимален размер.
Адв.
Ч. - Т., защитник на подсъдимата А.Е., излага съображения, за доказаност на повдигнатото обвинение. Посочва, че
този извод се подкрепя от събраните по делото доказателства и самопризнанието
на самата подсъдима. Моли при индивидуализация на наказанието да бъдат отчетени
като смекчаващи отговорността обстоятелства чисто съдебно минало на подсъдимата
и оказаното съдействие на органите на досъдебното производство.
Подсъдимата
А.Е. поддържа казаното от своя защитник. В предоставената
и последна дума, моли за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата А.Й.Е., ЕГН **********,
е родена на ***г***, ***, българска гражданка. Завършила е образование до трети
клас, не е омъжена, не е осъждана. Към настоящия момент живее в гр. ***.
С Решение № 4074/27.11.2018г. постановено по гр.д. №
13642 по описа на Районен съд Пловдив за 2018г., II бр.с., бил прекратен бракът между свидетелят Д.А.Л. и
подсъдимата А.Й.Е., като със същото решение било одобрено от съда постигнатото
между двамата споразумение. По силата на същото, родителските права по
отношение на роденото по време на брака дете - М.Д.Л., ЕГН: **********, били
предоставени за упражняване на бащата - свидетелят Д.Л., като бил определен
режим на лични отношения с майката – подсъдимата Е.. С постановеното решение
подсъдимата Е. била задължена да заплаща месечна издръжка за детето си - М.Л.,
чрез неговия баща и законен представител - свидетелят Д.Л. ***, в размер на 130
/сто и тридесет/ лева месечно. Посоченото по-горе Решение на Районен съд
Пловдив влязло в сила на 27.11.2018 г.
Подсъдимата А.Е. не изпълнявала
задължението си за изплащане на издръжката в размер на 130 лева. месечно. За
периода от месец ноември 2018 г. до месец юли 2019 г. включително, въпреки
задължението си да издържа своя непълнолетен син - М.Л., подсъдимата не
изпълнила това свое задължение. Към датата на привличането на подсъдимата Е. в
качеството на обвиняема – 07.08.2019 г., се формирал период от девет месеца,
през които същата е проявила бездействие в изпълнението на вмененото и задължение
със съдебно решение, като общият размер на неизплатената издръжка била 1170
лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така
изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз
основа на следните доказателства, инкорпорирани в процеса посредством
направените от подсъдимата Е.
самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и чрез подкрепящите го
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство отново чрез обясненията на подсъдимата Е., и чрез
показания на свидетеля Д.А.Л.
/л.27-29 от ДП/, както и приобщените по надлежния ред писмени доказателства –
Решение № 4074/27.11.2018 г., постановено по гр.д. № 13642/2018 г. по описа на
Районен съд Пловдив; изпълнителен лист № 3350/10.04.2019 г. по описа на Районен
съд Пловдив; Удостоверение за раждане на М.Д.Л., издадено въз основа на акта за
раждане № 785/07.06.2011 г.; Справка по изпълнително дело № 3093/2019 г. по
описа на СИС при Районен съд Пловдив, III район.
Показанията на А.Е., дадени от същата в хода на ДП в
качеството и на свидетел /л.30-31 от ДП/, не бяха взети предвид от съда при
решаване на делото, доколкото същата е придобила качеството на обвиняема
впоследствие.
Констатация
за съдебното минало на подсъдимата Е. и нейната личностово характеристика,
съдът направи въз основа на приложените
и приети
по делото като писмени
доказателства
справка съдимост /л.9/ и
характеристична справка /л.22 от ДП/.
Съдът
кредитира показанията на
обясненията на подсъдимата и показанията на разпитания в хода на досъдебното производство свидетел,
тъй като същите са безпротиворечиви, относими към предмета на делото и взаимно
се допълват. Доказателствената
съвкупност се подкрепя и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства,
които в цялост установяват по безспорен начин описаната по-горе фактическа
обстановка.
На
основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимата Е. се подкрепят от гореизброените
доказателства, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице.
С
оглед безпротиворечивостта на доказателствения материал по-подробното му
обсъждане се явява ненужно
– арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК , в която връзка е и разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК,
съгласно която съдът в мотивите на присъдата се позовава на направеното
самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
го подкрепят.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С
престъпната си дейност, подсъдимата Е.
е осъществила
престъпление по чл. 183 ал.1 НК.
Съображенията на съда за този извод са следните:
Субект на посоченото престъпление е наказателноотговорно
лице, което е осъдено с влязъл в сила съдебен акт да издържа свой близък, между
които и низходящ. От установената по делото фактическа обстановка, безспорно
следва изводът, че А.Е. е осъдена с влязло в сила Решение № 4074/27.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 13642/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, II бр.с., да издържа свой низходящ от първа степен –малолетния
си син М.Д.Л., ЕГН: **********.
Изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие –
неплащане на дължимата издръжка, като престъплението е типично продължено. За
съставомерността му следва да се установи, че подсъдимата е била осъдена да
заплаща издръжка на лице, измежду посочените в разпоредбата на чл. 183 ал.1 НК,
че решението е влязло в сила и задължението за издръжка не е изпълнено повече
от два месеца. Както беше посочено подсъдимата А.Е. е осъдена с влязло в сила Решение
№ 4074/27.11.2018 г., постановено по гр.д. № 13642/2018 г. по описа на Районен
съд Пловдив, II
бр.с., да издържа свой низходящ от първа степен – малолетния си син М.Д.Л.,
ЕГН: **********, като следва да заплаща на същия, чрез неговия баща и законен
представител - Д.А.Л., сумата от по 130 лева месечно, считано от 01.11.2018 г. до
навършване на пълнолетие или до настъпване на причина за нейното изменение или
прекратяване. По делото се установи, че издръжката на цялото семейство, до
месец ноември 2018 г. се е поемала от двамата съпрузи - подсъдимата А.Е. и
свидетелят Д.Л.. От ноември 2018 г. обаче детето е заживяло единствено със своя
баща – свидетелят Л., като издържането му от А.Е. е преустановено. От този
момент, до момента на привличането му към наказателна отговорност – 07.08.2019
г., същата не е заплащала сумата от по 130 лева на своя син – М.Л., чрез неговия
баща – Д.Л.. По този начин за период от девет месеца подсъдимата Е. не е
изпълнявала задължението си за издръжка, за което е била осъдена с влязлото в
сила решение от 27.11.2018 г., в размер на 1170 лева, като цялата издръжка на
детето се е поемала от другия родител, на когото е предоставено упражняването
на родителските права, а именно бащата – свидетелят Д.Л..
Касае се за едно типично продължено престъпление. Същото
е довършено в момента, в който деецът заплати издръжката или децата навършат
пълнолетие. Доколкото обаче тези обстоятелства не са осъществени в настоящия
случай, то като краен момент на довършване на престъплението следва да се
приеме датата на повдигане на обвинението – август месец 2018 г.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено.
Подсъдимата Е. е съзнавала наличието на съответното задължение за заплащане на
издръжка на своето дете, както и обстоятелството, че за периода месец ноември 2018
г. – месец юли 2019 г. не е внесла дължимите суми, като е искала настъпването
на общественоопасните последици – неизпълнение на задължението за заплащане на
издръжка. От субективна страна следва да се отбележи, че е необходимо да се
установи обективна възможност за изпълнение на задължението за заплащане на
издръжка, както и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи
заплащането на издръжка. В настоящия случай, подсъдимата Е. е в трудоспособна
възраст, не са налице доказателство, установяващи влошено здравословно
състояние, същата не е ограничена в предвижването си, които обстоятелства обективно
биха я възпрепятствали да полага труд. За съставомерността на деянието по чл.
183 ал.1 НК са без значение: трудовия статус и получаваното възнаграждение на
осъдения на издръжка; ново семейно или фактическо съжителство на бившите
съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на
родителя, комуто са предоставени родителските права
/така Решение № 188/2011 г. по
н.д. № 1157/2011 г. на ВКС, 3 НО, Решение № 126/06.04.2015
г. по н. д. № 205/2015 г. на ВКС, 1 НО; Решение № 188/04.07.2011
г. по нак. д. № 1157/2011 г. на ВКС/. Поради
изложеното в настоящия случай ирелевантно се явява обстоятелството, че подсъдимата
не е трудово ангажирана, доколкото същата е в трудоспособна възраст и не са
налице обективни пречки, които да я възпрепятстват да полага труд.
