Решение по дело №23/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 март 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Милена Карагьозова
Дело: 20204120200023
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

град Горна Оряховица, 10.03.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

районен съд – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, сеДМи състав, в публично заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                    Председател: М.КАРАГЬОЗОВА

 

при секретаря М.Първанова и прокурор…, като разгледа докладваното от съдията Карагьозова АНД № 23 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д.Г.К. атакува издадения  електронен фиш Серия К № 2342414 на ОД на МВР – Велико Търново.  Излага  доводи в жалбата за отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание жалб.К. не се явява. В писмено становище заявява, че се поддържа  жалбата.

          ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА ОД на МВР гр. Велико Търново – редовно призована страната, не изпраща процесуален представител и не заема становище.

Районна прокуратура – Горна Оряховица – редовно призована, не се представлява.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.10.2018 г. в 19:13 часа на територията на община Лясковец на път I-4/София-Варна/ при км 153+343 в посока към град Варна бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 лек автомобил ИНФИНИТИ КЮ 30 с рег. № *****, движещ се в посока към град Варна със скорост 99 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.

Видно от справката за регистрацията и собствеността, приложена на л.9 от делото, собственик на заснетия лек автомобил към датата на нарушението е жалбоподателя Д.К.. Този факт не се оспорва от последната.

За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против  собственика К. бил издаден електронен фиш серия К № 2342414, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост 99 км/ч.

 На 19.12.2019г. е депозирана жалба против фиша/л.3/, като е приложен документ, удостоверяващ датата на връчване на ЕФ/л.14/-06.12.19г. В този случай, следва да се приеме, че жалбата е процесуално допустима с оглед депозирането й в срока за обжалване.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган от лице, което има право да обжалва електронния фиш.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши доброволното ѝ плащане.

Включването в текста на електронния фиш на израза „ПП I-4 /София-Варна/, км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр.Варна” удовлетворява изискването на закона за посочване на мястото на нарушението, доколкото съдържащите в цитирания израз данни позволяват еднозначното определяне на мястото, на което се е намирал автомобилът в момента на измерване на скоростта и заснемане на нарушението.

При справка в интернет относно определяне местонахождението на този пътен участък, се съдържа следната информация:

Републикански път I-4 е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток в Северна България, преминаващ по територията на 5 области: Ловешка, Габровска, Великотърновска, Търговищка и Шуменска област. Общата му дължина е 264,3 km (на 7-мо място по дължина в България), като по цялата си протежение съвпада с Европейски път Е772”.

 

След като и за експерта по делото също не е представлявало проблем да се ориентира относно местонахождението на пътя, то не е налично неточно или неясно посочване на мястото на нарушението.

 

В обжалвания електронен фиш са посочени марката, моделът и регистрационният номер на заснетия автомобил, максимално разрешената скорост в посочения участък, на който е извършено нарушението, пътният знак, с който е въведено ограничението на скоростта, скоростта, с която се е движел заснетият автомобил, както и допуснатото от водача на заснетия автомобил превишение на максимално разрешената скорост. Посочването на изброените данни в обжалвания електронен фиш е достатъчно за изпълнението на изискването на процесуалния закон за описание на нарушението.

От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-2687/08.02.2016г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Велико Търново до директора на дирекцията (л.16) се установява, че участъкът от пътя при км 153+343 на път I-4 е бил предварително оповестен като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 по реда, предвиден в действащата към момента на заснемане на нарушението Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.

От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л.17), се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.

От протокол за проверка № 1-С-ИСИ/16.04.2018г. (л.15) е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване. В жалбата до съда е цитиран протокол за проверка 2-ИСИ/14.01.2016г./л.4 абз.2/, който очевидно не е част от доказателствения материал в настоящото производство, поради което не следва да бъде обсъждан, както и са цитирани решения на ГОРС, постановени при различна фактическа обстановка поради обсъждания протокол, както и нямащи задължителен характер за настоящия състав.

След справка относно твърдяното в жалбата до съда, че за процесния период през 2016г.  има произнасяне, касаещо техническата неизправност на стационарната камера, с която е заснето нарушението, съдът намира, че позоваването на отделни казуси, чиято фактология е различна от настоящата, както и цитирането на решения, които нямат задължителен характер, не може да обоснове изводи в посочената в жалбата насока. Същевременно настоящата инстанция установи, че са налични и решения на Адм.съд-В.Търново /като това по КНАХД № 10237/2017г./, разглеждащи нарушение, осъществено в същия период/2016г./, за който е относим протокол за проверка № 2-ИСИ/14.01.2016г./цитиран в жалбата до съда/ и в който съдебен акт няма твърдяното приемане за техническа негодност на стационарната камера. Всеки казус е основан на своите специфики, поради което настоящата инстанция не приема позоваването на актове, които нямат задължителен характер.

 

От анализа на приетите като писмено доказателство методически указания относно реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 (л.18 и сл. от делото) се установява, че използваното за установяване и заснемане на нарушението техническо средство отговаря на изискванията за стационарна автоматизирана система, регламентирани в § 6, т.65 от ДР на ЗДвП.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

От приложената към изпратената в съда преписка снимка (л.10,33 от делото), представляваща по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 14.10.2018 г. в 19:13 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил с рег.№ ***** се е движел със скорост 102 км/ч. с отчетен впоследствие толеранс от -3%. до приетата скорост от 99 км/ч. Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до км 155+00, актуална към посочената във фиша дата на нарушението, посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак В26, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила на 6 м след мястото, на което е била монтирана стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези данни съответстват на изображението върху фотоснимката, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер. От друга страна, от данните в т.1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337. В тази насока е и заключението на ВЛ А./л.45 и сл. от делото/.

Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

Административнонаказващият орган законосъобразно е приложил нормата на чл.188 ал.1 пр.1 от ЗДвП, съобразно която  собственикът на моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение. След като е установено по безспорен начин, че  въпросният автомобил, с който е извършено нарушението, е собственост на  жалбоподателя К., този факт е намерил отражение в приложената на л.9 справка. Липсват данни, а и не се твърди от страна на жалб.К., същата да  е депозирала декларация, съобразно  чл.189,ал.5 от ЗДвП, в която да посочи данни за лице, извършило нарушението и да предостави копие от свидетелството за управление на МПС на лицето, което е управлявало превозното средство, с което е  извършено конкретното нарушение. След  като  не е упражнила правото си да  възрази и  да посочи конкретно  физическо лице, което е управлявало на посочената  дата  автомобила, с което е извършено нарушението и да предостави копие от свидетелството за управление на МПС на конкретното физическо лице, извършило процесното нарушение, няма законово ограничение и следва именно жалбоподателят К. като собственик  да понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с  това бездействие , а именно - издаване на електронен  фиш  за ангажиране отговорността й като собственик на  автомобила, с който автомобил е извършено конкретното административно нарушение.

Относно възражението на жалбоподателя К., касаещо  процесния пътен знак, ограничаващ скоростта и отстоянието за намаляване на скоростта, е прието заключението по допуснатата експертиза, с която е и онагледен пътния участък. Вещото лице А. не е констатирал ограничение във видимостта, което да е препятствало обективно възможността на водача в един определен момент да възприеме и да се съобрази с предписанието на пътен знак В26 и същият е бил длъжен да стори това. Вещото лице дава заключение, че водачът има достатъчно време и разстояние до мястото на заснемане да е намалил скоростта си на движение до изискуемата 60 км./ч. Същият водач обаче е заснет с приетата скорост от  99км./ч., което означава, че и по-рано указаното ограничение от 80км./ч. по пътя също не е съобразено от водача/в разстоянието от знак В26, ограничаващ скоростта на движение на 80км./ч. до знак В 26, ограничаващ скоростта на движение на 60км./ч./.

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Санкцията, определена с разпоредбата на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП към момента на нарушението е в абсолютен размер от 300лв. относно превишаване на скоростта с над 31 до 40 км./ч., поради което не се налага излагане на съображения относно размера на наложената глоба. Такава е предвидена за превишаване на разрешената скорост извън населено място, какъвто е процесния случай, а превишението е в рамките на 39 км./ч., поради което глобата в размер от 300лв. е законосъобразно определена.

Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 102 км/ч до приетата за установена скорост от 99 км/ч е в интерес на жалбоподателя К., тъй като изключва възможните неблагоприятни за нея последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (т.1.4 от цитираните по-горе методически указания).

В конкретния случай  не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на скоростта от 39 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.

На снимковия материал не фигурира друго МПС.

 

Относно сроковете за установяване на нарушението: От справката на л.11 е видно, че електронният фиш е издаден на 19.10.2018 г., т.е.  дни след посочената във фиша дата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата на неговото заснемане-14.10.2018г. При това положение следва да се приеме, че към момента на издаване на електронния фиш не е бил изтекъл шестмесечният давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, броен от заснемането на нарушението.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2342414, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Д.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….