№ 298
гр. П., 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200037 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 14-2100007 от 13.12.2021г.
(НП), издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” (Д „ИТ)-П., с
което на „Жилфонд” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Св. св. Кирил и Методий” № 21, в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв
(хиляда и петстотин лева) на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на
чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от същия кодекс, извършено на 25.10.2021г. в обект
на контрол– „Ледена пързалка”, находящ се в гр. П., пл. „Кракра”.
Санкционираното юридическо лице моли обжалваното НП да бъде
отменено, като излага доводи в жалбата за неправилно приложение на
материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения. В
хода на съдебното производство се представлява от пълномощника си
адв.Р.П. от ПАК, която релевира твърдения, касаещи недоказаност на
нарушението, като излага съображения, че събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства не установяват
елементите на трудово правоотношение с Р.А.. Претендира за отмяна на
издаденото НП.
Административнонаказващият орган (АНО) Д „ИТ”-П. оспорва
жалбата със становище, че процесното НП е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
1
По допустимостта:
Жалбата е подадена през компетентния съд, в предвидения в закона
срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 25.10.2021г. свидетелите ИР. ИВ. ЯК. и ЕВ. АНЧ. Т. - и двете
инспектори в Д „ИТ”-П., извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство в обект на контрол – „Ледена пързалка”, находящ се в гр. П.,
пл. „Кракра”. Установили, че на обекта се извършва строителна дейност от
работници на „Жилфонд” ЕООД. Сред тях видели четири лица, които с
лопати товарели отпадъци – разбит бетон от пързалката, в камион на друга
външна фирма. На тези лица проверяващите предоставили декларация по чл.
402, ал.2, т.3 от КТ и поискали от тях да ги попълнят, като декларират факти
и обстоятелства, свързани с осъществяваната от тях дейност. Установили, че
документите не били точно и коректно попълнени, като преобладаващата част
от деклараторите заявили, че са неграмотни. Инспекторите счели, че
предоставената на св. Р. Р. АНГ. декларация съдържа необходим обем от
данни, свързани с осъществявана от него трудова дейност, поради което
извършили справка в регистъра на ИА „Главна инспекция по труда”(„ГИТ”)
при която установили, че той няма регистриран трудов договор. Тези
констатации били вписани в съставения протокол за извършена проверка
ПР2135049/25.10.2021г.
Срещу санкционираното дружество, в присъствието на неговия
управител, бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 14-2100007 от 16.11.2021г., в който било прието, че
работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ,
тъй като не е сключил трудов договор в писмена форма с Р. Р. АНГ., който на
25.10.2021г. е полагал труд, товарейки строители отпадъци. Управителят
подписал акта, възразявайки по констатациите в него, след което получил
препис от същия. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани
допълнителни писмени възражения.
След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН АНО приел, че са
налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което
ангажирал административнонаказателна отговорност на „Жилфонд” ЕООД, в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, за
нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ, за което на основание чл. 414,
ал.3 от КТ му наложил имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Процесното НП било връчено на 15.12.2021г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид протокол за извършена проверка №
ПР2135049/25.10.2021г., декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ от св. Р. Р.
АНГ., АУАН № 14-2100007 от 16.11.2021г., заповеди №№ З-0035 от
29.01.2014г. и 1260 от 18.12.2017г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”.
За изложените обстоятелствата, свързани с извършената проверка, в хода на
съдебното производство са разпитани като свидетели ИР. ИВ. ЯК., ЕВ. АНЧ.
Т. и Р. Р. АНГ..
2
От правна страна:
В АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушението е описано
словесно подробно и недвусмислено, като ясно са посочени датата и мястото
на извършване му и обстоятелствата, при които е осъществено. В описанието
на нарушението са изложени релевантните за извършването му
обстоятелства. Индивидуализирано е лицето, с което е прието, че не са
уредени надлежно отношенията по предоставяне на работна сила чрез
сключване на трудов договор в писмена форма, което в пълен обем описва
вмененото нарушение, изразяващо се именно в посоченото бездействие от
страна на дружеството-жалбоподател.
По делото няма спор, че по време на проверката от контролните органи
св. Р.А. се е намирал в обекта на наказаното дружество, където е бил възприет
от инспекторите да товари с лопата строителни отпадъци в камион. Този
факт, сам по себе си, не е достатъчен, за да обуслови извод за наличие на
трудово правоотношение между А. и дружеството-жалбоподател.
От обективна страна, за да е съставомерно вмененото на „Жилфонд”
ЕООД деяние по чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ е необходимо да се
установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице основните
елементи на трудово правоотношение - работно място, уговорено трудово
възнаграждение, работно време, характер на извършваната работа, като
полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между
страните. Данни за отделни елементи се извличат от показанията на
актосъставителя и на свидетеля по АУАН, които са възприели изпълнявана от
А. дейност, свързана с товарене на строителни отпадъци. Анализът на целия
събран по делото доказателствен материал, обаче, не установява по безспорен
и категоричен начин, че Р.А. е престирал работна сила в полза на „Жилфонд”
ЕООД без сключен писмен трудов договор между страните. В хода на
административнонаказателното производство наказващият орган не е изяснил
обстоятелствата, при които лицето е започнало да работи на обекта, било ли е
наето и при какви условия–за какъв период от време, при каква организация
на труда, при какво работно време, при какво възнаграждение за положения
труд, предвид следното:
В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел Р.А., който
категорично е заявил, че е посетил обекта в деня на проверката.
Свидетелства, че със свои приятели са пристигнали от гр. Дупница, където
живеят, за да потърсят работа. Твърди, че след като са видели, че на ледената
пързалка се извършва строителна дейност, са попитали работещите лица дали
търсят работници. Разказва, че „…те майтап ли си направиха, не знам…
казаха-може” и той влязъл в заграденото пространство, откъдето хвърлял
„...лопати боклук в камиона”. Свидетелства, че по това време в обекта дошли
проверяващите, като той подписал приложената по
административнонаказателната преписка декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от
КТ. Съдът намира, че от декларираните в нея факти и обстоятелства не може
по несъмнен и категоричен начин да се изведе извод, че Р.А. е престирал
работна сила в изпълнение на трудови задължения. Липсват безспорни
доказателства контролният орган какви обстоятелства е приел за декларирани
от лицето в декларацията. Това се извежда от самото вписано съдържание в
документа, където в определените графи за обект, длъжност, работно време,
3
трудово възнаграждение, сключен трудов договор лицето не е вписало
съответни сведения. За тези обстоятелства липсва категоричност и
еднопосочност и в показанията на проверяващи. Самата актосъставителка
свидетелства, че е помагала при попълването на декларацията, тъй като А. не
е можел добре да пише, поради което счита, че „работното време в
декларацията не е коректно отбелязано”, като твърди, че в графата за почивка
за хранене лицето е записало това обстоятелство, а именно, че е на работа от
10:00 до 2:00 часа. За направения запис в графата за почивка за хранене,
обаче, другия проверяващ – св.Е.Т. излага друго предположение. Счита, че
направения запис „100. 200.” касае трудовото възнаграждение, което лицето е
очаквало да получи. Различен е прочита на инспекторите и на вписаните
обстоятелства в т.3. Актосъставителят счита, че деклараторът е записал 20.11.,
т.е. датата от която лицето е работело в „Жилфонд” ЕООД, а св. Т., че „може
би лицето е попълнило, че от 19-20 дни работи”. Съдът не прие за
основателно акцентирането от страна на св. Я. и св. Т. на факта, че в тази
графа, в частта относно къде работи, А. четливо е вписал „Жилфонд” ЕООД,
тъй като при установената слаба основна/базова грамотност на лицето буди
недоумение, че единствено наименованието на работодателя е изписано без
правописна грешка и то при положение, че средата и края на думата е със
струпани съгласни.
Същевременно следва да се отбележи, че съдържанието на
декларацията по чл. 402 от КТ е само индикация за наличие на трудово
правоотношение, което подлежи на преценка в съвкупност с всички останали
доказателства в административнонаказателното производство. Декларацията
е частен свидетелстващ документ и като такъв не се ползва с формална
доказателствена сила, обвързваща съда. Но факта, че вписаните сведения не
установяват уговорено трудово възнаграждение, работно време, длъжност,
наличие или не на трудов договор и прочие, които са елементи, въз основа на
които следва да се извърши преценка за възникнало трудово правоотношение
между дружеството-жалбоподател и св.А., както и че АНО не ангажира по
делото гласни доказателства, които еднопосочно и по категоричен начин да
сочат наличието на трудово правоотношението, налагат извод, че в случая
административнонаказателното обвинението не е доказано по несъмнен
начин, т.е. че към датата на проверката А. е бил нает от дружеството-
жалбоподател да извършва конкретна работа в негова полза.
Следва да се отбележи, че след като още по време на проверката в
обекта контролните органи са констатирали ниско ниво на грамотност на А., е
следвало в рамките на своята компетентност да се осведомят за
действителните факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от лицето
дейност, като напр. данните в декларацията да се попълнят от друго лице (в
обекта са се намирали работници, които са били в трудовоправни отношения
с дружеството-жалбоподател), чийто имена също да се впишат в документа,
след което същата да се прочете на А. и да му се предяви за подписване,
както и да изяснят при какви условия лицето е било наето да работи на обекта
– за какъв период от време, при каква организация на труда, при какво
работно време, при какво възнаграждение за положения труд, за да докажат,
че е налице трудово правоотношение.
Същевременно управителят на санкционираното дружество е бил
4
запознат с констатациите от проверката едва на 16.11.2021г., когато при
съставянето на АУАН му е бил връчен и препис от протокола за извършената
проверка на 25.10.2021г. и когато същият е възразил, че А. е предоставил
работна сила в нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ.
Съобразявайки изложеното съдът прецени, че след като не са
установени с безспорни и категорични доказателства по делото необходимите
за съставомерността на процесното нарушение елементи на трудово
правоотношение, атакуваното НП се явява необосновано и недоказано откъм
нарушение на трудовото законодателство от страна на дружеството-
жалбоподател, в качеството на работодател, и като такова е издадено в
нарушение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-2100007 от 13.12.2021г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”-П., с което на
„Жилфонд” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ул. „Св. св. Кирил и Методий” № 21, в качеството му на работодател по
смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е
наложена имуществена санкция в размер на 1500лв (хиляда и петстотин лева)
на основание чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 62, ал.1,
вр. чл.1, ал.2 от същия кодекс, извършено на 25.10.2021г. в обект на контрол–
„Ледена пързалка”, находящ се в гр. П., пл. „Кракра”.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5