РЕШЕНИЕ
№ 734
гр. Бургас, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20242120100058 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Я. З. В. с ЕГН ********** чрез адв. В. С. срещу „Бургас хляб МК“
ООД с ЕИК ***, представлявано от управителя К. В. Х., седалище и адрес на управление:
***, с който се претендира да бъде отменено уволнението на ищцата като незаконно; да
бъде възстановена на работа, като й бъде присъдено обезщетение поради незаконно
уволнение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето през което е без
работа, начиная от 13.12.2023 г. до 31.03.2024 г., когато е започнала нова работа.
Ищцата твърди в исковата молба, че до 13.12.2023 г. работела на длъжност
„пакетировач" в хлебозавод "Бургас хляб МК". На 12.12.2023 г. й били връчени Заповед № 1/
12.12.2023 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение" и
Заповед № 460/ 12.12.2023 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Твърди за неверни посочените от работодателя нарушения на
трудовата дисциплина, т. к. не бил посочен дата или период, през който неколкократно не се
е явявала на работа, което правило невъзможно даване на обяснения по смисъла на чл. 193
КТ; липсвала самоотлъчка от нейна страна, тъй като през м. декември 2023 г. отсъствала от
работа по болест, а болничните листове били представени на работодателя; за всяко нейно
отсъствие уведомявала незабавно прекия си ръководител, за да организира заместването й от
друг работник. Ищцата отрича да не е отговаряла на обаждания от прекия си ръководител
дори през почивните дни, което било част от работата й. Сочи, че не й било обяснено коя
точно възложена й работа не изпълнява. Твърди, че не знае какво и кога е нарушила.
Допълва, че не е вярно, че е била предупреждавана за промЯ. в поведението и че
дисциплинарното производство е приключило за един ден-12.12.2023 г., което я лишило от
възможността да представи други доказателства и да даде обяснения. Твърди, че не е имала
други дисциплинарни наказания. Сочи за невярно твърдението, че в Заповед № 1, че други
колеги се настройвали отрицателно срещу нея, поради нарушаване на планирания отпуск.
Което отдава на лошата организация на работния процес. Счита, че не е допуснала
допуснала никакво нарушение на трудовата дисциплина, че не е спазена процедурата за
налагане на дисциплинарно наказание и че Заповед № 1/ 12.12.2023 г. не е мотивирана по
1
смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ - в нея не било посочено нарушението и кога е извършено, като
липсата на мотиви в заповедта нарушава правото на защита на работника. Твърди, че поради
незаконосъобразните действия на работодателя, довели до незаконното ми уволнение, не
получава трудовото си възнаграждение от 13.12.2023 г. и е регистрирана като безработна
към Дирекция „Бюро по труда" Бургас при АЗ, peг. карта № 38798/ 18.12.2023 г. Твърди
още, че последното и БТВ е било в размер на 1050 лв. Счита, че поради прекратяване на
трудовото правоотношение на посоченото основание, ответникът й дължи заплащане на
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение до възстановяването й на
работа, до започване на нова работа или до влизане в сила на съдебното решение. Моли за
присъждане на разноски за предоставената безплатна адвокатска помощ и на основание чл.
127, ал. 4 ГПК всички суми, присъдени по делото да й бъдат преведени чрез пощенски
запис. Не поддържа искането за поправка на основанието за уволнение.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, с който твърди, че е връчил Искане
за обяснения, датирано от 12.12.2023г., на работника, твърдейки, че на няколко конкретни
дати В. не се е явила изобщо на работа, без да уведоми предварително прекия си
ръководител и без да представи документ, оправдаващ отсъствието й. Касае се за общо шест
смени на дати, както следва: 05.11.2023г., 29.11.2023г. и период 02.12.2023г. - 05.12.2023г.
/четири смени/. Счита, че тъй като ищцата не е работила на смени, то след 29.11.2023г. и
преди 02.12.2023г., намира, че изобщо не се е явявала на работа през шест последователни
работни дни. Твърди, че В. е дала обяснение, че отсъствието й се дължи на „здравословни
причини на близки”, но не е представила болнични листи. Намира за неоснователно
твърдението, че непосочването на шестте смени в самата заповед препятствало В. да даде
обяснения. Сочи, че искането на обяснения и заповедта за дисциплинарно наказание били
неразривно свързани, защото преди връчването на заповедта, от работника са поискани
обяснения само веднъж, което сочи, че тези обяснения са свързани единствено с тази
заповед. Освен това, след като от искането работникът се е уведомил какво точно нарушение
се претендира да е извършил, повтарянето на тази обосновка в заповедта било излишно.
Излага твърдения, че отсъствието на В. принудило работодателя й да я търси по телефона,
но безуспешно. Едва на 08.12.2023г. се свързали с нея и я поканили да се яви на работа и
даде обяснения, но тя не го сторила. Поканили я и на 11.12.2023г. и на 12.12.2023г., когато
тя се явила, направила изявлението си върху искането за обяснения, и заявила, че иска да се
регистрира в „Бюро по труда” Бургас. Допълва, че ищцата допускала нарушение на
трудовата дисциплина константно, тъй като не отговаряла на обаждания на работодателя.
Сочи, че ползва платения си годишен отпуск за по ден, два или три, а не с предварително
планиране. Твърди още, че законът не забранява осъществяването на цялата процедура да е
в рамките на един ден и че шестте дати са съвсем ясно посочени в искането за обяснения и
очевидно са възприети от работника отново съвсем ясно, след като е дал съответното
обяснение.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител, като
поддържа исковата претенция с уточнение, че претенцията за обезщетение е до 31.03.2024 г.
включително, тъй като от 01.04.2024 г. ищцата е започнала нова работа.
В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който оспорва
исковата претенция.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно
убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право
намери за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че към момента на издаване на процесната заповед между
тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала
длъжността „пакетировач“ с място на работа – пакетаж в Хлебозавод „Бургас Хляб МК“,
находящ се в ***, както и че със Заповед № 1 от 12.12.2023 г. на управителя на ответното
2
дружество, издадена на основание чл. 188, т. 3 от КТ, за извършени нарушения по чл. 190,
ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно
уволнение". В атакуваната заповед, представена по делото (л. 8-9), като нарушения (три на
брой) са посочени, че последната „1. неколкократно не се явява на работа – самоотлъчка
без основателни причини, без да уведоми прекия си ръководител и без документ,
оправдаващ отсъствието й“ ; 2. „не отговаря на обаждания от прекия си ръководител“ и
3. „по данни на прекия ръководител и колеги системно не изпълнява възложената й
работа“ като с тези си действия, според работодателя, служителката била извършила
нарушения на трудовата дисциплина квалифицирано като такова по чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 3
от КТ. В заповедта за налагане на наказанието е посочено още, че „лицето било
предупреждавано и съветвано от прекия му ръководител за промЯ. на поведението му, но
такава не настъпила“, което се отразявало отрицателно на работния процес и имало
засегнати служители, които се настройвали отрицателно срещу работника, поради
нарушаване на планирания им отпуск. Изложено е и че на 12.12.2023 г. била връчена на
работника покана за даване на обяснения, които били разгледани от работодателя и
намерени за незадоволителни.
В тази връзка по делото е представено „искане за обяснения“ от Я. В. на дата
12.12.2023 г. (л. 23), носещо неоспорения подпис на ищцата, в които е посочено, че се дават
във връзка със системно нарушаване на трудовата дисциплина и вътрешния правилник на
дружеството за това, че : „през последния месец последната неколкократно не се е явявала
на работа без основателни причини, без да уведоми прекия си ръководител и без документ,
оправдаващ отсъствието й“, като са изброени 6 смени – 05.11.2023 г. нощна смЯ.;
29.11.2023 г. – нощна смЯ. и 02.12.2023 г. до 05.12.2023 г. – 4 смени отсъствие. Поискани са
обяснения и във връзка с това, че ищцата не отговаряла на обаждания на прекия й
ръководител и за това, че й бил отказан платен отпуск, поради планиран ПГО на други
колеги, но въпреки отказа на 08.11.2023 г. ищцата не се явила на работа и представила
болничен лист до 12.11.2023 г. Видно от същия документ на В. бил даден срок за подаване
на обяснения – „ в деня, в който се запознае с искането“. Ищцата саморъчно е изписала в
края на документа, че отсъствията й се дължат поради здравословни причини на нейни близки
и е положила подписа си, за което също не се спори.
По делото е представена справка в табличен вид от работодателя, съдържаща
информация за основната заплата и отсъствията на ищцата от 08.01.2022 г. до 12.12.2023 г.
на основание ползван платен годишен отпуск; болничен за сметка на работодателя; общо
заболяване на работника; гледане на болен човек и самоотлъчка. (л. 24)
В подкрепа на твърденията за законосъобразното провеждане на дисциплинарната
процедура срещу ищцата са разпитани двама свидетели – служители в ответното дружество.
От показанията на свид. Е., ***, се установява, че ищцата била техен служител от 2019
г., но последните 2-3 години системно отсъствала от графика, поради което се стигнало до
дисциплинарното й уволнение. Посочила е, че от 29.11.2023 г. до 05.12.2023 г. ищцата не
идвала на работа, не дала обяснения, не представила документ за отсъствието си. След като
свидетелката се свързала лично с В., последната обещала да отиде до офиса на дружеството,
когато й била връчена поканата за обяснения, където служителката написала лично пред
свидетелката, че отсъствието й се дължало поради болест на близки. Съгл. свидетелските
показания ищцата не предтставила болничен лист за отсъствието си декември месец, такъв
бил представен за 13-14 ноември. Свидетелката е посочила още, че В. си взимала отпуск
масово по 1-2 дена и то обикновено след като вече е започнало отсъствието й работодателят
се свързвал с нея и й предлагал да пуснат отпуск, за да го оправдаят.
По делото е разпитан и свид. Б., *** в ищцовото дружество, пряк ръководител на
ищцата. Последният е посочен, че ищцата е уволнена поради допускане на отсъствия,
нерегламентирани по графика, които били системни. Свидетелят сочи, че не може да каже,
3
че е имал забележки относно спазването на трудовата дисциплина от страна на ищцата, но
тя отсъствала много, без да предупреди. Съгл. показанията му през декември месец майката
на ищцата не била добре, когато последната не се явила 3-4 дена на работа, без да
предупреди предварително, а впоследствие донесла документ. Но за други отсъствия се
сочи, че в повечето случаи оправдателен документ не е бил представян.
При така установените факти съдът достига до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с конститутивен иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т.
1 вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ от КТ.
Дисциплинарната отговорност на работника или служителя може да бъде ангажирана
за нарушение на трудовата дисциплина. Съгласно разпоредбата на чл. 186 КТ, виновното
неизпълнение на трудовите задължения, е нарушение на трудовата дисциплина.
Дисциплинарното нарушение е виновно, противоправно човешко деяние. При преценката на
законността на наложеното дисциплинарно наказание, предмет на изследване, винаги е
конкретното дисциплинарно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага.
В исковата молба ищцата е направила следните възражения – 1. заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание била немотивирана, като в нея не е посочено нарушението и
кога е извършено; 2. не било извършено посоченото дисциплинарно нарушение –
неотговаряне на обажданията на прекия ръководител; 3. Останало е неясно за ищеца коя
работа не изпълнява, поради което последната не е разбрала какво нарушение е извършила.
По първия довод на ищцата – относно липсата на мотиви в издадената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ № 1 от 12.12.2023 г.
Следва да се приемат за основателни доводите, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като
не е мотивирана в достатъчна степен. Съгласно чл. 195 КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез
очертаване на фактическите и правните основания за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказания се осигурява защитата на служителя, който трябва да знае за какво
нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин
се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно
оспорване на уволнението. Поради това заповедта, с която се налага дисциплинарно
наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци
на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от
съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото
основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или
служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото
правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това,
да заключи дали уволнението е законосъобразно (арг. от Решение № 78/11.04.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 1835/2017 г., IV г. о. решение № 162/13.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 67/2016 г.,
IV г. о., решение № 377/26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1962/2010 г., IV г. о., решение №
322/7.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 278/2011 г., III г. о., решение № 464/26.05.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1310/2009 г., IV г. о. ). Също задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за
заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност
на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на
наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
(арг. от решение № 205/04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 236/2010 г.)
От изложеното в заповедта не се установява спазване на визираната процедура. В
процесната заповед, извършените от ищцата посочени като 3 броя дисциплинарни
4
нарушения не са описани със своите обективни признаци. Недостатъчна е общата и
абстрактна формулировка „неколкократно неявяване на работа“ без да са надлежно
индивидуализирани конкретните дати. Изискването на чл. 195 от КТ е изпълнено не само
когато е посочена конкретна дата, а и чрез посочване на период от време, в който е
извършено нарушението, ако с оглед характера на извършваната работа или повторяемост
на нарушението, както и поради по-късното му открИ.е, установяването на точната дата е
невъзможно (така Решение № 37/18.02.2020 г. по гр. д. № 3369/2019 г. на IV Г. О. на ВКС и
цитираната в него съдебна практика).
По второто посочено нарушение на трудовата дисциплина, формулирано като
„неотговаряне на обажданията на прекия ръководител“ – на първо място не се установява да
е на лице подобно задължение на работника (при все изричната разпоредба на чл. 154 б от
КТ); не са изтъкнати нито доказани да са на лице вътрешноведомствени актове на
работодателя, предвиждащи подобно задължение, за да се счита нарушаването му като
основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на работника.
Същото важи и за третото, посочено в заповедта от 12.12.2023 г. нарушение – системно
неизпълняване на възложената й работа – не е описано последното с неговите обективни и
субективни елементи (време, място, признакът „системност“, както и коя работа не е
изпълнена). Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната
норма на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна (арг. от решение № 201/17.03.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 38/2009 г.) С оглед на това съдът намира, че не е спазено изискването нарушението да е
описано подробно, точно и ясно, за да се установи по безспорен начин, дали наложеното
наказание е за това, за което работодателят е провел дисциплинарна процедура.
Следва да бъде посочено също, че заповедта съдържа и несъответствие между
фактическото и правното основание за налагане на наказанието. Работодателят е преценил,
че следва да наложи наказание „дисциплинарно уволнение“, поради неявяване на работа в
течение на два последователни работни дни и поради системни нарушения на трудовата
дисциплина. Последните са налице, когато работникът е извършил три или повече
нарушения на трудовата дисциплина, като при определяне на броя им се вземат предвид
тези, за които не е наложено дисциплинарно наказание и тези, за които наложеното
наказание не е заличено, като в процесната заповед липсва конкретно индивидуализиране на
три нарушения на трудовата дисциплина.
Настоящият състав намира и че не е извършена надлежно процедурата по чл. 193, ал. 1
от КТ. Във връзка с изложеното дали ищцата е била наясно с нарушението за което е
наказана и мотивираността на заповедта за дисциплинарно наказание, настоящият съд
прецени и искането от работодателя за даване на обяснения, при все твърденията за
свързаността му с процесната заповед. Немотивирането на акта за налагане на
дисциплинарно наказание от работодателя пряко се отразява и върху изпълнението на
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ - за снемане обяснения преди налагане на дисциплинарно
наказание /арг. от решение № 83/24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5585/2014 г., III г. о. /. При
положение, че наказващият орган не е уточнил нарушенията от обективна и субективна
страна, той не би могъл да иска обяснения за осъществяването им. В случая обяснения са
искани от ищцата във връзка с отсъствията й през ноември (2 смени) и декември (4 смени);
не отговаряне на телефонни обаждания и на трето място е описан случай, при който В. е
била поискала да ползва платения си годишен отпуск, отказано й е, поради което тя си
пуснала болничен – нарушение, което не е описано в уволнителната заповед, т. е.
процедурата за искане на обяснения е изпълнена формално от работодателя, но в
съдържателно отношение в писмено изискване на обяснение от ищцата (л. 23) не са
посочени конкретни индивидуализиращи белези относно твърденията за извършени
дисциплинарни нарушения на същата, като третото нарушение по никакъв начин не
5
съответства на отразеното в заповедта и няма препращане към никой писмен документ по
делото, в който да са посочени дори и общо нарушени трудови задължения. Съгласно
постоянната съдебна практика на ВКС /вж. напр. решение № 432/26.05.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1322/2009 г., III г. о. /, преди налагане на дисциплинарно наказание, съществен елемент
на дисциплинарната процедура, е задължението на работодателя да изслуша или приеме
писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на
дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното
наказание. Затова, когато работодателят уведомява работника/служител за започналата
срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание е длъжен по
посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения /нещо което не
е налице в случая/. Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на
събраните доказателства и възможност да прецени отношението на работника/служител към
нарушението, а по отношение подлежащото на наказание лице, писмените обяснения, респ.
изслушване се явява единственото в рамките на дисциплинарната процедура средство за
защита.
Отделно от това следва да се има предвид, че липсата на мотиви, било изцяло или
частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва
да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното
наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване
пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на
съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на предвидена в закона форма
/какъвто опит прави ответникът с отговора на исковата молба/. Освен това липсата на
мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при
оспорване на наказанието.
В обобщение – имайки предвид липсата на каквато и да е конкретика както в искането
за писмени обяснения, така и в заповедта за дисциплинарно наказание, води и до неяснота в
дадените обяснения. Следва да се отчете и че ищцата е посочила, че е отсъствала поради
здравословни причини на близки, без да е ясно за кой времеви период се отнасят
обясненията й, а за другите две нарушения , посочени в искането (и за третото нарушение,
посочено в уволнителната заповед) обяснения изобщо не са изтъкнати.
Ето защо настоящият съд приема издадената заповед за немотивирана съобразно
разпоредбата на чл. 195 КТ.
При това положение, при неспазване на процедурата по чл. 193 КТ и чл. 195 КТ и при
недоказаност на извършеното нарушение от ищцата е безпредметно и обсъждането на
спазването на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ. Поради това предявеният иск е основателен
и дисциплинарното наказание следва да бъде отменено.
С оглед на това, съдът намира, че предявеният иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмЯ. на
наложеното на ищцата дисциплинарно наказание "уволнение" е основателен и следва да
бъде уважен, като заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна, предвид
посочените пороци в процедурата по издаването й, без съдът да разглежда по същество
въпроса дали ищцата действително е извършила вмененото й дисциплинарно нарушение.
По отношение на иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ:
Установената незаконосъобразност на уволнението на ищцата и основателността на
исковата претенция по чл. 344, ал.1, т.1 КТ имат като последица и основателност на
претенцията чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди
уволнението длъжност "пакетировач" в "Бургас хляб МК" ООД, звено "пакетаж". С оглед на
това, съдът намира, че за ищцата съществува правото за възстановяване на предишната
работа, поради което претенцията й по чл. 344, ал.1, т.2 КТ е основателна и следва да бъде
уважена, като В. бъде възстановена на длъжността, заемана от нея преди уволнението в
6
предприятието на ответника, доколкото предвид изявлението й в последно по делото ОСЗ за
постъпване на нова работа, считано от 01.04.2024 г., тази претенция още се е поддържала.
По отношение на иска по чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал.1 КТ:
За да бъде уважен иска за заплащане на претендираното обезщетение, следва да са
налице следните предпоставки - уволнението да е признато за незаконно, да е налице вреда,
подлежаща на обезщетяване, която се съизмерява с пропуснатото трудово възнаграждение
на работника за времето, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца,
както и да е налице причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
В конкретния случай тези предпоставки са налице. Уволнението е признато от съда за
незаконно и като такова следва да бъде отменено. Претърпените от ищцата вреди, поради
оставането й без работа са налице, като извод за това съдът прави от представеното копие на
регистрационна карта от Агенция по заетостта към ДБТ гр.Бургас, от които се установява,
че след прекратяване на трудовото й правоотношение В. не е била заета по трудов договор
при друг работодател и е била регистрирана като безработна в Дирекция "Бюро по труда" -
гр.Бургас, което състояние е продължило до 31.03.2023 г. вкл. С оглед на това, съдът намира
претенцията за основателна, поради което на ищцата се следва обезщетение за времето, през
което е останала без работа в резултат на уволнението, считано от уволнението, а именно от
13.12.2023 г. до 31.03.2024 г.
По отношение размера на дължимото обезщетение, същото следва да се определи на
базата на брутното трудово възнаграждение, получено от работника за месеца, предхождащ
уволнението му, респ. последното получено възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.
228, ал.1 КТ, което видно от представената от ответника справка (л. 24) възлиза на 1050 лв.
На основание чл. 162 от ГПК размерът на дължимото обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ съдът
изчислява общо на сумата от 3 733, 33 лв., за период от 12.12.2023 г. до 31.03.2024 г.
Предвид горното, съдът намира иска по чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 255, ал.1 КТ за основателен
и доказан.
На основание чл. 83, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл. 359 КТ, ищцата не дължи държавна такса за
делото, поради което в тежест на ответника следва да бъде възложена дължимата за
производството държавна такса за уважените искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ в размер
на по 50 лв. за всеки иск, както и държавната такса върху уважения размер на иска по чл.
344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал.1 КТ от 149.33 лв., или ответникът следва да заплати по сметка
на БРС държавна такса в общ размер от 249, 33 лв.
С оглед изхода на делото и направените от двете страни искания за разноски, съдът
намира, че на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сторените
от последната разноски. В рамките на настоящото производство обаче не са представени
доказателства (договор за правна защита и съдействие) от страна на процесуалния
представител на ищцата, от които да е видно, че последната е била защитавана при
условията на чл. 38 от ЗАдв. Поради това и с оглед принципа за документална обусловеност
на разноските, такива не следва да се присъждат в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Я. З. В. с ЕГН **********, извършено със
заповед № 1/12.12.2023 г. на Управителя на „Бургас хляб МК“ ООД с ЕИК ***,
представлявано от К. В. Х., седалище и адрес на управление: ***, с която трудовото й
правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ, като на основание чл. 344,
ал.1, т.1 КТ ОТМЕНЯ „Бургас хляб МК“ ООД с ЕИК ***, представлявано от управителя К.
В. Х., седалище и адрес на управление: ***, като незаконосъобразна.
7
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ Я. З. В. с ЕГН ********** на
заеманата от нея преди уволнението длъжност "пакетировач" в "Бургас хляб МК" ООД,
звено "пакетаж".
ОСЪЖДА „Бургас хляб МК“ ООД с ЕИК ***, представлявано от К. В. Х., седалище
и адрес на управление: *** да заплати на Я. З. В. с ЕГН ********** сумата в размер на
3 733, 33 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за периода от 12.12.2023 г. до
31.03.2024 г., през който е останала без работа вследствие незаконното уволнение, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Бургас хляб МК“ ООД с ЕИК ***, представлявано от К. В. Х., седалище
и адрес на управление: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
БРС държавна такса върху уважените искове в общ размер от 249, 33 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)__________
8