Р    Е    Ш   Е   Н    И    Е

 

гр.Пазарджик, 28.10.2020 год.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично заседание на 05.10.2020 година,  в  състав:

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

при секретаря И. Ч.и в присъствието на прокурора …………., като разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 1172/2020 год. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „П.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя З.В.Б.против НП № 07 от 07.07.2020 год. на директора на РИОСВ-Пазарджик, с което на основание чл.134 ал.1, т.1 във вр. с чл.29 ал.2 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/.

В жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП. Иска и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна - АНО, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и в писмено становище излага съображения за нейната неоснователност. Иска потвърждаване на НП.

Районният съд прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател е санкционирано след извършена проверка  на  21.01.2020г. от служители  на  РИОСВ-Пазарджик,  в обект – площадка № 1 от Решение № 07-ДО-342-03/27.03.2019г. на директора на РИОСВ-Пазарджик, находяща се в гр.Пазарджик, ***, УПИ ІІІ-111.

В хода на проверката проверяващите приели, че дружеството било изхвърлило нерегламентирано 48 бали с неопасни отпадъци от пластмаса, примесени с отпадъци от хартия и текстил в единични бройки и 8 биг-бега със смлени отпадъци от пластмаса, примесени с пясък, извън границите на площадката, което е неразрешено за това място. Отпадъците били образувани от дейността на дружеството. Констатациите от проверката били обективирани първоначална в съставения на място КП № 10-62/21.01.2020 година.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.29 ал.2 във вр. с чл.134 ал.1, т.1 от ЗУО, по повод на което актосъставителят – св.Е.С. пристъпила към съставянето на АУАН № 07/30.01.2020 год. против дружеството. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено на наказаното дружество, чрез неговия управител на 15.07.2020г. /разписка на лист 34 от делото/, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 22.07.2020 година, при което е процесуално допустима, т.к. е подадена е в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразонст на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на св.С. и приетите по делото писмени  доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна  по  следните  съображения:

Според настоящия съдебен състав, в хода на  административнонаказателното производство не се доказа по никакъв начин фактът на извършване на вмененото административно нарушение от страна на дружеството жалбоподател. Напротив, стана ясно, че инкриминираното нарушение не е било извършено.

Установи се категорично от събраните по делото доказателства и най-вече от показанията на актосъставителя – св. С., че в деня на проверката, действително дружеството е било наредило пред гореописаната площадка, непосредствено до оградата й, т.е. извън границите на площадката, общо 48 бали с неопасни отпадъци от пластмаса, примесени с отпадъци от хартия и текстил в единични бройки и 8 биг-бега със смлени отпадъци от пластмаса, примесени с пясък.

Установи се категорично и това, че тези отпадъци са били предназначени за предаване на дружеството „П.“ ООД, притежаващо регистрационен документ за извършване на дейност с отпадъци № 07-РД-176-00/21.02.2013г., с което санкционираното дружество имало договор за покупко-продажба на отпадъци /виж договор на лист 13 от делото/. Дружеството „П.“ ООД пък имало договор с друго дружество – „Г.“ ЕООД, притежаващо Комплексно разрешително № 558-Н0-И0-А0/2017г., издадено от МОСВ да оползотворява отпадъци в своята дейност  /виж договор с приложения на лист 16-24 от делото/.

От приетите като писмени доказателства по делото приемо-предавателен протокол и кантарна бележка № 9758 /лист 14-15 от делото/ стана ясно и това, че на 22.01.2020г., т.е. в деня след проверката, санкционираното дружество е предало на „П.“ ООД, описаните по време на проверката отпадъци, които били наредени непосредствено пред оградата на площадката от външната страна.

Фактът, че процесните отпадъци са били съхранявани пред площадката на дружеството с цел да бъдат предадени на „П.“ ООД се потвърди включително и от показанията на св.С.. Самата тя посочи, че по време на проверката от представителите на дружеството й било съобщено, че отпадъците са предназначени за предаване на друго юридическо лице. Това се потвърждава също и от отразеното от страна на св.С. в съставения от нея по време на проверката КП № 10-62/21.01.2020 год., приет като писмено доказателство по делото /лист 26-28/. На стр.2 от този КП относно намерените извън площадката отпадъци буквално е записано, че са предназначени за предаване на „П.“ ООД.

При тази фактология не може да има никакво съмнение, че санкционираното дружество не е извършило нарушение на чл.29 ал.2 във вр. с чл.134 ал.1, т.1 от ЗУО.

В нормата на чл.29 ал.2 от ЗУО е разписано императивно, че се забранява изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците. Цитираната норма визира няколко хипотези на неконтролирано управление на отпадъци, забранени от законодателя. Същата е и твърде обща, доколкото следва да бъде привързана към конкретни разпоредби за управление на отпадъците, а такива се съдържат както в ЗУО, така и в подзаконовите актове по прилагането му.

Нормата на чл.134 ал.1, т.1 от ЗУО пък предвижда имуществена санкция за ЕТ или ЮЛ, което изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места или в съдове или торби, различни от определените от общината за измерване на количество битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от ЗМДТ.

В конкретния казус, при направеното описание на нарушението в АУАН и НП, става пределно ясно, че дружеството жалбоподател е привлечено към административнонаказателна отговорност за действие, осъществяващо една от  визираните в чл.29 ал.2 от ЗУО дейности, а именно „нерегламентирано изхвърляне“ и попадащо в хипотезата на чл.134 ал.1, т.1, пр.1 от ЗУО „изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места“.

За да бъде осъществено от страна на дружеството нарушение по чл.29 ал.2 от ЗУО във вр. с чл.134 ал.1, т.1 от ЗУО обаче, следва да е установено по несъмнен начин наличие на отпадъци, от които притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи като нерегламентирано ги изхвърля, т.е. дезинтересира се от по-нататъшната им съдба.

Наличните по делото писмени и гласни доказателства обаче сочат, че дружеството не е извършило дейност по нерегламентирано изхвърляне на отпадъците на неразрешено место, а е съхранявало същите с цел предаването им по подробно описания по-горе начин. Ето защо, неговото поведение по никакъв начин не осъществява признаците на административното нарушение по чл.29 ал.2 от ЗУО във вр. с чл.134 ал.1, т.1 от ЗУО. В конкретния случай поведението на дружеството във връзка със съхранение на отпадъците извън границите на площадката би могло да осъществява друг състав на административно нарушение, но такова административнонаказателно обвинение не му е било повдигано.

С оглед на всичко казано до тук обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

Относно искането за присъждане на разноски следва да се каже, че то бе направено своевременно – в последното съдебно заседание, от страна на пълномощника на дружеството жалбоподател, като последното има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.

От съдържанието на представените по делото списък на разноските, платежно нареждане и фактура /лист 46-48/ се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 396 лв. (триста и деветдесет и шест лева).

При това положение РИОСВ-Пазарджик, което според чл.2 ал.2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите е  юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на околната среда и водите, следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.

По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОТМЕНЯ  НП № 07 от 07.07.2020 год. на директора на РИОСВ-Пазарджик, с което на „П.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя З.В.Б.основание чл.134 ал.1, т.1 във вр. с чл.29 ал.2 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/.

 

ОСЪЖДА РИОСВ-Пазарджик с административен адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на „П.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя З.В.Б.разноски в размер на 396 лв. (триста и деветдесет и шест лева) - адвокатско възнаграждение за един адвокат.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.      

                                                                                                                                                

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: