Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.05.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на петнадесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Мариана Марокова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12767
по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 58853/12.08.2019 г. от Р.Д.С. ЕГН:**********,***, В.С.Д., ЕГН:**********,***, Т.П.Д., ЕГН:**********,***, З.П.Д., ЕГН:**********,***, В.Ж.С., ЕГН:**********,***, П.Ж.Т., ЕГН:**********,***, С.И.Д., ЕГН-.**********,***, С.И.К., ЕГН:**********,***, И.Н.И., ЕГН:**********,***, Е.Н.И., ЕГН:**********,*** срещу В.Д.Ж., ЕГН:**********,*** с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено спрямо ищците, че ответницата не е собственик на следния недвижим имот: НИ №501.123 по ПНИ на местност „Доброгледски лозя”, землище с.Доброглед, община Аксаково, одобрен със Заповед №РД-16-7706-67 от 04.04.2016г. на Областен управител на област Варна, с площ от 606 кв.метра, при граници: път, НИ №501.124, 501.122 и 501.116.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищците твърдят, че са наследници на И. Ж. Н. - съответно: Р.Д.С. е негова внучка, дъщеря на сина му Д. И.Н., С.И.Д. е негов правнук, син на внука му - И. Т. Д., син на дъщеря му П. И.Д., В.С.Д. е негова снаха, съпруга на внука му П. Т. Д., а той от своя страна е син на дъщеря му П. И.Д., Т.П.Д. е негов правнук, син на внука му П. Т. Д., а той от своя страна е син на дъщеря му П. И.Д., З.П.Д. е негова правнучка, дъщеря на внука му П. Т. Д., а той от своя страна е син на дъщеря му П. И.Д., С.И.К. е негова дъщеря, В.Ж.С. е негова внучка, дъщеря на сина му - Ж. И. Ж., П.Ж.Т. е негова внучка, дъщеря на сина му - Ж. И. Ж., И.Н.И. е негов внук, син на неговия син Н. И.Н., Е.Н.И. е негов внук, син на неговия син Н. И.Н..
Ищците излагат, че с Решение №12231 от 06.08.1996г. на наследниците на И. Ж.
Н. било възстановено правото на собственост върху имот, находящ се в землището на с. Доброглед, в местността „Доброгледски лозя” като имотът попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти на местност „Доброгледски лозя”, землище с. Доброглед бил одобрен със Заповед №РД-16-7706-67 от 04.04.2016г. на Областния управител на Област Варна. По този план за наследниците на И. Ж.
Н. по помощния кадастрален план към ПНИ бил отреден и записан стар имот №105. Този имот попадал по ПНИ в новообразуван имот 501.123, целият с площ от 606 кв. метра. Новообразуван имот №501.123 участва в стар имот №105 с цялата си площ.
Ищците твърдят още, че новообразуван имот №501.123 не може да бъде възстановен на ищците, тъй като НИ 501.123 към настоящия момент е записан на ответницата - ползвател, която е трансформирала правото си на ползване в право на собственост и се е снабдила с констативен документ за собственост Н.А. №120, том XLI, дело №19217/1994г. Твърдят, че В.Д.Ж. не е станала собственик на НИ №501.123 по ПНИ на местност „Доброгледски лозя”, землище с. Доброглед, а по документ за собственост - поземлен имот пл.№123, при граници: път и имоти №124, 122 и 116 тъй като не ѝ е било предоставено валидно право на ползване; дори и да ѝ е било предоставено валидно право на ползване, не е имала право да закупи имот пл.№123, тъй като не отговаря нито на условията по §4а, нито на условията по §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ - в имота към 31.03.1991г. не е имало постройка по смисъла на ЗСПЗЗ, което би било основание за закупуване на имота по §4а; имотът не отстои на изискуемите разстояния по §46 - 30 км. от град с население над 300 хил. жители, какъвто е гр. Варна и на повече от 10 км от крайбрежната морска ивица. В имота има фургон, който от една страна не е трайно прикрепен към терена, а от друга страна - не съставлява сграда по смисъла на ЗСПЗЗ, поради което не са налице основанията за закупуване на имота по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърдят, че в имота към 31.03.1991г. не е имало дори и този фургон. Същият не е отразен по нито един от плановете за местността.
Оспорват правото на собственост на ответницата В.Д.Ж.. Оспорват Н.А. №120, том XLI, дело №19217/1994г., с който се е снабдила ответницата и молят същият да бъде отменен. Оспорват констатациите на нотариуса, че ответницата е станала собственик на имота на основание §4а ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като в имота не е била налице сграда по смисъла на ЗСПЗЗ, която би могла да бъде основание за закупуване на имота. Оспорва оценителния протокол по отношение на записаното в него обстоятелство, че в имота има изградена сграда с площ от 14 кв.м, като твърди, че в имота няма сграда, а фургон.
Ответницата, в депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба оспорва предявения иск като недопустим, а в евентуалност неоснователен, като излага следното:
На първо място счита предявеният иск като недопустим, като излага, че решението на ПК е издадено преди законовите промени от 1999 г., когато не се изисква заповед по § 4к. Същото не отговаря на законовите изисквания на чл.14 ЗСПЗЗ, тъй като няма посочени данни за местоположението на възстановения в реални граници имот, не са посочени и границите му, липсва скица към него, в него не е отразено, че това е стар имот 105 ПКП. Твърди липса на правен интерес от воденето на отрицателно установителен иск, доколкото целта на ищците е да се снабдят със заповед по § 4к ЗСПЗЗ, а каквато счита, че не им е нужда, тъй като решението е постановено преди 1999 г. От друга страна твърди, че дори и да установят, че ответницата не е собственик те не могат да постигнат целта си, тъй като ПНИ е влязъл в законна сила, те не са вписани като собственици в регистъра му, не са оспорвали същия и доколкото заповедта на Кмета следва да е в съответствие с влезлия в сила ПНИ, такава не може да им бъде издадена без да бъде изменен ПНИ. ПНИ не може да бъде изменен от ищците, тъй като те не се легитимират като собственици на този имот с решението на ПК Аксаково, нито решение в тяхна полза по настоящо дело ще ги легитимира като собственици, тъй като отричането на правата на ответницата няма да породи права за ищците. Твърди, че за да могат да се постигнат целта си и да изменят влезлия в сила ПНИ през 2016г., те следва да установят правото си, че са собственици, което може да стане или с положително установителен иск или с осъдителен такъв по чл.108 ЗС.
В случай, че съдът приеме, че предявеният иск е допустим, ответницата твърди, че той е неоснователен, като излага, че с нотариален акт №120/94г. е призната за собственик на имот № 123 в местност „Доброглед” на основание § 4а от ПЗР ЗСПЗЗ при наличието на предпоставките затова, а именно:
Учредено ѝ било валидно право на ползване с надлежен акт - решение № 10 от 8.12.1988г. взето на заседание на ИК на ОбНС-Аксаково, за което е съставен протокол с приложен списък, от който списък е видно, че фигурира името ми В.Д.Ж., както и че ѝ се предоставя място в землището на с. Доброглед от 600 кв.м, издадено ѝ е удостоверение, в което освен решението на ОбНС е посочен и номерът на имота: 123 и границите му: п.116, п.122, п.124, път.
В предоставения ѝ имот в периода месец април 1989г.- месец септември 1989г. изградила сезонна постройка от 15кв.м с малка веранда с долепено към нея малко складово помещение и външен тоалет на яма, поради липса на канализация. Постройката била захранена с ток и вода, като ответницата я ползвала за живеене през летните месеци на годината. Малко след това поставила и фургон от 20 кв.м, на който направила прозорци, улуци и обособила помещения за живеене, защото съществуващата постройка не ѝ била достатъчна. Изградила от метална конструкция и лятна баня.
С оценителен протокол от 10.11.1993г. във връзка с подадена от нея молба за закупуване ѝ била изготвена оценка на процесния имот от комисия при община Аксаково и след заплащане на определените суми ѝ било издадено удостоверение №1518 от 20.09.94г., въз основа на което се снабдила с констативен акт за собственост № 120/94г.
През 2013г. започнала процедура по издаване на строително разрешение за нов строеж, тъй като постройката, която била първоначално построена се нуждаела от сериозен ремонт и не било рентабилно да я поправя, затова я премахнала и от нея останало само складовото помещение, за да го използва при строежа за съхранение на материали и на 23.06.2015г. ѝ било издадено разрешение за нов строеж, който към момента се намира на нулев цикъл, тъй като се разболяла и на сина ѝ се наложило да замине на работа в чужбина.
В условията на евентуалност прави възражение, че е придобила имота по давност като е упражнявала непрекъснато владение върху него в периода от м.декември 1997г. до настоящия момент.
Оспорва решение на ПК № 12231 от 06.08.96г. като сочи, че е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ в редакцията ДВ бр.59 от 30.06.95г., съгласно която в решението се описват размерът, категорията на имота, местоположение-граници, съседи и ограниченията на собствеността и към решението се прилага скица и е постановено от незаконен състав. В решението няма никакви данни за местоположението на имота, границите и номер на същия. Освен това твърди, че е нищожно, тъй като е последващо, понеже е налице издадено предходно решение, обективирано в протокол от 1992 г. на ПК Аксаково, което не е било оспорвано по съдебен ред. Няма данни последващото решение от 1996г. да е било постановено на основание чл.14 ал.7 ЗСПЗЗ.
Отделно твърди, че имотът на наследодателя на ищците не е идентичен с нейния имот. Твърди, че същият незаконосъобразно е вписан като собственик на имот 105 по ПКП. Сочи, че липсата на посочени стари реални граници в решението прави невъзможна проверката за идентичност на възстановения имот със стар имот 105 по ПКП, както и със собствения ѝ имот. Твърди, че наследодателят на ищците не е притежавал имот с площ 7 дка в землището на с. Доброглед.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Представено е удостоверение за наследници на И. Ж.
Н., роден на *** г., поч. на 19.09.1970 г., от което е видно, че негови наследници са Р.Д.С. ЕГН:**********, В.С.Д., ЕГН:**********, Т.П.Д., ЕГН:**********, З.П.Д., ЕГН:**********, С.И.Д., ЕГН **********, С.И.К., ЕГН:**********, П.Ж.Т., ЕГН:**********, В.Ж.С., ЕГН:**********, И.Н.И., ЕГН:********** и Е.Н.И., ЕГН:********** и Б. Х. Ж., ЕГН **********, поч. на 30.06.2018 г. Представено е и удостоверение за наследници на Б. Х. Ж., ЕГН **********, поч. на 30.06.2018 г., от което е видно, че същата е оставила като свои наследници В.Ж.С., ЕГН:********** и П.Ж.Т., ЕГН:**********.
На л. 8 от делото е представено Решение №12231/06.08.96г. на Поземлена комисия-Аксаково, по силата на което на наследниците на И. Ж.
Н. е възстановено правото на собственост по точка 3 върху нива в землището на с.Доброглед, с площ от 7.000дка, попадаща в терен по §4 от ЗСПЗЗ.
Представена е нотариално заверена декларация от В.С.Д., ЕГН **********, че имената на И. Ж.
Н., И. Ж. Н. и И. Ж. И.,***, починал на 19.09.1970 г. са имената на едно и също лице.
На л.
28 е приобщена скица
№92-1183/12.09.2019 г. на новообразуван имот
501.123 с площ от
606 кв. м, записан на ответницата В.Д.Ж., ЕГН **********, въз основа на НА №120
от 22.03.1994 г., издаден от Районен съд
– Варна,
том XLI, дело 19217., а на л. 31 Регистър на имот 123, с .
Доброглед, община Аксаково, с идентификатор21587.501.123 записана на В.Д.Ж..
На л.30
е представена извадка копие от ПКП
към ПНИ на СО „Доброгледски лозя“, землището на с. Доброглед, общ. Аксаково, от което е видно, че имот №501.123
попада изцяло в стар имот
105.
От списъка на имотите, съществували преди образуванена ТКЗС
и ДЗС за СО „Доброгледски лозя“ е видно,
че стар имот
105 е записан на И. Ж.
