№ 12533
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110170255 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от “****” ЕАД против С. К. К.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: главница от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г. в размер на 3 264,46 лева- цена на доставена от дружеството топлинна
енергия , ведно със законна лихва от 19.07.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 15.09.2019г. до 28.06.2021 г. в размер на 414,79 лева, главница от
01.06.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 50,44 лева- цена на извършена услуга за
дялово разпределение , ведно със законна лихва от 19.07.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 31.07.2018г. до 28.06.2021 г. в размер на 10,05 лева, за
които е издадена заповед за изпълнение от 23.07.2021 г. по гр. д. № 42228/2021 г. по
описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. Не оспорва да е
ползвател на имота в процесния период. Оспорва исковете по размер – сочи, че не е
доказана доставката на ТЕ /във възражението/, а в отговора на исковата млоба – че
сумата е завишена. Позовава се на давност.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
С приетия доклад по делото, приет за окончателен при липса на възражения, е
отделено като безспорно, че в исковия период 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. е ползвател
на процесния топлоснабден имот с адрес: ******, аб.№ ****, по силата на договор за
заем за послужване от 01.05.2016 г., като е подала декларация до ищеца за откриване
1
на партида на нейно име от 18.05.2016 г.; че е клиент на ТЕ за посочения период –
собственик или ползвател на имота.
В тежест на ищеца е да докаже, че в исковия период е доставял топлинна
енергия с уговореното качество, количество и цена до имота. По исковете за
вземанията за лихва за забава ищецът следва да докаже и настъпила забава на
ответника за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди. Ответникът не спори да е ползвател на процесния имот в
исковия период, както и да е потребител на ТЕ. Това обстоятелство се установява и от
писмените доказателства. С нот. акт за продажба на държавен недвижим имот по реда
на НДИ от 14.06.1985 г. Светла и Красимир Николови са придобили в режим на СИО
правото на собственост върху процесния имот. С договор за заем за послужване от
01.05.2016 г. Светла и Красимир Николови са предоставили имота за ползване на
ответницата /тяхна дъщеря/ за периода 01.05.2016 г. -01.05.2021 г. Видно от
декларации от 12.05.2016 г. собствениците са се съгласили в процесния период
топлинната енергия относно имота да се заплаща от ползвателя, като ответницата е
подала декларация до ищеца в този смисъл за откриване на партида на 13.05.2016 г.
Поради това съдът намира, че ответникът е потребител на доставяната до имота
топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната
до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна,
че желае да закупуват доставяната ТЕ.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3
ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
Ищецът претендира суми за топлинна енергия, лихва за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия, сума за дялово разпределение и мораторната лихва
върху тях.
От заключението на изслушаната СТЕ се установява начисляваната от ищеца за
имота топлинна енергия да е за битово горещо водоснабдяване, за отопление на имот
от 3 отоплителни тела и ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Видно от главните
отчети от 25.04.2019 г. и 21.06.2020 г. то потребителят е оказал достъп и са снети
показанията на уредите. Според СТЕ дяловото разпределение през процесния период е
извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16-
334, а монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
2
нормативно установените изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са
отразявали количествата топлинна енергия. Количествата потребена топлинна енергия
са начислявани при спазване поднормативната уредба. Отдадената от сградната
инсталация ТЕ е изчислена коректно по формулата от Приложение № 1 към Наредба №
16-334.
Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за доставена ТЕ за
процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за целия имот по партидата е
3 238,34 лв.
Ответникът се е позовал на давност. Считано до 27.06.2016 г. между страните са
действали старите ОУ на ищеца, одобрени с решение № ОУ/03.02.2014 г. на КЕВР,
приложени по делото.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Според задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на „****”
ЕАД за доставка на топлинна енергия съставляват периодични плащания по см. на чл.
111, б. „В” ЗЗД и се погасяват с изтичането на период от три години. Заявлението е
входирано на 19.07.2021 г. Погасени по давност са сумите за периода 01.05.2018 г. –
18.07.2018 г.
Ответникът дължи суми за доставена ТЕ за периода 19.07.2018 г. – 30.04.2020
г. За този период видно СТЕ за целия имот са дължими 3 150,44 лв., за която сума
искът е основателен.
За периода 15.09.2019г. - 28.06.2021 г. законната лихва върху сумата от
3 150,44 лв. е в размер на 400,22 лв., който размер съдът определи на осн. чл. 162
ГПК. За тази сума искът по чл. 86 ЗЗД е основателен, доколкото съгласно
приложимите ОУ от 2016 г. ответникът е изпаднал в забава с изтичането на
предвидения срок.
Искът е основателен и за главницата за дялово разпределение. Съгласно чл.
22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение. Как продавачът и ФДР уреждат отношенията си не е предмет на
изследване по настоящото дело. Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази
услуга се заплаща на ищцовото дружество ведно с цената на потребената ТЕ. Според
неоспорената справка за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. дължимата сума за
дялово разпределение е в размер на 45,96 лв. Погасени по давност са вземанията за м.
06.2018 г. в размер на 2,15 лв. Искът е основателен за сумата от 43,81 лв. за периода
01.07.2018 г. - 30.04.2020 г.
За периода от 31.07.2018г. до 28.06.2021 г. се претендира законната лихва върху
сумата от 45,96 лв. В ОУ на ищеца не е предвиден срок за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в забава след покана
съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана.
Искът следва да бъде отхвърлен за сумата от 10,05 лв.
По разноските. Ищецът е сторил разноски в размер на 107,81 лв. дт, 250 лв. за
експертиза, дължат се и 100 лв. юрк възнаграждение според чл. 78 ГПК. Съгласно т. 12
от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422
ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство. В хода на заповедното
производство ищецът ищецът е заплатил дт в размер на 74,79 лв. дт, дължи се и юрк
3
възнаграждение в размер на 50 лв. Съгласно уважената част от претенцията на ищеца
се дължат в заповедното пр-во 119,94 лв. разноски. В исковото пр-во са дължими
440,02 лв. разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „****” ЕАД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ****, против С. К. К. ЕГН **********, с адрес:
******, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва:
сума в размер на 3 150,44 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 19.07.2018 г. – 30.04.2020 г. до топлоснабден имот с адрес:
******, аб.№ ****, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /19.07.2021 г./ до окончателното й погасяване, както
и сумата от 400,22 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г.
до 28.06.2021 г., сума в размер на 43,81 лв. – главница за дялово разпределение за
периода 01.07.2018 г. - 30.04.2020 г. , ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /19.07.2021 г./ до
окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за доставена топлинна
енергия за горницата над 3 150,44 лв. до пълния предявен размер и за периода
01.05.2018 г. – 18.07.2018 г., за главница за дялово разпределение за горницата над
43,81 лв. до пълния предявен размер и за периода м. 06.2018 г., както и иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над 400,22 лв. до
пълния предявен размер, а иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 10,05 лв.- за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г.- в цялост.
ОСЪЖДА С. К. К. ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на „****” ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, сумата
от 119,94 лв. разноски по гр. д. № 42228/2021 г. по описа на СРС, 66 състав, както и
сумата от 440,02 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„****“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и третото лице - помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4