№ 151
гр. Ямбол, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора Р. Т. Л.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело №
20222300100207 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на З. Н., гражданин на
Република Турция, представляван от пълномощника адв.С. М. от АК-Хасково, с която
против РАЙОНЕН СЪД - гр.Елхово и против НАРОДНО СЪБРАНИЕ на РБ - гр.София, са
предявени искове по чл.2в от ЗОДОВ. Ищеца претендира ответниците да бъдат осъдени
солидарно да му заплатят сумите, както следва: сумата от 28 050 евро - обезщетение за
имуществени вреди, представляващи пълния размер на противоправно отнети в полза на
Държавата недекларирани парични средства, в размер на 28050 евро, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й
изплащане; сумата от 14 218 евро, увеличена на 21 644,26 евро, след прието в о.с.з.
изменение на този иск - представляващи обезщетение за имуществени вреди поради
противоправното му лишаване от възможността да се ползва от паричните средства, в
размер на 28 050 евро, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на
исковата молба, до окончателното й изплащане; сумата 5 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на
исковата молба, до окончателното й изплащане. Алтернативно се претендира, в случай че
съдът признае противоправното поведение само на някой от ответниците, то да осъди същия
да заплати на ищеца в цялост претендираните обезщетения посочени по-горе. Претендират
се и направените по делото разноски.
Исковата си претенция ищеца основава на следните обстоятелства: Твърди, че на
23.07.2014 г. е преминал законно през МП „Лесово" границата на България с трета страна -
Република Турция. При това преминаване е извършил нарушение, като не е декларирал
пренасяните от него парични средства в брой, в чужда валута, в размер на 28 050 евро. Във
връзка с това му е било повдигнато обвинение за престъпление по член 251, ал.1 от НК. На
същата дата ищецът бил привлечен към наказателна отговорност, а недекларираната
парична сума, в пълен размер била задържана и предадена на съхранение по ДП №1000-
15/2014 на Митница -Бургас. Сочи се, че с Определение №461/14.11.2014 г., постановено по
НОХД №1141/2014 г. по описа на Районен съд - Елхово, ищецът бил и окончателно признат
за виновен в осъществяване на престъпния състав по чл.251, ал.1 от НК, за което е бил
наказан с наказание „лишаване от свобода", чието изпълнение е било отложено и
допълнително, като санкция, съдът автоматично постановил недекларираните парични
средства в брой, в размер на 28 050 евро, да бъдат отнети в полза на Държавата, на
1
основание чл.251, ал.2 от НК. Ищецът твърди, че при прилагането на материалния закон, а
именно чл.251, ал.2 от НК, с който автоматично се отнемат в полза на Държавата
недекларираните парични средства в брой, които са се внесли в Общността, съдът не се е
съобразил с правото на Европейския съюз. Съгласно чл.9 от Регламент №1889/2005 на
Европейския парламент и на Съвета, който регламент уреждал правилата и начина за
контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Европейския съюз, санкциите, които
се налагат за неизпълнение на задължението за деклариране следва да бъдат не само
ефективни и възпиращи, но и съразмерни. Сочи, че във формираната постоянна практика на
СЕС по посочения Регламент №1889/2005, предвиждането на допълнителна санкция -
автоматично отнемане на недекларираните парични средства и то без да се изследва
произхода на средствата, е недопустима от правото на Съюза. Твърди, че съдът е следвало
да приложи изискванията на Регламент №1889/2005, като част от актовете на Общността, на
която Република България е член от 01.01.2007 г. и съобразявайки се с примата на
европейските норми пред тези на националния закон, да не наложи и то автоматично,
санкцията по чл.251, ал.2 от НК, и да не „отнема в полза на Държавата" пълния размер на
недекларираните парични средства, а да констатира несъразмерността на предвиденото в
чл.251, ал.2 от НК „отнемане в полза на държавата", действащо като допълнителна санкция
и да наложи единствено наказание „лишаване от свобода".
В ИМ се сочи, че ЕРС по НОХД №1141/2014 г., като не е зачел примата на правото
на ЕС и е приложил автоматично национална норма, която очевидно и пряко му
противоречи, е наложил на ищеца несъразмерна и несправедлива, недопустима с правото на
Съюза санкция - наред с наложената санкция „лишаване от свобода" автоматично е отнел в
полза на Държавата недекларираните парични средства, внасяни от ищеца в Общността, в
размер на 28050 евро, което представлявало и нарушение на правото на Европейския съюз.
Сочи още, че с противоправно бездействие, ответника Народното събрание на
Република България, като не е упражнил правомощията си по Закон и задълженията,
произтичащи от международните договори и най-вече от актовете на Европейския съюз и
общността, обвързващи РБългария като държава-членка на ЕС, за да съобрази националното
законодателство с тези актове на Европейския съюз и преследваните от тях цели, е лишил
ищеца от произтичащите от тези актове права, а именно: в случай, че извърши нарушение по
някоя от нормите на Регламент (ЕО) 1889/2005 да очаква да му бъде наложена такава
санкция, която да е не само ефективна и възпираща, но и съразмерна, а в този смисъл и
справедлива, доколкото Съюза представлява пространство на свобода и сигурност /лишил
го е от принципа на легитимното правно очакване/. Освен това с бездействието си
допринесъл недекларираните парични средства, внасяни от ищеца в Общността и законно
придобити от него — парични средства, в размер на 28 050 евро да му бъдат автоматично
отнети, на основание норми, очевидно несъвместими с правото на Съюза, тъй като на
територията на Европейски съюз гражданите на трети страни се ползвали със същите права,
както и гражданите на Съюза.
Твърди се, че нарушението е било открито и установено по безсъмнен начин на
12.07.2018 г., с постановяване на определение от същата дата по дело С-707/17, което имало
пряка обвързваща сила за националните юрисдикции в Република България.
Сочи се, че ищеца е претърпял и други имуществени вреди: бил е лишен изцяло от
ползването на собствената си, отнетата в полза на Държавата парична сума, в размер на 28
050 евро, като невъзможността за ползване на сумата е за времето от датата на
окончателното отнемане със съдебния акт на тази сума— 14.11.2014 г., до подаване на ИМ в
съда. Претендира се съизмеримо в пари, обезщетение в размер на 14 218 евро -еквивалент на
начислена законова лихва за времето от датата 14.11.2014 г. до подаване на ИМ в съда.
Твърди се също, че в резултат на описаните по-горе действия и бездействия на
двамата ответници, ищецът е претърпял и неимуществени вреди - притеснения, изразили се
в чувство на финансова нестабилност, пораждаща липса на увереност в собствените си
способности, караща го да се чувства един провалил се в живота човек.
Предвид изложеното в ИМ, счита, че за него е налице правен интерес да поиска
заплащане на обезщетение за всички причинени му имуществени и неимуществени вреди.
В срока по чл.131 ГПК ответникът РАЙОНЕН СЪД - Елхово е депозирал писмен
отговор, в който заявил становище по допустимостта и основателността на предявените
искове. Сочи се нередовност на ИМ, в частта й относно претенцията за заплащане на
2
обезщетение за имуществени вреди в размер на 14 218 евро, обоснована с липса на
посочване на периода на начисляване на претендираното обезщетение, което с оглед
естеството му се явява искане за присъждане на лихви за забава.
Относно основателността на предявените искове е изразено становище, че исковете
са допустими, но са изцяло неоснователни. Сочи се, че същественото в случая е, че към
момента на постановяване на Определението на PC-Елхово по НОХД №1141/2014 г. от
14.11.2014 г., не е било налице произнасяне на СЕС относно наличие на противоречие
между чл.251 от НПК и чл.9 от Регламент /ЕО/ №1889/2005 г. Такова произнасяне за първи
път е налице в последващ момент - през 2015 г. с постановеното Решение на СЕС по Дело
С-255/14 Chmielewski, в което е прието, че наказание 60 на сто от недекларираните парични
средства по отношение на суми над 50 000 евро е непропорционално и не съответства на
чл.9, §1 от Регламент /ЕО/ №1889/2005. В проведено производство пред Съда на ЕС в
Люксембург по поставено преюдициално запитване от Районен съд - гр.Свиленград СЕС се
е произнесъл с Определение от 12.07.2018 г. по дело С-707/2017 г., в което е прието, че чл.9,
§1 от Регламент /ЕО/ № 1889/2015 г. на ЕП и на Съвета от 26.10.2015 г. относно контрола на
пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която
предвижда, от една страна - отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, а от
друга страна - наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на
двойната сума на предмета на престъплението. Във връзка с установяване на
несъответствието на чл.251, ал. 2 от НК с разпоредбата на чл.9 от Регламент/ЕО/
№1889/2005 г. било постановено и Определение от 30.01.2019 г. по преюдициални
запитвания до СЕС на СГС и на Апелативен съд-София по съединени дела С-335/18 и С-
336/18, че разпоредбите на чл.4, §2 и чл.9, §1 следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
националната правна уредба като санкция освен лишаване от свобода или глоба в размер на
1/5 от стойността на недекларираната сума, да се предвижда и отнемане в полза на
държавата на недекларираната сума.
Предвид на горното, се твърди, че към момента на постановяване на съдебния акт, с
който е одобрено споразумението и е отнет в полза на държавата предмета на
престъплението - парични средства от ищеца, нарушението не е било очевидно за съда, тъй
като не е имало относима практика на СЕС относно наличие па противоречие между чл.251
от НПК и чл.9 от Регламент /ЕО/ №1889/2015, а в същото време съда е бил длъжен да
приложи действащата норма на чл.251, ал.2 от НК. В развилото се през 2014 година
наказателното производство пред PC - Елхово, както подсъдимият - ищеца по настоящото
дело, така и неговите двама договорни защитници не са поставили въпроса пред PC - Елхово
дали уговореното между тях и прокурора наказание противоречи на правото на ЕС, в който
случай съдът съгласно чл. 267, ал.3 от ДФЕС би бил длъжен да отправи запитване до СЕС. В
този смисъл и предвид липсата на постановени към момента на разглеждане на
наказателното дело решения от СЕС, относно противоречие между националното и
общностното право, между чл.251 от НПК и чл.9 от Регламент /ЕО/ №1889/2005г., за съда не
е имало основание за съмнение относно това, че конфискацията на цялата недекларирана
сума не противоречи на чл.9 от Регламента, поради което е приложил действащата към
момента национална материално - правна уредба.
Твърди се също така, че с бездействието си в наказателното производство,
декларирайки в качеството си на подсъдим, че е съгласен с постигнатото споразумение,
разбирайки същото и последиците от него, ищецът е допринесъл за вредите, които
претендира. Направено е възражение за неоснователност на исковете, поради липсата на
доказателства, че ищеца е собственик на отнетата парична сума. Направено е и възражение
за погасяване на исковете по давност.
Поради изложените съображения ответникът моли предявените искове, като
неоснователни, да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл.131 ГПК писмен отговор е депозирал и ответникът НАРОДНО
СЪБРАНИЕ на РБ гр.София, в който заявил становище по допустимостта и
основателността на предявените искове.
Направил възражение за недопустимост на исковете, предявени срещу него, с
твърдения че не е пасивно легитимиран да отговаря по искове с пр. осн. чл.2в от ЗОДОВ,
тъй като в предметния обхват на ЗОДОВ не се включва отговорност на държавата за вреди,
3
причинени от законодателен орган в резултат на нарушение правото на Европейския съюза
освен това, производството се развивало по реда на ГПК и съгласно разпоредбата на чл.31,
ал.1 ГПК държавата в процеса следва да се представлява от министъра на финансите.
Исковете са оспоР. и като неоснователни и недоказани. Твърди се, че от изложените
в исковата молба факти и от представените по делото доказателства е безспорно, че ищецът
е реализирал от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.251, aл.1
НК (редакция към 27.04.2010 г.), като при преминаването му през Митнически пункт
„Лесово" на 23.07.2014 г. не е изпълнил задължението си за деклариране пред митническите
органи на сумата от 28 050 евро, поради което е признат за виновен, с всички законови
последици от този факт. Нито от исковата молба, нито от приложените към нея
доказателства ставало ясно какъв е произхода на средствата, предмет на престъплението, а
Регламент (ЕО) 1889/2005 г. позволявал наличие на национални мерки за контрол на
движението на парични средства, оправдани от съображения за обществен ред или
обществена сигурност, с оглед на което Народното събрание не било нарушило явно и
сериозно пределите на упражняване на правомощията си. Сочи се, че регламентът
предвижда национална система на контрол, съобразно специфичните условия в съответната
държава-членка и то при движение на пари в брой на територията на ЕС, като още по-
голямо основание следва да се приеме, че съответната държава-членка с външна за ЕС
граница (каквато е България спрямо Турция) разполага с възможността да установява и
прилага различни методи на контрол, дори и по-строги.
Намират, че употребата на думата „задържани" не може да се възприема като
забрана, при наказуемо деяние, предметът на престъплението да се отнема в полза на
държавата. Ищецът, подписвайки съзнателно споразумението при условията на чл.384, вр. с
чл.381 НПК, е признал изцяло вината си и се е съгласил безусловно с последствията от това.
На базата на анализ на доказателствената съвкупност решаващият съд бил направил
обоснован и законосъобразен извод, че както обективната, така и субективната страна на
деянието е установена и доказана по категоричен начин. Със сключването на
споразумението ищецът е приел последиците без възражения, като следствие от
противоправното си поведение. Сочи се също, че доколкото интеграцията с принципите и
ценностите на Европейския съюз, както и развитието на законодателството са непрекъснати
процеси, така и хармонизацията на националното законодателство с това на ЕС е динамичен
и търпящ развитие и усъвършенстване процес. В тази връзка, възприемайки практиката на
Европейския съд и отчитайки националните специфики, касаещи нивото на риск,
превенцията и санкционната политика в областта на защитата на паричната система, се е
стигнало до законодателното решение за отмяна на разпоредбата на чл.251, ал.2 от НК (отм.
ДВ, бр.83/2019 г.).
Дори да се приеме, че е налице нарушение до отмяната на разпоредбата на чл.251,
ал.2 от НК, то не можело да бъде обоснована същественост на нарушението. Твърди се, че
дори и в случай, че се приеме, че е налице нарушение, то не може да бъде обоснована пряка
причинно-следствена връзка между нарушението допуснато от този ответник и вредите.
Сочи се, че дори законодателят да е допуснал грешка, имало достатъчно правни гаранции тя
да не възпроизведе ефект върху конкретни правоотношения, тъй като вреда би произтекла
пряко от действие или бездействие или акт на конкретен административен или съдебен
орган, а не от законодателната дейност на НС. В случай, че се установели вреди, то те били
непосредствена последица от съдебния акт, а не от законодателната дейност на Народното
събрание.
По отношение на претендираните вреди се сочи, че в хода на наказателното
производство не е установена собствеността на отнетата в полза на държавата сума, а
ищецът не е твърдял същата да е негова лична собственост, поради което твърдението, че
ищецът е претърпял имуществени вреди от законодателно бездействие и/или от
правораздавателна дейност на съда, с които е нарушено правото на ЕС, е недоказано както
по основание, така и по размер. Сочи се също, че Народното събрание има самостоятелен
бюджет, а отнетата в полза на Държавата сума не е преведена по бюджета на Народното
събрание. Направено е и възражение за погасяване на исковете по давност.
В о.с.з. по същество ищеца, чрез процесуалните представители – адв.М. и адв.Ш.,
поддържа исковете така, както са предявени и иска уважаването им. Иска и присъждане на
стоР.те по делото разноски, като представя списък по чл.80 ГПК. Представена е и писмена
защита, в която са изложени съображения за наличие на всички предпоставки за уважаване
4
на исковете, както и за неоснователност на възраженията на ответниците за изтекла
погасителна давност, въз основа на които се претендира уважаване на заявените претенции в
пълен размер.
В о.с.з. по същество ответникът Народно събрание на РБ - гр.София, чрез
процесуалните представители - юрисконсулти С. и Г., моли за отхвърляне на исковете, с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са развити в
представена по делото писмена защита.
В о.с.з. по същество ответникът ЕРС не се представлява. В предварително
депозирана писмена молба поддържа възраженията си срещу предявените искове, направени
с отговора на исковата молба.
В о.с.з. по същество представителят на ЯОП, участващ в производството като
контролираща страна на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ, заявява становище за
неоснователност на исковете.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а и от приложените писмени доказателства се установява, че
при преминаване на българската граница на 23.07.2014 г. при ГКПП "Лесово", ищецът не е
декларирал пред митническите органи сумата от 28 050 евро, с левова равностойност 54
861,03 лв. С одобрено с протоколно Определение №461/14.11.2014 г., постановено по
НОХД №1141/2014 г. по описа на Елховски районен съд споразумение от 14.11.2014 г.,
ищецът е бил признат за виновен в нарушение на разпоредби от Валутния закон - чл.11а,
ал.1, за което на основание чл.251, ал.1 от НК му е било наложено наказание от 9 месеца
лишаване от свобода, отложено с 3-годишен изпитателен срок, а на основание чл.251, ал.2
от НК предметът на престъплението - недекларираната сума от 28 050 евро, с левова
равностойност 54 861,03 лв. е била отнета в полза на държавата. Определението, в частта му
за одобряване на споразумението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в законна сила
в деня на постановяването му - 14.11.2014 г.
Не е спорно, че към момента на извършване на инкриминираното деяние от ищеца,
в националното право е действала изрична материалноправна норма, обективирана в
разпоредбата на чл.251, ал.1 от НК, която предвижда, че при нарушение на закон, на акт на
МС или на обнародван акт на БНБ относно режима на сделките, вноса, износа или други
действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране и стойността на
предмета на престъплението е в особено големи размери – деецът се наказва с лишаване от
свобода или с глоба, а разпоредбата на чл.251, ал.2 от НК (отм. ДВ, бр. 83/2019г.)
предвижда, че предметът на престъплението се отнема в полза на Държавата, а когато той
липсва или е отчужден – се присъжда неговата равностойност.
За установяване размера на обезщетението за имуществени вреди, касаещо
претендираните законни лихви върху отнетата сума, предмет на втория от предявените по
делото искове, по искане на ищеца съдът назначи и изслуша ССЕ. Вещото лице, в
съответствие с поставената задача, е дало заключение в три варианта: 1. законната лихва
върху главница от 28 050 евро, за периода от деня следващ отнемането на сумата до
предявяване на иска е в размер на 21 644,26 евро; 2. законната лихва върху главница от 28
050 евро, за период от пет години назад от датата на подаване на иска е в размер на 14
227,59 евро; 3. законната лихва върху главница от 28 050 евро, за период от три години назад
от датата на подаване на иска е в размер на 8 539,67 евро.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Първият предявен против ответниците иск по чл.2в от ЗОДОВ за заплащане на
ищеца на обезщетение за имуществени вреди в размер на 28 050 евро от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, което обезщетение представлява
размера на отнетите в полза на Държавата недекларирани от ищеца суми, съдът намира за
доказан по основание.
Отговорността по чл.2в от ЗОДОВ за нарушаване правото на ЕС се предпоставя от
установяване на следните елементи, които са посочени в решения на Съда на ЕС (Frankovich
and others v. Italian Stare; Brasserie du Pecheur и Faactortame; Kobler), а именно: 1/ нарушение
5
на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти, 2/ нарушението да е
достатъчно съществено и 3/ да съществува пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и претърпяната вреда. Тези елементи в случая са установени: Регламент
№1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета установява хармонизирани норми за
контрол на движението на пари в брой, които влизат и излизат от Съюза, с цел
предотвратяване, възпиране и избягване на изпирането на пари посредством въвеждането на
принципа на задължително деклариране на суми над 10 000 евро, което позволяла
събирането на информация за тях. Според чл.4, §2 от Регламент 1889/2005 г., ако
задължението за деклариране, предвидено в чл.3, не е изпълнено, парите в брой могат да
бъдат задържани след издаване на административно решение в съответствие с условията,
предвидени в националното законодателство. Според чл.9, §1 от Регламента всяка държава-
членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране
по чл.3. Тези санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. С посочените
разпоредби се предоставя право на очакване за временно задържане на сумата и право на
съразмерна санкция за недекларираната сума, поради което държавата-членка следва да
предвиди за съответното нарушение санкции в съответствие с посоченото, които да
изпълнят посочените по-горе критерии, т.е. да не са прекомерни съобразно извършеното
нарушение.
Ето защо е неоснователно възражението на ответника Народно събрание, че не е
нарушена разпоредба на правото на ЕС, която предоставя права на частноправните субекти.
Относно допуснатото нарушение от ответника ЕРС се установява, че същият е
приложил разпоредба от НК - чл.251, ал.2 НК, която е в пряко противоречие с чл.4, §2 от
Регламента, който не допуска отнемането на недекларираната сума като санкция за
неизпълнение на задължението за деклариране, а единствено задържането й с цел да се
позволи на компетентните органи да извършат необходимия контрол и проверка във връзка
с произхода на сумата, предназначението и местоназначението й. Подобна проверка в
случая няма данни да е извършвана. Що се отнася до разпоредбата на чл.9, §1 от Регламента,
съвместното прилагане на наказанието лишаване от свобода по чл.251, ал.1 НК с отнемане
на недекларираната сума в полза на държавата по чл.251, ал.2 НК е в явно нарушение на
принципа на пропорционалност, установен в тази норма. Такова е тълкуването, дадено с
определения на СЕС от 12.07.2018 г. по дело № С-707/17 и от 30.01.2019 г. по дела С-335/18
и С-336/2018, постановени по преюдициални запитвания, отправени от РС-Свиленград, СГС
и САС, с които е прието, че кумулирането на някое от наказанията по чл.251, ал.1 НК с
отнемането на недекларираната сума по чл.251, ал.2 НК е в пряко противоречие с
разпоредбите на чл.4, параграф 2 и чл.9, параграф 1 от Регламент 1889/2005 г. на ЕС и
Съвета. А съгласно съдебната практика, направеното тълкуване действа от момента на
влизане в сила на тълкуваната норма, т.е. от 2007 г., когато Република България се
присъединява към ЕС.
Нарушението на ЕРС е достатъчно съществено. Критериите, на които следва да
отговаря нарушението на правото на ЕС, за да бъде характеризирано като достатъчно
съществено, се извеждат от практиката на СЕС. Практиката извежда няколко хипотези, в
които достатъчно съществения характер на нарушението се предполага и в случая по
отношение на ЕРС е налице една от тях – неотправяне на преюдициално запитване. ЕРС е
постановил по същество необжалваем акт. Според правилото на чл.267, ал.2 от ДФЕС,
националната юрисдикция, чието решение не подлежи на обжалване, е длъжна да сезира
Съда на ЕС по относим за главния спор въпрос относно тълкуване правото на ЕС, за да
предотврати установяването на национална съдебна практика, която не е в съответствие с
разпоредбите на правото на ЕС. Тълкуване на чл.4 и чл.9 от Регламента е бил относим
въпрос за висящото пред ЕРС производство, а актът на последния е окончателен, поради
което този съд е бил длъжен служебно да отправи преюдициално тълкувателно запитване за
съответствието на чл.251, ал.2 НК с общностното право. Неизпълнението на това
задължение, съчетано с постановяване на необжалваем съдебен акт, който противоречи на
правото на ЕС, следва да бъде квалифицирано като "достатъчно съществено" нарушение на
правото на ЕС. Неоснователно е възражението на ответника ЕРС, че нарушението не е било
очевидно, тъй като не е имало практика на СЕС, тъй като именно този съд е следвало да
сезира СЕС с преюдициално запитване.
Налице е и пряка причинно – следствена връзка между нарушението на правото на
ЕС от страна на ЕРС и понесената от ищеца вреда в размер на отнетите суми. Загубата им е
директно следствие от постановената от съда мярка по чл.251, ал.2 НК и е налице основание
същата да бъде обезщетена чрез паричната равностойност на отнетото.
6
Настоящият състав на съда намира, че е налице и твърдяното от ищеца нарушаване
на правото на ЕС от ответника Народно събрание. Съгласно чл.4, пар.3 от ДФЕС държавите
членки са длъжни за осигурят спазването на правото на ЕС, като прогласеното там
задължение за лоялно сътрудничество изисква от тях да гарантират върховенството и
ефективното прилагане на правото на ЕС. В изпълнение на това задължение националният
законодателен орган, в случая НС, дължи да приема закони, които не противоречат на
общностното право, както и да изменя съществуващите, така че да не противоречат на
същото. Съгласно тълкуването, дадено с определенията на СЕС от 12.07.2018 г. по дело С-
707/17 и от 30.01.2019 г. по съединени дела С-335/18 и С-336/2018 кумулирането на някое
от наказанията по чл.251, ал.1 НК с отнемането на недекларираната сума по чл.251, ал.2 НК
е в пряко противоречие с разпоредбите на чл.4, параграф 2 и чл.9, параграф 1 от Регламент
1889/2005 г. на ЕС и Съвета. Както вече се посочи, тълкувателните норми имат обратно
действие от момента на действието на тълкуваната норма, което означава, че НС е в
нарушение на задължението си да хармонизира вътрешното право с правото на ЕС като
отмени кумулативното приложение на санкцията на чл.251, ал.2 НК с някоя от санкциите по
чл.251, ал.1 НК още от 01.01.2007 г., когато Р България е приета за член на ЕС. Очевидно е,
че бездействието на ответника НС е продължително – от 2007 г. до 2019 г., а осъщественото
чрез него нарушение на правото на ЕС покрива критерия "достатъчно съществено", предвид
обстоятелството, че неотменената правна норма от НК, от една страна е в пряко
противоречие на явната и прецизна разпоредба на чл.4, пар.1 от Регламента, а от друга - е
извън очертаните от изискването за съразмерност на санкциите по чл.9, пар.1 от Регламента
граници на свобода на преценка на държавата-членка.
Съществува и пряка причинна връзка между посоченото бездействие и вредите на
ищеца, тъй като бездействието на НС е положило начало на причинната връзка, като е дало
възможност на съда да приложи една противоречаща на правото на ЕС правна норма.
Така установеното противоправно поведение на двамата ответници обуславя
отговорността им спрямо ищеца в размер на причинената вреда в размер на 28 050 евро -
размера на отнетите в полза на Държавата недекларирани от ищеца суми.
Независимо от изложеното до тук по отношение на първия предявен иск по чл.2в от
ЗОДОВ, с оглед направените възражения от ответниците за погасяване на вземането на
ищеца по давност, искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, през който
носителят на едно субективно материално право бездейства, който състав поражда правото
на задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение. Давността за
вземането за обезщетение за вреди започва да тече от момента на изискуемостта (чл.114
ЗЗД), а изискуемостта в случая за обезщетението за имуществени вреди в размер на 28 050
евро настъпва от момента на причиняването на вредата - т.е. от момента на отнемането на
паричната сума в полза на държавата, с влезлия в сила съдебен акт на 14.11.2014 г. -
Определение №461/14.11.2014 г., постановено по НОХД №1141/2014 г. по описа на Районен
съд - Елхово. Давността е изтекла на 14.11.2019 г., а искът е предявен в съда на 22.06.2022
г., т.е. същият е погасен по давност.
Неоснователно ищецът счита, че погасителната давност за вземането му от
нарушението на нормите на европейското право е започнала да тече от момента на
установяването на нарушението, който следва да се счита на датата 12.07.2018 г. с
постановяване на Определение от 12.07.2018 г. по дело С-707/17 на СЕС по преюдициално
запитване на Районен съд — Свиленград и че именно от този момент е било напълно ясно,
че нормите на Регламент 1889/2005 относно контрола на пари в брой, които се внасят и
изнасят от Общността са право на ЕС, което не допуска подобна национална правна уредба
и може да се приеме, че нарушението е било установено по безспорен начин.
В българското и европейското право не е разписана правна норма, съгласно която
изискуемостта на вземането за обезщетение за вреди от нарушаване на правото на ЕС да
започва да тече от момента на произнасяне на СЕС по отправени към него преюдициални
запитвания. Отправените в случая преюдициални запитвания по въпроси, които имат
аналогия с поставените въпроси по настоящото дело, са имали за цел тълкуване на норми от
ПЕС и преценка на съответствието им с националното право. Правната последица от
произнасянията на СЕС по тези преюдициални запитвания е, че те следва да бъдат зачетени
при тълкуване на ПЕС, но актовете по тях не влияят на фактическо положение по делото
относно момента на причиняване на вредата на ищеца и не рефлектират върху института на
давността по българското право.
7
Също неоснователно ищецът твърди, че преди приемането на чл.2в от ЗОДОВ той
не е имал възможност да предяви иска за вреди и поради това не е текла погасителна
давност за вземането му.
Разпоредбите на регламентите са пряко приложимо ПЕС, поради което в случая
нарушението на правото на ЕС спрямо ищеца е извършено на 14.11.2014 г. и той е имал
възможност да защити правата си непосредствено след отнемането на сумата, с предявяване
на пряк иск по чл.4, §3 от ДЕС, вр. чл.7 от КРБ, вр. чл.49 от ЗЗД, вр. чл.1 и сл. от ЗОДОВ.
Такава възможност за защита многократно ефективно е използвана от други частни правни
субекти след приемането на РБ в ЕС, използва се и към момента. Във връзка с осъществена
защита по искове на физически и юридически лица от нарушаване на ПЕС от страна на
държавни органи и преди приемане на чл.2в от ЗОДОВ са постановени множество решения -
Решение №14/15.02.2021 г. по гр.д.№5165/2016 г. на ВКС, IV г.о.; Решение №35/12.08.2022
г. на ВКС по гр.д.№3901/2021г., IV г.о.; Определение №2/09.03.2022 г. на ВКС по гр.д.
№25/2021 г., 5-членен с-в, ГК и др.
Неоснователно също така ищецът счита, че неясен е бил и въпросът за приложимия
процесуален ред, по който е следвало да се разглеждат тези искове преди приемането на
чл.2в от ЗОДОВ. Този въпрос е намерил отговор в практиката на ВКС и ВАС - изхождайки
от принципите и стандартите на ПЕС, върховните съдилища са приели, че относно
надлежните ответници, дължимите такси и пр., исковете за вреди от нарушаване на ПЕС
следва да се разгледат по реда на ЗОДОВ.
Претенциите на ищеца по чл.2в от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за
имуществени вреди за ползите, от които той е бил лишен от използване на отнетите парични
суми за периода от момента на отнемането - 14.11.2014 г. до момента на предявяване на
иска, заявени в размер на 21 644,26 евро, съдът също следва да отхвърли като
неоснователни. ЯОС намира за недоказано твърдението на ищеца, че за него е налице
пропусната полза в претендирания размер, тъй като възможността за увеличаване на
имуществото му със посочената сума не може да се презумира, а следва да е доказана и
сигурна. Доказателства в този смисъл не са ангажирани от ищеца. От заключението на
вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза е установено единствено, че
за процесния период 14.11.2014 г. - 22.06.2022 г. законната лихва върху главница от 28 050
евро е в размер на 21 644,26 евро, но ищецът не е доказал по делото, че отнетата му сума е
била предназначена и е щяла да бъде използвана точно за извличане на граждански плодове
под формата на законна лихва.
Неоснователна е и претенцията по чл.2в от ЗОДОВ за неимуществени вреди в
размер на сумата 5 000 лв., тъй като по делото не се събраха каквито и да е доказателства,
установяващи претърпени от ищеца морални вреди - болки и страдания от отнемането на
паричните средства от него. Неустановени останаха по делото твърденията на ищеца за
негови притеснения, изразили се в чувство на финансова нестабилност, липса на увереност в
способностите му и пораждащи мисли и чувства, че е провалил се в живота човек и пр.
Независимо от изложеното, при зачитане на възраженията на ответниците за
изтекла погасителна давност, ЯОС намира по изложените по-горе мотиви, че и претенциите
на ищеца по чл.2в от ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за имуществени вреди в размер
21 644,26 евро, и претенцията за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., се явяват
неоснователни, поради настъпила погасителна давност за претендираните вземания, изтекла
към момента на предявяване на исковете - 22.06.2022 г., възражение за каквато е направено
от ответниците.
При този изход на делото и отхвърляне на предявените искове, право на разноски
имат ответниците. Ответникът ЕРС не претендира разноски и такива не му се присъждат.
Следва да се присъди на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 НЗПП юрисконсултско
възнаграждение на ответника Народно събрание в размер на сумата 360 лв.
Като неоснователно се прецени възражението на ищеца, заявено чрез
пълномощниците му, че ответникът Народно събрание не е търговец или юридическо лице и
за него е неприложима разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, установяваща право на
възнаграждение за защита от юрисконсулт. Народното събрание е отделен правен субект,
който съгласно чл.62, ал.2 от КРБ има самостоятелен бюджет и е държавен орган,
олицетворяващ законодателната власт, процесуален субституент на държавата, който в
производствата по ЗОДОВ носи отговорност като ответник, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вреди (чл.7 ЗОДОВ), поради което в качеството му
на главна страна - ответник има и правата по чл.78, ал.8 от ГПК.
8
Мотивиран от горното, ЯОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Н., роден на ********** г. в *, с ЛНЧ:***, с адрес:
гр.*****, против РАЙОНЕН СЪД- гр.Елхово, ул."Пирот"№2 и НАРОДНО СЪБРАНИЕ на
Република България гр. София, пл."Княз Александър I"1 иск с правно основание чл.2в от
ЗОДОВ, за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 28 050 евро -
обезщетение за имуществени вреди, представляващи пълния размер на отнети в полза на
Държавата недекларирани парични средства, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Н., роден на ********** г. в *, с ЛНЧ:***, с адрес:
гр.*****, против РАЙОНЕН СЪД- гр.Елхово, ул."Пирот"№2 и НАРОДНО СЪБРАНИЕ на
Република България гр. София, пл."Княз Александър I"1 иск с правно основание чл.2в от
ЗОДОВ, за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сумата 21 644,26 евро,
представляващи обезщетение за имуществени вреди поради лишаването му от възможността
да се ползва от отнетите му паричните средства в размер на 28 050 евро за периода от
14.11.2014 г. до 22.06.2022 г., равняващо се на законната лихва върху отнетата сума за
посочения период, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на
исковата молба, до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Н., роден на ********** г. в *, с ЛНЧ:***, с адрес:
гр.*****, против РАЙОНЕН СЪД - гр.Елхово, ул."Пирот"№2 и НАРОДНО СЪБРАНИЕ на
Република България гр.София, пл."Княз Александър I"1 иск с правно основание чл.2в от
ЗОДОВ, за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сумата 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отнемане в полза на
Държавата на недекларирана от ищеца сума в размер на 28 050 евро, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА З. Н., роден на ********** г. в *, с ЛНЧ:***, с адрес: гр.***** да
заплати, на основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК, на НАРОДНО СЪБРАНИЕ на
Република България гр.София сумата 360 лв. - разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
9