Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 21.03.2019
г. гр.Плевен
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, първи въззивен наказателен състав
На деветнадесети март две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар : Кона Дочева
Прокурор : …………………..
Като разгледа докладваното от член съдия КРИСТИНА ЛАЛЕВА
ВНЧХД № 194 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е
образувано по жалба на подсъдимия Г.С. МИЧЕВ срещу Присъда № 4 от 12.02.2019
година постановена по НЧХД 243/2018 година по описа на Районен съд Червен бряг.
С обжалваната присъда Червенобрежкият
районен съд е признал подсъдимия Г.С.М.
с ЕГН **********, роден
на *** г. в гр. София, с адрес: ***, българин, с българско гражданство, със средно образование,
неосъждан, женен, безработен, за виновен в това, че на
01.08.2018г. в с. *****, община Червен
бряг, обл. Плевен пред хранителен магазин отправил към М.Х.М. с ЕГН ********** ***
следните обидни думи и изрази: „Ще ***** майката нещастна, ***** смотан, ще те унищожа“, „Ще *****
майката нещастна, ще те унищожа“, „Ще *****
майката нещастна, жена ти е ***** и аз съм я ****“ като обидите са нанесени публично – престъпление по чл. 148
ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК, поради
което и на основание чл. 303, ал.2 НПК вр. чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 вр. чл. 78а, ал.1 от НК
го освободил от наказателна отговорност , като му наложил административно
наказание „Глоба“ в полза на държавата по в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Първоинстанционниятт съд осъдил на основание чл. 52
вр. чл. 45 от ЗЗД Г.С.М. с ЕГН **********,
адрес *** да заплати на М.Х.М. с ЕГН ********** *** обезщетение в
размерна 3000.00 /три хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди от деянието
по чл.148 ал.1 т.1 във вр. чл.146 ал.1
от НК, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018 г. до
окончателното изплащане, като за
разликата до 5000 /пет хиляди/ лева отхвърлил предявения граждански иск като
неоснователен и недоказан.
На основание чл.189 ал.3 от НПК Г.С.М. е осъден да
заплати на М.Х.М. с ЕГН ********** *** направените по делото съдебно деловодни
разноски общо в размер на 577.50 лв. /петстотин седемдесет и седем лева и
петдесет стотинки/.
Във въззивната жалба се
съдържа оплакване за неправилност на постановената присъда, тъй като съдът
неправилно е ценил събраните по делото доказателства, които според
жалбоподателят установявали, че той не е извършител на описаното в тъжбата
деяние. На второ място / в допълнението към жалбата/ се сочи, че част от
възприетите от съда като обидни изрази въобще не могат да бъдат съставомерни по
повдигнатото обвинение. Прави се възражение във връзка с приложението на
материалния закон и в частност не изследването на съда на въпроса относно
евентуална реторсия, тъй като тъжителят също обидил подсъдимия. В заключение се
прави оплакване и във връзка с уважения размер на гражданския иск с аргумент,
че от доказателствата по делото не се установява тъжителя да е претърпял
каквито и да било негативни емоции от деянието, което се твърди.
Тъжителят от
първоинстанционното производство, редовно призован не се явява и не ангажира
становище по жалбата. Процесуалният му представител . Процесуалният му
представител – адв. Ц. ангажира становище, че присъдата е правилна и
законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
Плевенският окръжен съд
като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на
страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по
реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови
атакуваната присъда, първоинстанционния съд е извършил пълноценен анализ на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимия Г.М. и тъжителя М.М. се познавали,
тъй като техните съпруги били братовчедки и от около две години обитавали
съседни имоти находящи се в с. *****. Отношенията между двете семейства били
влошени по повод междусъседски битови проблеми, които не можели да разрешат.
На 01.08.2018г. в село ***** подсъдимия и тъжителя
придвижвайки се поотделно посетили местния хранителен магазин, в центъра на
селото. По също време непосредствено пред входа на магазина се намирали група
местни, които обичайно се събирали на това място за сутрешно кафе. Сред лицата
били и свидетелите И.Ц.Д., А. М. А., Л.М.И., Р.Н.П.. В търговския обект се намирала и свидетелката
Г.И., която след като си взела кафе излязла и се присъединила към св. П.П.в
задната част на обекта под навес. В магазина се намирал и свидетелят С.П.Й., който си пазарувал
продукти за вкъщи. Между подсъдимия и тъжителя възникнал спор, който прераснал
в разправия. М. излязъл от хранителния магазин и седнал на стол до св. А. М. А.
на една от масите. Не след дълго от
магазина излязъл и подсъдимия,като се
приближил към тъжителя и замахнал към
него с пластмасов стол.Св. А. се спуснал към двамата и ги разтървал. През
цялото време подсъдимият отправял обидни думи и псувни към тъжителя като казвал: „Ще ***** майката нещастна, ***** смотан, ще те унищожа“, „Ще ***** майката
нещастна, ще те унищожа“, „Ще *****
майката нещастна, жена ти е ***** и аз съм я ****“ . На мястото пристигнали и свидетелите Г.И. и П.П., които били чули виковете и разправията.
Подсъдимият тръгнал към дома си, но след
около 20 метра се върнал обратно и
продължил да обижда тъжителя като
му казвал цинични думи и псувни.
На 02.08.2018г. на М. бил извършен медицински
преглед, като от ЕТ „******“ гр. Червен бряг, издал удостоверение, в което
посочил, че при огледа на тялото било
констатирано наличие на белези по лявото рамо и лявата ръка нанесени с твърд
предмет, хиперамия и оток, болка в засегнатите участъци на рамото в участък с
размери 5х4 см. на ръката с дължина от рамото до лакътя.
Доказателствата, върху които
съдът изгражда своите изводи относно фактите, са събрани по време на съдебното
производство чрез подробен разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на
писмените доказателства по реда на чл.283 от НПК. Следва да се посочи, че
районният съд е проявил необходимата доза процесуална активност, като е събрал
значителен обем от доказателства, проведени са задълбочени и подробни разпити
на свидетелите и практически са използвани всички процесуални способи за
събиране и проверка на доказателствената маса. Въззивният съд не констатира
никакви процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства по
делото. В допълнение в мотивите към обжалваната присъда е направен прецизен
анализ на всички свидетелски показания,както поотделно така и в тяхната
съвкупност. По тези съображения въззивният съд приема, че изводите на първата
инстанция относно фактите по делото са правилни, обосновани и законосъобразни,
поради което възприема фактическа обстановка, идентична с тази, приета от
първата инстанция. Относно оценъчната дейност на доказателствените средства във
връзка, с което са основните оплаквания на защитата, то въззивната инстанция не
констатира пропуски или грешки. Напълно се споделя извода, че показанията на
св. Иван Димитров следва да бъдат кредитирани с доверие относно възприятията,
които е получил от възникналата ситуация, на която е бил пряк очевидец. За този
свидетел не се събират никакви данни, които да създадат съмнение относно това,
че е пристрастен към някоя от страните. При внимателно запознаване с неговите
показания е видно, че последните не са едностранни, а лицето сочи обективно и
какви действия и думи е отправял и тъжителя по делото към подсъдимия.
Показанията на този свидетел напълно си кореспондират и с тези на св. А. А.,
които също детайлно описва случилото се между страните по делото и на св. Р.П.. Следва да се посочи,
че показанията на тази група свидетели напълно си кореспондират дори в
най-малките детайли като положението на подсъдимия и тъжителя, вида и съдържаните
на отправените реплики, поведението на тъжителя и обстоятелството, че
подсъдимият е замахнал със стол към него. Относно показанията на св.П.П.и Г.И.,
то тук следва да се посочи, че тези лица не са станали преки очевидци на
случилото се поради обстоятелствата, че първият се е намирал практически без
видимост зад магазина, а свидетелката е била вътре в търговския обект. С оглед
на това факта, че и двамата заявяват, че не са чули подсъдимият да отправя
словесни обидни реплики към тъжителя,не могат едностранно да се приеме за
достатъчен, за да обоснове извод, че действията изпълващи със съдържание
елементите от обективната страна на
деянието не са осъществени. Настоящата въззивна инстанция напълно
споделя изводите във връзка с показанията на св.Г.И. в частта относно фактите
от значение за наказателното производство. Последните не си кореспондират с
останалия доказателствен материал, както с показанията на свидетелите очевидци,
така и във връзка с изложеното относно физическата активност на тъжителя, която
обективно с оглед данните за здравословното му състояние е практически
невъзможно да бъде реализирана.
