Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1522                           17.06.2019 г.                               Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                             Х граждански състав

На седемнадесети май                                                             Година 2019

В открито заседание в следния състав:

 

             Председател: Димана Кирязова- Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 5408 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от Кооперация „Китка“ против „Контрол” ЕООД искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 500 лв. – главница, представляваща неплатена част от задължението по фактура № **********/07.03.2014 г. след извършено на 11.01.2018 г. частично плащане в размер на 10 000 лв., сумата от 6 131 лв. – мораторна лихва, дължима върху главницата от 16 500 лв. за периода 07.03.2014 г. – 30.10.2017 г., ведно със законната лихва  върху главницата от 16 500 лв. за периода 31.10.2017 г. – 11.01.2018 г., както и законната лихва върху остатъчната главница от 6 500 лв. за периода от 12.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, които вземания са част от предмета на заповед за изпълнение № 5028/03.11.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 8242/2017 г. на БРС. Ищецът твърди, че на 07.03.2014 г. е продал на ответника селскостопанска техника на обща стойност 37 800 лв., за което е била издадена горепосочената фактура, както и че техниката е била предадена на ответника с приемо-предавателен протокол от 14.03.2014 г., като фактурата и приемо-преавателният протокол са били подписани от лицето Стоян Качиков от името на дружеството. Твърди също така, че до 31.10.2014 г. ответникът е платил част от дължимата сума, като за неплатения остатък от 16 500 лв. е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и такава заповед е била издадена на 03.11.2017 г., а на 11.01.2018 г. ответникът е извършил второ частично плащане по фактурата в размер на 10 000 лв., като на същата дата е подал и възражение против заповедта за изпълнение. С оглед на горното ищецът твърди, че към момента неплатена е останала главница в размер на 6 500 лв., както и претендираните лихви за забава. Претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производство. В съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител на ищеца, който поддържа предявения иск, ангажирани са доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

Ответното дружество е подало отговор в законоустановения срок, в който оспорва иска като неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. Твърди, че не е поръчвало и не е получавало стоките по процесната фактура, а фактурата не е получавана от дружеството и не е осчетоводена в неговото счетоводство. Твърди също така, че лицето Стоян Качиков не е имал представителна власт по отношение на дружеството, във връзка с което е направено възражение по чл. 301 от ТЗ. На следващо място се твърди, че между страните не е бил сключван договор за покупко-продажба на посочените стоки с уговорени в него съществени елементи на договора – страни, предмет и цена  на стоките. Твърди се също така, че фактурата е издадена 7 дни преди твърдяното предаване на стоката, което създава съмнение за това дали описаната във фактурата стока действително е била предадена. В случай, че съдът приеме, че между страните е налице облигационно правоотношение, е направено възражение относно посочената във фактурата цена на стоките, като се твърди, че с извършените плащания, които са признати от ищеца, ответникът е заплатил пълната продажна цена. При условията на евентуалност е направено и възражение за неизпълнено насрещно задължение, а именно, че описаните във фактурата стоки не са били предадени. Поради това се моли ако искът бъде уважен, да бъде осъден ищеца да предаде на ответника описаните във фактурата движими вещи. Претендира се и осъждане на ищеца да заплати направените от ответника разноски по делото. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника, но с нарочни молби е заявено поддържане на отговора, ангажирани са доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 8242/2017 г. по описа на БРС, с издадената по това дело заповед № 5028/03.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е било разпоредено длъжникът „КОНТРОЛ” ЕООД да заплати на кредитора Кооперация „Китка” сумата от 16 500 лв., представляваща задължение за доставка на селскостопанска техника от 07.03.2014 г., за което е съставена фактура № **********, сумата от 6 131 лв. – лихва, начислена за периода 07.03.2014 г. – 30.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 452,62 лв. – разноски по делото. В законоустановения срок длъжникът е подал възражение, че не дължи присъдените суми, към което е приложил копие на преводно нареждане от 11.01.2018 г. за заплащане на сумата от 10 000 лв. по сметка на Кооперация „Китка”, с посочено основание за плащането „ф. 123184/07.03.2014”. С оглед на това на заявителя е било указано да предяви установителен иск за вземането си, по повод на който е образувано настоящото производство. 

По делото е приложено копие на фактура № **********/ 07.03.2014 г. с издател Кооперация „Китка” и получател „Контрол” ЕООД, в която са фактурирани следните стоки на обща стойност 37 800 лв. с ДДС: сеялка пролетна Вега 6, сер. № 2, компютър сеялка Веста/Вега, както и култиватор окопен КРНВ-4,2-04 – с торовнасяне, сер. № 110, като е фактурирана и отстъпка за компютър сеялка в размер на 900 лв. без ДДС. Видно е, че фактурата е подписана от представители на доставчика и на получателя, като от името на получателя фактурата е подписана от лицето С. К.. Във фактурата е посочено, че сумата от 37 800 лв. следва да бъде платена в срок до 14.03.2014 г., освен ако писмено не е уговорено друго, като по делото липсват данни за друга писмена уговорка между страните. 

Представен е и приемо-предавателен протокол от 14.03.2014 г., съгласно който С. К., в качеството на представител на „Контрол” ЕООД, е получил от Кооперация „Китка” следната селскостопанска техника: Сеялка пролетна Вега 6, сер. № 2, кардан - 2 бр., компютър - 1 к-т, както и култиватор окопен КРНВ-4,2-04 с тор, сер. № 110. В същия протокол е удостоверение и получаването на следните документи: 2 бр. инструкция за експлоатация, 2 бр. паспорт на инвентара, 2 бр. декларация за съответствие, както и фактура № 123184/07.03.2014 г.  

Като доказателство по делото е представено и копие на отправена от Кооперация „Китка” до „Контрол” ЕООД молба за потвърждение на вземания и задължения, както и насрещния отговор на „Контрол” ЕООД, за който не се спори, че е подписан от управителя на дружеството, от които е видно, че на 02.02.2016 г. ответното дружество е признало наличието на свое задължение към Кооперация „Китка” в размер на 25 000 лв. по фактура № **********/07.03.2014 г.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, ведно с допълнение към нея, вещото лице по която след справка в счетоводството на ищеца е установило, че там е отразено вземане от „Контрол” ЕООД за плащане на основание ф-ра № **********/ 17.03.2014 г., по която са били извършени няколко частични плащания в периода 15.07.2015 г. – 11.01.2018 г. Установило е също така, че към 31.12.2017 г. неплатеното задължение по горепосочената фактура е било в размер на 16 500 лв., а след извършено на 11.01.2018 г. плащане на сумата от 10 000 лв. е останал неплатен остатък в размер на  6 500 лв., който до момента не е погасен. Въпреки, че ответникът не му е предоставил изисканата информация, въз основа на наличните по делото документи и след проверка в данъчното досие на ответника в НАП вещото лице е установило, че в счетоводството на ответника е отразено негово задължение към ищеца по процесната фактура и същото съответства на размера на вземането на ищеца. Установило е също така, че процесната фактура е включена в дневника за покупки по ЗДДС на „Контрол” ЕООД под № 3 за м. 03.2014 г. с данъчна основа - 31 500 лв. и начислен ДДС - 6 300 лв., както и че ответното дружество е ползвало данъчен кредит в размер на 6 300 лв. през м. 03.2014 г. Видно е от заключението, че към момента е налице неплатен остатък в размер на 6 500 лв. от главницата по процесната фактура. По изчисления на вещото лице, законната лихва върху главница от 16 500 лв. за периода 07.03.2014 г. - 11.01.2018 г. е в размер на 6 455,69 лв., а за периода 14.03.2014 г. – 11.01.2018 г. лихвата е в размер на 6 423,55 лв.

При така представените доказателства, съдът намира за доказано по делото, че ищецът е продал на ответника описаните в процесната фактура стоки на обща стойност 37 800 лв. с ДДС, като стоките, ведно със съпътстващите ги документи, са били получени от ответното дружество на 14.03.2014 г., което получаване е удостоверено от приложения приемо-предавателен протокол. Въпреки, че и фактурата и приемо-предавателния протокол не са подписани от управителя на „Контрол” ЕООД, а от трето лице, съдът намира, че извършените от името на дружеството без представителна власт действия са били потвърдени от законния представител на същото, тъй като е видно, че той е узнал за тези действия много преди получаване на препис от исковата молба - доказателства в тази насока са отразяването на фактурата в счетоводството на ответника още през м. март 2014 г., ползването на данъчен кредит по нея през същия данъчен период, както и потвърждението за наличие на непогасено задължение по тази фактура, извършено на 02.02.2016 г. от управителя на „Контрол” ЕООД, а така също и фактът, че чрез няколко частични плащания (част от които извършени преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и едно плащане след тази дата) ответникът е погасил по-голямата част от главницата по фактурата. С оглед на това съдът намира, че направеното с отговора възражение по чл. 301 от ТЗ не е породило желаното от ответника правно действие, тъй като същото е следвало да бъде направено веднага след узнаване на извършените без представителна власт действия, което не е било сторено.

Предвид горното съдът намира за доказано, че между страните е бил сключен описания в исковата молба договор за покупко-продажба, както и че продадените вещи са били получени от ответника, което налага извода за неоснователност и на другото възражение на ответника, а именно, че описаните във фактурата стоки не са получени от него, както и на възражението за неизпълнено насрещно задължение на продавача по договора да предаде на купувача продадените вещи.

Предвид гореизложеното и тъй като по делото се установи, че към момента е налице непогасено вземане на ищеца към ответника по процесната фактура, което е в размер на 6 500 лв., съдът намира, че предявеният установителен иск по отношение на главницата е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Що се отнася до претендираната мораторна лихва, съдът намира, че с оглед уговорения между страните падеж на плащане на сумата по фактурата, а именно 14.03.2014 г., то ответникът е изпаднал в забава, считано от 15.03.2014 г., поради което дължи на ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 16 500 лв. за периода 15.03.2014 г. – 30.10.2017 г. (денят, предхождащ подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), която е в размер на 6 084,36 лв. Поради това предявеният установителен по отношение на мораторната лихва е частично основателен и следва да бъде уважен за горепосочените период и размер.

Предвид забавата за плащане, на осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 16 500 лв. за периода от 31.10.2017 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК) до 11.01.2018 г. (датата на извършеното частично плащане на сумата от 10 000 лв. като част от главницата по фактурата), както и законната лихва върху остатъчната главница от 6 500 лв. за периода от 12.01.2018 г. до окончателното й изплащане. С оглед на това установителният иск по отношение на присъдените със заповедта за изпълнение обезщетения за забавено плащане е частично основателен и следва да бъде уважен до горепосочените периоди и размери.

С оглед частичното уважаване на иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1 376,52 лв., представляваща част от направените от него разноски в исковото производство, както и сумата от 450,95 лв., представляваща част от направените от ищеца разноски в заповедното производство, или общо сумата от 1 827,47 лв.

 На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но по делото липсват доказателства за направени от него разноски по делото, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Кооперация „Китка”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Цар Симеон Велики” № 1А, представлявана от С.Й.Д., против „КОНТРОЛ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к „Братя Миладинови” № 131, представлявано от Д. Н. К.-Ж., че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 500,00 лв. (шест хиляди и петстотин лв.) – главница, представляваща неплатена част от цената на продадени стоки, съгласно фактура № **********/07.03.2014 г., сумата 6 084,36 лв. (шест хиляди осемдесет и четири лв. и тридесет и шест ст.), представляваща мораторна лихва върху главницата от 16 500 лв. (шестнадесет хиляди и петстотин лв.), дължима за периода 15.03.2014 г. – 30.10.2017 г., законната лихва върху главницата от 16 500 лв. (шестнадесет хиляди и петстотин лв.) за периода 31.10.2017 г. – 11.01.2018 г., както и законната лихва върху главницата от 6 500 лв. (шест хиляди и петстотин лв.) за периода от 12.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, които вземания са част от предмета на Заповед № 5028/03.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8242/2017 г. по описа на БРС, като в останалата му част над уважения размер до предявения размер от 6 131,00 лв., както и за периода 07.03.2014 г. – 14.03.2014 г. ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване дължимостта на мораторната лихва.

ОСЪЖДА „КОНТРОЛ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к „Братя Миладинови” № 131, представлявано от Д. Н. К.-Ж., да заплати на Кооперация „Китка”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Цар Симеон Велики” № 1А, представлявана от С.Й.Д., сумата от 1 827,47 лв. (хиляда осемстотин двадесет и седем лв. и четиридесет и седем ст.), представляваща част от направените от ищеца разноски в заповедното и в исковото производство, съответна на уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА