№ 8455
гр. София, 03.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110166317 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 13 ГПК. При извършена проверка във връзка
с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявен от Т. Н. М. против „***“
ЕООД, както следва: иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД и
чл. 59 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4
618,80 лева - обезщетение за ползване на недвижим имот - първи и втори етаж от
жилищна сграда с адрес: *******, ведно с три мазета и таванския етаж за периода от
01.05.2021 г. до 31.05.2021 г. въпреки противопоставянето на наемодателя след
прекратяване на договор за наем от 01.04.2018 г. и анекс от 01.07.2018 г. и без
основание, ведно със законна лихва от 01.07.2021г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 02.09.2021 г. по гр.д. № 38641/2021 г.
по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
Исковата молба е подадена в срок – един ден преди даване на указания по чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК. В исковата молба се излагат идентични твърдения с тези, изложени
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че с договор за наем от 01.04.2018 г. и анекс към него от
01.07.2018 г. ищецът предоставил като наемодател на ответника като наемател за
временно ползване първи и втори етаж от жилищна сграда с адрес: *******, ведно с
три мазета и дворно място без пътя за преминаване от дворната врата до входната врата
на сградата. Ответникът стопанисва ресторант и имотът е отдаден под наем да
ползване като ресторант. С покана от 20.10.2020 г., връчена на ответника на същата
дата, последният е предизвестен за прекратяване на договора с шестмесечно
предизвестие съгл. чл. 6,4 от анекса. Излага се в исковата молба, че въпреки
допуснатите в поканата от 20.10.2020 г. технически грешки при посочване на датата на
договора за наем и адреса на имота, то същата е произвела действие. По този начин
шестмесечният срок на предизвестието е започнал да тече именно на 20.10.2020 г. и
договорът е прекратен, съотв. ответникът е следвало да предаде имота на дата
1
21.04.2021 г. Това е така, понеже между страните бил сключен само един договор за
наем относно процесния обект и освен това с покана от 15.12.2020 г., връчена на
ответника на 16.12.2020 г., техническите грешки били изправени. Сочи, че се е
противопоставил на използването на имота от наемателя с поканата от 20.10.2020 г., с
поканата от 16.12.2020 г., при огледа на имота на 21.04.2021 г., както и с покана от
27.04.2021 г., получена от ответника. На дата 21.04.2021 г. ищецът установил, че
имотът не е опразнен /същият не е опразнен и към момента на подаване на
заявлението/, ответникът го използва по предназначението, предвидено в договора,
поради което претендира за м. 05.2021 г. обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД в размер на
двойния размер на уговорения наем, за което ответникът е известен с покана от
19.01.2021 г., връчена на ответника на дата 25.01.2021 г. Дължимото обезщетение за м.
052021 г. е в размер на 6 640 лв.
Отделно от това ищецът сочи, че е узнал, че ответникът наемател използва и
таванския етаж без да е уговорено това в договора на дата 27.01.2021 г., когато
наемодателят е посетил имота. В таванския етаж тогава се установило, че наемателят е
разположил свои вещи – чували с пелети, кашони кутии и други, които са лесно
запалими. Освен това наемодателят установил, че на таванския етаж наемателят е
монтирал съоръжение с вентилационни тръби, както и бушони и кабели. Ищецът сочи,
че ползването на таванското помещение без основание и претендира обезщетение в
размер на 1 000 лв. за м. 05.2021 г.
От общо дължимата сума от 7 640 лв. на 05.05.2021 г. ответникът е заплатил с
посочено основание „наем за м. май“ сумата от 3 021,20 лв., при което и останала
дължима процесната сума от 4 618,80 лв.
В срока по чл. 131 ГПК / 22.01.2022 г. е събота и първият присъствен ден е
24.01.2022 г./ е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва
исковете. Ответникът не оспорва да е сключен договор за наем с твърдяното
съдържание и да е използвал имота през процесния м. 05.2021 г., като твърди това да е
договорно основание. Сочи, че именно поради тази причина е заплатил на 05.05.2021 г.
сумата от 3 021,20 лв., която представлява наемната цена с приспаднат данък върху
дохода. Ответникът не спори да е получил всички цитирани от ищеца покани чрез
надлежен представител. Сочи обаче, че в поканата от 20.10.2020 г. са налице
множество технически грешки, поради което срокът на предизвестието е започнал да
тече на 16.12.2020 г., когато е получена втора покана. Поради това срокът е изтекъл на
16.06.2021 г. и през процесния м. 05.2021 г. имотът се ползва от наемателя на
договорно основание и се дължи само наемната цена.
При условията на евентуалност излага, че според анекса под наем е отдадена
цялата сграда, т.е. вкл. и таванското помещение. Сочи, че същото е необитаемо, в лошо
състояние и представлява не тавански етаж, а подпокривно пространство. Самият
покрив е в толкова лошо състояние, че имало течове, които налагали подлагането на
кофи. Ответницата имала ключ от тавана и го ползвала. Същата съхранявала и свои
вещи там. Ответникът не спори, да е изградил в таванското пространство смукателна и
нагнетателна инсталация, но това следвало от договора, понеже според същия имот се
2
ползва като ресторант, следователно има кухня, от която излизат миризми и изпарения.
Твърди, че наемодателят с договора е дал своето съгласие за изграждане на
инсталацията. Оспорва двата иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД и по размер.
Прави възражение за прихващане със сумата от 6 168,96 лв. Твърди, че това са
разходите, които е сторил за неотложен ремонт на ел. инсталацията на наетия имот,
която била още при предаването на вещта опасна и занемарена. Възражението за
прихващане следва да бъде уточнено по реда на чл. 101 ГПК, като ответникът уточни в
посочения по-долу срок, както следва:
кога е извършен ремонтът и какви разходи по пера са сторени, от кого, как;
на какво основание претендира сумата- договорно или извъндоговорно
/споменато е и неоснователно обогатяване/;
да заяви изрично предвид посочването на разпоредбата на чл. 230, ал. 2 ЗЗД дали
твърди: а/ че имотът да е бил предаден на наемателя в състояние,
несъответстващо на предвиденото ползване за ресторант. Ако е така, дали вещта
е предадена и как от наемодател на наемател; имало ли уговорки в тази връзка;
какви са те вкл. дали са част от договора или предмет на друг договор; какви
искания по чл. 230, ал. 2 ЗЗД прави/ е правил във времето; или б/че инсталацията
е аварирала в последствие и се позовава на чл. 231, ал. 2 вр. чл. 230, ал. 2 ЗЗД; да
се обоснове подробно на какво основание претендира сумата със съответните
фактически твърдения; или в/ друго;
Съдът ще изпрати молбата по възражението за прихващане на ищеца за
становище след изправяне на посочените нередовности. Възражението е сторено в
срок.
Ответникът прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
С оглед становището на страните те не спорят, че по силата на договор за
наем от 01.04.2018 г. и анекс към него от 01.07.2018 г. ищецът предоставил като
наемодател на ответника като наемател за временно ползване първи и втори етаж от
жилищна сграда с адрес: *******, ведно с три мазета и дворно място без пътя за
преминаване от дворната врата до входната врата на сградата; че уговореното
предназначение на имота е да се ползва като ресторант; че имотът е предаден на
наемателя за ползване; че е уговорена наемна цена от 3 320 лв. месечно; че на
05.05.2021 г. за процесния период ответникът е заплатил на ищеца сумата от 3 021,20
лв., която ищецът е получил; че в периода 01.05.2021 г. – 31.05.2021 г. ответникът е
използвал имота съгл. посоченото в договора предназначение; че на дата 21.04.2021 г. е
извършен оглед, при който е констатирано, че имотът не е освободен/опразнен от
наемателя; че наемателят ответник в периода 01.05.2021 г. – 31.05.2021 г. е бил
разположил в подпокривното пространство свои вещи, както и че наемателят е
изградил в същото смукателна и нагнетателна инсталация и е поставил бушони и
кабели; че на 21.04.2021 г. и на 16.06.2021 г. имотът не е предаден на наемодателя;
Ответникът не спори, че е получил надлежно - чрез законен представител или
3
служител на адреса по ТР или чрез нарочно упълномощен от него адвокат покана от
20.10.2020 г. на 20.10.2020 г., покана от 15.12.2020 г. на 16.12.2020 г., покана от
19.01.2021 г. на 25.01.2021 г., покана от 27.04.2021 г. на 25.05.2021 г.
Ищецът не спори, че е получил надлежно покана от 28.10.2020 г. най-късно на
15.12.2020 г., покана от 07.01.2021 г. най-късно на 19.01.2021 г., покана – възражение.
По предявения иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че с
поканата от 20.10.2020 г. договорът е прекратен считано от 20.04.2021 г.; задържане на
наетия имот от ответника след прекратяването на договора вкл. и през м. 05.2021 г.; че
наемодателят се е противопоставил на използването на имота след 20.04.2021 г.;
размера на претенцията. По този иск в тежест на ответника е да докаже възраженията
си относно датата на прекратяване на договора; останалите си възражения.
По предявения иск по чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че през м.
05.2021 г. ответникът е използвал негов собствен имот – таванско помещение на сграда
с адрес: *******, във връзка с което ищецът се е обеднил, а ответникът – обогатил,
спестявайки си разходи за наем; размера на иска, за което съдът му УКАЗВА, че не
сочи доказателства на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК.
По този иск в тежест на ответника е да докаже правно основание за ползването
на имота, вкл. твърденията си за предмета на договора за наем и анекса; останалите си
възражения.
Представените от ищеца писмени доказателства следва да бъдат приети. Делото
следва да бъде насрочено в о.с.з.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 23.05.2022 г. /понеделник/ от 15,15 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
ПРИЛАГА гр.д. № 38641/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на ищеца и му УКАЗВА на
ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с молба с
препис за ответника да уточни със заплатената сума от 3 021,20 лв. каква част от
сумата от 6 640 лв. и каква част от сумата от 1000 лв. е погасена; как е отнесено
плащането според ищеца. При неизпълнение на указанията в срок исковата молба
може да бъде върната.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ на осн. чл. 101 ГПК претенцията по
възражението за прихващане като УКАЗВА на ответника ищеца в едноседмичен срок
от получаване на настоящото определение с молба с препис за ищеца да уточни
посочените по - горе обстоятелства. При неизпълнение на указанията в срок
възражението ще се счита за неизвършено – чл. 101, ал. 2 ГПК.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
4
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК ищеца да представи по делото в
двуседмичен срок посочените от ответника документи т. 1, доказателствени искания и
стр. 2 от отговора.
УКАЗВА на страните да заявят дали поддържат исканията си за разпит на общо
осем свидетеля и да уточнят подробно за какви факти ще дават сведения свидетелите,
вкл. като се запознаят с доклада по делото и дадат становище дали са съгласни с него –
в о.с.з.
УКАЗВА на ответницата, че на основание нормата на чл. 40 ГПК страната,
която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат
съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На
основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) При неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито
съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл.
146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните. На ответника да се
изпрати и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5