РЕШЕНИЕ
№
108
гр. Враца, 17.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 25.02.2020г.
/ двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело № 890 по описа на АдмС – Враца за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Областен отдел „Автомобилна
администрация“–Враца против РЕШЕНИЕ №358/05.11.2019г., постановено по АНД №882/2019г.
на Районен съд Враца, с което е отменено издаденото от касатора НП №26-0000211/13.08.2019г.
С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение
на материалния закон и несъответствие с установената фактическа обстановка. Иска
се отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно и решаване на делото по същество, като се потвърди
наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно.
Ответникът „П.Б.“ ЕООД, чрез
представени по делото писмени бележки ангажира становище за правилност и
законосъобразност на решението и оставянето му в сила.
Участващият по делото прокурор от
ОП-Враца дава заключение за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на решението, като правилно.
Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка
на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че
касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на делото
е Решение №358/05.11.2019г., постановено
по АНД №882/2019г. на Районен съд Враца, с което е
отменено НП №26-0000211/13.08.2019г. на ОО“АА“-Враца, с което на „П.Б.“ ЕООД на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 ЗАвтП е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.7б, ал.1,
изр.1 ЗАвтП. В оспореното решение е прието, че при съставяне на АУАН е спазена
предвидената в ЗАНН процедура и същия отговаря на изискванията на чл.42 ЗАНН, а
НП съдържа реквизитите по чл.57 ЗАНН, както и че са издадени от компетентни органи и в сроковете
по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на адм. нарушение.
Изследвайки материално-правната
законосъобразност на НП е прието, че с оглед доказателствата по делото
нарушението описано в НП е извършено, но
не се споделя че е нарушена посочена норма на чл.7б, ал.1, изр.1 ЗАвП,
като е прието че така както е описано нарушението се касае за нарушение на
чл.2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г., като в случая не е налице юридическо обвинение по този текст от
наредбата, а по чл. чл.7б, ал.1, изр.1 ЗАвП,
което е неправилно поради което и НП подлежи на отмяна на това основание, с
оглед на което същото е отменено.
Настоящият състав също приема, че
в проведеното адм.наказ.производство по съставянето на АУАН и издаването на НП
не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на последното, вкл. и по отношение на компетентността на издателите на акта и
наказ. постановление. Както АУАН, така и НП съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Въпреки това не се споделя извода
на въззивния съд, че НП е неправилно и подлежи на отмяна, като в
тази насока не се споделя извода на съда, че не е нарушена нормата на чл.7б, ал.1, изр.1 ЗАвП, която е
посочена в акта и НП, а липсата на
валидна карта на водача за професионална
квалификация представлява нарушение по чл.2,
ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г., каквото юридическо обвинение не е налице.
В конкретния случай от описаната
в акта и НП фактическа обстановка е видно, че дружеството–превозвач е допуснало водачът Т. да управлява товарен автомобил на
дати 20.11.2018г., 17.12.2018г. и 23.12.2018г. без същия да отговаря на изискванията за квалификация на
водача, тъй като притежаваната от него карта за квалификация № 001253 е с
изтекъл срок на валидност 13.10.2017г. С издаденото от касатора НП за
извършеното нарушение е наложено адм.наказание „имуществена санкция“ на дружеството
-превозвач, а не на водачът на автомобила. Съгласно разпоредбата на чл. 7б, ал.1,
изр.1 ЗАвтП лицензираните превозвачи
и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, осъществяват превози на
пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които
отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с
изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта
за квалификация на водача със срок на валидност 5 години. Съгласно
горепосочената норма и описаната в акта
и НП фактическа обстановка настоящият състав приема, че квалификацията на
адм.нарушение по чл.7б, ал.1,изр.1 ЗАвтП, която е посочена от АНО е правилна. Налице
е пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Не може да се приеме,
както е приел РС в решението,че юридическото
обвинение следва да е по чл.2, ал.1 от Наредба №41/04.08.008г., а не по чл.7б, ал.1, изр.1 ЗАвтП. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата „водачите на
моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E,
C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват
обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта
за квалификация на водача ". В случая „П.Б.“ ЕООД, в качеството му на
лицензиран превозвач, е санкциониран за неизпълнение на вмененото му задължение
по чл. 7б, ал. 1, изр. 1 ЗАвтП да осъществява
превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за квалификация
на водача определена с Наредба №41/04.08.2008г. В случа се касае за нарушение, извършено от дружеството превозвач,
поради което квалификацията на нарушението е правилна и съответства на описаната в акта и
НП фактическа облстановка.
Също така следва да се посочи, че
е налице и противоречие в мотивите на
решението, тъй като от една страна въззивният съд приема че правната
квалификация на нарушението е прецизна и в съответствие с текстовото описание
на състава на адм.нарушение, а от друга страна излага мотиви за неправилна
квалификация на нарушението и отменя същото на това основание.
С оглед събраните по делото пред въззивния съд
писмени и гласни доказателства и при анализ на същите поотделно и в тяхната
съвкупност се налага извода, че ответникът е осъществил адм.нарушение по чл.7б,
ал.1, изр.1 ЗАвтП, както е приел и АНО, поради което и правилно с издаденото НП
е ангажирана отговорността на дружеството по чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвтП. Размерът на наложеното наказание е правилно определен в предвидения от закона
размер. Не е налице маловажност на случая по см. на чл.28 ЗАНН, тъй като
от данните по делото не се доказва случая да представлява по -ниска степен на
обществена опасност със сравнение с останалите от същия вид.
При осъществения контрол по реда на чл.218, ал.2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно, като постановено
в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени и постанови
друго по съществото на спора, с което да се потвърди наказателното постановление,
като законосъобразно. В този смисъл и касационната жалба е основателна и следва
да се уважи.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221,ал.2 АПК Административен съд – Враца
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №358/05.11.2019г., постановено по АНД №882/2019г.
на Районен съд Враца, с което е
отменено НП №26-0000211/13.08.2019г. на ОО“АА“-Враца
и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПОТЪРЖДАВА НП
№26-0000211/13.08.2019г. на ОО“АА“-Враца, с което на „П.Б.“ ЕООД
на основание чл. 96г , ал.1, пр.2
ЗАвтП е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева за нарушение на
чл.7б, ал.1, изр.1 ЗАвтП.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.