№ 3125
гр. С., 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100512892 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.09.2022 г. по гр.д. № 38492/2021 г., СРС, III ГО, 82 с-в
е признал за установено по предявените от „С.А.“ ЕООД, ЕИК **** срещу
Д. М. П., ЕГН **********, по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск, че Д. М. П. дължи
на „С.А.“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сума в размер на 1016
лева, представляваща частично неплатена сума за доплащане след приспадане
на сума от пакетно пътуване по Договор за организирано туристическо
пътуване от 28.08.2019 г., възстановена сума за неосъществен полет и сума за
доплащане за самолетен билет, ведно със законната лихва от 14.12.2020г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение от
02.02.2021 г. по ч.гр.д. № 62712/2020 . на СРС, 82 състав.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата Д. М. П., ЕГН
**********, чрез пълномощника адвокат Я. Н. от САК, АД „К. и Г.“, със
съдебен адрес: гр.С., бул.“****, офис 54-55
с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че
ответницата не е платила цялата стойност на процесния самолетен билет и
1
следва да доплати остатък от 1016 лв. Счита, че съдът неправилно е приел, че
епидемията от Ковид-19 следва да се приеме за непреодолима сила и да се
счита за основание за спиране изпълнението на договора. Но дори и да се
приеме, че епидемията от Ковид-19 има характер на непреодолима сила, то
това не дава основание на ищеца да претендира от ответницата суми,
надвишаващи реалната стойност на самолетния билет. Съдът не е взел
предвид възражението на ответницата, че тя не се е съгласила с твърдяната от
ищеца цена на билета в размер на 550 лв. Ответницата е изпратила до ищеца
имейл от 20.03.202 г., но той не е бил в отговор на имейла на ищеца от
18.03.2020г., тъй като имейлът на ответницата се отнася до полет на Турските
авиолинии, докато писмото на ищеца от 18.03.2020 г. се отнася до
неосъществен полет на КЛМ/Ер Франс, като тя не е летяла с полет на
КЛМ/Ер Франс, нито е изразявала съгласие за купуване на билет за такъв
полет. Съдът не е разгледал възражението на ответницата, че ищецът не е
изпълнил задължението си да съобщи на ответницата увеличената цена на
туристическия пакет по Я., разбираем и видим начин, както и не е изпълнил
задължението си да уведоми ответницата за увеличената цена на
туристическия пакет на траен носител, както е предвидено в чл.7.3 от
Договора за организирано туристическо пътуване от 28.08.2019 г. Съдът
неправилно е приел, че цялата стойност на самолетния билет е била в размер
на 5550 лв. Ищецът приема тази стойност на билета и след направени
приспадания от общата сума, достига до претендирания размер. Цената на
самолетния билет на ответницата не е била 5550 лв., тъй като по делото е
доказано, че организираната група е била общо от 12 човека, като са били
закупени само 4 билета с оскъпяване на първа/бизнес/ класа. Това се
установява и от приетата по делото ССЕ. Отбелязва факта, че нито
ответницата, нито който и да е било от групата е ползвал услугата „първа
класа“/бизнес класа/ и това обстоятелство е безспорно между страните.
Според ССЕ, цената на всеки билет за процесното пътуване без добавка за
първа класа е 3 258,33 лв. Според вещото лице, ако се вземе предвид
надценката/добавката/ за 4-те билета първа класа и тази надценка бъде
разпределена между 12 участници в групата/ включително ответницата/,
средната цена на билет на човек би се равнявала на 4025 лв. Според вещото
лице, цената на самолетния билет би била 5550 лв., или по-точно 5 558,33 лв.
само ако на всеки от 12-те билета на групата се начислена надбавка за първа
2
класа, но по делото е установено, че такава надбавка не е начислявана на 12
билата, а само на 4 билета. Ищецът претендира от всеки от членовете на
групата редовна цена на самолетен билет с добавена надбавка за първа класа,
която добавка е разпределена между всички участници в групата, като в
резултат на това добавката за първа класа за 4 билета се разпределя между 12
души и така се стига до изчислената от вещото лице крайна цена на билета с
включена пропорционана част надбавка за първа класа в размер на 4025 лв., а
не 5550 лв., или 5558,33 лв. При положение, че припадащата се на
ответницата цена на самолетен билет е 4025 лв., а не 5500 лв., както
неправилно е приел съдът, то при приспадането на суми от общата цена на
билета, не остава никакъв остатък за доплащане, включително и
претендираният от 1016 лв. Освен това, ищецът не е доказал, че е закупил за
своя сметка самолетен билет, както и каква е действителната цена на такъв
билет. На ищеца бе указано да представи заверен препис от издаден на името
на Д. П. самолетен билет за пътуване с турските авиолинии на 22.03.2020 г.,
но представеният от него документ в заседанието на 07.06.2022 г.
представлява бордна карта, без посочена цена в нея, а не самолетен билет.
Представената от ищеца бордна карта е за полет, който не се е осъществил.
Бордната карта е за планиран полет от Богота/Колумбия/ до Истанбул, но
такъв полет не се е състоял, а действително осъществилите се полети са били
от Богота/Колумбия/ до Канкун/Мексико/ и от Канкун/Мексико/ до Истанбул.
Съдът не е взел предвид самолетният билет, представен от ответницата като
приложение № 1 към молбата й от 07.06.2022 г., издаден от Турските
авиолинии, с който ответницата е осъществила полетите от Богота до С. през
м. март 2020 г., в който посочената стойност на билета е 1008 щ.д. Ако към
нея се добави стойността на кредитната нота, издадена от Турските
авиолинии за възстановени на ответницата суми 1277 щ.д., ще се получи
резултат от общо 2285 щ.д., равни на 4145 лв. при курс на БНБ към 23.03.2020
г.-1,81381. Очевидно е, че цената на билета не е 5550 лв., а ще бъде 4145 лв.,
поради което ответницата не дължи доплащане от 1016 лв. Ищецът е
представил счетоводни документи, които са едностранно издадени от него.
По делото няма данни фактура № ********** от 26.03.2020 г. с доставчик
„Т.К.“ ООД и получател „С.А.“ ЕООД на стойност 54 741 лв., както и
Протокол за самолетни билети от същата дата и със същият номер, съдържаш
описание на билети на ответницата и друго лице с обща стойност 11 000 лв.
3
да са включени в дневника за продажби на третото лице „Т.К.“ ООД. Вещото
лице по ССЕ е констатирало, че няма извършено плащане в размер на 48 000
лв., за каквато сума според вещото лице следва да се приеме стойността на
фактура № ********** от 26.03.2020 г., с оглед издадено във връзка с нея
кредитно известие от ищеца по фактурата на „Т.Х.“ ООД. Вещото лице
констатира несъответствия между стойността на посочената фактура, от една
страна, и осчетоводената стойност в дневника за покупки на „С.А.“ ЕООД.
Това води до съмнение за правилното осчетоводяване на данъчното събитие,
за което е издадена описаната Фактура от 26.03.2020 г. и Протокол за
самолетен билет от същата дата. Тези съмнения се засилват от
обстоятелството, че двата документа са с един и същи номер № ********** и
са от една и съща дата - 26.03.2020г., но са с различна стойност - 54 741 лв.,
съответно 11 000 лв. Неправилен и необоснован е изводът на съда, че тези
документи имат връзка с процесния билет на ответницата. За ответницата
няма значение какви са били паричните потоци и отношенията между
дружествата „С.А.“ ЕООД и „Т.Х. ООД, съответно, какви са съставените в
отношенията между тези лица счетоводни документи, а е от значение
единствено каква е действителната цена на самолетния билет на ответницата,
която не беше установена по делото.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното и предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемото дружество „С.А.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр.Русе, ул.“****, представлявано от управителя М.С., чрез
пълномощника адвокат К.-А., със съдебен адрес: гр.С., ул.“**** оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
4
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК,
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „С.А.“ ЕООД срещу Д. М.
П. за признаване за установено дължимостта на сума в размер на 1016 лева,
представляваща частично неплатена сума за доплащане след приспадане на
сума от пакетно пътуване по Договор за организирано туристическо пътуване
от 28.08.2019 г., възстановена сума за неосъществен полет и сума за
доплащане за самолетен билет, ведно със законната лихва от 14.12 2020г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение от
02.02.2021 г. по ч. гр. д. № 62712/2020 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът „С.А.“ ЕООД твърди, че с ответницата са сключили Договор за
организирано туристическо пътуване до Колумбия и Аруба през месец март
2020 г., като съгласно т.7.1 от Договора в случай на форсмажорни
обстоятелства туроператорът има право да направи промени в програмата и
си запазва правото на действия според конкретно възникналата ситуация. С
оглед на възникналата и разрасналата се пандемия, станала причина за
обявяването на извънредно положение от Народното събрание на Република
България на 13.03.2020 г., ответницата и останалите туристи от групата били
поставени под принудителна карантина по писмена заповед на кмета на
Картахена, където се намирали по това време. Заради влошаващата се
обстановка, станала причина и за затваряне на границите за чужденци от
много държави, туристическото пътуване следвало да се прекрати и
туроператорът се заел да организира изтеглянето на групата туристи от
Колумбия към България. Поради непрекъснато усложняващата се обстановка
ищецът бил принуден да отправи устно чрез водача на групата и писмено
чрез електронни съобщения запитване до всички участници в пътуването
дали желаят сами да организират прибирането си в България или са съгласни
да доплатят средната стойност на човек за закупуване от туроператора на
нови самолетни билети. С оглед на постоянно променящата се обстановка,
5
туроператорът нямал възможност да поясни в момента на изпращане на
съобщението каква ще бъде точната цена на самолетните билети, защото
трябвало да се приключи презаверката на билетите на цялата група и така да
се разбере средната стойност на билета на човек. Ответницата се е съгласила
чрез имейл, изпратен на 20.03.2020 г., да доплати за нея и пътуващия с нея
И.Д. остатъчната сума за полетите до България с Турските авиолинии на
22.03.2020 г. Ищецът организирал трансфер на групата до летището на гр.
Картахена, откъдето летели до Богота, а на 22.03.2020 г. с полет от Колумбия
туристите успешно пристигнали в България с полети на Турските авиолинии
през град Канкун, Мексико, с включена нощувка, която била за сметка на
ищеца. Твърди, че след завръщане на групата е салдирал отношенията си с
всеки от участниците в процесното организирано туристическо пътуване,
като при отчитане на възстановената от турските авиолинии сума директно
по сметка на насрещната страна и след приспадане на сумата, съответстваща
на неосъществения престой на ответницата на остров Аруба, заплатената от
нея сума за настаняване в хотел по-висока категория на Аруба, както и
възстановената от авиокомпания KLM сума за неосъществен отменен полет
за връщане в България се оказало, че ответницата дължи за самолетния билет
за връщането си в България сума в размер на 1016 лева. След отправяне на
множество покани задължението за плащане не било погасено и към
настоящия момент.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Д. М. П. е оспорила предявените
искове по основание и размер.
По делото е безспорно, че между страните, на 28.08.2019 г. бил сключен
Договор за организирано туристическо пътуване до Колумбия и Аруба през
месец март 2020 г. С договора туроператорът се е задължил да предостави на
потребителя услуги, свързани с туристическо пътуване на потребителя до
Колумбия и Аруба съгласно програма за пътуване, неразделна част от
договора, на стойност 6190 лева. Съгласно програмата пътуването е с
продължителност 20 дни и включва: 15 нощувки в 3* хотели, 15 закуски, 3
нощувки на хотел 3* на Аруба, възможност за доплащане за по-висока
категория хотел (важи само за опция Аруба), самолетен билет Богота-Аруба-
Богота с включени летищни такси (важи само за опция Аруба), самолетен
билет С. - Богота, отиване и връщане с включени летищни такси, 5 вътрешни
6
полета с включени летищни такси, медицинска застраховка на стойност 10
000 евро, български водач-преводач по време на цялото пътуване и местни
екскурзоводи, всички трансфери от и до летищата. Предоставена е
възможност за настаняване в самостоятелни стаи/двойни в по-високи класове
хотели. Представена е e-mail кореспонденция, водена между страните, от
която е видно, че на 18.03.2020 г. ищецът е предложил закупуването на
билети за полети Богота - Мексико сити - Париж - Амстердам – С..
Ответницата е дала своето съгласие на 20.03.2020 г. да заплати остатъчната
сума за самолетни билети на Турските авиолинии за полети Богота - С. на
22.03.2020 г. за нея и пътуващият с нея И.Д.. С e-mail от 23.07.2020 г. ищецът
е направил разяснения как е получена сумата 1016 лева, представляваща
доплащане за новозакупени билети от Богота до С.. Приложен е Протокол за
самолетни билети от 26.03.2020 г. между „С.А." ЕООД и „Т.Х.“ ООД, в който
е посочено, че закупените билети са на стойност от по 5550 лева. В Протокол
от 27.07.2020 г. е посочено, че рефънд за самолетни билети Аруба-С. за за Д.
П. и И.Д. е в размер на 849 лева на лице. Представено е съобщение от Air
Fmace/KLM, с което се съобщава, че полет KL 765 G 28 MAR AUAAMS е
отменен поради затворени граници межди Аруба и Холандия. От ел.
документ - извлечение от банковата сметка на ответницата е видно, че на
22.03.2020 г. тя е получила сума в размер на 1277 USD-обезщетение за
отказано качване на борда от Богота, Колумбия. Представена е резервация на
името на ответницата за полет Богота - Истанбул –С. на 22-23.03.2020 г.
Била е приета ССЕ, според която съгласно счетоводна справка от
счетоводството на ищеца средната стойност на човек на закупените от ищеца
самолетни билети на Турските авиолинии с началната дата 22.03.2020 г. от
Богота до С. за участниците на пътуването, в което участник е била и
ответницата, е в размер на 3258,33 лв. Средната стойност на човек на
закупените билети от „С.А.” ЕООД за полети на Турските авиолинии с
начална дата 22.03.2020 г. от Богота за С. се получава 5558,33 лв. По данни от
извлечение от банкова сметка в лева с титуляра Д. М. П. при се констатира, че
на 05.08.2020 г. по сметката е постъпила сума в размер на 2308,80 лв. с
основание: /INV/2354563420041-29072020 2354563420041 D.P.. Наредител на
сумата е Турски авиолинии. От извършената проверка при ищеца се
установява, че по счетоводна сметка 4111 - Клиенти по партида на
ответницата ищецът води непогасено вземане в размер на 1016 лв. по фактура
7
с номер 10481, издадена на 06.12.2020 г., за организиране на екскурзия до
Колумбия в периода 10.03.2020 г. - 29.03.2020 г. По данни от извлечения от
разплащателна сметка в лева с титуляр Д. М. П. се констатират извършени
плащания от сметката по банкова сметка с получател „С.А.“ ЕООД в общ
размер на 16948 лв. Съгласно посочените основания в 3 от общо 4 плащания
ответницата е заплащала суми на ищеца за две лица - за нея и И.Д.. От страна
на ищеца е била предоставена справка от Главна книга за счетоводна сметка
401- Доставчици по партида на „Т.Х.“ ООД, съгласно която е осчетоводена
доставка на самолетни билети в размер на 48300 лв. по фактура номер
********** от 26.03.2020 г. на „Т.Х.“ ООД. Отделно ищецът води непогасено
вземане от ответницата в размер на 1016 лв. за организиране на екскурзия до
Колумбия в периода 10.03.2020г. - 29.03.2020 г„ за която сума е издал
фактура от 06.12.2020г. В о.с.з., проведено на 07.06.2022 г., вещото лице
заявява, че след представяне на заключението от ищцовото дружество му е
била изпратена допълнителна информация, касаеща само въпрос № 5 от
заключението, от която се установява, че ищецът претендира вземане от
ответницата в размер на 1032,64 лева, което е вместо посочената от вещото
лице сума от 1016 лева. Предоставена му била информация за друг вид
рекапитулация за формиране на сумата 1032,64 лева, която е сбор от четири
суми, който ищцовото дружество трябва да възстанови на ответницата.
Според допълнително предоставената информация ищецът има да
възстановява на ответницата във връзка с нереализираното пътуване 4534
лева. От тези пари ищецът прихваща установената в заключението средна
стойност на човек на закупени от „С.А.“ ЕООД билети за сумата от 3 258,33
лева, а тази разлика от 1036,64 лева според ищеца трябва да се възстанови на
ответницата. Сумата 4534 лева е формирана от 1200 лева - стандартно
доплащане за посещение на Аруба, 2284 лева - допълнителна такса за
ползване на висок клас на хотел, 200 лева-разход за неосъществена програма
и пътуване до Колумбия и 850 лева-билет за неосъществен полет Богота-С..
Сборът от тези суми формира сумата 4535 лева, от която ищецът прихваща
сумата 3258,33 лева като среден разход на човек за закупените билети и
остава разлика 1032,64 лева, която според ищеца трябва да се върне на
ответницата.
От разпита на свидетелката В.С.Л., пътувала заедно е ответницата на
организирано пътуване в Колумбия от „С.А.“ ЕООД през 03.2020 г. се
8
установява, че първоначално програмата била спазвана, докато
епидемиологичната обстановка навлязла и в Колумбия и колумбийското
правителство наложило мерки, включващи забрана за пътувания до
туристически обекти. След пристигането на групата в Картахена градът бил
затворен, имало извънредна епидемична обстановка и било невъзможно да
продължат пътуването за Аруба, която е била затворена и не се позволявало
пристигането на туристи. Трябвало да се върнат обратно в Богота, след което
да летят към Европа е възможните налични полети. Водачът предоставил две
възможности за прибиране - всеки сам да си закупи самолетните билети или
„С.А.“ ЕООД да го направи общо за групата, като всички били единодушно
завили желанието си ищецът да закупи билети за връщане. Наложило се да
останат в Картахена два дни, за да може да бъдат закупени самолетни билети
за връщане в Богота, тъй като нямало вътрешни полети и места. Нощувките в
Картахена и Богота били за сметка на ищеца. Били уведомени по имейл, че
ако билетите са на по-високи цени, ще бъдат осреднени, като всеки трябвало
да отговори дали е съгласен с предложения вариант за прибиране на групата
през Картагена до Богота и после до България. Свидетелката сочи, че
отговорила на изпратения мейл от „С.А.“ ЕООД, че е съгласна да доплати
остатъка от сумата между 2300 лв. и 2800 лв. за самолетен билет от Богота до
България. При пристигане на летището в Богота отказали да ги качат на
полета до Истанбул с Турските авиолинии, които бил последният самолет,
който авиокомпанията изпраща в Колумбия. Били насочени към Канкун
Мексико от където все още имало полети на турските авиолинии, като
нощувката пак била за сметка на ищеца. На сутринта с ранен полет за
Истанбул цялата група излетяла, наложило се да преспят един ден на
летището и на другия ден сутринта рано пристигнали в България. През целия
маршрут ответницата летяла с групата. Това е фактическата обстановка
подробно описана от районния съд, който настоящата инстанция приема.
От правна страна:
По делото се явява доказано, а и страните не спорят съществуването на
облигационно отношение между тях по договор за предоставяне на
туристическа услуга. Налице е възникнала пандемична обстановка в световен
мащаб през 2020 г., която представлява форсмажорно обстоятелство,
противно на твърдението във въззивната жалба, обстоятелство, попречило за
9
реализиране на програмата на пътуването в пълна степен. В раздел 7.
Форсмажорни обстоятелства страните са се уговорили, че в случай на
събития, които не могат да бъдат предвидени и предотвратени от
туроператора, последният има право да увеличи цената на туристическия
пакет и да предприеме действия според конкретно възникналата ситуация.
Настоящата инстанция също приема, че процесната ситуация попада в кръга
от събития, които туроператорът не е могъл да предвиди и да предотврати
От събраните доказателства се установява, че договорът за
организирано туристическо пътуване е започнал своето действие, но
изпълнението му е било прекратено поради разразиралата се епидемия от
Ковид-19, при която в редица държави бяха наложени мерки,
възпрепятстващи туристическите пътувания. Спазването на програмата по
процесното туристическо пътуване е било преустановено, когато групата се е
намирала в Картахена. Според програмата е следвало да се осъществи
посещение на Картахена, след което на ден 13-14 посещение на Национален
парк Тайрона и Санта Марта, от където е бил предвиден вътрешен полет до
Богота На ден 15-16 е било предвидено посещение на Вийа де Лейва.
Предвидено е и три дневно посещение на Аруба с двупосочен полет до
Богота, което не е било реализирано. В тази насока са събраните гласни
доказателства, които обуславят извод за наличие на непреодолима сила,
наложила преустановяване на процесното пътуване и евакуиране на групата
на въззивницата към България. Свидетелката В.Л. предава преките си и
непосредствени впечатления от обстановката в Колумбия, които доказват
възникването на непредвидима и неподлежаща на предотвратяване пречка за
продължаване на туристическата обиколка: „...колумбийското правителство наложи мерки, за да
ограничи пътуванията и всички туристи, които бяха там, имаха забрана да пътуват по туристически обекти. Когато
пристигнахме в Картагена затвориха целия град и ни забраниха да напускаме хотела, имаше извънредна епидемична
обстановка и нямахме право да продължим по програмата“. „В Богота стояхме пак 2 дни за сметка на фирмата, не можехме
да напускаме града без самолетен билет. Имаше извънредно положение и не можехме да се движим въобще“. По
делото е прието като доказателство електронно писмо от авиокомпания КLМ
за отменен полет, което установява, че обратният полет на групата на
въззивницата е бил отменен и завръщането й в България по първоначално
обявения план е било невъзможно.
Относно действителния маршрут, по който групата, част от която е била
и въззивницата Д. П., се е прибрала обратно в България, то това се установява от
обясненията на свидетелката Л. за връщането на групата в България и наложилата се
10
промяна на маршрута, за който „С.А.“ ЕООД е закупило самолетни билети, според
които: „Когато пристигнахме на летището в Богота, за да се качи цялата група
на полета до Истанбул с Турските авиолинии, се оказа, че самолетът отказа да
ни качи, а качиха само турските граждани и ние останахме на летището, а
това беше последният самолет, който тяхната авиолиния изпраща в Колумбия
и нямаше друг полет. Нашият водач веднага се свърза с турската
авиокомпания, свърза се със „С.А. “ ЕООД, тъй като ни се проваляха билетите
и нямаше как да се приберем. Насочиха ни към Канкун, Мексико, откъдето
все още имаше полети на турските авиолинии. Презавериха ни билетите и
излетяхме след 2 часа. В Канкун нощувката пак беше за сметка на „С.А.“ ЕООД
и на другия ден сутринта в 7,30 ч. имахме ранен полет с Турските авиолинии
за Истанбул. В крайна сметка цялата група излетя от Канкун, присгигнахме в
Истанбул, един ден преспахме на летището, защото нямаше полет за
България и на другия ден сутринта рано пристигнахме в България.“ От
свидетелските показания се установява, че билетите, закупени от
въззиваемото дружество за полети на Турските авиолинии по маршрут
Богота-Мексико-сити-Париж-Амстердам-С., са били служебно презаверени на
летището в Богота за маршрута, по който групата се е прибрала в България. В
този смисъл Д. П. е осъществила прибирането си до България с представения
в първоинстанционното производство самолетен билет, осигурен й от
въззиваемото дружество, като същият е бил валидиран за променения по
независещи от въззиваемото дружество маршрут.
Съдът приема за неоснователни твърденията, че потвърдителният мейл,
изходящ от въззивницата с дата 20.03.2020 г., не е в отговор на имейл на
ищеца от 18.03.2020г., както и че предхождащото електронно писмо на ищеца
от 18.03.2020г. касае отменения полет на КLМ. Видно от представените
мейли, съдържанието на които не е оспорено от въззивницата, с мейла си от
18.03.2020г. „С.А.“ ЕООД информира туристите, сред които е и Д. П., че
туроператорът проучва различни възможности за предсрочното прибиране на
групата в България поради наложена забрана за влизане на чуждестранни
граждани на територията на Аруба, което прави невъзможно осъществяването
на полета за България по маршрут Аруба-С., за който е имало закупени
билети. В същия мейл ясно е обяснено, че към онзи момент авиокомпания
KLM все още не е отменила полета си от Богота за Аруба, независимо от
факта, че при кацането си пътниците- чуждестранни граждани няма да бъдат
11
допуснати до територията на острова. Съобщава се и фактът, че последният
обявен полет на KLM за Европа е на 23.03.2020 г., както и че всички
предстоящи полети на тази авиокомпания за Европа са пълни. При липса на
билети за предстоящите полети на KLM за Европа до дата 23.03.2020 г.,
предлаганият в мейла маршрут за прибиране в България Богота-Мексико
сити-Париж-Амстердам-С. е за полети на друга, различна от KLM
авиокомпания. Туроператорът е оповестил и опцията за търсене на нови
варианти за прибиране на групата в случай, че KLM отмени полета Богота-
Аруба. В тази усложнена и неясна обстановка „С.А.“ ЕООД е информирало
туристите за текущата отмяна на полети и възможностите за прибиране в
България денонощно, съгласно показанията на разпитания пред първата
инстанция свидетел/участник в процесната група. По Я. начин на туристите,
сред които е била и въззивницата, са предложени две възможности- да
закупят сами билети за прибирането си в България или да възложат
закупуването им на „С.А.“ ЕООД. Тези факти се потвърждават и от
показанията на свидетелката Л.. От доказателствата по делото се установява,
че въззивницата е избрала опцията туроператорът да закупи билети и за нея,
като се е съгласила да доплати усреднената стойност за един самолетен
билет при отчитане на факта, че се касае за групово пътуване с пакетна цена.
Как се е формирала претендираната сума? Въззивницата твърди, че в
решението на съда неправилно е прието, че цялата стойност на процесния
самолетен билет е 5550 лв., но в действителност тя е по-ниска и е в размер на
4025 лв. Това не е така, тъй като съдът е взел предвид средна стойност на
самолетен билет за 1 човек от 3258,33 лв., а не 5550 лв., както се твърди във
въззивната жалба. По делото е безспорно, че на 05.08.2020 г. по сметка на Д.
П. в „ПИБ“ АД е постъпила сума в размер на 2308,80 лв. с наредител
Турските авиолинии, т.е. на въззивницата е възстановена сумата от 2300 лв.
от Турските авиолинии, представляваща добавка за бизнес класа. Тези
добавки касаят само четирима пътници и са били заплатени от „С.А.“ ЕООД,
като за тях авиокомпанията е издала кредитни ноти на титулярите на
самолетните билети, но Турските авиолинии впоследствие са възстановили
сумите по техни сметки, а не по сметка на „С.А.“ ЕООД. Тази сума от 2300
лв., преведена на въззивницата, вместо на „С.А.“ ЕООД, не й се дължи. Тя
следва да бъде прибавена към сумата от 3258,33 лв., представляваща
средната стойност на самолетен билет за 1 човек, при което се получава
12
сумата от 5558,33 лв., или сочената от въззивницата сума от 5550 лв. От нея
следва да бъде извадена общата сума от 4534 лв., формирана от следните
суми: 1200 лева - стандартно доплащане за посещение на Аруба, 2284 лева -
допълнителна такса за ползване на висок клас на хотел, 200 лева-разход за
неосъществена програма и пътуване до Колумбия и 850 лева-билет за
неосъществен полет Богота-С.. При това изчисление се получава сумата от
1024,33 лв., а според заключението на вещото лице 1032 лв., при отчитане на
факта, че на въззивницата са възстановени не 2300 лв., а 2308,80 лв./ 3258,33
лв. + 2308,80 лв. =5567,13 лв.-4534=1033,13 лв. Ищецът е претендирал по-
малката сума от 1016 лв. в заповедното и исковото производства.
Изводът е, че използваната в изчисленията на „С.А.“ ЕООД сума от
5550 лв., представлява сбор от средната цена на билет от 3258,33 лв. и сумата
от 2300 лв., представляваща неправилно възстановена по сметка на Д. П. сума
за добавка на билет по-висока класа, която обаче е платена от „С.А.“ ЕООД.
По делото е безспорно, че платените от туроператора 4 броя добавки за по-
висока класа билети, всяка от които на стойност 2300 лв., или общо 9200 лв.,
са били възстановени от Турските авиолинии по сметки на лицата, на името
на които са били издадени тези билети, а не на IATA агента-„Т.Х.“ ООД, чрез
който са били осигурени всички билети за пътуващите.
Заради пакетният характер на туристическото пътуване, към спора е
относим фактът, че е взета предвид средната цена на човек за билетите, с
които групата, част от която е и Д. П., се е прибрала от Богота в С. през м.
март 2020 г., а не цената на самолетния билет на самата П.. Тази средна цена е
3 258,33 лв., която умножена по 12 човека се получава сумата от 39099,96 лв.,
при закръгляне 39 100 лв. Към тази сума следва да се прибави надбавка за 4-
та пътници от 9200 лв., при което се получава сумата от 48 300 лв. Тази сума
процесуалният представител на въззивницата дели на 12/ броя на хората в
групата/ и получава сочената от него сума от 4025 лв., но надбавката за по-
висока класа касае само 4-ма пътници, а не всички, за да се приеме тази сума.
Въззивникът е изчислил средната цена на билет и дължимата от всеки
конкретен турист сума, като е взел предвид следните станали му известни
след приключване на полетите релевантни за изчисленията факти, а именно
никой от 4-та туристи, за които „С.А.“ ЕООД е закупил билети за първа
класа, не е осъществил полетите си в такава, поради невъзможност на
13
Турските авиолинии да осигурят такива места за полетите по променения
маршрут, че платената от „С.А.“ ЕООД сума за 4 броя добавки за първа класа,
всяка една на стойност 2300 лв., са били възстановени по сметка на
титулярите на всеки билет, вместо по сметка на лицето, закупило билетите, а
именно IATA агента „Т.Х.“ ООД, което на свой ред да възстанови същата
сума на „С.А.“ ЕООД.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивницата
следва да заплати на въззиваемото дружество, направените от него разноски
за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на
492 лв. с ДДС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.09.2022 г. по гр.д. № 38492/21 г. на
СРС, III ГО, 82 състав .
ОСЪЖДА Д. М. П., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Я.
Н. от САК, АД „К. и Г.“, със съдебен адрес: гр.С., бул.“****, офис 54-55 да
заплати на „С.А.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.“****, представлявано от управителя М.С., чрез пълномощника
адвокат К.-А., със съдебен адрес: гр.С., ул.“**** направените от него
разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в
размер на 492 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14