От така установените факти
районният съд е направил правилния извод, че с действията лицето, спрямо което
се провежда наказателното производство – Г.М. е осъществило престъпния състав по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК. Съдът правилно е приел, че са налице
както елементи от обективна, така и от субективна страна на деянието.Въззивният
съд счита, че правните изводи, направени и изложени от решаващия съд, относно
квалификацията на деянието и извършителя, са правилни и последователни. За
ангажиране на наказателната отговорност на дееца за престъпление по Раздел VII,
гл. II от НК " Обида и клевета" е необходимо да се
констатира не само субективната оценка на пострадалия в контекста на засягането
на честта, достойноството или доброто му име, но и обективното наличие на
изрази, думи, жестове или твърдения, от чието съдържание недвусмислено се
извличат обективните и субективните елементи на престъпленията по чл. 146
и чл. 147 от НК.
За да е налице състав на обидата по чл. 146 от НК,
деецът трябва да е дал своя негативна оценка на личността на пострадалия под
формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето
съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се
обективират с такава цел (Р. № 93 от 22.05.2013 г.
по н. д. № 163/2013 г. на ВКС, III н. о.). При преценката на тези обстоятелства от
съществено значение са личностите на двете страни и оценката на техния мироглед
и възприятия за морал и достойнство. Обидата от гледището на морала дълбоко
засяга и унижава достойнството и честта на дееца. В конкретния случай, както
подсъдимия, така и тъжителя са лица в зряла възраст, за чието поколение е
типично половата ориентация и семейните ценности да бъдат основата на възприятията за чест и достойнство. Поради
тази причина, въззивната инстанция приема, че отправените от подсъдимия реплики
безспорно са имали обидно съдържание. Няма как да се споделят възраженията на
защитата, че репликата „ Жена ти е *****“ не била отправена пряко към тъжителя
и поради това не може да е елемент от деянието. Тук се касае за явно
дългогодишен брак между тъжителя и неговата съпруга и в ресора на
взаимоотношенията и уважението при една такава връзка подобни твърдения няма
как да не накърнят достойнството на лицето.По отношение на субективната страна
на деянието въззивният съд е изтъкнал подробни съображения, които се споделят
от въззивната инстанция. Престъплението "обида" от субективна страна
се извършва умишлено и поради това следва да бъде доказано, че деецът е искал
или допускал чрез думи или действия с унизително съдържание, да засегне честта
и достойнството на другия.
По отношение на
възражението за реторсия, то тук следва да се отбележи, че твърдените от
защитата факти свързани и с противоправно поведение от страна на тъжителя
спрямо личността на подсъдимия не се доказват по един безспорен и категоричен
начин, което изключва приложимостта на този институт, тъй като не се установява
тъжителя непосредствено след като спрямо него е осъществено противоправното
деяние да е отвърнал със същото.
При определяне на вида и
размера на наказанието първоинстанционният съд правилно е преценил
обществено-опасния характер на деянието и дееца, тежестта на самото увреждане,
конкретната фактическа обстановка при извършване на деянието, и правилно по
реда на чл.78а от НК е освободил подсъдимия М. от наказателна отговорност, като
му е наложил административно наказание „ Глоба“ в размер съобразен с горните
обстоятелства.
Настоящата съдебна инстанция
не установи по никакъв начин в досъдебното производство и в производството пред
районния съд да са били нарушени правата на подсъдимия. Въззивният съд не установи при изготвяне на
мотивите на първоинстанционната присъда да са допуснати каквито и да е било
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. В мотивите си районният
съдия е отговорил задълбочено и съобразно изискванията на чл.301 от НПК на
всички въпроси, поставени от закона. Посочил е въз основа на какви
доказателства е направил своите изводи относно фактическата и правната страна
на деянието (които изводи се споделят напълно от въззивния съд), приложил е
правилно закона и е постановил законосъобразна и справедлива присъда.
По отношение на размера на
присъденото обезщетение по приетия за съвместно разглеждане граждански иск,то
настоящата въззивна инстанция приема, че размера на обезщетението е завишено. Съгласно
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В т.см. е тълкуването на закона, дадено в т.1 на
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. За да се реализира деликтната
отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД, следва да са налице няколко кумулативно
предвидени предпоставки: На първо място трябва да е извършено определено деяние
/действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно.
Противоправността е свързана с нарушаването на определени правни норми,които се
установяват в конкретния случай. Следващ съществен елемент на непозволеното
увреждане е вредата, която в случая е неимуществена, но подлежи на
възстановяване, след като е в причинна връзка с противоправното и виновно
деяние на дееца. Донякъде са основателни възраженията на защитата, че по делото
няма доказателства относно някаква особеност или нетипичност в реакциите на
обидения непосредствено след деянието. Въззивната инстанция счита, че е въпрос
на индивидуалност начина, по които различните индивиди реагират, когато е
накърнена емоционалната им сфера на живот. Да се приеме тезата на защитата, че
липсата на видими реакции у тъжителя означават
еднозначно, че не е изпитал негативни емоции от поведението на
подсъдимия спрямо него е несъстоятелно. Друг е въпроса, че данните относно
състоянието на пострадалия от такъв род деяние и пряката причинно следствена
връзка между деянието и последващото състояние на лицето спрямо което е било
насочено имат решаващо значение досежно определяне на размера на дължимото
обезщетение. В този смисъл, въззивната инстанция приема, че присъденото
обезщетение от районния съд е завишено и не отговаря комплексно както на
тежестта на деянието, така и на реалните вреди, които е претърпял тъжителя като
усещания и чувства, след отправените му обидни реплики. С оглед на това,
въззивната инстанция приема, че следва да се намали размера на присъденото
обезщетение от 3 000 лева на 500 лева. Във връзка със оплакванията, че
съдът не е бил сезиран относно дължимата лихва,но се е произнесъл по този
въпрос, то съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от датата на
извършване на деликта.
С оглед изхода на
наказателното производство пред въззивния съд подсъдимия следва да бъде осъден
да заплати на тъжителя направените пред въззивната инстанция разходи в размер
на 300 лева.
При извършената на основание
чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания,
налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Водим от горното и на
основание чл.338 от НПК, ПлОС
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 4 от 12.02.2019
година постановена по НЧХД 243/2018 година по описа на Районен съд Червен бряг,
в частта с която на основание чл. 52 вр. чл. 45 от ЗЗД Г.С.М. с ЕГН **********, адрес *** е осъден да
заплати на М.Х.М. с ЕГН ********** *** обезщетение в размерна 3000.00 /три хиляди/ лева за претърпени
неимуществени вреди от деянието по чл.148 ал.1 т.1 във вр. чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от 01.08.2018 г. до окончателното
изплащане, КАТО НАМАЛЯВА размера
на обезщетението на 500 / ПЕТСТОТИН
/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 4 от 12.02.2019 година постановена по НЧХД 243/2018 година по
описа на Районен съд Червен бряг в останалата й част.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК Г.С.М. с ЕГН **********, адрес *** да заплати на М.Х.М. с ЕГН ********** ***
направените по делото съдебно деловодни разноски пред въззивнатат инстанция в
размер на 300 лева.
Решението не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.