Решение по дело №12388/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер             08.11.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                                      ИВАН КИРИМОВ

                                      

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 12388 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 03.07.2019г., гр.д.420/17г., СРС, 66 с-в признава за установено по предявения от  „Т.С.” ЕАД иск по реда на чл.422 ГПК, че К.С.А. дължи на  „Т.С.” ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, сумата 1464,34 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от 04.10.2016г. до окончателното изплащане и сумата 42,38 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от 04.10.2016г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.10.2016г. по ч.гр.д.55581/16г., СРС, 66 с-в, отхвърля иска за главница за потребена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1464,34 лева до пълния предявен размер от 1555,74 лева, иска за законна лихва за забава за периода от 15.09.2015г. до 02.09.2016г. върху главницата за потребена топлинна енергия в размер на 153,05 лева и иска за законна лихва за забава за периода от 15.09.2015г. до 02.09.2016г. върху вземането за дялово разпределение в размер на 6,68 лева, като осъжда ответницата да заплати на ищеца сумата 366,59 лева – разноски за исково производство и сумата 72,99 лева – разноски за заповедно производство.

Срещу решението в отхвърлителната част постъпва въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че съдът и вещите лица не съобразяват изравнителните сметки. Подлежащите на възстановяване суми по изравнителните сметки следва да се прихванат с най-старото задължение на потребителя, а не с дължимите суми през отчетния период. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

         Въззиваемата – ответницата по исковете К.С.А. оспорва жалбата.

         Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище.

         Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се релевират оплаквания. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които се навеждат доводи.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.  

Неоснователен е доводът в жалбата за прихващане на плащанията с по-стари задължения от предходен отчетен период. В зависимост от това, дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, възниква ново вземане или в полза на потребителя - за възстановяване, или в полза на топлопреносното дружество - за доплащане. Новото вземане няма напълно самостоятелен характер, защото заедно с начислената прогнозна сметка формира крайната стойност на потребена топлинна енергия. Възможността за погасяване на стари задължения със сумата в повече от изравнителните сметки, без изрично съгласие на потребителя, е установена с чл.32, ал.3 от Общите условия на ищеца, публикувани във вестник „Дневник”, брой от 14.01.2008г. Същите обвързват страните и са приложими за вземания, възникнали след влизането им в сила. Като най-стари задължения следва да се разглеждат само тези за съответния отчетен период, за който са издадени прогнозните и изравнителни сметки. Прихващането с по-стари задължения от предходен отчетен период представлява изместване на периода за дължимост на сумите. Равносилно е на отказ от давност преди нейното изтичане за по-старите задължения, какъвто е недействителен съобразно чл.113 ЗЗД. Затова предвид извършените плащания на процесните вземания, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в отхвърлителната част.

Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция въззиваемата не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.07.2019г., гр.д.420/17г., СРС, 66 с-в в частта, с която се отхвърлят предявените от  „Т.С.” ЕАД искове по чл.422 ГПК за признаване за установено, че К.С.А. дължи на  „Т.С.” ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД главница за потребена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1464,34 лева до пълния предявен размер от 1555,74 лева, законна лихва за забава за периода от 15.09.2015г. до 02.09.2016г. върху главницата за потребена топлинна енергия в размер на 153,05 лева и за законна лихва за забава за периода от 15.09.2015г. до 02.09.2016г. върху вземането за дялово разпределение в размер на 6,68 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.10.2016г. по ч.гр.д.55581/16г., СРС, 66 с-в.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.