РЕШЕНИЕ
№ 684
гр. Благоевград, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210103439 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Б. Е. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., чрез пълномощника си
адвокат Д. М. М. против „ВИВУС.БГ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, р-н „Лозенец“ ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54 представлявано от З. С.
Р..
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласен за
нищожен договор за потребителски кредит № **********, сключен между Б. Е. Ц. с ЕГН
********** и „ВИВУС.БГ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр. София, р-н „Лозенец“ ул. „Д. Хаджикоцсв“ № 52-54 представлявано от З. С. Р., на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, се иска
от съда да прогласи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане предвидена в договора, сключен между Б. Е. Ц., с ЕГН ********** и
„ВИВУС.БГ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н
„Лозенец“ ул. „Д. Хаджикоцсв“ № 52-54 представлявано от З. С. Р.. Претендират се и
сторените по делото разноски.
Твърди се, че на 05.09.2022 г. Б. Ц. е сключил договор за паричен заем № ********** с
„ВИВУС.БГ” ЕООД /с предишна фирма 4финанс/, по силата на който на ищецът е отпуснат
заем в размер на 100,00 лева, при погасяване в срок до 05.10.2022 г. Твърди се, че на
05.09.2022 г. между страните е сключен анекс, с който е отпусната допълнителната сума в
размер на 100,00 лева, с което таксата за бързо разглеждане се изменя в размер па 261,59 лв.,
като в посочения анекс към договор № ********** кредиторът е уговорил, че ГПР е в
размер на 49,50%, лихвен процент за кредита в размер на 40,88%, сума на лихвата за срока
па договора 6,72 лв. Твърди се, че с оглед качеството на заемателя, е налице договор с
потребител по смисъла на нар. 13 от ДР на ЗПП, по отношение на който намират
приложение съответно разпоредбите на 3ПК. Счита се, че договорът за кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като
1
в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а
действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения
праг па ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от 3HK. Сочи се, че още
със сключване на договора е посочено, че потребителят дължи възнаграждение за
допълнителна услуга от момента на подписване на договора. Излага се, че с невключването
на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет
услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не
представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, е
които се стига до надхвърляно ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Сочи
се, че с тези действия „ВИВУС.БГ” ЕООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно
посочване па финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от
ЗПК. Смята се, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на
ГПР злепоставя и самата цел на ДиректИ. 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен
пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не може да сравни продуктите
адекватно. Смята се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Счита се, че
посочването в договора на размер на ГОТ, който не е реално прилаганият в отношенията
между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.
1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както и но смисъла на правото на ЕС.
Счита се за нищожна клаузата, с която е уговорено, че Б. Ц. се задължава да заплати на
кредитиращото дружество такса за експресно разглеждане на кредита. Счита се, че е
нищожна и клаузата, с която е начислена такса експресно разглеждане. Твърди се, че
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19
ЗПК, както и клаузата, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане за
недействителна.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен
на 28.02.2025 година. В указания от съда едномесечен срок на 31.03.2025 год. ответното
дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Претендират се сторените в производството разноски. Прави се възражение
на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
В депозираният писмен отговор на исковата молба не се оспорва, че на 05.09.2022 год.
между „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК ********* като Кредитодател и Б. Е. Ц. като
Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № ********** в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, по силата на който Кредитодателят е предоставил на
Кредитополучателя сума в размер на 100,00 лева, представляваща главница по кредита, за
период от 30 дни и с падежна дата 05.10.2022 г., начислените такси и лихви по кредита са :
договорна лихва в размер на 3,36 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за
Бързо разглеждане в размер на 29,24 лева, общият размер на кредита, който
Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 132,60 лева.
Ответникът описва цялата процедура по отпускане на кредита по ЗПФУР.
Не се оспорва, че на 05.09.2022 год. и съгласно т. 10 от Общите условия, между
страните е сключен Анекс, по силата на който е била отпусната допълнителна сума главница
в размер на 100,00 лева към Договора за кредит, като по този начин общото задължение се е
изменило както следва: обща дължима сума на падежа - 261,59 лева, от които главница –
200,00 лева; договорна лихва - 6,72 лева и такса за бързо разглеждане - 54,87 лева. Твърди се,
2
че на 05.12.2022 год. е направено частично плащане в размер на 65,00 лева, с което е била
погасена натрупаната до момента наказателна лихва за просрочие, а дължимата такса за
бързо разглеждане е била намалена от 54,87 лева на 6,95 лв. Твърди се, че на 15.12.2022 год.,
Б. Е. Ц. е погасил изцяло задължението по кредита, като е заплатила сумата от 216,47 лева,
осчетоводена като пълно погасяване и разпределена по пера както следва : 200,00 лева
главница; 6,95 лева остатък за такса за Бързо разглеждане; 6,72 лева договорна лихва и 2,80
лева лихва за просрочие. Излага се, че в процесния случай, при съблюдаване принципа за
свобода на договаряне, страните са се съгласили да сключат Договора за кредит с ГПР 49,5
%, отговарящ на законово допустимата граница. Сочи се, че в обхвата на така предвиденото
ограничение законът не предвижда ограничение на отделните компоненти, от които може да
се формира ГПР, нито налага задължителни такИ.. В този смисъл се сочи, че спазването на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК не изключва определяне на договорна възнаградителна лихва от 50 %,
ако тя е единственият начисляван на потребителя разход от обхвата на ГПР, както е
дефиниран по чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди се, че размерът на ГПР по
Договора е изчислен изцяло в съответствие със законовата формула, разписана в
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Счита се за неоснователно твърдението в исковата
молба, а именно, че не са спазени императивните изисквания на закона, уреждащи ГПР.
Твърди се, че всички параметри по кредита са предварително известни и са предоставени по
ясен и недвусмислен начин на потребителя още на етап преддоговрна информация - в
Стандартния европейски формуляр /СЕФ/, откъдето и ищецът е имал възможността да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да сключи Договора при така
предвидените условия или не. В конкретния случай, се сочи, че при преценката дали такса
„Бързо разглеждане“ представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на ДИРЕКТИ.
2008/48/ЕО, следва да се отчете дали са изпълнени кумулативно заложените условия : първо
- дали тази такса се заплаща във връзка с договора за кредит; и второ - дали ползването на
услугата е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при
предлаганите условия. Сочи се, че първото условие таксата да се заплаща във връзка с
договора не е налице, тъй като такса „Бързо разглеждане“ няма отношение нито към
сключването на договора, нито към усвояването на кредита, нито към конкретните
параметри на договора за кредит - сума по кредита, дължима срещу ползването й
възнаградителна лихва и условия за определяне на лихвата. Излага се, че по съществото си
таксата Бързо разглеждане представлява възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга,
която се предоставя на Кредитополучателя преди сключването на договора и която услуга
няма връзка с условията и параметрите на договора за кредит, отнасящи се до определянето
на размера и заплащането на възнаграждението за ползване на предоставения паричен
ресурс. Сочи се, че таксата за Бързо разглеждане е дължима за това, че Кредитоискателят
изрично е заявил и се е възползвал от възможността Искането му за сключване на кредит да
бъде разгледано приоритетно с правото да получи отговор в рамките на до петнадесет
минути от получаване на искането, т.е. според ответника тази такса следва да възмезди
усилията на кредитора за това, че ангажира приоритетно човешки и технически ресурс, в
рамките на до 15 минути се извършват всички необходими проверки на данни и
декларирани обстоятелства, които стандартно се осъществяват в рамките на до 7 дни от
получаване на искането за отпускане на кредит. На следващо място се сочи, че такса „Бързо
разглеждане“ няма задължителен характер, за разлика от общите разходи по кредита,
визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, както са дефинирани и в § 1, т.1 от ДР на
ЗПК. Твърди се, че сключеният Договор за кредит не страда от релевираните пороци,
респективно налице е валидно възникнало облигационно правоотношение.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В писмена молба, подадена от пълномощник се поддържат предявените
искове. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът „ВИВУС.БГ“ ЕООД, редовно призован не се явява
3
представител, не е взето становище по същество на делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства – Договор за
кредит № **********, от дата 05.09.2022 година, СЕФ, Общи условия към договора за
кредит и Анекс за допълнителнал сума от дата 05.09.2022 година към договора за кредит, се
установява, че между тях е сключен Договор за кредит № ********** от дата 05.09.2022
година при условията, на който страните са уговорили отпускането на заем в размер, при
следните параметри на договора : размер на кредита : 100,00 лева; стандартен лихвен
процент 40,97%; лихвен процент за срока на кредита - 40,88 %, годишен процент на
разходите : 49,50%; сума на лихвата - 3,36 лева, такса за бързо разглеждане - 132,60 лева;
дата на получаване на сумата по кредита - 05.09.2022 година, дата на връщане на сумата по
кредита - 05.10.2022 година. В договора е уговорено, че при изчисляване на ГПР не се
включват разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при
неизпълнение на договорните си задължения и таксите за допълнителни незадължителни
услуги, предоставени на кредитополучателя при негово искане.
На 05.09.2022 година е подписан и Анекс за допълнителна сума, с която е уговорено
следното : размер на кредита преди отпускане на допълнителната сума 100,00 лева;
отпусната допълнителна сума с настоящия анекс - 100,00 лева, общ размер на кредита 200,00
лева; стандартен лихвен процент 40,97%; лихвен процент за срока на кредита - 40,88 %,
годишен процент на разходите : 49,50%; сума на лихвата - 6,72 лева, такса за бързо
разглеждане след отпускане на допълнителната сума 54,87 лева; обща сума по кредита
261,59 лева; дата на получаване на сумата по кредита - 05.09.2022 година, дата на връщане
на сумата по кредита - 05.10.2022 година.
Не се оспорва, че сумата е получена от заемополучателя. Не се оспорва, че към
момента кредита е изплатен изцяло с просрочие на крайната дата на падежа.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявени са съединени в условията на евентуалност искове с правно основание
чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 1, 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП
за прогласяване на недействителен договора за кредит, поради противоречие със закона и в
условията на евентуалност е предявен иск за нищожност на клауза от договор за
предоставяне на потребителски кредит - правно основание чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22
от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр.
чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП, чл.143, т.9 от ЗЗП.
В тежест на ищеца е да установи, че договора, респ. посочените в исковата молба
клаузи от Договора, сключен между страните, са нищожни на посочените основания,
доколкото от този факт извличат изгодни правни последици, а в тежест на ответника е да
проведе обратно насрещно доказване, за валидността на правоотношението му.
В тежест на ответника е да докаже в процеса, че клаузите на договорите за кредит не са
неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, че клаузите на договорите за кредит са
индивидуално уговорени, че са съставени по ясен и недвусмислен начин. Ответникът носи
тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата молба, както и да
установи, че договорът е сключен при шрифт не по-малък от 12, да установи валидността на
всяка една оспорена като недействителна клауза, както и че сключването й е и в
съответствие с добрите нрави, както и при съобразяване на императивните материални
норми; да установи,че при сключване на договора не е надвишен размера на ГПР по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, както и че всяка една оспорена като недействителна клауза е индивидуално
уговорена и не е неравноправна.
4
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно проверява дали са налице фактически и
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузите на процесния договор, като
се укаже на ответника, че в негова тежест е да докаже в процеса, че клаузите на договора не
са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, че са индивидуално уговорени и не
противоречат на императивни правни норми, както и че договорът е изготвени със шрифт не
по - малък от 12.
Съгласно задължителните разяснения по ТР № 1/2020г. на ОСГТК, съдът е длъжен да
се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или
от събраните по делото доказателства.
В чл.5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да
осигури точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложениието им съдът следи служебно. Общественият интерес
от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми преодолява
диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато : 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен
интерес; 2. е относимо към външната страна /формата/ на представения правопораждащ
спорното право документ; 3. е налице противоречие с добрите нрави; 4. е налице
неравноправна клауза.
Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор за кредит, съдът констатира нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК, досежно
клаузата от договора, която предвижда задължение за заплащане на такса за бързо
разглеждане в размер на 100,00 лв. уговорена в договора за кредит и такса за бързо
разглеждане уговорена в анекса за допълнителна сума към договора за кредит в размер на
54,87 лева.
Съгласно чл. 10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (ал.1), но
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита (ал. 2), нито да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за
едно и също действие (ал. 3), като видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит (ал. 4). Правилото на чл. 10а ЗПК е императивно, тъй като е установено в публичен
интерес, с оглед целта на този закон - да осигури защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредити (заеми), както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такИ.
кредити (чл. 2 ЗПК). Затова и всяка клауза в договор за потребителски кредит (заем), имаща
за цел или резултат заобикаляне на въведените законови изисквания, е нищожна (чл. 21, ал. 1
ЗПК). Тук трябва да се държи сметка и за това, че задължението за заплащането на такси и
услуги възниква, когато те реално са били предоставени от кредитора в полза на длъжника.
Заявителят не е изложил твърдения за извършени действия, за които да се дължат такси, не е
ангажирал доказателства, че действително са извършени действия, за който да се дължат
разходи. По правилото на чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се
5
събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В случая твърденията
са посочени общо и не е ясно за какво са разходите и дали реално такИ. са правени. За да се
търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване. Твърдения
в този смисъл заявителят не е изложил. При тази неопределеност на задължението за
възстановяване на разходи се налага извода, че не е ясно и претендирането му в този вид
противоречи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение.
В конкретния случай видно от приложения по делото договор за кредит и анекс към
договора за кредит е, че в същите е регламентирана такса за експресно разглеждане. Съдът
намира, че заплащането на тази такса е свързано с оценката на кредитоспособността на
клиента, извършвана от кредитора преди и с оглед сключването на договора. Подобен извод
обаче не произтича нито от клаузата на договора, в която е посочено основанието и размера
на таксата, нито от Общите условия към този договор. Така, освен наименованието на
таксата, като "такса за бързо разглеждане" липсва яснота в договора и ОУ към него за какво
действие от страна на кредитора тази такса ще бъде събрана от потребителя. Посоченото
очертава противоречието на клаузата, предвиждаща посоченото задължение, с правилото на
чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Същевременно, ако бъде възприето посоченото, а именно че тази такса
е свързана с оценката на кредитоспособността на клиента, то налага се извод, че същата
противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е свързана с действия по усвояването
и управлението на кредита. Разглеждането на кредита и оценката на риска представляват
осъществяване на същинската дейност на кредитната институция и е насочена към вземане
на решение за даване на съгласие за отпускането на кредита и по своята същност не
предоставя допълнителна услуга. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит.
Таксата за разглеждане представлява такава, свързана с усвояване на кредита, което се
забранява с посочената разпоредба. Разглеждането и изплащането на кредита по своята
същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща
се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на
съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по
кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл
въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един
кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. Начисляването на
подобно такса е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и
справедливост. чл.143 от ЗЗП, като води до значително неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Същата цели единствено неоснователното
обогатяване на кредитора и поставя потребителя в неравностойно положение спрямо него.
Както беше посочено, видно от отразеното в договора за кредит и анекса към него е, че
в общо дължимата сума е включена отпусната главница, лихвата и таксата за бързо
разглеждане. Според съда, по начина, по който е уговорена, таксата за разглеждане по
същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при
изчисляването на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1,
т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
6
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Тоест в ГПР следва да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати кредитополучателя, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,50 %, но от съдържанието на договора не може
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, предвидената такса за разглеждане е с
характер на възнаграждение и следва изначално да бъде включена при формирането на ГПР.
Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора, съобразно
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Посочването в договора за кредит
на по-нисък от действителния ГПР и неясната методика на формирането му, представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита, което следва да се окачестви като
нелоялна и по - специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от ДиректИ. 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди
средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да
го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е
налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и
не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора
размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите
хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят
се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР и
начина на формирането му, което право ЗПК му признава и гарантира. На практика клаузата
за такса за разглеждане води до допълнително увеличаване на задълженията на потребителя
/увеличава относителната финансова тежест на договора/, като дава възможност на
кредитора да капитализира допълнителен приход от присъщата му дейност. Целта на
клаузата е чрез заобикаляне на закона, наред с договорената възнаградителна лихва, да се
набави допълнително възнаграждение в размер надвишаващ размера на отпуснатия кредит.
Независимо, че е наименована „такса“, в случая е видно от начина, по който е уговорена и от
нейния размер, че по същество се касае за скрито възнаграждение, което е следвало да се
включи в размера на договорната лихва. Оттук следва, че посоченият ГЛП от 40,97 % също
не отговаря на действително приложимия между страните. По изложените съображения
съдът намира, че договорът е недействителен по смисъла на чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявения иск за основателен и като такъв
следва да бъде уважен изцяло. Съобразявайки, че главният иска е изцяло основателен, съдът
приема, че не следва да се произнася по предявеният при условията на евентуалност иск за
недействителност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане
предвидена в договора, сключен между ищеца и „ВИВУС.БГ” ЕООД.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът, на който следва да се присъдят сторените разноски за платена държавна такса в
размер на 50,00 лв.
По списък по чл. 80 от ГПК адв. М. е претендирал адвокатско възнаграждение по чл. 38
от ЗАдв. в размер на по 480,00 лв., с ДДС. С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-
438/22 по преюдициално запитване е прието, че посочените в изменената с ДВ бр.
88/04.11.2022г. редакция на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
7
възнаграждения минимални размери не обвързват съда, поради несъответствието на
наредбата с правото на ЕС. В конкретния случай следва да се държи и сметка, че става дума
за възнаграждение, което не е договорено доброволното въз основа на проява на
договорната свобода между страните /клиент - адвокат/, а се касае до такова по реда на чл. 38
от ЗАдв., което предполага заплащане на възнаграждението директно на адвоката,
осъществил безплатна правна помощ на страната, по изключителната преценка на съда.
Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, но те не
обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се
съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото,
количеството извършена работа. Що се касае до размера на адвокатското възнаграждение и
съобразявайки обема на реално извършената от адвоката работа, съдът намира, че
адвокатско възнаграждение дори и в минимален размер по наредба, се явява прекомерно
предвид вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, която се изразява
в подаване на искова молба, която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела
/които са цитирани и от ответника/; както и в подаване на писмена защита, преповтаряща
доводите в исковата молба; адвокатът не се е явил в първото и единствено редовно съдебно
заседание; по делото не са провеждани разпити на свидетели, не са изслушвани експертизи
или други процесуални действия с участието на адвоката; делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, доколкото се касае до предявени искове, по който има
формирана трайна съдебна практика. Размерът на претендираното от адвоката
възнаграждение е прекомерно предвид обема на свършената от адвоката работа и
материалния интерес по делото. Безплатната правна помощ не представлява отговорност за
разноски по чл. 78 от ГПК, поради което следва да се държи сметка и да не се допуска
злоупотреба с това право на адвоката, осъществил безплатна защита. По дефиниция
злоупотреба с право е упражняване на правото в противоречие с неговото предназначение и
от обективна гледна точка е налице тогава, когато правото се упражнява противно на
неговата социална функция, а не за задоволяване на определен признат от закона интерес.
Предвид изложеното, съдът намира, че справедливо и обосновано съобразно критериите по
чл. 36, ал. 2 от ЗАдв е адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв. с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за кредит № **********, от дата 05.09.2022
година, сключен между Б. Е. Ц. с ЕГН ********** и „ВИВУС.БГ” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-
54 представлявано от З. С. Р..
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54 представлявано от З. С. Р., да
заплати на Б. Е. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б. сумата от 50,00 лв. за
направени по делото разноски за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54 представлявано от З. С. Р., да
заплати на адв. Д. М. М., гр. София 1000, ж.к. Манастирски лИ.ди, бл. 112, вх. А, ет. 2, оф.
11, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 200,00 лв. /двеста лева/, с
вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение.
8
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал.1
ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9