№ 572
гр. Варна , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110202773 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на ЕГД. М. Н. ЕГН ********** от гр.Тервел, против Електронен фиш
серия К № 4789449 на ОД на МВР Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДП извършено на 18.02.2021год. му е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 800лв. на основание чл. 182, ал.4 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че атакуваният ЕФ е
незаконосъобразен и е постановен при допуснати съществени нарушения на
процес. правила. Сочи, че в обст. част на ЕФ липсвало каквото и да било
словесно описание на обстоятелствата при които било извършено
нарушението. Сочи, че в ЕФ не бил отчетен толеранс на скоростта, както и че
му била наложена санкция по чл. 182, ал. от ЗДП за повторност на
нарушението като в ЕФ не се съдържали каквито и да било факти обуславящи
тази квалификация. Отделно от това не било ясно и коя от хипотезите на
повторност била приета за осъществена доколкото нормата на чл. 182, ал.4 от
ЗДП била препращаща към хипотезите в чл. 182, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗДП.
Моли ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява и не се
представлява.
1
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. в които същата
изразява становище за законосъобразност на издадения ЕФ и моли същият да
бъде потвърден като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на алтернативност, при отмяна на ЕФ и
поискано присъждане на адвокатско възнаграждение от ответната страна,
отправя искане за определяне на такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4789449 е бил съставен от ОД на МВР
Варна за това, че на 18.02.2021год. в 09:04часа, в гр.Варна по бул. „Васил
Левски“ с посока на движение към бул. „Осми Приморски полк“, до стадион
Варна, при разрешена стойност на скорост на движение 50км/ч, с МПС – л.а.
„БМВ 430 Д Х Драйв“ с рег. № СВ3849МТ е извършено нарушение за скорост
като автомобилът бил управляван със скорост 88км./час или превишение
38км./час. и нарушението било установено с АТСС (ARH CAM S1) с №
11743с9. Като собственик/ползвател на автомобила бил вписан въззивника
ЕГД. М. Н.. Посочено било, че е нарушена нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДП и е
наложена санкция глоба в размер на 800лв. на основание чл. 182, ал.4 от ЗДП.
Като доказателства към АНП са приложени снимка от нарушението,
справка за собственост от АИС КАТ „Регистрация на ППС и собствениците
им, протокол за използване на АТСС рег.№ 819р-4233 от 19.02.2021год. ведно
със снимка на разположение на техническото средство, протокол от проверка
№ 82-С-ИСИС/29.10.2020год., удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, както и справка от АИС АНД.
Като доказателства в хода на съдебното следствие са приети писмо от
началника на Сектор ПП при ОД на МВР Варна УРИ 819р -
45252/10.09.2021год. и приложените към него Заповед № 8121з-
205/27.02.2018год. на министъра на вътрешните работи и разписка за
връчване на ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и
веществени, като доказателствата са непротиворечиви, взаимнодопълващи се
2
и не водят на различни правни изводи.
След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания
акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание съдът, прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
В случая съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания
описани по-горе.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
След като прецени събраните по делото доказателства съдът счете, че
материалния закон е приложен правилно. По категоричен начин от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че е реализирано
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДП като разрешената скорост за движение е
била 50км./час (в населено място), а автомобилът собственост на въззивника
се е движел с превишение от 38км./час.
Нарушението е било установено с годно автоматизирано техническо
средство – система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на
движение АТТС/ARH CAM S1 и при спазване на изискванията предвидени в
НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
3
движение по пътищата. В тази насока са приложените към АНП протокол за
използване на АТСС (приложение към чл.10, ал.1) рег. №819р-
4233/19.02.2021год. придружен със снимка на разположение на АТСС и
съдържащ всички формални реквизити предвидени в наредбата,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 валидно
до 07.09.2027год. и Протокол от проверка № 88-С-ИСИС/29.10.2020год. от
проверка на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. В случая следва да
се отбележи, че периодичността на последващите проверки на средствата за
измерване към които спада и процесната АТСС се определят със Заповед на
председателя на ДАМТН и такава заповед е издадена – заповед № А-
616/11.09.2018год.. Съгласно същата скоростомерите подлежат на
последваща проверка след една година.
От приложената към АНП снимка от нарушението и показанията на
радара техническото средство е отчело скорост на движение 91км/час, а
въззивникът е наказан за движение със скорост 88км/час, което безспорно
показва, че при определяне на доказаната скорост на движение АНО е взел
предвид и допустимата регламентирана в ЗИ грешка, каквото задължение е и
вменено с нормата на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Що се касае до автора на деянието според настоящия съд той също е
бил определен коректно от органите на МВР доколкото видно от
приложените по делото доказателства автомобилът с който е извършено
нарушението е собственост на въззивника. Последният като собственик на
МПС-то не е ангажирал доказателства, че друго лице е управлявало
автомобила на посочената дата, не е представил и упоменатата в ЕФ писмена
декларация, с данни за лицето извършило нарушението и копие от СУМПС на
това лице, каквото изискване е предвидено в ЗДП. Съгласно чл. 189, ал. 5 от
ЗДП в 14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът, респективно
ползвателя заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. В тази насока и не съществува
задължение за наказващия орган да кани изрично посочения като нарушител
във фиша да депозира декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
доколкото това е законова възможност, предоставена от закона, от която
нарушителят може да се възползва или не по собствена воля, в предвидения
законов срок от получаване на електронния фиш. В случая АНО няма
4
задължение да събира доказателства, кой е управлявал МПС, а въззивника
като собственик на автомобила е длъжен да представи такива, ако разбира се
са налични такива. Такива доказателства в случая не са представени, а спор
досежно този факт по делото няма.
Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е
санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното
превишаване от 38км/ч законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 4 от същия
текст е предвидил санкция глоба в размер на 400лв. за превишение на
скоростта от 31 до 40 км/ч.. От друга страна в случая отговорността на
въззивника е ангажирана на осн. чл. 182, ал. 4 от ЗДП, която гласи, че за
нарушението по ал. 1, т. 1-5, ал. 2 и ал. 3, т. 1-5 което е повторно, наказанието
е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца. В случая АНО е определил наказание за
повторно нарушение на разпоредбата на чл. 182, , ал. 1, т. 4 от ЗДП без да са
ангажирани каквито и да било доказателства за такова повторно нарушение.
Съгласно параграф 6, т. ЗЗ. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017
г.) "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите
по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено
като нов водач. В случая липсват доказателства въззивникът да е
санкциониран с влязъл в сила ЕФ или НП за нарушение от същия вид в
едногодишен срок от датата на настоящото нарушение. Нещо повече такива
доказателства не са ангажирани и пред съда въпреки изрично дадените
указания в тази насока, а напротив видно от приобщеното по делото писмо от
началника на сектор ПП такива доказателства изобщо не са и налични с оглед
изявлението, че при издаването на ЕФ е била допусната техническа грешка
при определяне на санкцията. Неправилната правна квалификация е имала за
последица налагането на административно наказание "глоба" в двойно по-
висок размер от предвидения в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДП. И
доколкото нарушението по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДП е по-леко наказуемо в
сравнение с това по чл.182, ал.4 от ЗДП /последното предвижда санкция в
двоен размер/ от една страна и от друга това, че фактическия състав на
нарушението по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДП се припокрива изцяло с фактическите
положения отразени в ЕФ /не е налице съществено изменение на
обстоятелствените части на АУАН и НП/ съдът прецени, че в случая са
налице предпоставките на чл.84 от ЗАНН вр. чл.337, ал.1, т.2 от НПК за
изменение на ЕФ издаден срещу въззивника като на същия бъде определено
наказание съобразно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДП, а именно глоба
в размер на 400лв.. Доколкото тази санкционна разпоредба предвижда
наказание във фиксиран размер, обсъждането на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3
5
ЗАНН се явява безпредметно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 38км/ч. и
то в населено място, по оживен булевард в гр. Варна, следователно
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с
достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието
представлява маловажен случай.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
производството по административнонаказателна отговорност чрез издаването
на електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални
правила, подробно разписани в издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015 г.
Що се касае до наведеното в жалбата възражение за липса на описание
в достатъчна степен на нарушението в ЕФ, водещо до нарушаване на правото
на защита на въззивника, то не се споделя от съда. Както бе посочено по-горе,
нормата на чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДП регламентира задължителното
съдържание на ЕФ, сред които са: описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата. Видно от съдържанието на процесния ЕФ, се
установява, че същият съдържа законоизискуемите реквизити, като е налице
описание на нарушението- от фактическа и правна страна и е посочен размера
на глобата, определен по реда на чл. 182, ал. 4 от ЗДП - 800 лв. Нормата на чл.
189, ал. 4 ЗДП не предвижда включване на допълнително описание на
нарушението, респ. на формално изброяване на нормите, касаещи определяне
размера на наложената санкция.
Отделен е въпроса, че защитата се реализира срещу фактите, а не срещу
правната им квалификация, а видно от съдържанието на въззивната жалба
въззивникът добре е разбрал за какво нарушение му е наложена санкция с ЕФ
– за управление на МПС в населено място с превишение на скоростта
38км/час.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна като
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение формулирано в
писмени бележки от ю.к. Л. депозирани пред съда преди даване ход на делото.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че то се явява основателно. Прецени, че такова
следва да бъде присъдено съобразно нормите на чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.
143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
6
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с
фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна, а от друга
това, че процес. представител на въззиваемата страна не е участвал лично в
съдебното заседание като единствено е представил писмени бележки, съдът
счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в
минималния предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера на
отхвърлената част на иска (400лв. доколкото за тази санкция ЕФ е потвърден)
и извърши съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна
следва да бъде присъдено юрисконсултско в размер на 40лв. като посочената
сума следва да бъде заплатена от въззивника ЕГД. М. Н. в полза на ОД на
МВР Варна.
С оглед на всичко изложено по-горе и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К 4789449, с който на ЕГД. М. Н.
ЕГН **********, за нарушаване нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДП, на основание
чл.182, ал.4 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 800лв.
като на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДП му НАЛАГА
адм. наказание "глоба" в размер на 400лв..
ОСЪЖДА ЕГД. М. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Тервел,
ул. „Г.С. Раковски“ № 32А да заплати на ОД на МВР Варна сума в размер на
40лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7