Решение по дело №84/2019 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 11
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 10 ноември 2020 г.)
Съдия: Росица Генадиева Тодорова
Дело: 20191820200084
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Елин Пелин, 27.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на  тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

 

при секретаря Цветанка Н., като разгледа докладваното от съдията АНД № 84 по описа за 2019 година на РС Елин Пелин,  за да се произнесе  взе предвид следното:

         Постъпила е жалба от „Българска строително-инвестиционна компания“ ООД, ЕИК ********* с управител Иван Красимиров Тодоров със съдебен  адрес:*** чрез пълномощника му адв.Т. срещу наказателно постановление №  СФ-7-ДНСК-76/26.06.2018 г. на зам. началника на ДНСК гр.София, с което на основание чл.237, ал.1, т.15 вр. чл. чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ  и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ е  наложена  глоба в размер на  10 000.00 лева за нарушение на разпоредбите  на чл.163, ал.2, т.1 от Закона за устройство на територията. В жалбата се твърди, че  обжалваното наказателно постановление противоречи на процесуално-правните разпоредби на ЗАНН, поради което следва да бъде отменено. В съдебно заседание и в писмена защита се излагат съображения относно допуснатите материално и процесуално правни нарушения в административно-наказателното производство.

 

          Производството е по реда на  чл.59 и сл. от ЗАНН.    

          В съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Т. поддържа жалбата, излага  аргументи и в депозирано пред съда писмено становище.

         Административно наказващият орган,  се представляват от старши юрисконсулт Петкова, която оспорва изцяло жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

          РП Елин Пелин не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

          Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от обжалваното Наказателно постановление № СФ-7-ДНСК-76/26.06.2018 г. на зам. началника на ДНСК гр.София, същото е издадено въз основа на АУАН № Сф-7/25.04.2018 г., за това че: „Българска строително-инвестиционна компания“ ЕООД, във функциите си на строител, съгласно сключен договор от 04.09.2017 г. е извършило строеж: „Многофамилна жилищна сграда с магазин“, находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ V – общ. кв.28 по плана на гр.Елин Пелин, като не са осигурени всички необходими мерки за осигуряване на здравословни и  безопасни условия на труд при изпълнение на строително-монтажните, с което не е изпълнило възложените му по чл.163, ал.2, т.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ отговорности. Строежът е пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. „а“ от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Нарушението е установено на 27.02.2018 г. при извършена проверка от служители на РО НСК Софийска област при РДНСК – Югозападен район на място на горецитирания строеж, отразено в констативен протокол № 300/27.02.2018 г. въз основа на който и на основание чл.36 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания  /ЗАНН/ и чл.238, ал.2, т.2 от ЗУТ е съставен акт № Сф-7/25.04.2018 г. връчен на 25.04.2018 г. лично на Иван Красимиров Тодоров – управител на „Българска строително-инвестиционна компания“ ЕООД.

С гореописаните действия „Българска строително-инвестиционна компания“ ЕООД представлявано от Иван Красимиров Тодоров – управител е нарушило разпоредбите на чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ и е осъществило състава на  чл.237, ал.1, т.15 от ЗУТ. Въз основа на горното и на основание чл.237, ал.1, т.15 от ЗУТ вр. чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ  и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ на жалбоподателя е  наложена  имуществена санкция в размер на  10 000.00 лева.

От акт за установяване на административно нарушение № СФ-7/25.04.2018 г. е видно, че същия е съставен срещу жалбоподателя „Българска строително-инвестиционна компания“ ЕООД от актосъставителя Л.Н.П. на длъжност старши инспектор в РО НСК Софийска област в присъствието на свидетеля Т.Т.П. служители в РО НСК Софийска област. В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че: „Българска строително-инвестиционна компания“ ЕООД в качеството си на строител, съгласно договор за строителство от 04.09.2017 г. на строеж: „Многофункционална жилищна сграда с магазин“, находящ се в урегулиран поземлен имот V – общ., кв.28 по плана на гр.Елин Пелин, изпълнява строежа в нарушение на изискванията на чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ, като: 1. Не са монтирани парапети по фасадата, стълбищните рамена и площадка на завършените към момента на проверката нива на строежа, необходими за обезопасяване и предписани в точка „Кофражни арматурнни и бетонови работи“ на „Мерки и изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и пожарна безопасност“ към одобрени на 21.09.2017 г. проект по част „ПБЗ“. Строежът се намира в урбанизирана територия, в близост до кръгово кръстовище, като липсват обозначителни знаци за изпълняван строеж, в нарушение на общия строително-ситуационен план /графична част/ към одобрения на 21.09.2017 г. проект в част ПБЗ; - строежът е ограден с временна предпазна ограда от мрежа,  вместо с плътна ограда с височина 1,80 м, предписана в точка „Строителна площадка“ на „Мерки и изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и пожарна безопасност“ към одобрения на 21.09.2017 г. проект в част „ПБЗ“, с което не са осигурени всички необходими мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при изпълнение на СМР. Нарушението е установено на 27.02.2018 г. при извършена проверка от служители на РОНСК – Софийска област, на място на горецитирания строеж, отразено в констативен протокол № 300/27.02.2018 г. Нарушението е извършено в периода от 25.09.2017 г. /датата на съставяне на протокол обр.2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа и продължава към датата на проверката – 27.02.2018 г., с което е нарушил чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ. АУАН е връчен на управителя на „Българска строително-инвестиционна компания“ ЕООД – Иван Красимиров Тодоров  на 25.04.2018 г. и подписан с отбелязване, че ще направят възражения.

Срещу така издадения АУАН  № СФ-7/25.04.2018 г. „Българска строително-инвестиционна компания“ ЕООД е направила възражение вх. № ДК-05-1874-00-891/30.04.2018 г. в РО НСК Софийска област

Видно от констативен протокол № 350/27.02.2018 г. на 27.02.2018 г. служителите на РОНСК – Софийска област Л. Петрова и Т.П. са извършили проверка на обект - строеж: „Многофункционална жилищна сграда с магазин“, находящ се в урегулиран поземлен имот V – общ., кв.28 по плана на гр.Елин Пелин, в който са отбелязани  констатирани нарушения.

От Договор за строителство от 04.09.2017 г. се установява, че  между „Ставрев Конструкшън“ ЕООД в качеството на възложител и „Българска строително-инвестиционна компания“ ЕООД в качеството на изпълнител е сключен договор за изпълнение и изграждане на обект - строеж: „Многофункционална жилищна сграда с магазин“, находящ се в урегулиран поземлен имот V – общ., кв.28 по плана на гр.Елин Пелин

Видно от заповед № РД-13-110–12.04.2018 г. издадена от началник дирекция за национален строителен контрол се установява, че Петър Василев Духлински на длъжност заместник-началник на ДНСК е упълномощен да налага всички предвидени в ЗУТ глоби и имуществени санкции за всички категории строежи.

По делото са приети и следните писмени доказателства: пощенски плик с клеймо от 07.03.2018 г.; обратна разписка с клеймо от 07.03.2018 г.; писмо изх. № СФ 1185-03-487/15.08.2018 г. на ДНСК; обратна разписка с пощенско клеймо от 29.08.2018 г.; Заповед № РД-15-052/28.03.2018 г. на ДНСК; длъжностни характеристики на длъжностите старши инспектор  и инспектор; Заповед № РД-15-144/26.11.2015 г. на ДНСК; нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 11 том IV рег. № 31139 дело 537/2018 г.; Заповед № Рд-15-131/16.10.2015 г.; възражение вх. № ВК-05-1874-00-893/30.04.2018 г.; инвестиционен проект на обект строеж: „Многофамилна жилищна сграда с магазин“, находящ се в урегулиран поземлен имот V – общ., кв.28 по плана на гр.Елин Пелин , обяснителна записка

По делото са разпитани свидетелите Л.Н. Петрова, Т.Т.П., Румен Василев Пагински, Петър Иванов Гюров, Румяна Иванова Тодорова, Теодора Желева Колева, Иво Иванов Радков и Йордан Василев Оклев.

От разпита на свидетелката Л. Петрова се установява, че тя и колегите й извършили проверката по повод превантивен контрол по изпълнение на изискваията за спазване правилата на изпълнение на строежите в съотношение с одобрения план за безопасност и здраве през месец февруари 2018 г. По време на проверката било установено, че е налице необезопасяване на отвори по фасадите на строежа, необезопасяване на етажните плочи и липса на знаци, указващи наличието на строеж, както и че съгласно одобрения ПБЗ строежа е трябвало да бъде ограден с плътна строителна ограда, а оградата, която била поставена била от мрежа. С оглед така установените нарушения бил съставен констативен протокол  и възложителя и строителя, фирмата упражняваща строителен надзор били поканени за съставяне на АУАН по реда на ЗАНН за допуснатите нарушения. АУАН бил съставен в последствие в сградата на ДНСК в присъствието на строителя. По време на проверката в обекта нямало никакви хора  и в обекта не се извършвала никаква дейност. Проверяващите влезли в обекта с представител на възложителя, което лице било на обекта. Свидетелката сочи, че съгласно изготвения  план за безопасност и здраве, в строително ситуационната част са описани и отбелязани местоположението на знаци указващи вход и изход, строителен обект и заобикаляне на тротоара и т.н. на място имало информационна табела за обекта и  само това, задължителните знаци липсвали. Оградата трябвало да е непрозирна плътна, а мрежата с която бил ограден обекта не била такава. По време на проверката проверяващите се придържали към одобрения план за безопасност и здраве, където било упоменато точно какъв трябва да е вида на оградата, а в конкретния случай тя не била такава, каквато е по плана, тъй като било предписано обекта да е ограден с непрозирна плътна ограда с височина два метра.

Свидетелката Т.П. сочи, че е свидетели по съставянето на АУАН и по съставянето му. Твърди, че била на проверката на място в обекта, където се установило, че не се изпълняват част от мерките, предписани в плана за безопасност и здраве, тъй като междуетажните плочи не били обезопасени и нямало парапети, стълбищните рамене също не били обезопасени, нямало обозначителни знаци на пътното платно, оградата на строежна били прозирна от мрежа, а не плътна, както е описано в плана за ПБЗ. На обекта нямало работници и не се извършвала никаква дейност.

Свидетелят Румен Пагински  твърди, че е управител на  фирма „Геа Строй Груп“ ЕООД, която има договор с БСИК за изпълняване на груб строеж включващ само труд на процесния обект. Сочи, че не е присъствал на проверката извършена от служителите на ДНСК на 27.02.2019 г. и в този ден работниците не били на работа. Твърди, че при извършване на строителните работи се ръководят от плана за безопасност на строителномонтажните работи. Още от самото начало по искане на БСИК целият обект  бил ограден с оградни пана, имало поставени знаци на обекта и указателни табели, както е по плана. За тези обстоятелства идвали на проверка хора от Общината, които доставили тези знаци и  съдействали от самото начало при започване на изкопните работи.  Оградата на обекта представлява пана, които са направени от поцинкована ламарина и са предназначени за ограждане на подобни обекти, които се поставят върху преместваеми бетонови блокчета,  сложено било и допълнително зелено зебло върху паната, което да предпазва от виждане навътре към обекта. Представителите на Общината са виждали тази ограда, но не са констатирали нередности на работния процес. Обектът се изгражда на нива и след построяване на определено ниво, то се обезопасявало с парапети, сигнали ленти за евентуално предотвратяване на падане на работник. Стълбите също се обезопасяват. Твърди, че без да е обезопасен обекта и подписан  акт образец 2 от Община Елин Пелин, не може да са извършват строителни дейности. Затова оградата била поставена още първия ден. Паната са от поцинкована електрозаварена ламарина и отстрани с тръби, които се поставят в предварително отляти блокчета с четири дупки, за да може да се наместят. На тях пише името на фирмата, която ги отдава.

От показанията на свидетеля Петър Иванов Гюров се установява, че е запознат с процесния обект, който строи БСИК и знае, че се намира в гр.Елин Пелин преди кръговото движение, в качеството си на консултант на фирмата, която е упражнявала строителен надзор, което налагало всяка седмица да пътува до обекта. Целта на посещенията му била да следи дали се спазва организацията на движението и обезопасяването на обекта. Винаги когато посещавал обекта, той бил обезопасен с ограда и парапети, тъй като самият той много държи на това обезопасяване. Оградата представлявала поставени върху строителни бетонни блокчета метални пана, които са покрити с мрежа от ПВЦ. Обектът също така бил обозначен със стандартните знаци – стоп, строителен обект и др. Твърди, че е присъствал при даването на строителна линия на обекта от Община Елин Пелин и те нямали никакви забележки  относно обозначаването на обекта и обезопасяването му. По време на строителните работи не са получавани никакви сигнали от когото и да било за нередности при строежа. Сочи, че не е присъствал в деня, когато контролните органи извършили проверката на обекта. Обекта посещавал в качеството си на инженер-инвеститорски контрол във фирма „Евро контрол инженеринг“, за да извършва надзор всяка седмица за обезопасяване на транспортното строителство и организация на движението.

Свидетелите Румяна Иванова Тодорова, Теодора Желева Колева, Иво Иванов Радков и Йордан Василев Оклев депозират показания относно местонахождението на офиса на „Българска строително-инвестиционна компания“ ЕООД и достъпът до него.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:        

 

          Разгледана по същество, жалбата е основателна.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от активнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

          Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –началник на РО НСК към РДНСК ЮЗР, на когото съгласно приложената заповед са делегирани права на административнонаказващ орган по смисъла на чл.48, ал.2 от ЗАНН.

       НП е  незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради следните съображения:                                                                         Според разпоредбата на чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ: ал.2 Строителят носи отговорност за: т.1 изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл.169, ал.1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка. За да е осъществен състава на така посочената норма е необходимо да са налице следните обективни признаци на деянието – субектът на деянието да има качеството на строител, на който е възложено изпълнението на строеж на даден обект  и да е налице несъответствие на изпълнението на строителните и монтажните работи на строежа с някои от издадените строителни книжа  и законоустановени изисквания.

          В настоящия случай по делото се установява по безспорен начин, че дружеството жалбоподател „Българска строително-инвестиционна компания“ ЕООД има качеството на строител и това е видно от представения по делото договор от 04.09.2017 г., с който възложителят „Ставрев Конструкшън“ ЕООД е възложил на „Българска строително-инвестиционна компания“ ЕООД извършването на всички необходими строително-монтажни работи по изпълнение и изграждане на следния обект - „Многофункционална жилищна сграда с магазин“, находящ се в урегулиран поземлен имот V – общ., кв.28 по плана на гр.Елин Пелин.

           Не се установява обаче да е налице третият елемент от състава на изпълнителното деяние – изпълнението на строителномонтажните работи да не съответства  с издадените строителни книжа и с изискванията на чл.169, ал.1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка. Това е така, тъй като в издаденото наказателно постановление не са изложени каквито и да било факти и обстоятелства относно наличието на третия съставомерен елемент от вмененото деяние – в какво се изразява  конкретното деяние извършено от дружеството жалбоподател, тъй като наказващият орган лаконично е отбелязал само, че деянието се изразява в „неосигуряването на всички необходими мерки за  осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при изпълнение на строително-монтажните, с което не е изпълнил  възложените му  по чл.163, ал.2, т.1 от Закона за устройство на територия отговорности“. Посочването само на тези обстоятелства в наказателното постановление прави повдигнатото обвинение неясно и непълно и на практика представлява липса на описание на деянието, което административно-наказващият орган е приел, че е извършено от дружеството жалбоподател  и което е квалифицирал по чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ. Констатираните обстоятелства  несъмнено  сочат за наличие на несъответствие на издаденото наказателно постановление с  императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за задължителни реквизити, които трябва да съдържа – а именно описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Допуснатото нарушение на административно-наказателното производство е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице да разбере за какво нарушение е реализирана отговорността му.

          Действително в акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление  проверяващите лица са изброили няколко нарушения, които считат, че са извършени от дружеството жалбоподател, но е недопустимо основните съставомерни признаци на вмененото деяние да не бъдат отразени и в издаденото наказателно постановление, а да се извличат по пътя на логиката от издадения АУАН. Императивните изисквания на ЗАНН изискват наказателното постановление да съдържа описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, датата и мястото където е извършено, законовите разпоредби които са нарушени, тъй като с него се реализира предвидена в закона държавна принуда за извършено нарушение, която води до неблагоприятни последици за правните субекти, поради което следва да отговаря на законоустановените в чл.57, ал.1 от ЗАНН изисквания за съдържание. Ето защо дори и в случаите, когато административно-наказващият орган възприема изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, той не е освободен от задължението си да обективира волята си, чрез посочване на тези обстоятелства и в издаденото от него наказателно постановление. Като не е сторил това, административно-наказващият орган е допуснал съществено нарушение за производствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото от него наказателно постановление.

           На следващо място за основателни настоящият състав намира доводите на жалбоподателя, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато и друго съществено процесуално нарушение отнасящо се до липса на безспорно констатиране на датата на която е извършено вмененото на нарушителя деяние. Видно от обжалваното наказателно постановление, в него е отбелязано единствено кога е установено нарушението  - на 27.02.2018 г., но липсва изрична констатация кога е извършено. От друга страна в издадения акт за установяване на административно нарушение проверяващите са  стигнали до извод, че деянието е извършено в периода от 25.09.2017 г.  датата на съставяне на протокол обр.2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и  ниво на строежа и продължава към датата на проверката 27.02.2018 г.. Това противоречие прави невъзможно да се направи единствен и обоснован извод, кога точно е извършено деянието, тъй като както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е налице съществено противоречие в тази насока. Гореизложеното обуславя извода за наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно липсата на важни реквизити, като дата на извършване на нарушението, което води до невъзможност за преценка законосъобразността на административния акт с разпоредбите на чл.33 от ЗАНН. Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, особено факти, касаещи датата на извършването му, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, които лишават нарушителя от възможност да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си, а от друга страна лишава и съда от възможността да прецени кога е извършено нарушението, кога е констатирано и правилно ли е бил приложен материалния закон.                                              Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е империтивна и нейното спазване е не само абсолютно условие за формална изрядност и законосъобразност на наказателното постановление, но е и гаранция за правото на защита на наказаното лице. Датата на извършване на нарушението е съществена характеристка на всяко административно нарушение и е посочена от законодателя като самостоятелен елемент от съдържанието на наказателното потановление. Липсата на посочена в наказателното постановление дата на която е извършено нарушението не подлежи на саниране чрез тълкуване или по реда на члл.53, ал.2 от ЗАНН. Като задължителен реквизит и елемент от императивно регламентираното нормативно съдържание на наказателното постановление датата на нарушението е следвало да бъде обективирана по надлежния начин, а не да се извежда чрез тълкуване.

              Гореизложените процесуални нарушения са довели до ограничаване правата на жалбоподателя, с оглед липсата на империтивно изискуеми реквизити установени от законодателя и правят невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото районният съд в производството по чл.59-63 от ЗАНН, следва да установи  съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното бездействие на жалбоподателя със съответната правна норма, регламентираща същото като административно нарушение. Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло.

              Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

    ОТМЕНЯ наказателно постановление № СФ-7-ДНСК-76/26.06.2018 г. на заместник началника на ДНСК гр.София

   Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ: