Р Е Ш Е Н И Е

 

№  2015

 

    гр. Пловдив, 28.октомври 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                                                  ЙОРДАН РУСЕВ                         

 

                при секретаря КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА, и с участието на прокурор КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев КАНД № 2076 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на Глава Десета от Административно-процесуалния кодекс / АПК / във връзка с чл. 63 ал. 1 предл. 2 от Закона за административните нарушения и наказания / ЗАНН /.

         Образувано е по касационна жалба от РУ-Асеновград, ОДМВР-Пловдив срещу Решение № 260106 от 15.06.2021г., постановено по АНД № 99/2021г. по описа на Районен съд –Асеновград, II н.състав. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 20-0239-000775 от 05.08.2020 г. на Началника на РУ-Асеновград, с което на М.М.А., ЕГН ********** на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 104Б т.2 от ЗДвП.  

           От жалбата могат де се извлекат касационни основания, изразяващи се в допуснати нарушения на процесуалните правила във фазата на първоинстанционното съдебно производство, довели съответно до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение. Аргументи се излагат против възприетото от районния съд, че деянието представлява маловажен случай. Искането е да се отмени решението на РС-Асеновград и да бъде потвърдено НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.      

Ответникът по касация – М.М.А., чрез адв. Л.М.-пълномощник, оспорва касационна жалба, намира същата за неоснователна. Моли да се остави в сила решението на АРС. Претендира разноски.        

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище, че жалбата е основателна и като такава, следва да бъде уважена, а по същество решението на районния съд да бъде отменено. 

 Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.  

Предмет на въззивно обжалване е било Наказателно постановление № 20-0239-000775 от 05.08.2020 г. на Началника на РУ-Асеновград, с което на М.М.А., ЕГН ********** на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП.  

  Районният съд е установил от фактическата страна релеватните за спора факти, които не следва да се повтарят.

  Приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят да опорочаване на административнонаказателното производство, както и да ограничават правото на защита на наказаното лице по отношение на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Обсъдил е съвкупно събрания доказателствен материал, вкл. свидетелските показания, и е направил правните си изводи, че съставът на административното нарушение е реализиран и от обективна и субективна страна, понеже водачът умишлено е потеглил рязко, като е извършил по-рязка маневра, с поднасяне на задницата на автомобила, която не е необходима с оглед позволените от закона цели, с които се използва пътното платно. На следващо място е намерил, че в случая нарушението извършено от М.А., с оглед неговите обективни характеристики, следва да се квалифицира като маловажен случай и по отношение на него е следвало да се приложи  разпоредбата на чл. 28, б. А от ЗАНН. По тези съображения РС-Асеновград е отменил наказателното постановление.  

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е правилно като краен резултат.  

Съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

С оглед цялостния контрол за законосъобразност, категорично не може да се обсъжда въпросът за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Законодателят е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП, за превенция на такива случаи, като настоящия, при които водачи на автомобили извършват подобни "маневри" в населените места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите участници в движението. От тази висока степен на опасност от тези действия е продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание "глоба" от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца.

 

Касационната инстанция намира, че описаните в НП фактически извършени действия от М.А. не осъществяват състава на вмененото му нарушение. Налице са противоречиви показания на св. Запрянов и св. Захариев за това дали автомобилът, управляван от А. е навлязъл в лентата за насрещно движение по ул. „Васил Левски“, гр.Асеновград в посока пазара на града. Не е достатъчно да се квалифицира възприетото от органите на МВР като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП завъртането/превъртането на гуми и занасянето на задната част на лекия автомобил, управляван от наказаното лице. И двамата свидетели са убедени, че след така направения завой от ул. „Захари Стоянов“ към ул. „В.Левски“ автомобилът е продължил нормално движението си. От казаното се налага извод, че А. не е загубил контрол над автомобила. Всичко това обобщено изключва с тези движения М.А. да е управлявал МПС на път за обществено ползване в несъответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари.

От изложеното следва да се приеме, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени така, както е сторил и районният съд.     

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.07.2021г. в размер на 400 лева за касационната инстанция. Пред районния съд не са били искани разноски, а такива не могат да бъдат присъдени от настоящата инстанция. В тази част искането се явява неоснователно. 

Ето защо Пловдивският адми­ни­ст­ративен съд, ХХI к. състав на основание чл.221 ал.2, предл. първо от АПК,

 

                                              Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260106 от 15.06.2021г., постановено по АНД № 99/2021г. по описа на Районен съд –Асеновград, II н.състав.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на М.М.А., ЕГН **********  сумата от 400 (четиристотин) лева разноски за касационната инстанция.   

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: