Р Е
Ш Е Н
И Е № 84
гр. Русе 26.06.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI гр.състав
в публично заседание
на 28.май през двехиляди и девета година
в състав:
Председател:
Е.Б.
при секретаря Г.Г. и в
присъствието
на прокурора Е.Г.
като разгледа докладваното от председателя
гр. дело № 47
по описа за 2009 год. за да се произнесе съобрази:
Ищецът Р.п.Г. твърди, че
на 31.012003г. му било повдигнато обвинение по чл.199, ал.1, т.3 вр.чл.198,
ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК по сл.дело №55/03г. по описа на РОП /сл.д.№11/2003г.
по описа на ОСлС- Русе/, във връзка с което на основание чл.202 от НПК/отм./ е
бил задържан в ареста –гр.Русе на същата дата, а впоследствие по искане на РОП
с определение от 03.02.2003г. на РОС на основание чл.152а от НПК /отм./ му е
била взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража”, въпреки че
не е имал никакво участие в извършване на престъплението. С определение на РОС
от 22.04.2003г. по предложение на разследващия орган, поддържано от
прокуратурата, мярката му за неотклонение била изменена в „парична гаранция” и
бил освободен от ареста на 25.04.2003г. Твърди, че впоследствие с постановление
на РОП за частично прекратяване на наказателното производство от 13.10.2003г. обвинението било прекратено и
делото изпратено на РРП, която с постановление от 10.01.2004г. по
сл.№374/2003г. по описа на РРП прекратила наказателното производство и за
престъпление по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2, 3 и 4 от НК. Това постановление
било влязло в законна сила на 23.02.2004г. Счита, че в резултат на
незаконосъобразните действия на прокуратурата се стигнало до нарушаване на
основното човешко право – свобода, поради задържането му в ареста в продължение
на 84 денонощия и до повдигане на обвинение в тежко престъпление, което било
прекратено около година след предявяването му. Твърди още, че това довело до
продължителни болки и страдания , свързани със стреса от ограничаване на
свободното му придвижване, от възможността му да контактува с близките хора;
както и уронило достойнството и авторитета му в средата, в която живее.
Претендира
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 15 000лв.,
представляваща неимуществени вреди от дейността му като правозащитен орган по
ЗОДВПГ, от които 10 000лв. за незаконно адържане в продължение на
84 денонощия и 5 000лв. за незаконосъобразно повдигнато
обвинение в тежко престъпление, ведно със законната лихва от датата на
увреждането -23.02.2004г. до окончателното им изплащане, както и направените по
делото разноски.
Съдът като взе
предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства и
формулираните петитуми квалифицира правно предявените обективно и субективно
съединени искове по чл.2, т.1 и т.2 ЗОДОВ- търси се отговорност за дейност на правозащитни органи.
Ответникът
Прокуратурата на РБ не взема становище по исковете.
Представителят на
РРП , участващ в процеса на основание чл.10 ЗОДОВ счита, че исковете са
недоказани по основание и размер.
Съдът като взе
предвид събрания по делото доказателствен материал намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е
приложеното сл.д. №11/2003г. по описа на
ОСС-гр.Русе , от събрания по което доказателствен материал съдът установява, че
с постановление от 26.01.2003г. на зам.окръжен прокурор при ОП- гр.Русе е преобразувано
Д№80/03г. в досъдебно производство,
което да се води по чл.199, ал.1, т.3, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК срещу
И. Ц.П., Р. П.Г., В. Ир.Г., И.В.Я., М. Анг.Д. и Н. Д.Р. и е разпоредено на
ОСС-гр.Русе да извърши разследването. На 31.01.2003г. следователят по делото е
привлякъл ищецът като обвиняем като му е
повдигнал обвинение за престъпление по чл.199, ал.1, т.3, вр.чл.198, ал.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 24.01.2003г. в гр.Русе, като извършители, М.
Ангелов Д. и И. Я.в , като подбудител и помагач, отнел чужда движима вещ – 1
банкнота от 100 щатски долара на стойност около 200лева от владението на
Северин Б. А. от гр.Р.е, без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с две телесни
повреди. В непосредствено след това извършения разпит на обвиняемия Г. същият
не дава обяснения. На основание чл.152а, ал.3 НПК на Г. е определена мярка за
неотклонение "задържане под стража" от зам.окръжния прокурор при РОП
за 72часа. С постановление от 03.02.2003г., на основание чл.152а, ал.3 от НПК
обв.Г. е задържан до довеждането му в съда от следователя, като е направено и
предлжение за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”. По
искане от зам.окр.прокурор при РОП до РОС, на основание чл.152а, ал.1 ПНК с
определение от 03.02.2003г. по ЧНД№59/2003г. на РОС е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража” по отношение на ищеца, която мярка е потвърдена от ВТАС на
20.02.2003г. С предложение от следователя за изменение на мярка за неотклонение
„задържане под стража” от 18.04.2003г., поддържано от представителя на РОП, с
определение №40/22.04.2003г. по ДПЧНД№259/03г. по описа на РОС е изменена
взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража” в
„парична гаранция” в размер на 300лева. В цитираното определение съдът
съобразява обстоятелството за липса на доказателства, от които да се направи
обосновано предположение, че Г. е извършил деяние, представляващо престпление
по чл.199, ал.1, т.3, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал2 от НК.
С постановление от 13.10.03г. на прокурор при
РОП частично е прекратено наказателното производство водено срещу Р.Г. за
извършването на престъпление по чл.199, ал.1, т.3, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20,
ал2 от НК и делото е изпратено на РРП с оглед извършено престъпление по чл.198,
ал.1, вр.чл.20, ал.2 и ал.3 от НК. С постановление от 10.01.2004г. на
зам.районен прокурор РРП прекратява предварителното производство водено срещу Р.Г.
за престъпление по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 и ал.3 от НК на основание
чл.237,ал.1, т.2 НПК като прокурорът
приема, че не са налице достатъчно доказателства за осъществяване на състава на
престъпленията, за които по отношение на обвиняемия е повдигнато обвинение.
По делото е представена справка за съдимост на
ищеца Г..
От събраните по делото
гласни доказателства – свид. П.П.- баща на ищеца съдът установява, че по време
на престоя в следствения арест ищецът
бил отслабнал, разстроен и се е нуждаел от медикаменти. Свидетелят установява, че
преди да започне наказателното производство против сина му той имал приятелка,
с която живеел на семейни начала икоято го напуснала. От свид. показания на М.Г.
се установява, че ищеца страдал от лошата хигиена и храна в ареста. Уточнява,
че след освобождаването му от ареста на ищеца му било трудно да си намери нова
приятелка и работа. Споделил , че има здравословни проблеми- гъбички, екземи по
ръцете, болки в ставите.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
ЗОДОВ предвижда
особен ред за ангажиране отговорността на държавата за вреди причинени от
държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на държавата е
обективна и не се изисква виновно поведение като елемент от фактическия състав
пораждащ отговорност. В закона основно
са уредени два фактически състава, като вторият – чл.2- урежда отговорността на
държавата за дейността на правозащитните органи, при изпълнение на която са
причинени вреди на гражданите, като хипотезите пораждащи отговорността на
държавата са изчерпателно посочени в т.т.1-6 на посочената норма. Законодателят
е предвидил, че наличието на някоя от предпоставките, пораждащи отговорността
на държавата не е единственото основание за ангажиране на нейната отговорност,
респективно не води автоматично до присъждане на обезщетение за вреди. В
разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е посочено, че държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Съгласно пар.1 от ЗОДОВ
общите правила на гражданското законодателства намират субсидиарно приложение
към неуредените от специалния ЗОДОВ въпроси. Следователно при определянето на
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, което се следва
на пострадалото лице съдът следва да изхожда от чл.52 ЗЗД, като изхожда от
изискванията на справедливостта.
По отношение на претенциите
за отговорност на Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение в размер на 10
000. 00лв. за задържането на ищеца под стража, като мярка за неотклонение,
впоследствие изменено в „ парична гаранция” и на 5 000.00лв.- обезщетение за
обвинение за извършено престъпление, по което наказателното производство е
прекратено поради това, че не са налице достатъчно доказателства – съдът намира
същите за частично основателни.
Съдът намира, че
претенциите за заплащане на обезщетение на ищеца от Прокуратурата на РБ за
незаконното задържане и за повдигнатото му обвинение за извършване на
престъпление, прекратено поради това , че не са налице достатъчно доказателства
за осъществяване на състава на престъпленията, за които по отношение на
обвиняемия е повдигнато обвинение са доказани по основание. Съгласно чл.2, т.1 ЗОДОВ държавата , респективно Прокуратурата на РБ отговарят когато
лицето е задържано под стража, включително и като мярка за неотклонение
и същата е отменена поради липса на законово основание. Съдът намира, че са
налице визираните от цит. правна норма предпоставки- в хода на следствието
лицето е задържано под стража ,като вземането на тази мярка е санкционирано от
прокурор и впоследствие същата е заменена с по – лека. Безспорно е доказано и
основание на претенцията по чл.2, т.2 от ЗОДВПГ- срещу ищеца е повдигнато
обвинение за извършването на престъпление, като образуваното наказателно
производство е прекратено поради това, че
не са налице достатъчно доказателства за осъществяване на състава на престъпленията,
за които по отношение на обвиняемия е повдигнато обвинение. Доказва се и
претърпяването на вреди, вследствие незаконното процедиране на посочените
правозащтни органи.
По отношение
на размера на двата предявени иска- по делото се установи от събраните гласни
доказателства ,че ищецът е отслабнал вследствие от задържането му в следствения
арест. Свидетелите установяват, че вследствие повдигнатото обвинение ищецът се
е затворил в себе си, бил разстроен и се е нуждаел от медикаменти поради редица
заболявания. Наказателното производство срещу Г. довело до раздяла с
дългогодишната му приятелка. Безспорни са обективните факти, че Г. е бил
задържан близо три месеца в следствения арест и против него е имало за периода
от 26.01.2003г. до 23.02.2005г. водено наказателно производство. Предвид
предходните осъждания на ищеца за извършени от него тежки умишлени
престъпления, представени от ответника по делото остана недоказано
обстоятелството, че ищецът е преживял тежко престоя си в ареста , както и да е
заболял вследствие на наказателното производство срещу него. Предвид така
доказаните от ищеца претърпени неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД
съдът намира,че размера на дължимото се от Прокуратурата на РБ обезщетение по
чл.2, т.1 ЗОДВПГ възлиза на сумата от 700.00лв.,
а обезщетението по чл.2, т.2 от с.з. – на сумата от
400.00лв. Тези размери на обезщетение се обосновават най- вече от
обективно дългите периоди, през които ищецът е бил задържан под стража и през
които е продължило производството по сл.д.11/2003г. С така посоченото обезщетение се репарират в
относително пълен размер причинените на ищеца неимуществени вреди от
незаконните действия на първия ответник, над посочените суми предявените искове
следва да бъдат отхвърлени.
Върху така
присъдените обезщетения Прокуратурата на РБ дължи заплащане на законна лихва от
момента на настъпване на изискуемост на вземането , който момент на претенцията
по чл.2, т.1 ЗОДОВ е считано от датата на отмяна на постановлението за задържане под стража, вкл.
и като мярка за задържане под стража 22.04.2003г., за претенцията по чл.2, т.2 ЗОДОВ –от датата на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на
наказателното производство- от 23.02.2004г.
до окончателното изплащане на сумите.
На основание чл.10,
ал.2 ЗОДОВ ищецът дължи д.т. върху отхвърлената част от иска за неимуществени
вреди в размер на 100.00лева.
Мотивиран така
районният съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Р.П.Г. ЕГН **********
***, със съдебен адрес- гр.Р., ул.”.”, №. бл.”., вх.., ет., чрез адв.Н.К. сумите
от 700.00лв.- представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие задържане под стража, като мярка за неотклонение, ведно
със законната лихва върху сумата считано от 22.04.2003г., сумата от 400.00лв.- представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за обвинение за извършено престъпление, ведно със законната лихва
считано от 23.02.2004г., както и 150лева – разноски за адвокат.
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от Р.П.Г. ЕГН ********** ***, против Прокуратурата на РБ за
сумата от 700.00лв. до 10 000.00лв.- претендирано обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие
задържане под стража, като мярка
за неотклонение, за сумата от 400.00лв. до 5000.00лв.- претендирано обезщетение
за неимуществени вреди за обвинение за извършено престъпление,
ОСЪЖДА Р. п. Г. ЕГН
********** *** да заплати по см. на РРС д.т. в размер на 100.00лв.
Решението подлежи
на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :