№ 140
гр. С.З., 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20215501001385 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 750/01.07.2020г., постановено по гр.д. №
3887/2019 г. по описа на Районен съд – С.З., в частта с която е „Е.“ ЕАД е
осъдено да заплати на „В.“ ЕООД сумата от 3250,16лв., представляваща
недължимо платена от ищцовото дружество сума за такса пренос по
електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение – Помпена
станция „К.“ Ит № 2939033 за периода 23.07.2014г. – 22.08.2014г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 25.07.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 730лв. направени по
делото разноски.
Във въззивната жалба са изложени доводи за недопустимост,
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Изложени са
подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да обезсили
обжалваното решение като недопустимо и да върне делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд или да прекрати производството по
делото. Също така е направено искане съдът да отмени първоинстанционното
решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения от „В.“ ЕООД
1
иск. Претендира направените по делото разноски, съобразно представения
списък.
В законоустановения срок не са постъпили отговори на въззивната
жалба от насрещните страни и третото лице – помагач.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Ищецът „В.“ ЕООД моли да съдът да постанови решение, с което на
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъдите ответника "Е.Ю." ЕАД, ЕИК
***, да заплати на „В." ЕООД, ЕИК ***, сумата 3 250,16лева, представляваща
платена цена на ел.енергията по ел.разпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение - Помпена станция „К.", ИТ № 2939033, за периода
23.07.2014г. - 22.08.2014г., по фактура №**********/31.08.2014г.,
представляваща претърпени от „В.“ ЕООД имуществени вреди, ведно със
законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата. Евентуално, в случай че бъде
отхвърлена исковата претенция към първия ответник, молят да бъде
постановено решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да бъде
осъден втория ответник „Е." ЕАД, ЕИК ***, да заплати на „В." ЕООД, ЕИК
***, сумата 3250.16лв., представляваща платена цена на ел.енергията по
ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена
станция „К.", ИТ № 2939033, за периода 23.07.2014г. - 22.08.2014г., по
фактура №**********/31.08.2014г., представляваща претърпени от „В.“
ЕООД имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
С молба ищецът „В.“ ЕООД е поискал изменение на предявените
искове против "Е.Ю." ЕАД и „Е." ЕАД за имуществени вреди, които да се
считат предявени за неоснователно обогатяване.
В съдебно заседание от 18.02.2020 г. съдът е допуснал направеното
изменение на предявените искове, които да се считат предявени на правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , а не първоначално посоченото основание чл.
45 от ЗЗД.
Настоящият състав на С. окръжен съд намира, че с обжалваното
2
решение първоинстанционният съд не се произнесъл по предявените
искове. Това е така, поради обстоятелството, че постановения диспозитив не
съответства на искането на ищеца, което е за осъждане на ответниците при
условията на евентуалност на конкретно посочена сума, представляваща
претърпени от „В.“ ЕООД имуществени вреди. Видно от изложените в
исковата молба факти и обстоятелства и направеното искане, „В.“ ЕООД
претендира обезщетение от непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД, т .е
деликтна отговорност, а не неоснователно обогатяване. Въззивният съд
намира, че първоинстанционният съд не е следвало да допуска
направеното от ищеца изменение на първоначално предявените искове
от искове за имуществени вреди, в искове за неоснователно обогатяване.
Налице е недопустимо смесване на предпоставките на деликтната
отговорност и на отговорността за неоснователно обогатяване.
Предвид гореизложеното настоящия състав, намира, че обжалваното
решение на първоинстанционния съд е недопустимо и подлежи на
обезсилване съгласно чл. 270, ал.3 ГПК, а делото следва да бъде върнато на
друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените
искове.
Поради обстоятелството, че постановеното решение се обезсилва и
делото се връща за ново разглеждане от Районен съд – С.З., т.е. не се слага
край на производството пред тази инстанция с акт по съществото на спора,
настоящият съдебен състав не следва да се произнася по исканията на
страните за присъждане на направените по делото разноски. Те следва да
бъдат присъдени при постановяване на акт по същество съобразно изхода на
спора.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 750/01.07.2020г., постановено по гр.д. №
3887/2019 г. по описа на Районен съд – С.З..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд –
С.З. и произнасяне по предявените искове.
3
Решението не подлежи на касационно обжалване – на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4