Р Е
Ш Е Н
И Е № 420
22.11.2021 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми октомври през две хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря: Албена Ангелова
и
в присъствието на прокурора: Маргарита Димитрова
изслуша докладваното от съдията
КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №422 по
описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208
и сл. от АПК
Обжалваното решение
С решение №260033 от 29.01.2021 г.,
постановено по АНД №696/2020 г., по описа на Районен съд, гр. Казанлък,
първоинстанционният съд е изменил наказателно постановление /НП/ №24-002732 от
19.06.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора,
с което на основание чл. 414, ал. 3 във връзка с чл. 63, ал. 2 от Кодекса на
труда /КТ/ на „СК Италинженеринг“ ЕООД, гр. Стара
Загора, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
"Околчица" №12, представлявано от управителя си С. К. е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00 лв., като е намалил същата в размер на
1500.00 лв.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението останал административно-наказаният,
който чрез процесуалния си представител го обжалва в срок и изцяло. Чрез
първоначално депозирана жалба и представената по делото писмена защита, касаторът излага становище, че решението било неправилно,
като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди, че изложените от първоинстанционния съд мотиви били формални,
непълни, неясни, неправилни и необосновани, като в решението не се обсъждали наведените
от жалбоподателя съображения в проведеното съдебното производство, поради което
Съдът допуснал съществено процесуално нарушение, което довело и до не изясняване
на фактическата обстановка по делото. Сочи, че никъде нито в НП, нито в акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/, не били обсъдени и преценени събраните по
преписката доказателства, като липсвали такива, че към момента на проверката,
посоченото в НП лице било в трудово-правни отношения с
дружеството-жалбоподател. Твърди се също, че неясно, неправилно и непълно било
описано вмененото на касатора нарушение, като не били
посочени относими към конкретния случай факти и
обстоятелства, което било самостоятелно основание за отмяната на наказателното
постановление. Излагат се подробни съображения, касаещи неправилните изводи на въззивния
съд, като се подчертават конкретни факти и обстоятелства, изключващи
ангажирането на административно-наказателната отговорност на дружеството.
Навеждат се доводи за липса на мотиви от страна на административно-наказващия
орган по отношение индивидуализацията на определения размер на имуществена
санкция в НП, като същевременно се споделят изцяло мотивите на РС-Казанлък за
изменението на НК в тази връзка. От този съд се иска да отмени решението и
вместо това да постанови друго такова за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Претендират се сторените в настоящото производство разноски. От
страна на процесуалния представител на жалбоподателя се прави възражение за
прекомерност на поисканото от ответната страна юрисконсутско
възнаграждение.
Редовно призован в съдебно
заседание, касаторът не се явява, представлява се от
адвокат И.М., която поддържа изцяло депозираната жалба.
Ответникът - Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Стара Загора редовно и своевременно призован, не се
явява, представляван от старши юрисконсулт Д. Л., която оспорва жалбата, като
неоснователна и недоказана. Изрично възразява срещу направеното искане за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, както и прави искане за
присъждане на юрисконсутско възнаграждение в размер от 200.00
лв.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Стара Загора изразява становище за неоснователност на касационната
жалба, като счита, че обжалваното решение на РС-Казанлък е правилно.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото
си същата е неоснователна.
За да потвърди
процесното НП, въззивният съд приел за безспорно установена описаната в АУАН и в НП фактическа
обстановка, която се изразявала в това, че при извършена на 12.05.2020 год. в
9.35 часа от контролните органи при Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара
Загора проверка по спазването на трудовото законодателство на обект: ремонт на
къща на адрес общ. Мъглиж, с. Дъбово, ул. “С.“№2 било установено, че строително
и монтажните работи се изпълнявали от четирима работници на „СК Италинженеринг“ ЕООД, гр. Стара Загора. В хода на
проверката на работниците били предоставени за попълване декларации по смисъла
на чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Видно от попълнената такава за Д. М. И., същият
посочил, че заемал длъжността „строител“ в „СК Италинженеринг“
ЕООД, започнал работа на 06.04.2020 г. въз основа на трудов договор. Трудът бил
полаган в рамките на 8-часов работен ден. В декларацията била положена дата на съставянето
й – 12.05.2020 г., 10.00 ч. От представените на 18.05.2020 год. в Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Стара Загора официални документи се установило, че „СК
Италинженеринг“ ЕООД, в качеството си на работодател,
допуснал до работа на 12.05.2020 год. в 10.00 часа лицето Д. М. И., ЕГН **********,
като „работник строителство“ на горепосочения проверяван строителен обект, без
да му предостави преди това копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заведено
в ТД на НАП. На 18.05.2020 г. бил съставен АУАН №24-002732 в присъствието на свидетел,
като същият бил връчен на 18.05.2020 г. на М. С.ва М.
-изрично упълномощено за това от управителя на дружеството лице. НП било
издадено на 19.06.2020 г. и връчено чрез лицензиран пощенски оператор на
23.06.2020 г., на адреса по седалището на дружеството и на трето лице – М. А.,
за когото липсват данни в какво качество е получил пощенската пратка.
От
правна страна въззивният съд приел, че правилно административно-наказващият
орган /АНО/, съответно актосъставителят, чрез АУАН
№24-002732 от 18.05.2020 г.,
квалифицирали извършеното деяние, като нарушение по смисъла на чл. 63, ал. 2
във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ. Приел за
установено, че на посочената дата и място, действително било допуснато до
работа лицето Д. М. И. без да му е
предоставено от страна на работодателя заверено копие
от уведомлението до НАП. В решението бил
направен подробен анализ на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства, като РС изложил съображения кои кредитира и защо ги кредитира.
Приел и, че към момента на извършване на проверката на място, работодателят
извършил нарушение на чл. 63 ал. 2 от КТ, поради което отговорността му
правомерно била ангажирана по чл. 414, ал. 3 от КТ. Съдът не установил
нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Въззивният състав обаче
приел, че при определяне размера на имуществената санкция, АНО необосновано и
неправилно завишил същия над предвидения за това минимум, поради което и
отчитайки тежестта на нарушението, изменил НП по отношение размера на
наложената санкция, като определил нов от 1500.00 лв. В тази връзка било
посочено, че целите на чл. 12 от ЗАНН можели да бъдат постигнати и при
минимално предвиденото в закона наказание.
Така постановеното решение на РС е
правилно и законосъобразно и по отношение на него не са налице твърдените
касационни основания.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника
или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В
чл.
63, ал. 2 от КТ е предвидено, че работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите
по ал. 1. Видно от цитираните разпоредби, тези два документа /посочени в ал. 1
на чл. 63 от КТ/ следва да бъдат предоставени преди допускане на
работника или служителя до работа. Тоест, за да е налице извършване на
нарушението по чл.
63, ал. 2 от КТ, е достатъчно, преди допускането му до работа,
на работника или служителя да не е предоставен който и да е от двата документа
по ал. 1, като в случая според настоящия съдебен състав това безспорно е
извършено от дружеството по отношение на документа „копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3 от КТ“. Съответно, разпоредбата на чл.414 ал. 3 от КТ предвижда,
че работодателят носи отговорност при неизпълнение на задължението му по чл.
63, ал. 2 от КТ. Задължението на
работодателя за уведомяване на компетентната ТД на НАП за сключен трудов
договор, възниква едва след сключването на такъв. Именно фактът на сключване,
поражда и следващите се задължения за предоставяне на копие от договора и копие
от уведомлението на работника. Спрямо доказания момент на сключване на
конкретния трудов договор - 11.05.2020 г., обосновани са изводите на Районния съд - Казанлък, че към 10:00
ч. на 12.05.2020 г. вече има възникнало задължение за „СК Италинженеринг“ ЕООД, гр. Стара Загора, каквото предвижда чл. 63, ал. 2 КТ - да не
допуска до работа И., докато не му се връчи уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от ТД на НАП. Доказано е и неизпълнение на това задължение –работникът
се намира на обект на
работодателя и е допуснат да изпълнява трудовите си задължения без да му е
връчено въпросното уведомление. Налице
са всички съставомерни елементи на вмененото на
дружеството административно нарушение. Обстоятелството, че лицето е на обекта,
е достатъчно да се приеме извод, че същото е допуснато да изпълнява трудовите
си задължения, преди да му се връчи уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Това
се потвърждава и от попълнената от него декларация по чл. 402, ал. 1., т. 3 от КТ. От представения трудов договор се вижда, че същият е подписан между
страните на 11.05.2020 г., което обстоятелство не е спорно и лицето постъпва на
работа на същата дата. За Д. М. И. в действителност има подадено
уведомление по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ, но обратната информация от ТД на
НАП е върната на дружеството чрез справка за приети и отхвърлени уведомления с
изх. №24388203022874 от 12.05.2020 г. в 18:07:07 часа, т. е. няма как заверено
копие от приетото уведомление да е било връчено на работника преди този момент
при все, че проверката на строителния обект е била започната след 9.30 часа на
същата дата.
Неоснователно са оплакванията, че въобще не е налице
извършено административно нарушение от страна на касатора,
тъй като И. не е бил в трудовоправни отношения с него
към момента на извършване на проверката. Тези доводи се опровергават от
приетите по делото писмени доказателства – трудов договор №9/11.05.2020 г.,
подписан от двете страни, с определен ден, на който работникът да постъпи на работа - 11.05.2020 г.; справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, както и декларация
по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, в която Д. М. И. попълва
собственоръчно наличието на трудов договор, наименованието на съответния
работодател и работното време.
Противно на твърденията на касатора,
РС изследва относимите по делото доказателства и е
взема предвид направените по делото възражения и наведените в подкрепа на
твърденията на страната съображения. Видно от проведеното съдебно следствие
предприети са необходимите процесуални действия за пълно, обективно и
всестранно изясняване на фактическата обстановка по делото, поради което няма и
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния
съд. Приети са декларации по смисъла на чл. чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и на
останалите работници, присъствали на строителния обект, като по отношение
същите въззивният съд излага подробни мотиви, досежно тяхната доказателствена
стойност. Мотиви се излагат и по отношение събраните гласни доказателства и
тяхното значение за изясняване фактите по делото. Неоснователно се твърди, че е
накърнено правото на защита на наказаното дружество, тъй като то е
представлявано по надлежен ред във въззивното производство, доказателствените
му искания са удовлетворени и същото реализира в пълен обем правото си на
защита.
Настоящият касационен състав споделя изцяло мотивите
на първоинстанционния съд по отношение завишения размер на първоначално
определената от АНО имуществена санкция в размер на 2000.00 лв., като намира,
че постановеното изменение на НП е правилно, а наложената санкция от 1500.00
лв. е законосъобразно определена, с оглед липсата на отегчаващи и наличието на
смекчаващи виновното поведение на дружеството обстоятелства.
Въз основа на гореизложеното, този съд намира, че не
са налице наведените чрез жалбата касационни основания, а при извършената
служебна проверка на въззивното решение се установява, че същото е валидно,
допустимо и правилно и при постановяването му няма допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Касационната жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
По делото се правят искания за присъждане на разноски
и от двете страни. При този изход на спора искането на ответника по
касационната жалба за присъждане на разноски се явява основателни и следва да се
уважи, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019 год./
следва да му се сумата от 80.00 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство,
определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във
връзка с чл. 38 от Закона за правната помощ. Тъй като така определеното
възнаграждение за юрисконсулт е към минималния предвиден от норматива размер, Съдът
намира за неоснователно направеното от жалбоподателя възражение за
прекомерност.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд - Стара Загора, трети касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260033 от
29.01.2021 г., постановено по АНД №696/2020 г., по описа на Районен съд, гр.
Казанлък.
ОСЪЖДА
„СК Италинженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, сумата от 80.00 /осемдесет/
лв., представляваща направените пред касационната инстанция разходи за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.