Н., като е посочено Решение №12231 от 06.08.1996 г. на ПК Аксаково.
От таблицата за изчисляване на дължимото обезщетение също е видно,
че в имот
105, отреден на наследниците на И. Ж.
Н. попадат имоти
106,116,117,118,119,120,121,122,123,0130,131,133,143,2018, между които
е и процесния имот 123 записан на ответницата В.Ж..
С молба
вх. СС94В/101/22.05.1992
г. В.Д.Ж. е заявила,че с Удостоверение №1673 от 30.10.1989 г. ползва място с площ
от 600 кв. м, в землището на с. Доброглед, дадено ѝ по ПМС 26 от
1987, представляващо парцел 123, в което същата заявява, че има
едноетажна сграда с площ от
15 кв.м, изградена без строителни книжа
в мястото и електрифициран фургон и на осн.
чл. 26 от ЗСПЗЗ
желае да изкупи мястото. Представена е и декларация от В.Д.Ж., с която декларира, че сградата не е единствено жилище.
С удостоверение № 1673/30.10.1989 г. на изпълнителния комитет на Общинския народен съвет с. Аксаково, област Варненска, съгласно постановление №26 на МС на ОФ от
1987 г. и Решение №10/06.12.198 г. на ИК на ОБНС с. Аксаково, предоставя правото на ползване на В.Д.Ж. върху земеделска земя
в размер на
800 кв.м, находящо се в землището на с. Доброглед, квартал №ІІІ, парцел №123 по парцеларния план, при граници: ползватели П116, п.122,
п. 124,път.
Представено е Удостоверение №1518/20.09.1994
г., издадено от Община Аксаково в уверение на това, че В.Д.
Ж. е придобила правото и закупила предоставеното ѝ по ПМС място,
находящо се в м.. Доброглед, землището на с. Доброглед, представляващо имот №123, за общата сума
от17820 лв.
В приобщения на л.36 от делото оценителен протокол от 10.11.1993 г. на комисия на осн. чл.
265 от ППЗСТУ е описано място
с площ от
550 кв.м с изградена в него сграда с площ от
14 кв.м, предоставено за ползване на В.Д.Ж., с който е определена цена
на място от
17820 лв.
Представен е констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит на основание §4, ал.
1, от ЗСПЗЗ №120,
том XLI, дело 19217 от
15.11.1994 г. на нотариус при ВРС, с който ответницата В.Ж. е призната за собственик на
600 кв.м земя
за земеделско ползване, намираща се в местността „Доброглед“, общ. Аксаково, обл.
Варна, имаща №123
и граници: №№122,124
и 116 по плана
на местонстта. Представени са платежни документи за преведени по сметка на Община Аксаково на 17.06.1994 г. 16 200,00 лв.
и 1620,00 лв.
Представен е Протокол от
02.12.1988 г. събрание на комисия КСГВСС, която с Решение на основание чл.
11, ат 26 ПМС и чл.
3 от
4 ПМС от 1988 г. да се предоставят по чл. 26 от ПМС на работници, служители и пенсионери земи
и се узаконят по чл.13 от
4 ПМС от 1988 г.,
между които и ответницата В.Ж.
за която е отредено място
от 600 кв.м в с. Доброглед.
Видно от Удостоверение №176/08.09.2019
г., издадено от Община Аксаково, област Варненска, Дирекция „УТ“ за новообразуван имот №123 по плана на с. Доброглед, община Аксаково, обл.
Варна не е провеждана процедура по възстановяване на наследниците на И. Ж.
Н., респ. не им е издадена заповед по реда на §
4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй
като този имот
не е записан на същите.
Видно от Удостоверение №178/19.09.2019
г., издадено от Община Аксаково, област Варненска, Дирекция „УТ“ за местността Доброгледски лозя, землище с. Доброглед, община Аксаково, обл. Варна
преди одобряване на ПНИ е действал кадастрален план на местност с. Доброглед – 1.2.3.4 райони, в две части,
отразяващ имотите, предоставени за ползване, изработен през 1988 г. по реда на МПС №4 от 12.02.1988 г. Община Аксаково няма данни
за наличието на план на имотите на старите собственици към момента на кооперирането на земеделските земи
в ТКЗС, ДЗС,
т.е. към
1958 г. или в по-ранен
период. ПКП към
момента на постановяване на Решение №12231/06.08.1996
г. на ПК Аксаково не е бил
изработен.
Видно от Удостоверение №ПО15-352-1/03.09.2019
г., издадено от ОД „Земеделие“ – Варна, Общинска служба по земеделие – Аксаково в ОСЗ Аксаково не е налице план на имотите на старите собственици в местност „Доброгледски лозя“ към момента на кооперирането им в ТКЗС,
съответно в ДЗС
или друга организация в периода към
1985 г. или по-ранен период от време. Индивидуализирането на имотите на старите собственици не е извършано въз основа на стар план,
а чрез провеждане на анкета по реда на чл. 23б от ППЗСПЗЗ. В ОСЗ – Аксаково не е налице изработен ПКП на старите собственици, по който
е можело да се идентифицират имотите на старите собственици. Индивидуализирането на имотите на старите собственици не е извършвано въз основа на ПКП, а чрез провеждане на анкета по реда на чл. 23б от ППЗСПЗЗ.
Представено е Удостоверение от Община Варна,
Дирекция „ИАО“ рег.
№АУ085788ВН от
30.08.2019 г.,
от което е видно, че ответницата В.Д.Ж. е сключила първи
граждански брак на
16.10.1962 г.,
прекратен с влязло в сила Решение на ВОС от
03.09.1968 г. и втори
граждански брак на
08.09.1972, прекратен с Решение от
18.07.1984 г. на ВОС.
Изискана е и приобщена към доказателствения материал по делото постъпилата Преписка по заявление вх. №36Е/20.11.1996 г. за възстановяване право на собственост на земи в съществуващи стари граници по заявление от П. И.Д. за възстановяване правото на собственост на наследниците на И. Ж. Н. в землището на с. Доброглед, общ. Аксаково, обл. Варна.
В преписката е наличен Протокол №7833 от 10.02.1993 г. на ПК, село
Аксаково, ЕКНМ 00182, общ. Аксаково, обл. Варна, с което комисията като разглежда подаденото заявление №36Е от 20.11.1991 г. на осн.
чл. 18ж, ал.2
от ППЗСПЗЗ и протоколи №19/04.12.1992
г., по чл.
18г, №1992 г. по чл.18е от ППЗСПЗЗ и взема решение като „признава и определя за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи с план за земеразделяне, както
следва: …4. 7.000 декара, шеста
категория в местността „Под село“…“
С Решение 10-1 от
10.06.1997 г. на ПК Аксаково, е възстановено правото на собственост на наследниците на И. Ж.
Н. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: 1. НИВА от
5,242 дка, шеста категория, местност ДО СЕЛО,
имот №000060 по картата на землището, при
граници (съседи): №000036
Дере на Кметство Доброглед и №000049
Населено място на кметство с. Доброглед, като
е посочено, че решението се издава в изпълнение на чл. 18д, ал.4 от ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение №12231 от 06.08.1996 г.
По делото са представени Разрешение за строеж №100
от 23.06.2015 г. за вилна сграда в имот №123
по плана на СО „Доброгледски лозя“, с. Доброглед, общ. Аксаково, Заявление вх.№ УТ45.1
– 64/19.08.2015 г. от ответницата В. Ж. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия
и ниво на строеж на основание чл.
157, ал.2 от ЗУТ
за обект „Вилна
сграда в имот
№123 по плана
на СО „Доброгледски лозя“, с. Доброглед, общ. Аксаково, съгласно одобрени инвестиционни проекти 10.06.2015 г. и Разрешение за строеж №100
от 23.06.2015 г., Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия
и ниво на строеж от
20.08.2015 г.;
Молба от 06.08.2020 г. за презаверяване на разрешението за строеж; Архитектурни проекти.
С писмо
изх.№РД-12-02-1802-1/07.10.2020 г. от ОД „Земеделие“ Варна, ОСЗ – Аксаково е посочено, че в ОСЗ
– Аксаково не са налице данни за СО „Доброгледски лозя“. ОСЗ Аксаково издава само решение с признаване за възстановяване на имоти по §
4 и се извършва от Община Аксаково. Индивидуализирането на имотите на старите собственици е извършено чрез
провеждане на анкета по редна на чл. 23б от ППЗСПЗЗ в перода юни-юли 1996 г. С Решение №2395/14.04.2000 г. на ПК – Аксаково е определено на наследниците на И. Ж.
Н. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право
на собственост върху
земеделски земи от
2000 дка, ІV категория с Решение №12231/06.08.1996
г. С протокол от 16.04.1996 г. съвместно с фирмата изпълниетл, ОПК и представиел на частните стопани е извършено окрупняване на по-малките местности в землището на с. Доброглед, общ. Аксаково в подхоящи за изготвяне на план за земеразделяне, като
местности с наименования „Под село“, „До село“, „До лозята“, „Старите лозя“ са обединени в местност „Старите лозя“. С протокол от 02.07.1998 г. съвместно с фирмата изпълнител, ОПК и представитл на частните стопани е извършено окрупняване на по-малките местности в землището на гр. Игнатиево, общ. Аксаково в подходящи на план за земеразделяне, като
местност с наименование „До лозята“ е обединена с местност с наименование „Ески бълък“ и местност с наименование „Под
село“ е обединена с местност „Юртлука“.
Представени са протоколи от извършени анкети.
Представено е удостоверение от басейнова дирекция, в удостоверение на това, че под №РКС-28252/08.10.2014
г. в регистъра на водоземните съоръжения по чл. 118г, ал.3 от Закона за водите на името на ответницата е регистриран кладенец за задоволяване на собствени потребности в имот пл.
123, с. Доброглед, СО „Доброгледски лозя“.
От удостоверение изх.№РД-12-01-1750-1/24.09.2020 г. от МЗХГ, ОД „Земеделие” – Варна, ОСЗ Аксаково се установява, че в ОСЗ
Аксаково към момента на постановяване на Протокол №7833/10.02.1993
г. за размера и категориите на замеделските земи,
правото на собственост върху които ще се възстановява в землището на с. Доброглед, обл. Варна, на наследниците на И. Ж.
Н. не е налице стар
план на имотите на старите собственици в землището на с. Доброглед, към момента на кооперирането им в ТКЗС,
ДЗС или друга
подбна организация към
1956 г. – 1958 г. или в по-ранен
период от време.
В ОСЗ Аксаково не е налице избработен ПКП на старите собственици, по който е можело да се идентифицитрат имотите на старите собственици. Индивидуализирането на имотите на старите собственици не е извършено въз оснава на стар план,
а чрез провеждане на анкета по реда на чл. 23б от ППЗСПЗЗ в периода яни-юли 1996 г. Планът на земеразделяне на землището на с. Доброглед, общ. Аксаково, обл.
Варна, е приет
и обнародван в ДВ бр.
45 от 06.06.1997 г. Картата на възстановими реални граници в землището на с. Доброглед, общ. Аксаково, обл.
Варна, е приета и обнародвана в ДВ бр-
246 от 13.02.1997 г.
По делото е изслушана и приобщена към доказателствения материал съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. Р.П., от която се установя следното: В
помощния план
към плана
на новообразуваните
имоти на
с.о.
„Доброгледски
лозя“, с.
Доброглед, общ.
гр. Аксаково,
област Варна,
одобрен със
заповед №РД-12-7706-67/04.04.2016 год., на
Областен управител
на област
с административен
център Варна,
стар имот
№ 105 е
записан на
наследници на
И. Ж. Н. с
документ: Решение
№ 12231 от
06.08.1996 г. издаден
от ПК
– Аксаково.
На изготвената
от вещото
лице комбинирана
скица №
1, със
зелени линии
е изчертан
стар имот
№ 105 от
помощния кадастрален
план и
новообразуван имот
№ 501.123 от
ПНИ с
жълт фон.
Видно от
същата е,
че новообразуван
имот №
501.123 от ПНИ,
целият с
площ от
606 кв.м.,
попада изцяло
в стар
имот №
105, записан
на наследници
на И.
Ж. Н.. Новообразуван
поземлен имот
№ 501.123 от
ПНИ отстои
на 13.286 км.
от центъра
на гр.
Варна и
21.823 км. от
крайбрежната морската
ивица. В
имота са
налични: Метален фургон със стени от гофрирана ламарина и метален покрив, с метални шейни, поставен върху ивични бетонови фундаменти, с размери 2,86м/5,60м и със застроена площ от 16,02 кв.м. До
фургона е
изградена външна
тоалетна, както
и малко
складово помещение,
също от
гофрирана ламарина.
На северната
му фасада
е монтирана
външна чешма.
Водоснабдяването
става от
сондажен кладенец.
В имота
е наличен
втори стар
метален фургон,
поставен върху
терена и
без основи.
В имота
е започнат
строеж на
жилищна сграда
по одобрени
проекти. Завършени
са бетоновите
основи на
същата. Пред
новостроящата се
сграда се
откриват основи
на бивша
постройка от
суха каменна
зидария, укрепена
външно с
бетонова замазка.
Размерите на
място са
2,90м./4,70м.
и дебелина
от около
25 см., като
част от
тях попадат
под изграждащата
се нова
жилищна сграда.
В имота
е наличен
сондажен кладенец.
В изготвения
кадастрален план
на местност
с. Доброглед 1.2.3.4 райони
от 1988г.,
в процесния
имот няма заснета и нанесена
постройка.
Предоставеният
за ползване
имот с
удостоверение 1673/30.10.1989 г. е
идентичен
на поземлен
имот
№123 по
кадастрален план
от 1988г,
с имота,
описан по
Н.А. №120, том XLI, дело №19217/1994г.
и с
НИ
№ 501.123 по
ПНИ на
местност „Доброгледски
лозя“, землище
с.Доброглед.
От приложената към заключението комбинирана
скица, изготвена от вещото лице, е
видно, че
стар имот № 105 от
помощния план
участва изцяло и обхваща пълната площ
на новообразуван
имот - 606 кв.м.
Местността „До
село“ попада
в околовръстния
полигон на
с.о.
„Доброгледски
лозя“.
По
делото е
допусната, изслушана
и приета
и допълнителна съдебно-техническа експертиза,
изготвена също
от вещото
лице инж.
Р.П., от
която се
установява, че
ръчната скица,
приложена на
страница
245 от делото
не става
ясно, за
кой имот
се отнася.
Съгласно тази
скица площта
на скицирания
имот е
810 кв.м,
а съгласно
кадастралния план
имотът по
своите кадастрални
граници /огради/
е с
площ от
606 кв.м.
На ръчната
скица е
показана фигура
с размери
2,50/5,50 м. и
височина от
2,20 м. и
съгласно същата
скица, фигурата
е с
неопределено местоположение
в имота
/на същата
скица не
са нанесени
отстоянията от
страничните кадастрални
граници до
посочената постройка/.
В постройката
са изписани
Л.Б.,
каквато сигнатура
не съществува
в геодезичните
планове. Размерите
на съществуващия
в имота
фургон към
настоящия момент
са по
измерване: 2,86м/5,60м.
и съобразени
с размерите
от скицата,
може да
се допусне,
че при
огледа от
службите на
Община Аксаково,
на място
е намерен
същия този
фургон, описан
в предходната
СТЕ, но
тъй като
не са
посочени отстоянията
от кадастралните
граници до
фургона, не
е възможно
да бъде
даден еднозначен
отговор и
да се
изготви комбинирана
скица, между
сега съществуващия
фургон на
място и
този от
скицата. Откритите
стари основи
с размери
2.90/4.70 м., не
кореспондират с
тези посочени
в приложената
скица.
По
втората поставена
задача се
установява, че
в Община
Аксаково - Техническа
служба материални
по проведената
анкета във
връзка с
изготвяне на
плана на
старите имотни
граници не
се съхраняват.
В Областна
администрация на
област Варна,
е наличен
ПРОТОКОЛ №
131 от 16.08.2013 г.
за проверка
и приеме,
ако отговарят
на изискванията
на ЗСПЗЗ,
ППЗСПЗЗ, Заповеди
№ РД-46-494/
22.08.2003 г. на
МЗГ и
№ РД-02-14-454/
22.08.2003 г. на
МРРБ, изработените
в графичен
и цифров
вид в
М 1:1000, помощен
план и
план на
новообразуваните
имоти на
местност „Доброгледски
лозя“ -селищно
образувание по
§4,
ал.2 от
ПЗР на
ЗСПЗЗ, КР
501 и КР
502, землище
с. Доброглед,
община Аксаково,
област Варна,
във връзка
с издаване
на заповед
№РД-12-7706-67/04.04.201 бгод,
на Областен
управител на
област с
административен
център Варна,
за одобрение
на ПНИ
на СО
.Доброгледски
лозя“. Съгласно
този протокол
комисията е
констатирала, че:
„За помощния
кадастрален план:
За имотите,
съществували преди
образуване на
ТКЗС и
ДЗС планът
е изработен
по реда
на чл.
28, ал. 3, т.
3 от ППЗСПЗЗ.
Използвани са
аерофотоснимки
от 1942 г.
за установяване
границите на
имотите. Идентифицирането
е извършено
чрез анкета
на собствениците.
Обявлението относно
провеждането на
анкета по
чл.18б,
ал. 2 от
ППЗСПЗЗ е
обнародвано в
ДВ бр.16/
15.02.2008 г. Видно
от протокол
за обявление
от 27.02.2009 г.
на Община
Аксаково, съобщение
е било
публикувано в
общински вестник
„Аксаково
днес“ от
месец февруари
2008 г., било
е поставено
на информационни
табла в
сградите на
Община Аксаково,
кметство с.Игнатиево,
кметство с.Доброглед,
Общинска служба
по земеделие
-гр.Аксаково,
и е
било разлепено
на обществени
места (спирки,
информационни табла,
магазини). Данни
за имотите
с постановени
решения на
Общинска служба
по земеделие
и гори
- Аксаково
(Поземлената
комисия) по
чл.14, ал.1,
т.З
от ЗСПЗЗ
- на хартия.
Въз основа
на тези
констатации, комисията
взела решение,
като е
приела помощен
план и
план на
новообразуваните
имоти в
М 1:1000 на
местност „Доброгледски
лозя“ - селищно
образувание по
§4,
ал.2 от
ПЗР на
ЗСПЗЗ, КР
501 и КР
502, землище
с.Доброглед,
община Аксаково,
област Варна,
представени с
писмо вх.№РД-13-2600-151/13.08.2013
г.
Постъпило
е удостоверение
изх.№
УТ 4-85-131/07.04.2021 г.,
издадено от
Община Аксаково,
с което
е заявено,
че схемата,
приложена към
съдебното удостоверение
за ползване
№1679/30.10.1989 г.,
находящо се
на л.
245 от делото,
е изчертана
ръчно от
служител на
общинска администрация
– Аксаково
върху гърба
на копие
от удостоверение
за ползване
№1679/30.10.1989 г.,
представляващо част
от административната
преписка по
закупуване на
имот №123
по кадастралния
план на
местност Доброглед,
изработен през
1988 г. при
извършен на
място оглед
и служи
единствено за
целите на
вътрешно-служебната
дейност на
администрацията.
Не може
да бъде
направено уточнение
дали при
наличие на
повече от
една постройка
в имота
това би
било отразено
на схемата.
По
делото са
изслушани и
показанията на
допуснатите двама
свидетели на
ответницата:
От
показанията на
първия свидетел
К. Т.И., без
дела и
родство със
страните, се
установява следното:
За първи
път е
отишла на
мястото в
с. Доброглед
около 1989-1990 година.
Като се
влезе в
двора, имало
първо прекрасна
градина, с
много цветя,
една постройка
и дървета.
Постройката не
била много
луксозна и
голяма. Основите
на постройката
били от
камък и
цимент, а
нагоре с
дървен материал
и покривът
от керемиди.
Не е
било фургон,
а постройка,
която се
ползвала за
живеене. Влизало
се в
едно малко
помещение, което
било коридор
и кухня.
Имало хладилник,
печка, мивка,
а после
се влизало
в една
друга стая
- много
кокетна, направена
с перденца,
кувертюра
на леглото,
телевизор. Ответницата
по-голямата
част от
лятото живеела
там, защото
имала жилище
в края
на града,
където било
много оживено,
оттам и
идвала на
работа. Имало
външна тоалетна,
течаща вода
в мивката,
разположена вътре
в сградата.
Имало ток
и вода.
Имало складово
помещение, зад
тази първа
сграда, отзад
едно направено
от някакви
тенекии, примитивно.
Отначало се
ползвало за
лятна кухня,
но след
това там
слагали инструменти.
Категорично тогава
нямало фургон.
Фургонът се
появил на
по-късен
етап. Ответницата
го купила
като подарък
за сина,
с който
имали конфликти
по отношение
ползването на
имота, за
да има
къде и
той да
живее. Възприела
е фургона
през 2015 г.,
когато закарала
ответницата до
мястото във
връзка с
доставянето на
строителни материали.
Тогава вече
постройката я
нямало, а
там бил
само фургонът.
Първата постройка
била с
тясната част
към улицата,
първо се
влизало в
едно малко
помещение, антре
и кухня
и след
това стаята,
с квадратура
около 13-14 кв.м.
От
показанията на
свидетеля Д. И. Х.,
син на
ответницата В.Ж.,
чийто показания
съдът цени
при условията
на чл.172
от ГПК,
се установява
следното: Имотът
бил предоставен
по линия
на баща
му в
периода 1978-1980 г.
с постановление,
с което
оземлили учители
и др.
Баща му
бил директор
на училище
„Йордан
Ноев“.
Майка му
го получава
с нотариален
акт след
1988-1989 г., когато
го купила
от Община
Аксаково. Когато
получили имота,
в него
нямало постройки.
В последствие
направили малка
къщичка, сложили
фургон, кладенец.
Постройка била
започната 1979- 1980 г.,
после майка
му я
довършила 1988-1989 г.
Фургонът го
поставили година
след къщата
- някъде
към 1990 год.
Сондажът за
кладенеца бил
направен около
1988 г. Постройката
била жилищна
около 15 кв.
м. - кухня,
спалня, антренце
отпред. В
кухнята имало
само една
чешма, която
се захранвала
от кладенеца
и хидрофора.
„Основите
били от
камък, а
постройката била
дървена, покривът
от обикновени
керемиди. Основното
е дървени
греди, върху
тях има
едно като
шперплат, над
него вагонна
шарка, вътре
стените са
облицовани с
фазер и
боядисани. Отвън
има дъски,
които се
застъпват, просто
като декорация,
вътре има
изолация“. Ситуирана
била с
тясната част
от към
улицата. Размерът
и бил около
4.70 м. горе-долу
на 3.00 м.,
като свидетелят
го оприличава
на кубче.
Майка му
редовно оставала
там. Между
фургона и
къщата имало
една барака,
която се
ползвала като
складово помещение,
тоалетна в
дъното в
лявата страна.
Навремето баня
нямало, но
имали вода.
Банята я
направил свидетелят
през 2013 г.,
но кладенецът
бил направен
от преди
да се
довърши къщата.
Фургонът се
използвал за
живеене, тъй
като с
майка му
се изпокарали
и се
наложило да
го вземат.
Бил му
подарък от
майка му.
Фургонът бил
доставен с
кран и
нямало как
да се
постави по-навътре,
тъй като
не е
с колела.
Като се
застане с
лице към
мястото, фургонът
е поставен
по дължина,
така че
не се
вижда постройката,
тъй като
фургонът пречи,
а има
и дървета.
В мястото
има още
един фургон,
поставен 2011-2012 г.,
за инструменти
и такива
неща, който
не е
монолитен.
Изслушани
са показанията
и на двама
свидетели, допуснати
на ищците:
От
показанията на
първата свидетелката
Н. К. В., дъщеря
на ищцата
С. И. К.които съдът
ще цени
при условията
на чл.
172 от ГПК,
се установява,
че дядо
ѝ се
казва И.
Н., имал
е много
имоти в
Доброглед, включително
и в
Доброгледски лозя.
Процесният имот
се намира,
като се
тръгне от
Игнатиево към
Доброглед в
лявата страна,
а по
един черен
път вдясно,
третият имот.
Не знае
как се
казват хората,
на които
е даден
този имот.
Селото ѝ
е много
добре познато,
като дете
е ходила.
Когато започнало
да се
говори, че
ще има
новообразуван план
и доста
преди това,
1979-1980 г. до
1990 г. обикаляли
там, за
да и
покажат къде
са имотите..
В този
имот имало
един фургон,
който и
днес съществува,
който видели
около 1990-1991 г.
През 2000 г. с
нейния братовчед
П. ходили,
защото братовчед
ѝ се
консултирал с
адвокат, който
им казал
да гледат
само имотите,
в които
няма постройка.
Фургонът по
него време, а
и сега
е сложен
с широката
част успоредно
на улицата.
По
делото са
изслушани и
показанията на
свидетеля И. А. Б.,
без дела
и родство
със страните
по делото,
от които
се установява,
че знае,
че имотите
се намират
в посока
Игнатиево-Доброглед,
след последния
голям завой
преди селото,
вляво третия
имот, макадамов
път. За
първи път
отишъл на
имота около
2000 г. Тогава
видял, че
има фургон.
Няма спомен
да е
имало друга
постройка. Фургонът
бил разположен
с широката
страна към
улицата. Често
са обикаляли
там. След
2000 г. постройка
не е
виждал в
този имот.
В имота
не са
влизали. В
конкретния имот
е виждал
само фургон.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК:
Ищците черпят правото си на собственост върху
недвижимия имот, предмет на делото от Решение №12231
от 06.08.1996г. на ПК – Аксаково, с което
в тяхна полза,
в качеството им на наследници на И. Ж.
Н. е признато и възстановено правото на собственост върху
нива от 7,000 дка,
шеста категория, находящ се в терен
по § 4 на село Доброглед в местността „Под
село”.
Към датата на постановяване на решението на органа по поземлената собственост – 06.08.1996г., приложимата редакция на чл.
14, ал.1 ЗСПЗЗ е тази от
30.06.1995г. / ДВ, бр.
59/. Съобразно този текст
поземлената комисия се произнася с решение, с което възстановява правото на собственост върху земи в съществуващи или
възстановими на терена стари реални граници и в което
следва да се опишат размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Решението се придружава със
скица на имота.
Представеното от ищеца решение, макар и постановено преди изменението на ЗСПЗЗ /ДВ,
бр. 68 от 30.07. 1999г./ предвиждащо двуфазност на производството по възстановяване на земите в терени по §4 ПЗР
на ЗСПЗЗ, няма
конститутивно действие, тъй като
в административният акт,
подлежащият на възстановяване земеделски имот, не е индивидуализиран с граници, нито
с номер по предходен план,
поради което и с него
не е възстановено правото на собственост върху нива от
7,000 дка. Същият има
характер на решение, с което се признава право
на възстановяване собствеността върху земеделските земи,
като за приключване на реституцията, е необходимо постановяване на заповед по § 4 к, ал.7 ПЗР
на ЗСПЗЗ, с която се индивидуализира конкретният имот, каквато не е издадена, но в разписния лист към ПНИ
земеделският имот е записан на ответницата В.Д.Ж.. Затова и съдът
приема, че избраната форма на защита, чрез отрицателен установителен иск е единствената правна възможност органът по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ да издаде заповед в полза на ищците, поради което те разполага с правен интерес, отричайки заявеното от ответницата право
да придобие процесния имот имота, чрез
завършване на процедурата по ЗСПЗЗ.
Поради изложеното съдът намира предявеният иск за допустим.
ПО СЪЩЕСТВО НА СПОРА:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В настоящото производство в тежест на ответницата е да докаже, че е станала собственик на процесния имот на наведеното от нея основание, а ответниците по иска следва да оборят твърденията на ищцата, че е собственик на имота, а също следва да докажат, че са възстановени собственици на стар имот, включващ в границите си процесния имот.
Настоящият състав приема, че от целокупния доказателствен материал безспорно се установи, че процесният новообразуван имот № 501.123 от ПНИ на местност „Доброгледски лозя“, с. Доброглед“, общ. Аксаково, обл. Варна, целият с площ от 606 кв.м., попада изцяло в стар имот № 105, записан на наследници на И. Ж. Н., чиито наследници са ищците по делото, видно от представените удостоверения за наследници и клетвена декларация. Стар имот №105 е възстановен на наследниците на И. Ж. Н. с т. 3 на Решение № 12231 от 06.08.1996 г. на ПК Аксаково. Съдът не приема становището на ответниците, че това решение е изменено с Решение 10-І от 10.06.1997 г. по твърдения от тях начин, като счита, че видно от същото е, че то де факто само допълва Решение № 12231 от 06.08.1996 г. на ПК Аксаково като възстановява и друг възстановим имот, а именно НИВА от 5,242 дка и то намираща се в местността „До село“ и представляваща имот №00060 по картата на землището, който е различен от стар имот №105 от 7,000 дка в местността „Под село“. Тези две местности са различни, което е видно от писмо изх.№РД-12-02-1802-1/07.10.2020
г. от ОД „Земеделие“ Варна, ОСЗ –
Аксаково, в което е посочено, че в ОСЗ –
Аксаково за последващото им обединяване, заедно с местностите „До лозята“ и „Старите лозя“ в местност „Старите лозя“.
Ответницата черпи правото си на собственост върху процесния недвижим имот, съгласно констативен нотариален акт №120, т. XLІ, дело 19217/1994 г. от 25.11.1994 г. на нотариуса при ВРС, като придобито на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. От събраните по делото доказателства се установява, че правото на ползване е било валидно предоставено на ответницата с Удостоверение №1673/30.10.1989 г., издадено въз основа на Решение №10 от 08.12.1988 г. на ИК на ОбНС Аксаково. За да възникне за нея правото да изкупи имота при условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е необходимо същият да е застроен със сграда по смисъла на §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ към 01.03.1991 г.
Установява се, че в изготвения кадастрален план на местност с. Доброглед 1.2.3.4 райони от 1988 г. в процесния имот няма заснета и нанесена постройка. Същото напълно кореспондира с факта, че имотът е предоставен на ответницата като земеделски, т.е. без постройка, в края на същата тази 1988 г. Това се потвърждава както от показанията на свидетеля Д. Х. – син на ищцата, който заяви, че в имота не е имало сграда при покупката му, така и от показанията на свидетелката Капка И., която заявява, че е било мечта на ответницата да си построи къща в имота.
От показанията на свидетелката К. И. се установява, че към 1989-1990 г. в имота е имало малка сграда, състояща се коридор и кухня, с мивка с течаща вода в кухнята и стая, с площ от около 14 кв.м., изградена върху каменни основи от дърво с покрив от керемиди. Същото описание на сградата дава и свидетелят Д. Х., като съдът кредитира показанията му с оглед на останалия събран доказателствен материал в тази връзка. След това бил поставен в парцела и фургонът, който е наличен и до ден днешен в имота. Същият е с размери 2,86 м на 5,60, със застроена площ от 16,02 кв. м, върху бетонови фундаменти, поставен е с дългата си част към пътя, като по този начин свидетелите на ответницата твърдят, че е възпрепятствал видимостта към сградата и тя е оставала скрита от към улицата. Свидетелите на ищците заявяват, че в парцела е имало фургон, като не са възприели друга сграда. Съдът намира, че в случая това не изключва наличието на по-малка сграда зад фургона, която да не е забелязана от свидетелите. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелите на ответницата по отношение за наличието на постройка в имота, тъй като те кореспондират с намерените на място от вещото лице основи на сграда с размери във видимата си част от 4,70 м и 2,90 м, съгласно представената скица. Показанията не кореспондират със скицата единствено по отношение на позиционирането на сградата спрямо пътя, като според свидетелите сградата е била разположена с тясната част към пътя, или следва да попада напреки на фургона, а според скицата, изготвена по намерените на място основи широката част е към пътя. Тук следва да се има предвид на първо място, че основите не са видими в цялата си част и съответно не може да се заключи точно колко още от тях остават под новостроящата се сграда, за да бъде определено със сигурност какви са размерите им. На второ място свидетелят Д. Х. определя сградата като кубче, поради което е било възможно с оглед архитектурния изглед на сградата да се е създавала илюзия. Освен това свидетелите не са извършвали замервания на място и може сочената от тях квадратура да се отнася за стаята без коридора-кухня. Така или иначе съдът не може да пренебрегне, че в имота, в който до 1988 г. не е имало изграждана сграда и е бил с предназначение земеделска земя, към момента се намират основи на такава с размери близки до сочените от свидетелите и от ищцата в молбата за изкупуване на имота. В тази връзка не следва да се кредитират показанията на свидетелите на ищците, тъй като те не са имали достъп до вътрешността имота, не са влизали вътре, поради което на са имали възможност да възприемат в цялост фактическата обстановка. Постройката не е налична в имота поради започналото ново строителство и разчистването на строителна площадка. За факта, че възприета сграда от свидетелката К. И. е различна от поставения фургон, съдът заключва и от това, че тя сочи покрив от керемиди и мивка в кухнята, а във фургона няма вътрешна мивка, а външна (на фасадата) и същият е с ламаринен покрив.
Поради изложеното съдът счита, че безспорно се установява, че към 1990 г. в имота е имало изградена сграда. Същата е била с каменни основи, дървена, с керемиден покрив. Имала е течаща вода (мивка в кухнята) и електричество (телевизор и хладилник, електрифициран фургон), външна тоалетна. Ответницата е обитавала сградата почти целогодишно. На основание изложеното съдът счита, че сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ, поради което за ответницата е възникнало правото по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и тя го е трансформирала в право на собственост, чрез извършената процедура по оценка и плащане на цената, за което е бил издаден констативен нотариален акт №120, т. XLІ, дело 19217/1994 г. от 25.11.1994 г. на нотариуса при ВРС.
С оглед на изложеното съдът счита, че ответницата успя при условията на пълно и главо доказване да установи, че е собственик на процесния недвижим имот на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради и което предявеният от ищците отрицателен установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на правния спор и направеното искане от ответницата, ищците следва да бъдат осъдени да ѝ заплатят направените от нея разноски в размер на 755,00 лева, представляващи платен
адвокатски хонорар
от 600,00
лв., депозит за СТЕ в размер
на 150,00
лв. и 5,00 лв. за издаване на съдебно удостоверение, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците Р.Д.С. ЕГН:**********,***, В.С.Д., ЕГН:**********,***, Т.П.Д., ЕГН:**********,***, З.П.Д., ЕГН:**********,***, В.Ж.С., ЕГН:**********,***, П.Ж.Т., ЕГН:**********,***, С.И.Д., ЕГН-.**********,***, С.И.К., ЕГН:**********,***, И.Н.И., ЕГН:**********,***, Е.Н.И., ЕГН:**********,*** срещу ответницата В.Д.Ж., ЕГН:**********,*** отрицателен установителен иск да бъде признато за установено спрямо ищците, че ответницата не е собственик на следния недвижим имот: НИ №501.123 по ПНИ на местност „Доброгледски лозя”, землище с.Доброглед, община Аксаково, одобрен със Заповед №РД-16-7706-67 от 04.04.2016г. на Областен управител на област Варна, с площ от 606 кв.метра, при граници: път, НИ №501.124, 501.122 и 501.116., на осн. чл. 124, ал.1
ГПК.
Осъжда Р.Д.С. ЕГН:**********,***, В.С.Д., ЕГН:**********,***, Т.П.Д., ЕГН:**********,***, З.П.Д., ЕГН:**********,***, В.Ж.С., ЕГН:**********,***, П.Ж.Т., ЕГН:**********,***, С.И.Д., ЕГН-.**********,***, С.И.К., ЕГН:**********,***, И.Н.И., ЕГН:**********,***, Е.Н.И., ЕГН:**********,*** да заплатЯТ на В.Д.Ж., ЕГН:**********,***, сумата от 755,00 (седемстотин петдесет и пет) лева, представляваща направени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: