Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 08.11.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на тридесети
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №1937 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :
Производството
е за развод поради разстройство на брака, на основание чл.49, ал.1 от СК,
преминало към производство за развод по взаимо съгласие, на основание чл.50 от СК.
Настоящият съдебен състав
е сезиран с искова молба от П.Х.К. *** против Р. Михаилова К. ***, в която
твърди, че двамата съпрузи са сключили граждански брак - първи и за двамата на 05.07.1981 год. От брака си имат родени две пълнолетни деца.
Изтъква, че повече от 10 години са във фактическа раздяла.
Ответницата от 2009 год. живее и работи в чужбина и не поддържат никакви контакти като
съпрузи. Бракът им съществувал само формално. Той вече е на възраст и има нужда от помощ и грижи за
в бъдеще. Счита, че не е в интерес нито на него, нито на съпругата му този брак да продължава. За него няма
значение кой
е виновен,
че бракът между тях не
върви и за това няма да търси вина.
С оглед на изложеното и на основание чл.49 от СК, подава настоящата искова молба със следния петитум
:
Моли съда да прекрати сключения между него и
ответницата граждански
брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.49 от СК, без да се третира въпроса
за вината.
След прекратяването на брака желае съпругата му да промени фамилното си
име на Трифонова. Няма претенция за
лична издръжка. Ползуването на семейното жилище на адрес : гр.Ловеч, ж.к.”Младост”, бл.318, вх.”Д”, ет.З, ап.7 да бъде
предоставено на него. Няма претенции за разноски по делото. Декларира, че със съпругата си
нямат сключен брачен договор.
За сведение на ответницата, тъй като
е уведомен, че е дала
пълномощно на адв.Б., не възразява евентуално производството по делото да премине към развод по взаимно
съгласие, като жилището остане за ползване на него или в негова собственост.
В срока по чл.131 от ГПК е представен отговор
на исковата молба от ответницата и предложение за изменение на иска, който
отговор е подаден от процесуалния й представител адв.Б. въз основа на подробно
нотариално заверено пълномощно. В отговора адв.Б. посочва, че доверителката й
живее и работи в чужбина от дълги години и няма възможност да се яви лично по
делото. От нейно име заявява, че тя не държи на брака си с ищеца, като
основанията за развод, описани в исковата молба, че е налице продължителна и
безнадежна фактическа раздяла между страните, се верни. Доверителката й също
счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и желае да бъде прекратен по
възможност по взаимно съгласие. В този смисъл и на основание чл.321, ал.5 от ГПК, моли съда, в случай, че ищецът е съгласен, да измени правното основание на
иска от такав по чл.49, ал.1 в чл.50 от СК, представяйки споразумение по чл.51
от СК. Моли съда да приеме, че споразумението отговоря на изискванията на закона,
не противоречи на морала и след като измени правното основание на исковата
претенция - развод по взаимно съгласие, да одобри споразумението така, както е
представено. Декларира, че двамата съпрузи нямат сключен брачен договор.
Споразумението по чл.51 от СК е подписано лично от ищеца и от адв.Б. в
качеството й на пълномощник на ответницата.
Съдът като е съобразил отговора на
исковата молба, депозиран от пълномощника на ответницата и най-вече искането за
изменение на правното основание на иска, с който е сезиран, се е произнесъл с
Определение №1208/14.10.2019 год., в закрито заседание, с което е допуснал
изменение в правното основание на иска, на основание чл.321, ал.5 от ГПК, който
от иск за развод поради разстройство на брака по чл.49, ал.1 от СК е преминал в
развод по взаимно съгласие по чл.50 от СК. Със същото определение е насрочил
открито съдебно заседание, задължавайки молителите да се явят лично, на
основание чл.330, ал.1 от ГПК, уведомявайки ги, че ако някой от тях не се яви
без уважителна причина, делото ще бъде прекратено, съгласно чл.330, ал.2 от ГПК.
В съдебно заседание молителят П.Х.К.,
нередовно призован, се явява лично като поддържа споразумението по чл.51 от СК
и заявява, че съгласието му за развод е сериозно и непоколебимо. Съгласен е с
всички клаузи на споразумението, което лично е подписал. Моли съда да постанови
решение, с което да прекрати брака му с неговата съпруга и да утвърди
споразумението.
В съдебно заседание молителката,
редовно призована, не се явява лично. Представлява се от пълномощника си адв.Б.,
която от името на доверителката си поддържа молбата. Пояснява, че Р. Михаилова К.
й е представила нотариално заверено пълномощно, в което са описани всички
клаузи на споразумението, което са постигнали. От нейно име подчертава, че
съгласието на Р. Михаилова К. за развод
е категорично и към момента няма промяна в становището й. Моли съда да приеме,
че така постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и на
морала, като с него страните са уредили всички отношения помежду си. В този
смисъл моли съда да се произнесе с решение.
Съдът като прецени събраните по
делото писмени доказателства, както и доводите на страните, по вътрешно
убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
Активната
процесуална легитимация и правният интерес на страните се установява от оригинала
на удостоверение за сключен граждански брак №043241/05.07.1981 год. на Общински народен съвет-гр.Ловеч, от което се
установява, че П. Х.К., ЕГН-********** и
Р. Михаилова Трифонова, ЕГН-********** са сключили граждански брак на 05.07.1981
год. в гр.Ловеч, за което е съставен акт №272/05.07.1981 год. на ОНС-гр.Ловеч. След
брака съпругата приела фамилното име на своя съпруг и се именувала - К..
По
време на брака си страните са придобили в съсобственост следния недвижим имот :
Апартамент №7, вход „Д” от ЕПЖБ „318”, находящ се в гр.Ловеч, жилищен комплекс
„9-ти септември”, представляващ апартамент №7 на трети етаж, в жилищна сграда -
блок „318”, вход „Д”, постороена върху държавна земя, парцел първи, квартал №7,
жилищен комплекс „9-ти септември” в гр.Ловеч, състоящ се от дневна, две спални,
кухня, баня, клозет, тераса и коридор със застроена площ 76,26 кв.м., с
принадлежащото избено помещение №7, с
полезна площ 3,19 кв.м., с 5,06913% идеални части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху
държавен парцел, при подробно описани съседи на жилището и на избеното
помещение, за което като доказателство по делото е представено копие на Договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти
на ОНС от 22.01.1988 год.
Съгласно
представена схема №15-880896/30.09.2019 год. на СГКК-гр.Ловеч на самостоятелен
обект в сграда, цитираното по-горе жилище е с идентификатор
43952.511.53.2.7 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобреди със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на
АГКК, с адрес на имота : гр.Ловеч, ж.к.”Младост”, бл.318, вх.”Д”, ет.3, ап.7. Самостоятелният
обект се намира на 3 етаж в сграда с идентификатор 43952.511.53.2, брой
надземни етажи 7, брой подземни етажи 0, предназначение : Жилищна сграда -
многофамилна. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
43952.511.53 с предназнечение на самостоятелния обект : Жилище, апартамент.
Брой нива на обекта : 1, с посочена в документа площ : 76,26 кв.м. и прилежащи
части : Избено помещение №7 и 5,06913% идеални части от общите части на
сградата. Съседните самостоятелни обекти в сградата са : на същия етаж :
43952.511.53.2.8; под обекта : 43952.511.53.2.4 и над обекта :
43952.511.53.2.10. За собственици на апартамента са посочени лицата П.Х.К. и Р.
Михаилова К., притежаващи по 1/2 идеална част от правото на собственост,
съгласно Договор от 22.01.1988 год., издаден от ОНС-гр.Ловеч.
От
удостоверение изх.№**********/01.10.2019 год. на Дирекция „Местни приходзи” при
Община-гр.Ловеч се установява, че данъчната оценка на гореописания имот е
13 625,40 лева, а за собственика е 6 812,70 лева.
Съдът като съобрази представените по делото писмени
доказателства, както и лично изразеното становище на молителя, а на
молителката, чрез нейния пълномощник, представляващ я в настоящото охранително
производство с надлежно нотариално заверено пълномощно, отговарящо на
изискванията на чл.34, ал.2 от ГПК, приема, че между страните действително е
постигнато сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Волята на
молителите за прекратяване на сключения между тях граждански брак е твърда и
категорична, за което съдът придоби непосредствени впечатления от изразеното от
П.Х.К. в съдебно заседание и от адв.Б. - пълномощник
на Р. Михаилова К..
Затова
районният съд счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен
и същия следва да бъде прекратен по взаимно съгласие. В съответствие с нормата
на чл.51, ал.1 от СК приема, че представеното от П. и Р. Караджови писмено споразумение
е законосъобразно, тъй като в него са уредени всички въпроси относно личните и
имуществените им отношения във връзка с прекратяването на техния брак. Следователно
след като споразумението е пълно, законосъобразно и отговарящо на изискванията
на чл.51, ал.1 от СК, то следва да се утвърди от съда във вида, по начина и със
съдържанието, представено от страните.
При този изход на процеса съдът
определя окончателна държавна такса в размер общо на 40 лева, като при
завеждане на исковата молба П.Х.К. е внесъл по сметка на РС-гр.Ловеч държавна
такса в размер на 25 лева, т.е. с оглед т.5 на споразумението, че държавните
такси по развода ще се заплати поравно от двете страни, съдът счита, че следва
да бъдат осъдени молителите да заплатят по сметка на РС-гр.Ловеч по 7,50 лева
всеки един от тях, представляваща окончателна държавна такса. Молителят П.Х.К.
ще следва да заплати и сумата в размер на 136,25 лева, представляваща 2 на сто
такса върху стойността на получения в дял недвижим имот, на основание чл.7, т.1
от ТДТССГПК или общо дължима сума в размер на 143,75 лева.
Разноските по делото остават за сметка
на страните така, както са направени.
Тъй като делото е приключило със
споразумение, то на основание чл.78, ал.9 от ГПК, РС-гр.Ловеч следва да върне
на П.Х.К. половината от първоначално внесената по сметка на съда държавна такса
за подадената искова молба по чл.49 от СК или сумата 12,50 лева.
Водим от горното, РС-гр.Ловеч
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК, сключен на 05.07.1981 год. с акт №272 на Общински
народен съвет-гр.Ловеч между П.Х.К., ЕГН-**********,
с адрес *** и Р. Михаилова К., ЕГН-**********
/което ЕГН е записано в удостоверението за граждански брак/ и ЕГН-**********
/което ЕГН е посочено в нот.завереното пълномощно и отговора на исковата
молба/, с адрес : гр.Етрополе, кв.”Сто двадесет и осми”2, ет.5, ап.13, поради
настъпило сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, на
основание чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото писмено споразумение
между страните в съответствие с чл.51 от СК, както следва :
1.Страните нямат непълнолетни деца
от брака.
2.След прекратяването на
брака съпругата ще носи
предбрачното си фамилно име Трифонова.
3.Страните нямат претенция за лична
издръжка.
4.Ползуването на семейното жилище,
находящо се на адрес : гр.Ловеч, ж.к.”Младост”, бл.318, вх.”Д”, ет.З, ап.7 се
предостовя на съпруга и П.Х.К..
5.Разноските по делото остават в
тежест на страните така, както са направени, а окончателната държавна такса ще
се подели по равно. Съпругът ще заплати само държавната такса върху данъчната
оценка на поделеното имущество - жилище-апартамент, който ще остане в негов
дял. Съпругата няма претенции за разноски по делото.
6.Всички кредити, които страните са
получили от кредитни институции или физически лица, всеки ще заплаща така,
както ги е получил, тъй като не са теглени за нуждите на семейството.
7.През време на брака молителите са
придобили недвижим имот, който се ПОСТАВЯ В ДЯЛ на съпруга П.Х.К. и той става
единствен негов собственик, а именно : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идент.№43952.511.53.2.7; адрес на имота : гр.Ловеч, ж.к."Младост",
бл.318, вх.”Д”, ет.З, ап.7, като жилището се намира на етаж 3 /трети/, с
идент.№ на сградата : 43952.511.53.2, Сградата
е разположена в
поземлен имот с
идентификатор : 43952.511.53 с
площ на апартамента :
Съпругата Р. Михаилова няма
претенции за заплащане на уравнение на дяловете от възлагането на жилището в
дял на П.Х.К., тъй като е удовлетворена по друг начин, преди завеждане на
делото.
8.Движимите вещи и обикновената
покъщнина молителите са поделили доброволно по време на фактическата им раздяла
и за в бъдеще няма да имат претенции един към друг.
С настоящото споразумение страните уреждат всички
имуществени и неимуществени отношения помежду си и нямат никакви претенции един
към друг.
ОСЪЖДА Р. Михаилова Трифонова, ЕГН-********** /което ЕГН е записано в удостоверението за
граждански брак/ и ЕГН-********** /което ЕГН е посочено в нот.завереното
пълномощно и отговора на исковата молба/, с адрес : гр.Етрополе, кв.”Сто
двадесет и осми”2, ет.5, ап.13 да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч сумата 7,50 /седем лева и петдесет стотинки/,
представляваща окончателна държавна такса, на основание чл.6, т.3 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА П.Х.К., ЕГН-**********,
с адрес *** да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч
общо сумата 143,75 /сто четиридесет и три лева седемдесет и пет стотинки/,
от които 7,50 лева окончателна държавна такса, на основание чл.6, т.3 от
ТДТССГПК и 136,25 лева, представляваща 2 на сто такса върху стойността на
получения в дял недвижим имот, на основание чл.7, т.1 от ТДТССГПК.
Районен съд-гр.Ловеч да върне на П.Х.К., ЕГН-**********, с адрес *** сумата
12,50 /дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща половината от
внесената държавна такса за подадената искова молба с правно основание чл.49 от СК, на основание чл.78, ал.9 от ГПК на посочена от него банкова сметка.
***одлежи на обжалване, на основание чл.330, ал.5 от ГПК.
Препис от рещението да се
връчи на страните и на Териториално звено ”ГРАО”-гр.Ловеч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :