МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1216/2019 год. по описа на Варненски
окръжен съд.
По внесен на 21.06.2018г. от Варненски окръжен
прокурор обвинителен акт е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимата
Н.А.К. по обвинението за извършено
престъпление от общ характер по чл.255, ал.3, вр. чл.1, т.2 и т.7, вр.
чл.26, ал.1 от НК за това, че в
периода 15.04.2013 год. до 14.01.2014 год. в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление, като осъществяваща фактически дейността на управител
на ЕТ “Радина 75 Ж.П.”, за девет данъчни периода, избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като потвърдила
неистина в подадени пред НАП - ТД гр. Варна справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС, а също така и неправомерно ползвала данъчен кредит в размер на 21780.00
лв., като общия размер на укритите данъчни задължения и приспаднатия неследващ
се данъчен кредит е 117 396.35 лв. /сто и седемнадесет хиляди триста деветдесет
и шест лева и тридесет и пет ст./
В с.з. представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, тъй като намира, че са налице
безпротиворечиви доказателства за виновността на подсъдимата. Предлага
наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, отложено с подходящ
изпитателен срок, както и уважаване на гражданския иск За смекчаващи
отговорността обстоятелства приема изминалият период на неприключилото
наказателно производство, както и липсата на предходни осъждания..
Юрисконсулт А.а, в
качеството на процесуален представител на Министъра на финансите, моли за
уважаване на предявения граждански иск, поради изложените в него основания и в
посочения размер.
Адв. Д. излага доводи за недоказаност
на обвинението, поради порочност на част от свидетелските показания. Според
него, свидетелката Ж.Ж. е заинтересована от изхода на
делото, поради което и казаното от нея не може да се приеме за обективно
случило се. Приема също, че освен заявените от прокурора смекчаващи вината
обстоятелства, добрите характеристични данни на подсъдимата, трудовата
ангажираност, грижата за семейството, следва да се имат предвид при определяне
на наказанието. Моли настоящият съдебен състав за произнасяне в този смисъл.
В личната си защита подсъдимата
К. се придържа към казаното от адв. Д.. В своята последна дума намира себе си
за невинна, заявява, че не е извършила деянието, за което е предадена на съд,
моли за оправдателна присъда.
Производството
по делото е по гл.ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл. 371, т.1 от НПК.
Настоящето
първоинстанционно разглеждане на делото е второ по ред.
С
присъда № 34 от 17.05.2019г., състав на ВОС е признал Н.А.К. за невинна и я
оправдал изцяло по повдигнатото й обвинение по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.
7, вр. чл.26, ал.1 от НК.
С
решение №148 от 05.11.2019г., състав на Апелативен съд – гр.Варна е преценил,
че първоинстанционния съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в липса на мотиви, поради което е отменил присъдата и е
върнал делото за ново разглеждане.
От събраните и проверени в
съдебно заседание гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Н.К. била съсобственик и управител на
„Сити Груп“ ООД, впоследствие и едноличен собственик на дружеството от 2007г.,
когато било трансформирано в ЕООД. Като ЕТ „Анастас Василка К.“ /собственост на
нейната майка/ подсъдимата извършвала счетоводни услуги и обслужвала счетоводно
множество дружества, сред които и ЕТ "Форест А. Г."
и „Терем Плюс“ ЕАД.
Свид. Ж.П.Ж. била собственик на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“
с ЕИК *********, вписано като търговец на 29.02.1992г. по фирмено дело
№1868/1992г. на ВОС, със седалище гр.Вълчи дол, ул.Стефан Караджа № 5А.
Основният предмет на дейност била търговия на едро с алкохолни и други напитки.
Едноличният търговец бил регистриран по ЗДДС на 24.02.1994г. На 01.09.2008
дружество „Радина 75“ ЕООД придобило ЕТ “Радина 75 Ж.П.“.
Свид. К. Д., свид. Ж.М. и Р.А. работели в
счетоводната кантора на подс. К..
Свид. Ж.П. и подс. Н.К.
се познавали отдавна, като от около 2000-та година подсъдимата започнала да
води счетоводството на ЕТ„Радина 75 Ж.П.“. За тази цел
свид. П. упълномощила нея и нейна служителка да подават в ТД НАП - Варна СД и
отчетни регистри, както и декларации обр. 1 и 6 за наети лица по трудови
договори.
За периода 2000-2008 год. подсъдимата подавала в
НАП Варна СД и дневници за покупки и продажби от името на ЕТ „Радина - Ж.П.“ по
представени от свид. П. документи. През този период между подсъдимата и
св.Ж.П. се зародили приятелски отношения – семействата си гостували. През 2009
година подсъдимата и нейната майка продали на св.Ж.П. апартамент в гр.Девин. Подс.К. имала опасения, че семейството й може да загуби
собствеността върху жилището, тъй като изпитвала затруднения с изплащането на
кредит. Надявала се свид.Ж.Ж.
да й „върне“ апартамента в бъдеще, като разчитала на приятелските им отношения.
Междувременно още през 2008г. свид. П. решила да
прекрати дейността си като ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, но не пристъпила към дерегистрация
на търговеца по ЗДДС. Затова се договорила с подс. К. *** „нулеви“ СД по ЗДДС.
Свид. П. демонтирала фискалната памет на касовия апарат на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“
на 05.09.2008г., за което уведомила данъчните служби със съответния протокол.
Предоставила пълномощно на подс. К. и на нейни служителки да я представляват
пред ТД НАП - Варна във връзка с висящи ревизионни производства, както и да
подават пред НАП - Варна според уговорката им нулеви СД. След този момент св.Ж.Ж. продължавала да осъществява търговската си дейност чрез
„Радина 75“ ЕООД. Решила обаче, че счетоводното обслужване на дружеството ще се
осъществява не от подсъдимата, а от друг счетоводител – св.М.Д.. Подсъдимата К.
единствено поела ангажимент да подава „нулеви“ СД по ЗДДС за ЕТ. Св.Ж.Ж. оставила, освен пълномощно, и печата на ЕТ.
През 2010 год. подс. К. започнала да се занимава с
мода – проектирала и изработвала своя линия детски дрехи под наименованието „FH
Junior“. През 2012 год. подсъдимата намерила купувач за тези дрехи, които обаче
поставил условието продажбите да се осъществяват от търговец, регистриран по
ЗДДС. Затова подс.К. решила да продава дрехите като използвала
ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, за което все още имала пълномощно и негов печат. Така тя
започнала да продава дрехи на дружество „Топ Чойс“ ООД с управител свид. В. Н. А..
Издавала фактура от името на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ и касов бон за продажбите,
като на фискалния бон било отразено, че той е издаден от ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, но номерът на устройството не отговарял на това ЕТ, и бил
регистриран на несъществуващо лице.
За да не се внася дължимото ДДС по извършените от
нея чрез ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ реални продажби на дрехи, подс. К. вписвала в
дневниците за покупки на ЕТ номера на фактури, „издадени“ от ЕТ " Форест А. Г." и „Терем Плюс“ ЕАД, като съответно
включвала и в техните дневници за продажби същите номера на фактури /т. 2, л.
59 и сл.; т. 1, л. 49-54 от ДП/. Подобни сделки не били осъществени, а само
документално оформени. СД на всички тези дружества били подавани от
подсъдимата, по силата на пълномощни, издадени от собствениците на дружествата,
или с електронния подпис на подсъдимата.
Така подс. К. изготвяла отчетните регистри и СД на
ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, като в дневниците за покупки вписвала несъществуващи
покупки, а в дневниците за продажби – реалните доставката на дрехи към „Топ
Чойс“ ООД. По този начин неправомерно претендирала данъчен кредит и го
приспадала от дължимия към фиска ДДС.
Така през инкриминирания период от 15.04.2013 год.
до 14.01.2014 год. в гр.Варна, подс.К. изготвила от
името на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“*** и депозирала Справки - декларации и дневници в
ТД НАП Варна. /т. 2 и 5 от ДП/.
В Справка - декларация по ЗДДС от 15.04.2013г. на
ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ за данъчен период
м.03.2013г., подадена с вх. № 03001937737 пред ТД НАП - Варна, и в
приложения към нея дневник за покупки подс. К. включила фактура № 6/29.03.2013 г.
/с включен ДДС в размер на 3000,00 лв./ с издател “Терем плюс” ЕООД.
Всички продажби на дружеството били към „Топ Чойс“
ООД и имали за предмет продажбата на дрехи.
В Справка - декларация по ЗДДС от 15.05.2013г. на
ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ за данъчен период
м.04.2013г., подадена с вх. № 03001955010 пред ТД НАП - Варна, и в
приложения към нея дневник за покупки подс.К.
включила фактура с №200168/01.04.2013г. с издател ЕТ “Форест-
Ан.Г.”. По нея подсъдимата декларирала, че има право на пълен данъчен кредит в
размер на 3500,00 лв.
Всички продажби на едноличния търговец били към
„Топ Чойс“ ООД и отново имали за предмет продажбата на дрехи.
В дневника за покупки към справка - декларация по
ЗДДС от 14.06.2013г. на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, подадена в ТД НАП вх. №
03001972947/14.06.2013г., за данъчен
период м. 05.2013г., подс.К. включила фактури,
издадени от ЕТ “Форест-Ан.Г.” с №300055/31.05.2013г.
/с включен ДДС в размер на 1618,60лв./и № 300056/31.05.201 Зг. /с включен ДДС в
размер на 1506,00 лв./. По тях подсъдимата декларирала, че има право на пълен
данъчен кредит в размер общо на 3124, 60 лв.
Всички продажби на едноличния търговец и в този период били към „Топ Чойс“ ООД и касаели продажбата на дрехи.
В дневника за покупки за данъчен период м. 06.2013г. на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, приложен към
справка декларация по ЗДДС от 15.07.2013г., подадена в ТД НАП с вх. №
03001990075, подс. К. включила фактури, издадени от ЕТ “Форест-
Ан.Г.” с №300095/30.06.2013г. /с включен ДДС в размер на 2300,00лв./ и №
300096/30.06.2013г. /с включен ДДС в размер на 700,00 лв./. Общият размер на
ДК, за който подсъдимата претендирала по тези фактури възлизал на 3 000 лв.
Продажбите на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ и в този период
били към „Топ Чойс“ ООД и касаели продажбата на дрехи.
В дневника за покупки за данъчен период м. 07.2013г. на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, приложен към
справка декларация по ЗДДС от 14.08.2013г., подадена в ТД НАП с вх. № 03002006548, подс. К. включила
фактура с №11/30.07.2013г., с издател “Терем плюс” ЕООД Размерът на ДК, за
който подсъдимата претендирала по тази фактура бил 11400,00 лв. В дневника за
продажби отново имало реални такива към „Топ Чойс“ ООД.
В дневника за покупки за данъчен период м.08.2013г. на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, приложен към
справка декларация по ЗДДС от 16.09.2013г., подадена в ТД НАП с вх. № 03002024029,
подс. К. включила фактури с №3000172/31.08.2013г. /с включен ДДС в размер на
11000,00лв./, № 11/29.04.2013г. /с включен ДДС в размер на 11280,00 лв./ и №
3000173/31.08.2013г. /с включен ДДС в размер на 300,00лв./ с издател ЕТ “Форест- Ан.Г.”. Размерът на ДК, за който подсъдимата
претендирала по тези фактури общо възлизал на 22 580.00лв. В дневника за
продажби отново били включени реалните доставки на дрехи към „Топ Чойс“ ООД.
В дневника за покупки за данъчен период м.10.2013г. на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, приложен към
справка декларация по ЗДДС от 14.11.201Зг., подадена в ТД НАП с вх. №
03002058216, подс. К. включила фактура с № 300053/31.05.2013г. с издател ЕТ Форест- Ан.Г.”. Размерът на ДК, за който подсъдимата
претендирала по тази фактура бил 25 724,00лв. В дневника за продажби отново
били включени реалните доставки на дрехи към „Топ Чойс“ ООД
В дневника за покупки за данъчен период м.11.2013г. на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, приложен към
справка декларация по ЗДДС от 14.12.2013г., подадена в ТД НАП с вх. №
03002075295, подс. К. включила фактура с № 15000015/30.04.201Зг. с издател ЕТ “Форест- Ан.Г.”. Размерът на ДК, за който подсъдимата
претендирала по тази фактура бил 23 287,75лв. В дневника за продажби отново
били включени реалните доставки на дрехи към „Топ Чойс“ ООД.
В дневника за покупки за данъчен период м.12.2013г. на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, приложен към
справка декларация по ЗДДС от 14.01.2014г., подадена в ТД НАП с вх. №
03002092776, подс. К. включила фактури с №№ 1500015/30.04.2013г. /с включен ДДС
в размер на 17180,00лв./, № 15000016/30.12.2013г. /с включен ДДС в размер на
3600,00 лв./ и № 1500018/30.04.2013г. /с включен ДДС в размер на 1000,00лв./ с
издател ЕТ “Форест- Ан.Г.”. Размерът на ДК, за който подсъдимата
претендирала по тях общо възлизал на 21 780,00лв. В дневника за продажби отново
били включени реалните доставки на дрехи към „Топ Чойс“ ООД.
През 2014 год. по отношение на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ започнала
данъчна проверка, в хода на която свид. Ж.П. била призована да представи
документи във връзка с извършената и декларирана от ЕТ дейност. Така свид. П.
разбрала, че подсъдимата е използвала собствения й ЕТ, за да осъществява
продажби, да развива своя дейност, като обаче не е внасяла дължимите за това
данъци. Свид. П. установила, че от името на ЕТ от подс.К.
са декларирани покупки и продажби, подс. К. не е подавала нулеви справки -
декларации, за което подала жалба до прокуратурата. Установила също така, че на
20.10.2010г. при нотариус В.П. бил заверен договор за покупко- продажба ЕТ
“Радина 75 Ж.П.“ с купувач - свид. В. Т. /т.1 л.221/. В деня на заверяване на
договора за продажба на предприятието Т. заверил при същия нотариус и две
пълномощни - към подс. Н.К. и към нейната служителка свид. Р.С. /т.1 л.221 и
т.2 л.101 и 102/. Този договор така и не бил вписан в Търговския регистър.
На свид. Т. е било прехвърлено и друго дружество,
собственост на подс. К. - „Сити Груп“ ЕООД.
По делото са разпитани представляващите
дружествата, които според дневниците за покупки на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ би
следвало да са продали стоки на ЕТ.
ЕТ "Форест А. Г.”
била регистрирана през 1998г. Собственик и управител бил св.А. А. Г.. С договор
за покупко - продажба от 25.10.2010г. предприятието било прехвърлено на А. И. А.ов. Вписването в Търговския регистър е извършено на
01.02.2011г. Фирмата била променена на ЕТ „Форест А. А.ов“. В деня на заверяване на договора за продажба на
предприятието А.ов заверил при нотариус В. П. и две
пълномощни - за подс. Н.К. и за нейна служителка Р.С. /т.1 л.225 /. С
Уведомление за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване и промяна на
електронен адрес с вх.№0300И0117843/06.02.2012г. от името на ЕТ ’’Форест А. Г.” с представляващ А. А.ов
е упълномощена ЕТ “Анастас- Н.К. /т.2 л.69/ и с Уведомление за упълномощаване,
оттегляне на упълномощаване и промяна на електронен адрес с
вх.№0300И0166819/15.11.2012г. от името на ЕТ ’’Форест
А. Г." била упълномощена подс. Н.К. /т.2 л.71/.
След тази дата СД по ЗДДС на дружеството били подавани с ел.подпис на подс. Н. К..
В разследвания период ЕТ „Форест
А. Г.“ не е извършвало дейност, имало назначени по трудов договор само две
лица. Видно от справка от ТД НАП Варна / т.2 л.20/ това са свидетелите Д.К. и К.К. /фактически съжители и бащи на децата на подс. К./.
Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 27.05.2013г. /т.2 л.59/, като въпреки това
била подадена СД по ЗДДС за м. май на 14.06.2013г., с ел.подпис на подс. К./
т.1 л.66-68/.
Първоначалният собственик - свид. А. А. Г., в
свидетелските си показания твърди, че регистрирал ЕТ „Форест-
А. Г.“ през 1998 или 1999г., като първоначално същата продавала дрехи, а
по-късно се преориентирала към продажба на санитарен фаянс. ЕТ имал наети
складови помещения. Бил регистрирана по ЗДДС. През 2010г. свид. А. Г. решил да
продаде дружеството си. Чрез негов приятел се запознал с лице с малко име
„Дидо“, който намерил купувач за фирмата. „Дидо“ завел свид. Г. и купувача в
една счетоводна кантора, която се намирала в гр.Варна в Цветния квартал.
Собственичката на кантората се представила като Н.. Там били изготвени документите
по прехвърлянето. После заедно с „Дидо“ и купувача посетили нотариус и
подписали договора за продажбата. Неговия счетоводител имал контакт с Н. и й
предал счетоводните документи и печата на фирмата. Г. заявява, че видял печата
при Н. при съставяне на договора и тя споделила, че ще води счетоводството след
прехвърлянето на ЕТ.
Новият собственик на дружеството - свид. А. И. А.ов, заявява, че е купил ЕТ „Форест-
А. Г.“ преди няколко години. Тогава чрез негови познати се запознал с лице с
малко име „Дидо“, който го попил дали иска да му прехвърлят една фирма и да му
платят за това. Казал му, че фирмата няма задължения, и че временно ще му я прехвърлят
и после Дидо щял да си я вземе обратно. А.ов се
съгласил. Заедно ходили при нотариус и след като прехвърлили фирмата, му било
заплатено. Не са му били давани документите и печата на фирмата, не бил наясно
какво е подписал при нотариуса. Не бил работил с фирмата и не бил извършвал
никаква търговска дейност.
При претърсване на офис, находящ се в гр. Варна,
ул.Синчец № 25, ползван от подс.Н.К., е намерен и
иззет печат на фирма ЕТ „Форест А. А.ов“.
През 2012г. седалището на „Терем Плюс“ ЕАД било
преместено в гр.Варна, ул.Синчец №25 /адресът на офиса на подс.К./
с представляващ дружеството свид. А. Г.. На 26.04.2013 била вписана промяна в
съвета на директорите и като представляващ била посочена София Мачульская. В
разследвания период като пълномощник на Мачульская съгласно пълномощно бил
свид. Г./т. 1 л. 36-46/, като той бил и единственото назначено на работа лице
/т.2 л. 8/.
Свид. Г. през 2012 той бил назначен като член на
съвета на директорите, и по същото време седалището на фирмата се преместило в
гр. Варна. Това наложило да се търси счетоводител от града, който да владее
руски език. Свид. Г. не си спомня как точно се е свързал с тогавашна
счетоводителка на дружеството — подс. Н. /Нели/ К.. Направил й пълномощно, с
което я упълномощил и да се разпорежда с банковите сметки на дружеството. Имал
й доверие. На подс. К. предоставил и фирмен електронен подпис, с който тя да
изготвя и подава ТД НАП изискваните документи, свързани с дейността на
дружеството. К. не му показвала съответните документи/декларации, но твърдяла,
че всичко е направено както трябва и дружеството няма данъчни задължения. В
края на 2012г. и началото на 2013г. свид. Г. не бил в България, но трябвало да
заплати наложена му глоба, за което помолил подс. К.. По-късно установил, че подс.
К. е изтеглила пари от сметката на дружеството, но не е заплатила сумата. Тогава
се усъмнил в лоялността на счетоводителката си и след още една финансова
злоупотреба от страна на К., решил да премести счетоводството на дружеството.
Свързал се с настоящата си счетоводителка - Фанка Нонева. Двамата заедно
посетили офиса на подс. К. и поискали тя да им предаде документите на фирмата. Подс.
К. отлагала. Значително по - късно им предала папка с някакви документи, в
които имало фактури за покупки, но нямало фактури за продажби. След запознаване
със СД, били подадени коригиращи такива в ТД НАП - Варна за м.06 и 07.2013г., в
дневниците за продажби към които няма вписани сделки с ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, а в
СД за м.06.2013 в дневника посочила със знак минус сделката/фактурата от
м.03.2013г. /т.1 л.49-54/, тъй като дружеството не било осъществявало продажби.
Свид. Г. посочва, че не му е позната фирма ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ и не е имал
никакви търговски отношения с този търговец.
„Топ Чойс“ ООД, с управител свид. В. А., основно извършвало
търговия на дребно на конфекция, аксесоари и др. През периода м.01.2013 - м.02.2014 г. негов контрагент бил ЕТ “Радина
75 Ж.П.“, като по този повод свид.В. А. контактувал единствено
с подс. К., която познавал отдавна. Предмет на сделките били покупки на детски
дрехи с марка „FH Junior“, произвеждани от подс. К.. При всяка доставка на
дрехи К. му предала и фактура с касов бон. На свид. А. му направило
впечатление, че тя била с издател ЕТ “Радина75 Ж.П.“ и на въпроса му защо е
така, подсъдимата му показала пълномощно, с което била упълномощена от ЕТ. След
проверка от страна на свидетеля се оказало, че ЕТ “Радина75 Ж.П.“ е действаща и
е регистрирана по ЗДДС. Така дружество „Топ Чойс“ ЕООД продължило покупките си
от подс. К.. За всички тях му били издадени фактури от ЕТ „Радина 75 Ж.П.“.
Заплащането ставало в брой, за което му били издавани касови бонове /л. 1,
л.64-84 от ДП/.
На „Топ Чойс“ ООД била извършена данъчна ревизия по
ЗДДС и с РА не им бил признат ползвания пълен данъчен кредит по сделките с ЕТ “Радина75
Ж.П.“. РА бил обжалван пред Административен съд - Варна. /т.1, л.197 - 198/. По
делото били представени Договор за дизайнерска изработка на детска колекция „FH
Junior“ от 01.02.201Зг. със страни „ЕТ Радина 75 -Ж.П.“ и Н.А.К. /т.1
л.201-207/ и фактури с издател ФЛ Н.К. и получател „ЕТ Радина 75 -Ж.П.“. С влязло
в сила решение Административен съд Варна признал реалността на доставките на
дрехи, извършени от ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ към „Топ Чойс“
ООД /т. 1 л.207 и т.2 л. 78-81/.
В хода на досъдебното производство са били
назначени съдебно - почеркови експертизи. В първата са изследвани копия на
фактури с издател ЕТ ’’Радина 75 Ж.П." от инкриминирания период и
Уведомление за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване и промяна на
електронен адрес с вх.№0300И0120046/15.02.2012г от името на ЕТ "Радина 75 Ж.П."
и упълномощено лице подс. К.. В заключението се сочи, че в две от фактурите
подписът за „Съставител“ е изпълнен от подс. К./т.1, л.182-188/. Видно от заключението на допълнителната СТЕ, назначена в
рамките на предходното разглеждане на делото пред първата инстанция,
обективирано в Протокол № 409/21.11.2018 г. – л.89 и сл. от НОХД № 688/2018 г.
на ВОС, и приобщено към доказателствената маса и в настоящото производство,
подписът на Уведомление за
упълномощаване, оттегляне на упълномощаване и промяна на електронен адрес с
вх.№0300И0120046/15.02.2012г от името на ЕТ "Радина 75 Ж.П." и
упълномощено лице подс. К. е копие на подпис, изпълнен от Ж.Е.М. – служител в
счетоводната кантора на подсъдимата.
Втората експертиза е имала за задача да установи
лицето, положило подпис за „Възложител“ и „Изпълнител“ в Договор за дизайнерска
изработка на детска колекция „FH Junior“ от 01.02.2013г. със страни „ЕТ Радина
75 -Ж.П.“ и Н.А.К. /т.1, л.190-195 и л.201-207/. Вещото лице сочи, че подписът
за изпълнител е положен от Н.К., както и ръкописния текст под него, но че не
може да се отговори от кое лице е изпълнен подписът за „Възложител“. Свид. Ж.П.Ж.
категорично отрича да се е подписвала в този договор, /т.1 л.14/.
В хода на досъдебното производство е била назначена
ССчЕ, чието заключение, прието от съда и страните като обективно и компетентно
дадено, сочи, че за инкриминирания период ЕТ “Радина 75- Ж.П.“ неправомерно е
приспаднал неследващ се данъчен кредит по несъстояли се сделки с „Терем Плюс“
ЕАД и ЕТ“ Форест – А. Г. в размер на 117 396, 35 лв. Вещото
лице е посочило, че ЕТ “Радина 75- Ж.П.“ не следва да ползва ДК и по сделките
със „Сити груп“ ЕООД, „Колев“ ЕООД и „Евро сир“ ООД, но същите са извън предметните
предели на обвинението.
По делото са извършени разпознавания, на които
свид. В. Т. разпознава в свид. Д.К. лицето „Дидо“,
което го е свързало с жена си, за да прехвърлят дружествата на негово име, а в подс.
К. - лицето „Нели“, която е оформила документите за продажбата.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните в
съдебното производство доказателства и доказателствени средства, приобщени по
съответния процесуален ред към доказателствата по делото на основание чл.373,
ал.1 и чл.283 от НПК - протоколите за оглед и останалите протоколите за разпит
на досъдебното производство на свидетелите:
А. И. А.ов
от 17.11.2014 г., том 1, лист 56;
А. А. Г. от 19.11.2014 г. в
том 1, лист 55;
А. Г. – протокол за разпит
пред съдия от 15.09.2016 г., том 1, лист 30 и протокол за разпит от орган на
досъдебното производство от 24.11.2014 г. в том 1, лист 33;
В. Н. А. от 20.11.2014 г.
на лист 62 в том 1;
В. Д. Т. от 30.03.2015 г.,
в том 1 на лист 17;
К. Ц. Д. от 12.11.2014 г. в
том 1 на лист 24 и на лист 278 в том 1;
Д. Ж. Л. от 25.05.2015 г. в
том 1 на лист 149;
Д. С. М. от 01.12.2014 г. в
том 1 на лист 152-153;
С. И. И.
от 22.11.2016 г. в том 1 на лист 134; В. И.а А.а от 11.10.2015 г. в том 2 на
лист 29
Всички
тези доказателствени източници се кредитират с доверие от съда и страните,
изразили съгласието си за тяхното приобщаване.
Непосредствен
разпит първоинстанционният съд извърши на подсъдимата Н.К., свидетелите Р.А., К.М.,
К.К., Д.К., Л.З., Г.Р., Б.Х., Н. Велков, Ж.П.Ж., М.Д.,
Т.А..
Съдът
кредитира частично с доверие обясненията на подс.Н.К. досежно хронологията на събитията.
Същевременно обаче намира за недостоверно твърдението й, че дължимия ДДС тя е
давала на св.Ж.Ж., която от своя страна й предавала
фактури с прикрепен касов бон. На първо място липсва каквато й да било логика –
житейска и правна, подсъдимата да дава пари на св.Ж. за внасяне на ДДС по всяка
отделна фактура. Това е така, защото задължението за внасяне на ДДС е месечно и
размерът на дължимия данък се формира като разлика между платения от ДЗЛ ДДС по
осъществените от него покупки и дължимия по реализираните продажби.
Обстоятелства, които са били много добре известни на подсъдимата, която е
счетоводител. На следващо място тези твърдения се оборват от категоричното
заявление на самата Ж.Ж., че подобни събития не са се
случвали, че през инкриминирания период не е посещавала кантората на
подсъдимата, че е разбрала за развиваната дейност с нейния ЕТ едва през 2014
г., когато са били изискани от данъчните органи документи. В противовес на
заявеното от подсъдимата е и заключението на графологическите експертизи, които
установяват по категоричен начин, че част от представените по делото писмени
доказателства не са подписани от св.Ж., макар да изхождат от нейно име, а от
трети лица – вкл.подсъдимата К. и св.Ж.М. – служител в счетоводната кантора
през периода м.ноември 2011 до м.март 2013 г. През този период свид.М. не е познавала, даже не е виждала св.Ж., въпреки че
счетоводно ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ е било обслужвано от подс.Н.К..
Горното се установява от протокола за разпит на св.Ж.М., депозиран в хода на
досъдебното производство на 11.11.2014 г. /т.1, л.28/ и прочетен на основание
чл.281 ал.5, вр.ал.1 от НПК. Видно от показанията на св.Р.А., депозирани в
рамките на съдебното следствие, тя е работила в счетоводната кантора на
подсъдимата през периода 2008 до средата на 2011 г. Тя познава свид.Ж.Ж., която е била клиент на
подсъдимата и често е посещавала офиса. Това е продължило до момента, когато
св.Ж. е създала ЕООД, когато е прехвърлила счетоводното обслужване на новото
дружество при друг счетоводител. Самата А. в нито един момент не е разбрала, че
подсъдимата К. е започнала да се занимава и с производство на дрехи, нито пък е
ставала свидетел на разговори между К. и св.Ж. за продажба на дрехи. Горното
мотивира съда да приеме за достоверни твърденията на св.Ж., че през
инкриминирания период не е посещавала счетоводната кантора на подсъдимата.
Твърденията на св.Т.А. и св.Р. – клиенти на подс.К.,
че през 2013 год. са ставали свидетели на размяна на фактури и пари между Н.К.
и Ж.П. съдът намира за недостоверни. На първо място те се опровергават от
заявеното от двете служителки в кантората, които ежедневно са я посещавали, за
да осъществяват трудовите си задължения и не са възприели подобни действия. На
следващо място св.Р. пред съда твърдеше, че е виждала единствено подсъдимата да
дава пари на свидетелката Ж., но не и размяна на фактури или бонове. При
констатирано противоречие с твърденията й пред предходния съдебен състав, тя
зае позиция да е виждала „хвърчащи“ бонове. По безспорен начин по делото е
установено, че тези „хвърчащи“ бонове не са издадени от касов апарат на ЕТ
„Радина 75 Ж.П.“, нито на „Радина 75“ ЕООД. Съдът намира, че не следва да
кредитира с доверие и показанията на св.Т.А., тъй като тази свидетелка
пресъздава не собствените си възприятия, а предположенията си относно
отношенията между подсъдимата и св.Ж. – „Иначе защо Н. ще й дава пари?“
Заявеното от св.А. бяха убедително отхвърлени и при проведената очна ставка
между нея и св.Ж.. Съдът приема, че интензивните взаимоотношения между
подсъдимата и св.Ж. са били преди инкриминирания период от време, когато ЕТ
„Радина 75 Ж.П.“ е осъществявал търговска дейност и е бил счетоводно обслужван
от Н.К. – 2000 – 2009 година. Тогава именно са осъществени и сделките, които
сочи подсъдимата като мотив за влошаване на техните отношения по-късно –
продажбата на апартамента в гр.Девин и „продажбата“ на баровото оборудване. В
таза насока са и показанията на св.Д.К. и К.К. –
съжителствали с подсъдимата през различни периоди и бащи на двете й деца.
Тук
следва да се посочи, че за ангажиране на наказателната отговорност на подс.К. е абсолютно ирелевантно дали всички продажбите на
дрехи са били извършвани със съгласието на св.Ж.Ж.,
дали Ж. е получавала пари от подсъдимата и за какво евентуално са били плащани
те. Тези обстоятелства биха могли да обосноват евентуално наличие на основание
за дирене на наказателна отговорност и от свидетелката като помагач на лицето,
фактически осъществявало търговската дейност, но не до отпадане на
отговорността на това лице – в случая подс.К.. От
основно значение за делото е обстоятелството, че физическото лице, което реално
е осъществило инкриминираните покупки и продажби на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ е
именно Н.К., за което ще стане реч по-долу.
За да
е налице данъчно престъпление по см. на чл.255 и следващи от НК, е необходимо
да са налице действия /бездействия/, чрез които е засегнато правилното
функциониране на данъчната система. Избягването установяването или плащането на
данъчни задължения в големи размери е осъществимо по многообразни начини.
В
обстоятелствената част на обвинителния акт са описани множество факти. От своя
страна защита също сериозно разшири установените по делото фактически
обстоятелства, което налага да се подчертае изрично следното:
В нито
един момент от развилото се наказателно производство не е било спорно между
страните, че извършените от подсъдимата чрез ЕТ “Радина 75 Ж.П.“ сделки по продажби
на дрехи към „Топ Чойс“ ООД са реални
- обстоятелство залегнало и в конструкцията на обвинението и безспорно
установено чрез показанията на св. В. А. - управител „Топ Чойс“ ООД. Нереални
са сделките по покупки на стоки от ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ с доставчици „Трем плюс“
ЕАД и ЕТ „Форест“
Обясненията
на подсъдимата, че касовите бонове и фактурите на „Топ Чойс“ ООД, „Терем плюс“
ЕАД и ЕТ „Форест“ са й били предоставяни от св.Ж.П., се оборват от показанията
на Ж., А., на св.Г., А. Г. и А. А.ов както и от
изготвената съдебно – почеркова експертиза – л.182 и сл., том 1, ДП. Според
заключението й, подписите, положени за съставител в копия на фактури с издател
ЕТ „Радина- 75- Ж.П.“ и получател „Топ Чойс“ ООД са копия на подписи, които са
изпълнени от Н.А.К. – л.185, том 1, ДП. Както вече бе посочено - безспорно е,
че сделките между ЕТ „Радина- 75- Ж.П.“ и получател „Топ Чойс“ ООД са извършени
реално. Извършени са продажби на детски дрехи срещу насрещна парична престация.
Съобразно нормата на чл.2 от ЗДДС, с данък върху добавената стойност се облага
всяка възмездна доставка на стока, или услуга. Доставка на стока пък по см. на
същия закон е прехвърлянето на правото на собственост, или на друго вещно право
върху стоката, както и на всяко друго разпореждане със стоката като собственик
– арг от чл.6 от ЗДДС. Именно тези реално осъществени от подсъдимата сделки
/продажби/ между ЕТ „Радина- 75- Ж.П.“ и получател „Топ Чойс“ ООД са генерирали
задължения на ЕТ по внасяне във фиска на ДДС. За да намали това задължение
подсъдимата е „ползвала“ други търговци, за които е имала достъп до
счетоводството им, разполагала е с представителна власт и печат – ЕТ „Форест“ и
„Терем плюс“ ЕАД, като е имитирала покупки за ЕТ „Радина 75 Ж.П.“. Нереалността
на инкриминираните покупки категорично е установена както от свидетелските показания
на св.Г., А. Г. и А. А.ов, така и от обстоятелството,
че „Терем плюс“ ЕАД е подало коригиращи СД за м.06 и 07.2013г., тъй като
дружеството не е извършвало продажби на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ - т.1 л.49-54.
През
инкриминирания период подс.К. е била единственото
физическо лице, което фактически е извършвало стопанска дейност чрез ЕТ „Радина
75 Ж.П.“. Тази деятелност на подсъдимата е надскачала предоставената й от св. Ж.Ж. представителната власт, която се е ограничавала до
подаване на „нулеви“ СД.
Безспорно е, че поначало субекти
на данъчните престъпления са данъчно задължените съобразно съответните данъчни
закони лица. При юридическите лица това са техните законни представители
физически лица, вписани в търговския регистър. В редица житейски хипотези обаче
е възможно фактическото водене на търговската дейност, данъчното й отразяване и
отчитане (респ. изпълнение на функциите, присъщи на данъчно задълженото лице),
да бъде извършвано от лице, различно от законния представител на дружеството,
въз основа на възлагане, с оглед разпределение на работата (например при големи
корпоративни образувания) или по силата на упълномощаване с общо или търговско
пълномощно (например по чл. 26 от ТЗ). От решаващо значение е дали във
фактически план деецът обективно е осъществявал присъщите функции на данъчно
задължено лице и реализирайки съзнателно някоя от формите на изпълнително
деяние по чл. 255 от НК е допринесъл за настъпване на съставомерния резултат -
избягване на установяването или плащането на данъчни задължения. Доказването на
всички тези обстоятелства и извеждане на прекия умисъл на дееца е в тежест на
обвинителната власт съобразно стандартите за справедливост на наказателен
процес. В конкретният случай обвинението, че
подсъдимата, макар да не е била законен представител на ЕТ „Радина 75 Ж.П.”,
явяващо се данъчно задължено лице, то същата обективно е осъществявал
търговската му дейност и е извършвала функции по данъчното й отразяване и
отчитане, е напълно доказано. Тя е имала пълната представа за сключваните сделки, тяхното изпълнение, за
инкасирани приходи и направени разходи, както и е подавала месечни
справки-декларации по ЗДДС по повод осъществяваната реална и фиктивна търговия.
Затова и именно тя следва да отговорността (както наказателна, така и
гражданска) за умишлено избягване установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери, каквото обвинение й е било повдигнато. В
този смисъл и Решение № 22/14.07.2014 г. на ВКС, II но , както и задължителните
указания, дадени с т.3 от
ТР № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСНК
От
правна страна:
Изложеният
по-горе анализ на фактите и доказателствата, които са относими, достатъчни,
установени и събрани по съответния процесуален ред, категорично дава възможност
да се направи извод за осъществен от обективна и субективна страна от подс.К. състав на престъпление по чл. 255, ал.3, вр. чл.1,
т.2 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК. Прекият умисъл за извършване на деянието се
извежда от действията на подсъдимата, които са насочени и към конкретната цел –
получаването на неследващи се парични средства, чрез избягване установяването
или плащането на данъчни задължения в особено големи размери /сумата от 117
396.35 лв., която надхвърля многократно критерия на чл.93, т.14 от НК/. Когато данъчно задълженото лице неколкократно
нарушава по някой от посочените в чл.255 от НК начини законоустановените си
задължения към фиска, то осъществява през известни периоди от време един и същи
престъпен състав при постигане на един и същи престъпен резултат – избягване
установяването и плащането на данъци. Налице е единство на увреденото правно
благо, при еднородност на вината и начина на извършване на деянието. Следващите
действия се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните,
с което се осъществява изискванията за закона за продължавано престъпление по
см. на чл.26 от НК.
По вида и размера на наказанието:
Санкцията на чл.255, ал.3 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от три
до осем години и конфискация на част или цялото имущество.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се приеме липсата на
предходна съдимост на Н.К., добрите характеристични данни, майка на две деца,
работи. Съдът отчита и изминалия продължителен период от време от
осъществяването на деянието до момента на ангажиране на наказателната
отговорност на подсъдимата – повече от шест години.
Като отегчаващо отговорността на К. съдът възприе обстоятелството, че
размерът на избегнатите данъчни задължения надхвърля критерия по чл.94 т.14 от НК около 10 пъти.
Горното мотивира съда да наложи наказание на подс.К.
при превес на смекчаващите отговорността й обстоятелства на специалния минимум,
предвиден в закона.
Настоящият състав счита, че санкция в размер на три години лишаване от свобода
е ответнa на извършеното деяние и личността на дееца. Многократно, касационната
инстанция е напомняла, че за приложението на института на условното осъждане е
необходимо да се установи, че подсъдимият/та може да се поправи и извън
затворническа среда. Тази преценка следва да се направи и с оглед нуждите на
обществото, защото и генералната превенция също е цел на наказанието.
Необходима е корелация между ефекта върху отделната личност, нейното поправяне
и предупреждение за извършване на ново деяние, както и въздействие спрямо
членовете на социума. Оценката на обсъдените обстоятелства в конкретния случай
води до извод, че предупредителното и възпиращо въздействие спрямо подсъдимата
може да се постигне и без принудителната й изолация в местата за лишаване от
свобода, поради което и съдът приложи института на чл.66 от НК и отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с четиригодишен изпитателен
срок. Така предоставената възможност за преосмисляне на поведението в позната
среда, би могла да я „накаже“ по възможно най-ефективния начин. За да може една
санкция да въздейства възпитателно и предупредително не само върху извършителя,
но и върху другите членове на обществото, тя трябва да бъде справедлива, т.е.
обемът наказателна принуда, приложена по отношение на подсъдимия/та, да
съответства на неговата/нейната и на извършеното престъпление обществена
опасност и морална укоримост – арг. Р. 317-2008-II.
Ето защо, настоящият състав
намира, че в конкретиката на настоящето производство, трябва да се приложи
условно осъждане по отношение на подс. К., а изпитателният срок да бъде
определен в размер от четири години. Така определената санкция ще допринесе в
цялост за постигане на целите по чл.36 от НК.
По отношение на
гражданския иск:
Няма спор нито в доктрината, нито в съдебната практика, че извършените
данъчни престъпления са и деликти по смисъла на облигационното право. В тези
случаи за извършителите на престъпленията възниква и деликтна отговорност,
наред с наказателната. Затова неплатените данъчни задължения чрез престъпно
укриване на данъци могат да се търсят по реда на чл.45 от ЗЗД. На това
основание, настоящият състав осъди подсъдимата К. да заплати на Държавата,
представлявана от Министъра на финансите обезщетение за претърпените
имуществени вреди в резултат на деянието – сумата в размер на 117 396,
35лв., заедно със законната лихва, считано от 28.03.2014г. до окончателно
изплащане на сумата.
На основание чл.189 от НПК, в тежест на подсъдимата остават и разноските
по делото. Съдът се произнесе и по веществените доказателства.
Поради горните
съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС:……………….