№ 10613
гр. София, 27.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20211110148789 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. АНТ. К. за
признаване за установено по отношение на Национален исторически музей, евентуално
спрямо Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на МРВ, че е собственик на
63 броя движими вещи, без нумизматична стойност и 25 броя нумизматични предмети,
всички подробно описани в исковата молба, както и за осъждането на ответниците да
предадат на ищеца владението върху посочените движими вещи. Евентуално се иска
присъждане на равностойността им ако същите са изгубени, унищожени или по друга
причина не могат да бъдат върнати.
Ищецът твърди, че на 26.02.2008 г., въз основа на разрешение съгласно определение
по н.ч.д. № 153/20.02.2008 г. е извършено претърсване и изземване в дома му, като са иззети
множество предмети - част от тях, представляващи движими паметници на културата,
незабранени за притежание от частни лица и не представляващи археологически обекти и
друга част - нумизматични предмети, за които няма забрана за колекциониране от страна на
частни лица, редица боеприпаси, както и съвременни предмети, които не попадат в нито
една от посочените категории. Ищецът заявява, че не е бил привличан като обвиняем за
притежаваните от него движими паметници на културата, а единствено бил разпитван по
ДП 88/ 2007 г. в качеството на свидетел. Излага, че на 09.06.2009 г. е подал молба, с която
иска от Софийска градска прокуратура връщане на иззетите с протокол от 26.02.2008 г.
движими вещи, които съставлявали част от лична колекция и по отношение на които е
предприел предвидените в Закона за културното наследство действия за регистрация и
идентификация. С постановление от 03.04.2012 г. частично било прекратено ДП 88/ 2007,
като било постановено изземването в полза на държавата на движимите паметници на
културата, иззети от жилищни имоти на територията на град София, включително вещите
собственост на ищеца, за което последният не бил уведомен. С постановление от 18.04.2016
г. било отказано връщането на иззетите от ищеца вещи, като се твърди, че собственик на
вещите - паметници на културата е държавата и че при липса на доказателства държавата да
ги е прехвърлила на физически или юридически лица, тази собственост следва да бъде
върната на единствения собственик-държавата, поради което те били иззети в полза на
държавата на основание чл. 112, ал.2 НПК - т.е като вещи, чието притежаване е забранено.
Ищецът сочи, че е подал жалба срещу посоченото постановление, която е била оставена без
уважение с определение на СГС от 30.08.2016 г. по н.ч.д. № 16 /2016 г. Заявява, че в хода на
извършена проверка от Инспектората към ВСС е установено, че с писмо от 28.05.2019 г.
1
първият ответник - НИМ е отговорил на ГД БОП, че иззетите от ищеца веществени
доказателства се намират на отговорно пазене в НИМ. С оглед на гореизложеното моли за
осъждане на Националния исторически музей да му предаде владението на посочените
вещи, а при установяване, че те се намират във фактическото владение на втория ответник
Главна Дирекция „Борба с организираната престъпност“ - същият да бъде осъден да му
предаде владението върху описаните движими вещи. Прави евентуално искане за
присъждане на тяхната равностойност в размер на 15 557 лева ако същите са изгубени,
унищожени или по друга причина не могат да бъдат върнати. Претендира разноски.
Ответникът Национален исторически музей е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК,
с който изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на предявените
искове. Твърди, че вещите са се намирали при него при и по повод изпълнение на неговата
работа, като същите са му предадени на отговорно пазене от Главна Дирекция „Борба с
организираната престъпност“, след което са иззети от същият този орган, видно от писмо
Вх. № РД-43- 242/24.08.2021г. и Акт за предаване от 21.09.2021г. - т.е., вещите, за които
претендира ищецът да му бъдат върнати, не се намират при него. Счита, че исковата
претенция за заплащане на равностойността на претенцията за връщане на вещи е завишена
по размер, доколкото същите не представляват движими паметници на културата. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за вземането. Претендира разноски.
Ответникът Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ – МРВ оспорва
предявените искове. Сочи, че исковете срещу него са недопустими, като след закриването на
дирекцията в рамките на МВР, съгласно § 14, ал. 1 и § 23 от Закона за изменение и
допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, (обн. ДВ, бр.
52/14.06.2013г.) Държавна агенция „Национална сигурност“ е правоприемник на активите,
пасивите, архива и другите права и задължения на Главна дирекция „Борба с организираната
престъпност“ в Министерството на вътрешните работи“, която престава да съществува като
структура в МВР, поради което именно Държавна агенция „Национална сигурност“
следвало да носи отговорност за невръщането на процесните вещи или за възстановяване на
тяхната равностойност. Счита иска за неоснователен, тъй като ГДБОП, в случая чрез своите
служители (полицейски и разследващи органи), е водила разследването по посоченото
досъдебно производство, като е изпълнявала всички писмени указания и постановления на
съответния наблюдаващ прокурор и на съда, поради което не може да й се вмени вина за
това, че ищецът е бил лишен от властта върху процесиите вещи, тъй като относно съдбата
на веществените доказателства се е произнесъл прокурор при СГП, а впоследствие и СГС.
Претендира разноски.
При така заявените от ищците обстоятелства съдът намира, че е сезиран с искове с
правна квалификация чл. 108 ЗС и в условията на евентуалност чл. 521, ал. 2 ГПК.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да установи правото
си на собственост върху описаните движими вещи на твърдяното от него придобивно
основание, както и упражнявана от ответника фактическа власт върху тях към настоящия
момент.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Втежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
По иска с правно основание чл. 521, ал. 2 от ГПК - ищецът е необходимо да
установи следните елементи от фактическия състав: 1) ищецът е собственик на процесните
вещи; 2) ответникът дължи предаване на ищеца на описаните движими вещи; 3)
фактическото им предаване е невъзможно; 4) равностойността на вещите в размер на
претендираните суми;
При установяване на посочените обстоятелства, ответникът следва да докаже
2
възраженията си.
Съдът намира възраженията на страните за недопустимост на настоящото
производство за неоснователни. Възражението на главния ответник, че производството
следва да бъде по реда на ЗОДОВ е неоснователно, тъй като ищецът определя по какъв ред
и с какви правни средства да защити правото си на собственост. Останалите възражения са
по основателността на исковите претенции, а не по тяхната допустимост, поради съдът ще
ги обсъжда с крайния съдебен акт.
Във връзка с изложеното и като съобрази направените доказателствени искания и на
основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2022 г.
от 10:30 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба
и отговорите документи.
ДОПУСКА на ищеца събирането на гласни доказателства, чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на комплексна археологическа и нумизматична
експертиза със задачи, посочени в исковата молба, при депозит в размер на 700,00 лева,
вносим от ищеца, в 1-седмичен срок от съобщението.
СЛЕД ВНАСЯНЕ на депозита делото да се докладва за назначаване на вещи
лица.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийска градска прокуратура пр.пр. 10 П-273/07 (явен №
6445/10 г.)
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК Главна дирекция „Борба с организираната
престъпност“ на МРВ да представи цялата административна преписка по писмо вх.№ РД-43-
242 от 24.08.2021 г., както и акт за предаване №115336 от 01.09.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване на цялото досъдебно
производство № 88/2007 на ГД БОП, като ненеобходимо.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът Национален исторически
музей да представи намиращите се у него документи, посочени на лист 15-16 (от т. 13 до т.
13, т. 5) от исковата молба.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекто-доклада по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание, а на ищеца – препис от отговора на исковата молба.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА. В тази връзка
указва на страните, че могат да ползват медиация за уреждане на спора. Към Софийския
районен съд действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ, към който страните могат да се обърнат за
разрешаване на спора извънсъдебно, в който случай на ищеца ще му бъде възстановена
половината внесена държавна такса, а ответникът ще си спести евентуалното плащане на
разноски при уважаване на иска. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис III” №
54. Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от 9,00 до 17 часа, пишете
и на ел. адрес: ********@******.***
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4