№ 84
гр. гр. Добрич, 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500854 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“България“ №49 бл.53Е вх.В против разпореждане, обективирано
в заповед за изпълнение на парично задължение №1306 от 01.11.2021г. на
ДРС по ч. гр. д. №3384/2021г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено
заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК против длъжника Г. Й. Г., ЕГН ********** за
следните суми: 635,72 лв., представляваща възнаграждение за закупен
допълнителен пакет за услуга „Фаст“ и 1256,70 лв., представляваща
възнаграждение за закупен допълнителен пакет за услуга „Флекс“, по
договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“
№30038970236/23.08.2019г. Изложени са доводи за незаконосъобразност на
атакуваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и за издаване на
разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и за горната
сума. Претендират се и разноските сторени в настоящото производство.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес
от обжалване и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното
производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД в развилото
се производство по ч. гр. д.№3384/2021г. по описа на ДРС е издадена Заповед
1
№1306 от 01.11.2021г. за изпълнение на парично задължение, с която
е разпоредено длъжникът Г. Й. Г., ЕГН ********** да заплати на заявителя
следните суми: 2471,42 лв. – главница по договор за потребителски кредит
„Профи кредит Стандарт“ №30038970236/23.08.2019г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане; 940,03 лв.- договорно възнаграждение за периода от 20.07.2020г. до
04.08.2021г; 149,57 лв. – обезщетение за забава да периода от 21.01.2020г. до
04.08.2021г.; 55,68 лв. - обезщетение за забава да периода от 04.08.2021г. до
27.10.2021г.; 72,33 лв. – държавна такса; 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за
изпълнение за следните суми: 635,72 лв., представляваща възнаграждение за
закупен допълнителен пакет за услуга „Фаст“ и 1256,70 лв., представляваща
възнаграждение за закупен допълнителен пакет за услуга „Флекс“.
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради
което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка съдът намира,
че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели
да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради
което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни
законови разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от
ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ
потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената
договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като
допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато
такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не
може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на
потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства,
събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането
на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за
заобикаляне на забрани.
Услугата „Фаст“, която се изразявала в приоритетно даване на становище
по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали
кредитоискатели, обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като
2
становището по искането очевидно вече е налице към момента на сключване
на договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за реално
предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки
кредитоискател, пожелал прироитетно даване на становище по искането му, а
не само от тези, на които се дава положително становище и се предоставя
кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на погасителните
вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане
на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на
резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между
приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане
на кредит и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от
кредитора „приоритетно даване на становище“.
По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са
разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника
същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително
уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за
управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за
допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната
цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е
несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава
на плащане на отделна погасителна вноска. Съгласно чл.33, ал. 2 от ЗПК
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. При
главница от 3000 лева законната лихва за забава на годишна база е в размер
на около 300 лева, докато възнаграждението за услугата „Флекси“ е в размер
на 1740 лева. Видно е, че така направената уговорка за заплащане на услугата
„Флекси“ изцяло попада и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. По същество, кредиторът си осигурява
допълнително възнаграждение в размер на 88 % (сбора от възнаграждението
за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 900 лв. и възнаграждението за
закупена допълнителна услуга „Флекси“ – 1740 лв. е в размер на 2640 лв.) от
3
предоставената главница срещу минимални облекчения за
кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК,
противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до
нищожност на клаузата поради неравноправност.
При това следва извода, че обжалваното разпореждане не страда от
визираните в жалбата пороци и следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на
парично задължение №1306 от 01.11.2021г. на ДРС по ч. гр. д. №3384/2021г.
по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“България“ №49 бл.53Е вх.В за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против
длъжника Г. Й. Г., ЕГН ********** за следните суми: 635,72 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет за услуга
„Фаст“ и 1256,70 лв., представляваща възнаграждение за закупен
допълнителен пакет за услуга „Флекс“, по договор за потребителски кредит
„Профи кредит Стандарт“ №30038970236/23.08.2019г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4