№ 11046
гр. София, 07.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110117153 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
В хода на служебната проверка за редовност и допустимост на депозираната искова
молба, съдът констатира, че от изложените твърдения за факти и обстоятелства не може да
се установи наличието на правен интерес, който да обуслови допустимостта на иска,
респективно на процеса.
Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, ищецът може да определи
предмета, обема и вида на търсената защита на засегнатото материално право от
възникналия правен спор. Процесуалните предпоставки като условия за допустимост на
иска, обуславят допустимостта на процеса, а с това и правото и задължението на съда да
разгледа и реши по същество правния спор между страните. За наличието на правен интерес,
като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, се
прави извод от конкретните обстоятелства на правния спор, т.е. от начина по който се
засягат правните сфери на страните, съгласно изложените твърдения – в този смисъл
мотивите на Тълкувателно решение № 1/2019г. по т.д. 1/2017 г. ОСГТК на ВКС.
Предявен е иск по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК, с който се иска да бъде установено, че
Изпълнителен лист, издаден на 27.10.2021 г. по т.д. № ...... г., по описа на Софийски градски
съд, т.о., е неистински.
Ищецът излага твърдения, че е наследник на починал длъжник по изпълнително дело
(видно от удостоверение за наследници изх.№ ..........г. Г........... е починал на 20.10.2021г. и е
оставил за наследници лица, сред които и молителят), спрямо който се водело изп.д. № .........
по описа на ЧСИ Ч., което с оглед представено постановление за налагане на възбрана
(...........) изп.д. е било образувано срещу длъжника ........ като наследник на .............
(починали съответно 2003г. и 1995г.), за обезпечение вземане по изпълнителен лист от
27.10.2021г. (т.е. след смъртта на Г..........., починал на 20.10.2021г.), издаден от СГС на
основание съдебно решение по т.д. № ......г. по описа на СГС, VI-21 състав. Съгласно
приложени към молбата решения на СГС по т.д. № ......г. и САС по повод въззивна проверка
на цитираното решение – със същите се оставя без уважение жалба, с която се оспорва
1
законосъобразност на поставено от Агенция по вписванията отказ за вписване по партида на
............. ЕООД настъпили промени касателно собствеността на капитала, без по същите да
има данни за осъдителен диспозитив. Представен е и протокол за опис на недвижи имот от
12.01.2024г., от който се установява, че изп.д. № .2023г. по описа на ЧСИ Ч. е образувано въз
основа на ИЛ по решение по т.д. № ......г. на СГС, VI-21 състав, с длъжници: ........., ЕИК:
........., ....... ООД, ЕИК: *********, както и Г........... (починал) и наследниците на последния,
сред които и И. И. А.. Представено е и удостоверение, съгласно което по изпълнителното
дело е обявена публична продан на описания имот в периода 21.02.2024г. до 21.03.2024г.
Настоящият състав на съда приема, че не е налице правен интерес като абсолютна
процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, поради което исковата
молба следва да бъде върната, а делото прекратено. В гражданскопроцесуалното право
понятието истински документ включва автентичен и верен, съответно неистински –
неавтентичен или неверен документ. Критерий за автентичността на документа е
авторството. Неавтентичният документ материализира изявление, което не е било направено
от лицето, посочено като издател. Критерий за верността на документа е съответствието
между документа и удостовереното с него, и стои само пред свидетелстващите документи.
Неверен е свидетелстващ документ, който не отговаря на удостовереното с него фактическо
положение. (в този смисъл Тълкувателно решение № 5/2012 г. по тълк.д. № 5/2012 г., ОСГТК
на ВКС)
Изпълнителният лист е официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, издаден е от
длъжностно лице по съответния ред и в кръга на компетентността му, т.е. по реда на чл. 404-
408 ГПК. Изпълняемото право (установеното със СПН притезание), което е обективирано в
съответния изпълнителен лист, обуславя допустимостта на целия изпълнителен процес,
поради което в т.1 от ТР 4/2019 г. по тълк.д. № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС, се прие тълкуване,
съгласно което придобиването при несъществуващо притезателно право, т.е. изпълняемо
право, лишава от основание целия изпълнителен процес, съответно всички извършени
изпълнителни действия, поради което привидния кредитор не придобива вещни права.
Несъществуването на изпълняемото право може да бъде установено по време или след
приключване на процеса, арг. чл. 433, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК. Но недопустимо, т.е. липса
правен интерес от предявяването на иск, с който се иска да бъде установено, че издаденият
съдебен акт е неистински – неподписан от съответния съдия, т.е. юридическият автор на
волеизявлението.
Защитата на длъжника може да осъществи по реда на чл. 407 ГПК или по реда на чл.
270, ал. 2 ГПК. В първият случай на обжалване, респективно на институционален контрол
подлежи разпореждането за издаване на изпълнителен лист, а във втория следва изрично да
се изложат твърдения за нищожността на съдебния акт.
Нищожност на съдебно решение е налице в хипотезата на особени съществени
пороци, когато решението е постановено в устна форма или от незаконен състав, т.е. от лице,
което не притежава качеството съдия или решението е произнесено в състав, без да са
налице необходимия брой членове. Нищожните съдебни решения най-общо са лишени от
2
законова опора и нямат характеристиките на валиден съдебен акт или са постановени извън
правораздавателната власт на съда. В този смисъл Тълкувателно Постановление №
1/29.09.2016г. на ВКС и ВАС; т. 8 от ППВС № 1/1985г.; Решение № 27/24.04.2019г. по гр.д. №
1321/2018г. на ВКС, IV ГО. При тълкуване на нормата на чл. 270, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 46,
ал. 2, изр. 1 ЗНА се достига до извода, че нищожността на заповед за изпълнение може да
бъде установявана по иск от длъжника, предявен против заявителя, на същите основания, на
които нищожно би било издадено за същото вземане осъдително съдебно решение. ( в този
смисъл Определение № 64/ 21.01.2015г. по гр.д. 141/2015г. на ВКС, IV ГО). Следователно по
този ред може да бъде установена нищожността на разпореждането за издаване на
изпълнителен лист, респективно на самият изпълнителен лист. Ако жалбоподателят твърди
нищожност на разпореждането за издаване на изпълнителен лист - то това може да бъде
релевирано безсрочно и също е основание за прекратяване на изпълнението по чл. 433 от
ГПК.
В настоящият случай с оглед изложените от ищецът твърдения съдът счита, че липса
правен интерес от предявяването на иск по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК за установяването
истинността на съдебен акт - че Изпълнителен лист, издаден на 27.10.2021 г. по т.д. № ...... г.,
по описа на Софийски градски съд, т.о.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх.№ 98314/26.03.2024 г., подадена от И. И. А. срещу „..........“
ООД, с която е предявен иск по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК, с който се иска да бъде
установено, че Изпълнителен лист, издаден на 27.10.2021 г. по т.д. № ...... г., по описа на
Софийски градски съд, т.о., е неистински.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 17153/2024 г. по описа на Софийския
районен съд, I ГО, 24 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3