гр. Силистра, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на четвърти февруари през
две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1.ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при участието на съдебния секретар Данаила Георгиева и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от съдия Василева в. гр. д. № 5 /2020 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от М.М.Д., ЕГН **********, чрез процесуален представител, против решение № 417 от 03.12.2019г., по гр.дело № 710 по описа на Силистренския районен съд, с което е ОТХВЪРЛИЛ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от нея иск с правно основание чл.124 от ГПК, съдът да признае за установено по отношение на "ЕНЕРГО ПРО Продажби” АД, ЕИК *********, че не дължи заплащане на сумата от 589.37 лева, представляваща начислена корекция на електроенергия за периода 26.08.2017г.-23.11.2017г., за обект- апартамент № намиращ се в Присъдил е и съответни разноски в полза на ответника. Жалбоподателката счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, моли да бъде отменено като такова и постановено друго решение, с което съдът да уважи изцяло заявения от нея отрицателен установителен иск, с произтичащите от това правни последици. В с.з. пред тази инстанция не се явява, представлява се от адвокат, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата и в първоинстанционното производство, „Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК *********, с адрес гр. Барна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК , № 258, представлявано заедно от всеки двама от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Д. и Георги Коршия, чрез процесуален представител, е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, с който оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено обжалваното решение..В с.з. чрез процесуален представител, поддържа същото становище.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното:Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазване изискванията на чл.258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
С предявената пред районния съд искова молба, настоящата въззивница е предявила иск против ответника , като моли съда да а признае за установено по отношение на ответника, че не дължи заплащане на сумата от 589.37 лева, представляваща начислена корекция на електроенергия за периода 26.08.2017г.-23.11.2017г., за обект- апартамент № Правилно първоинстанционният съд е определил правната квалификация на предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК.
По делото се установява от приложените пред районния съд писмени доказателства, че ищцата е наследник на лицето В Н.Д., която е била ли абонат на ответното дружество на основание договор за доставка на ел. енергия за имот, представляващ апартамент, находящ се в с.. В отсъствие на въззивницата, на 23.11.201г г. служители на „Енерго – Про Мрежи” АД извършили контролна проверка на електромера с фабричен №, отчитащ консумацията на ел. енергия и констатирали, че средството за търговско измерване на енергопотреблението в имота на ищцата, не измерва точно действително подаваното количество енергия. Тези констатации са видни от приложения по делото констативен протокол № 1900807 от 23.11.2017г. Макар да е изготвен в отсъствието на ползвателя на електроснабдения имот, протоколът е подписан и от двама свидетели, които не са служители на ответника, съгласно чл.61,ал.2 от ОУДПЕЕЕМ . СТИ е предадено на Българския институт по метрология /БИМ/, където експерти са установили, че не е налице „нерегламентиран достъп до вътрешността на СТИ. Излъчвателят не работи и не може да измери т.4.4, повреда“.Според този протокол, грешката при измерване е с точен измерител -100%. Експертното заключение е, че електромерът не отговаря на метрологичните и технически характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия. Въз основа на тези резултати , ответното дружество издало фактура № **********/26.03.2019г. на база извършена корекция на сметките за потребена ел. енергия в периода от 26.08.2017 г. до 23.11.2017 г. на стойност 589.37 лева. Тези правомощия на дружеството се основават на чл. 38, ал.1, т. 4 от ОУ на ДПЕЕЕМ, съгласно който на „Енерго – Про Мрежи” АД е предоставена възможност да изчисли и коригира количеството пренесена ел. енергия в случаите на констатирано по реда на тези ОУ,установени с протокол от метрологична експертиза, съставен по реда на Закона за измерванията, отклонения извън допустимите граници на метрологични и технически характеристики на средствата за търговско измерване, довело до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия.
Основно възражение, обосноваващо неправилността на обжалваното решение, според жалбоподателката е фактът, че към момента на извършване на корекционната процедура,ПИККЕ са отменени с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г. (с изключение начл. 48,49,50 и 51), и окончателно с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., като все още не са приети нови. В тази връзка счита, че корекционната процедура не може да черпи основанието си само от общите условия, тъй като законодателят в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ) е предвидил задължителна кумулативна предпоставка за наличие на действащи „ПИКЕЕ“ , за да бъде осъществена. Твърди, че общите условия в тази им част се явяват нищожни, както на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречащи на закона /чл.98а, ал.2, т.6 от и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ/, така и поради неравноправния им характер - чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, съответно чл.146, ал.1 от ЗЗП (съобразявайки и обстоятелството, че за наличието на неравноправни клаузи съдът следи служебно). Твърди, че след отмяната на чл.41 - 47 от ГТИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.) липсва също ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. По този начин Чл.48 - 51 от ПИКЕЕ, които регламентират хипотезите, при които може да бъде извършена едностранната корекция, не могат да бъдат приложени, тъй като няма процедура за извършване на корекционните процедури при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Жалбоподателката счита, че параграф 2 от ПЗР на новите ПИКЕЕ, обн.ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г., според който процедурите следва да се довършат по правилата на старите ПИКЕЕ въпреки отмяната им от ВАС, то това от една страна е незаконосъобразен опит да се да заобиколят последиците на решението на ВАС за преустановяване действието на съответните правни норми, а освен това, говори за наличието на несъщинско обратно действие, който обаче би било в противоречие на чл.14, ал.2 и ал. З от Закона за нормативните актове, , съгласно който „ Обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден. И ал. 3 на съшия чл. 14“ Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените“. В тази връзка прави извода, „е ПИКЕЕ са подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ, които нямат обратна сила.
Съдът счита, че акцентирането на значението на ясно разписана корекционна процедура и липсата на такава към момента на установяване на неточностите в измервателното съоражение на въззивнцита, е излишно абсолютизирано и значително надценено като фактор, обуславяш недължимостта на сумата, предмет на отрицателния установителен иск по настоящото дело.
Целта на корекцията е да се предотврати неоснователното обогатяване. В този смисъл са разписани и нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” и правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, но още от института на неоснователното обогатяване по чл. 55 и сл. ЗЗ , гражданското право не толерира един субект да се обогатява без основание за сметка на друг. Съгласно мл. 200, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, купувачът е длъжен да плати цената на стоката, което е получил по договора за продажба. В тази връзка чл. 98а и ПИКЕЕ, действително са специални норми, уреждащи достатъчно прозрачна и справедлива процедура за коригиране на сметките им. Въпросът дали за периода, когато е извършена корекционната процедура, е имало действащи ПИКЕЕ е несъществен, защото липсата на такива правила не отменя правото на продавача да иска заплащането на цената по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, като се има предвид факта, че ответникът е предоставил електрическа енергия по договор с потребителя, която последният е консумирал, но не я е платил изцяло. При липса на ПИКЕЕ съдът следва сам да определи този размера и пак би стигнал до същия резултат, обективиран в справката за корекция, тъй като функцията „грешно отчетена стойност + % грешка” е логичният начин за изчисляване на действително консумираната енергия в процесния казус. Така че, в случая липсата на ПИКЕЕ не опорочава прозрачността и пропорционалността на проведената процедура, което води до извода, че ответното дружество е било добросъвестно в своите действия поне що се отнася до техническото констатиране на неизправността и изчислението на корекцията.
Всичко това е така и процедурата за корекция на задълженията и дължимостта на последните от абоната е точна, когато се касае за измервателно устройство, на което е констатирана т.нар. външна намеса, т.е. има данни, че устройството е манипулирано, в резултат на което отчита по – малко от действително подадената електроенергия до съответния абонат. Тук вече следва да бъде разгледано и последното възражение на жалбоподателката, която се позовава на това, че поради липсата на констатации за неправомерна външна намеса върху СТИ, предприетата корекционна процедура е в пълно противоречие с изискванията на императивните разпоредби на чл.82 и чл.83, ал. от ЗЗД, визиращи наличието на виновно поведение у длъжника /потребителя/ като предпоставка за ангажиране на отговорността му на договорно основание, както изискване за полагане на "грижи на добър стопанин " от страна на кредитора. Известно е, че вината в ГП се презумира и доказателствената тежест по отношение на липсата и е обърната, т.е . липсата и следва да се докаже, за разлика от постулата на НК „Невинен до доказване на противното“. При наличие на манипулация, презумираната вина на единия съдоговорител, потребителят може да доведе до задължаването му да заплати сумите по корекционната процедура, защото иначе ще е налице неоснователно обогатяване в негова полза. Разбира се, ако докаже невинността си, ще отпадне задължението му, защото то се рамкира от разпоредбите на споменатите вече чл.82 е чл.83 ЗЗД.
В същото време, презумпцията за вина при липсата на манипулация върху измервателния уред, пада върху дружеството, негов собственик, което е задължено по смисъла на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него да поддържа изправни измервателните уреди, като контролира техническото им състояние и отстранява неточностите своевременно. Съгласно чл. 2, ал.2 от ЗЕ, „Производството, вносът, износът, преносът, разпределението и търговията с електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефт и нефтопродукти се извършват при гарантиране защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси.“ Едва ли начисляването на задължение по корекционна процедура без да е налице даже манипулация на измервателния уред, гарантира собствеността и интересите на потребителите. Трудно може да се приеме и идеята, че националните интереси ще бъдат адекватно защитени с ограбването на невинни граждани с т. нар. корекция на сметките. В крайна сметка, се стига до абсурдната ситуация, виновното поведение на дружеството като контрагент по договорите за доставка на електроенергия, което не е проявило своевременно необходимата грижа да държи в изправност собствените си измервателни уреди, да бъде толерирано и награждавано със задължаване на потребителите да му покриват загубите. И тук не може да се възприеме заявената в някои съдебни актове теза, че безвиновната договорна отговорност, разписана в ПИКЕЕ е специална спрямо общата по ЗЗД. В случая се касае за подзаконов нормативен акт, който не може да дерогира разпоредбите на закон.Хипотезата, пи която се с задължават на абонатите да внасят пари по корекционната процедура без да е налице манипулация на измервателните уреди, не се вмества нито в договорната отговорност по чл. 82 и 83 ЗЗД, нито в извъндоговрната такава по 45 и сл. ЗЗД. И няма как да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване на въззивницата, защото разпоредбите на чл. 55 и сл. ЗЗД също касаят извъндоговорни отношения и са неприложими в случая, а в рамките на договорните такива между нея и дружеството е налице неизпълнение или лошо изпълнение отстрана на едната страна – доставчикът , който следва да понесе загубите от това, ако има такива. В крайна сметка не се касае за безвиновна отговорност, а до презумирана вина по смисъла на този институт в гражданското право, която в зависимост от това дали има или не манипулация върху измервателното съоражение,е в тежест на страната, която хипотетично /презумптивно/ е нарушила договорните си задължения, до доказване на противното от нейна страна.
В обобщение, съдът намира, че по делото не е доказано наличието на основание годно да породи правото на ответникът да начисли и претендира процесната сума от въззивницата. При това положение, след като е твърдял, че е титуляр на спорното право, то ответникът е и страната по делото, която следва да понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното доказване на фактите годни да го породят. В случая, правният резултат от ненадлежното начисляване на дължимата сума, се изразява в уважаване на исковата претенция предявена срещу дружеството, поради което и обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено ново, с което съдът да признае за установено по отношение на "ЕНЕРГО ПРО Продажби” АД, ЕИК *********, че въззивницата не дължи заплащане на сумата от 589.37 лева, представляваща начислена корекция на електроенергия за периода 26.08.2017г.-23.11.2017г., за обект- апартамент № 3, като осъди ответникът да и заплати сумата от 700 лв. разноски по делото за двете инстанции.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 417 от 03.12.2019г., по гр.дело № 710 по описа на Силистренския районен съд , ИЗЦЯЛО, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на "ЕНЕРГО ПРО Продажби” АД, ЕИК *********, че М.М.Д., ЕГН **********, не дължи заплащане на сумата от 589.37 лева, представляваща начислена корекция на електроенергия за периода 26.08.2017г.-23.11.2017г., за обект- апартамент №.
ОСЪЖДА„Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК *********, с адрес гр. Барна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК No 258, представлявано заедно от всеки двама от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Д. и Георги Коршия, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Д., ЕГН **********, сумата от 700 лв., представляваща направени от нея разноски по делото пред двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.