По
изложените съображения подсъдимата А.Й.Е.
съгласно чл.303, ал.2 от НПК бе
призната
за виновна
за извършеното от нея престъпление
съответно по 183 ал.1 НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл. 183
ал.1 НК законодателят е предивидил алтернативно наказанията „лишаване от свобода” със срок до две години или пробация. Алтернативните наказания са отделни видове
наказания. Те са предвидени в Наказателния
кодекс, за да се даде възможност на
съда да наложи на подсъдимата онова от алтернативно предвидените наказания,
което най-добре би го поправило и превъзпитало и което би съдействувало да се
постигнат целите на наказанието. Съдът най-напред избира едно от алтернативно
предвидените наказания и след това в рамките на избраното наказание определя
конкретния му размер. Избирането на едно от алтернативно предвидените наказания
не става по свободно усмотрение на съда. Видът на наказанието се определя, като
се вземе пред вид степента на обществената опасност на деянието, размерът на увредените
блага, времето на извършване на деянието, обществено-политическата обстановка и
др., степента на обществената опасност на дееца, подбудите за извършване на
деянието, степента на вината и всички останали обстоятелства по делото, както и
целите на наказанието /така ППВС 1/1964 г./.
В настоящия случай, при
индивидуализация на наказанието, съдът отчете, на първо място, че подсъдимата
не е осъждана до този момент. На следващо място до началната дата на
инкриминирания период, същата е поемала част от издръжката на семейството, като
съпруга. Макар и неизключващо наказателната отговорност, обстоятелството, че
към момента на неизпълнение подсъдимата Е. не е бил трудово ангажирана, както и
че не е разполагала с имущество, следва да се отчете като смекчаващо. При
определяне на наказанието съдът отчете, че с ефективно лишаване от свобода
отново може да се стигне до невъзможност, този път обективна, нуждаещият се от
издръжка да я получава. Интересът на издържаните лица по-скоро би страдал от
престоя на подсъдимата в пенитенциарно заведение, поради което в случай като
настоящия – отговорност за относително малко месечни вноски, търсена при това
за първи път, много по-целесъобразно с оглед предвидените цели в чл. 36 НК, се
явява наказанието пробация /в този смисъл Решение №
447/06.01.2014 г. по нак. д. №
1483/2013 г. на Върховен
касационен съд/.
От
всичко изложено следва, че извършеното деяние и подсъдимата като личност се
характеризират с обществена опасност, но тя не е с такъв интензитет, че да
обуслови налагане на наказание „лишаване от свобода“. Определяне от съда на
такова наказание, в настоящия случай би било несъразмерно тежко. Посочените
по-горе смекчаващи обстоятелства не само обуславят налагане на наказание
„пробация“, а и неговият размер. Съдът намира, че в настоящия случай не са
налице множество или изключителни обстоятелства, при които и най-тежкото
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Въпреки това с
оглед обстоятелството, че в настоящия случай не са отчетени отегчаващи отговорността
обстоятелства, а дори напротив - голям брой смекчаващи, съдът определи
наказанието в минимален размер – двете задължителни пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес и задълижителни периодични срещи с
пробационен служител, за срок от шест месеца.
Индивидуализирано в този вид и размер,
наложеното наказание съответства на принципите на законоустановеност и
справедливост на легитимно упражнената държавна принуда, като ще изпълни своя поправителен и възпитателен потенциал
спрямо подсъдимата А.Е..
Определено по този начин, наказанието в най-пълна степен отговаря на целите,
предвидени в чл. 36 НК, като по този начин се постига както частната превенция
– за превъзпитание и предупредително въздействие върху подсъдимата, така генералната
превенция – за възпитателно въздействие и противодействие на останалите членове
на обществото.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС