№ 12380
гр. София, 15.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110170134 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на Р. К. В – З.а против М. И. З., с която са
предявени иск за прекратяване на брака между страните по вина на ответника,
съединен с небрачни искове относно родителската отговорност и издръжка на
децата К М.ов З. и И М.ов З., както и иск относно предбрачното фамилно име
на съпругата.
Ищцата твърди, че страните са сключили граждански брак на 05.05.2019 г.
От брака са родени малолетните деца К и И. Твърди първоначално
отношенията в семейството да са били изпълнени с любов, грижа и
разбирателство, но впоследствие се влошили поради поведението на
ответника, характеризиращо се със системно психическо и физическо насилие
спрямо ищцата, както и поради липса на отговорност спрямо децата и дома.
Сочи, че живеят съвместно в недвижим имот, собственост на трето за спора
лице. Прави се искане бракът между страните да бъде прекратен поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка по вина на
съпруга, родителските права по отношение на общите на страните деца да
бъдат предоставени на майката, да бъде определен съответен режим на лични
отношения на ответника с децата, ответникът да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка на децата и възстановяване на предбрачното фамилно име
на съпругата.
От ответника М. И. З. е подаден отговор на исковата молба, с който се
изразява становище, че исковата молба е необоснована и недоказана и не
1
следва да бъде уважена, както е и подадена насрещна искова молба, с която се
иска бракът между страните да бъде прекратен поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брачната връзка по вина на съпругата,
родителските права по отношение на общите на страните деца да бъдат
предоставени на бащата, да бъде определен съответен режим на лични
отношения на ответника по насрещната искова молба с децата, майката да
бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на децата, както и за минало
време за един месец в общ размер на 600 лева за двете деца, предоставяне за
ползване на семейното жилище, както и претенция за заместващото съгласие
на майката за пътуване на децата в чужбина и издаване на паспорт. Твърди, че
семейството до м.12.2024 г. е живяло в имот на неговите родители, които
помагали на майката, защото тя не знаела как да се справя със семейните и
майчински задължения. Съпругата не успявала да се справи с по-големите
отговорности и грижи към децата, започнала да се изнервя, крещи, използва
непристойни думи. Крещяла, биела и обиждала децата. Съпругата започнала
да посещава семеен консултант – психолог, като за сеансите заплащал ищецът.
Твърди, че трябвало да гледа децата, които били малки и болни, защото майка
им си лекувала депресията. Съгласил се съпругата да се върне на работа, като
с тази си стъпка преодолее следродилната депресия. Твърди, че напуснал
работа и започнал да се занимава със земеделие, като се справял добре
финансово, а и имал достатъчно време да прекарва с децата. С течение на
времето съпругата започнала да пие алкохол, всяка вечер прекалявала с
огромни количества бира, които изпивала в присъствието на децата. През
последната година разбрал за извънбрачна връзка на съпругата, като
последната наела квартира в гр. Дупница и започнала да изнася вещи и
покъщнина от семейното им жилище. Напуснала на 08.12.2024 г. с децата
семейното жилище.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор по насрещната искова молба
от първоначалния ищец, с който се оспорват твърденията за брачната вина и
претенциите за родителската отговорност. Не се противопоставя по
отношение на заявената претенция по чл. 127а, ал. 2 СК, в случай че същите
права бъдат предоставени и на майката, както и пътуванията да са съобразени
с постановения режим на лични контакти с неотглеждащия родител.
Правната квалификация на правата, претендирани от страните,
заявени с първоначалната и насрещна искови молби:
2
Предявени са първоначални обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 вр. чл. 59, ал. 2 СК и чл. 53 СК.
Предявен е и насрещен иск за развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК за развод
по вина на ответната по насрещната претенция страна, обективно кумулативно
съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на
родителските права на ненавършилите пълнолетие родени от брака деца,
включително издръжка за минало време, както по чл. 56 СК относно
ползването на семейното жилище и по чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76. т. 9 ЗБЛД
за заместване липсващо съгласие на майката за пътувания на децата в чужбина
и издаване на паспорти.
Исковете са предявени от надлежно легитимирани страни, поради което
се явяват допустими за разглеждане.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
Уважаването на иск по чл. 49, ал. 1 СК е предпоставено от доказване от
всяка от страните, досежно собствената си искова претенция за развод, че
бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен чрез установяване на
всички положителни факти, които са довели до това положение.
В доказателствена тежест на всяка страна, е да докаже вината на другия
съпруг за настъпването на дълбоко и непоправимо разстройство на брачната
връзка, доколкото в брачния процес чл. 45, ал. 2 ЗЗД е неприложим и брачната
вина не се предполага, като докаже твърденията си за положителни факти,
представляващи поведение на насрещната страна, довели до това състояние.
В брачния процес страните следва да изчерпят всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Предвид наличието на малолетни деца от брака, при уважаване на иска по
чл. 49, ал. 1 СК законна последица от това е решаване на въпросите по чл. 59,
ал. 2 СК. Във връзка с тях в тежест на всяка от страните е да установи своята
пригодност като родител, както и интереса на децата той да упражнява
родителските права спрямо тях; нуждите на децата от издръжка в
претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя в
този размер; полаганите до момента преки и непосредствени грижи за децата.
3
Указва на страните, че предвид естеството на производството, при което
се издирва най-добрият интерес на детето, съдът разполага с право да събира
доказателства по свой почин във връзка с релевантните обстоятелства от
предмета на доказване, както и че доказателствените искания не са скрепени
със срок.
По иска с правно основание чл. 53 СК ищцата следва да установи, че при
сключване на брака е променила своето фамилно име.
По иска с правно основание чл. 56 СК в тежест на ищеца по насрещната
искова молба е да установи собствеността върху семейното жилище,
респективно основанието, въз основа на което последното се е ползвало от
страните, както и всички обстоятелства от значение за ползването му.
По исковете с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76. т. 9 ЗБЛД
в тежест на ищеца по насрещната искова молба е да докаже по делото, че
страните са родители на децата, както и всички твърдения, обуславящи
интереса им да напускат пределите на Република България за определен
период от пет години и до всички страни в Европа.
Съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните има валидно сключен граждански брак и
от него има родени две деца – К М.ов З. и И М.ов З..
По доказателствените искания на страните:
Страните са представили писмени документи, които са относими,
необходими и допустими и следва да бъдат приети като доказателства в
настоящото производство.
Служебно следва да се изискат справки от НОИ и НАП по отношение на
страните за сключени трудови договори и декларирани доходи, включително и
като самоосигуряващи се лица и от извънтрудови правоотношение,
включително за декларирани имоти и моторни превозни средства, за период
от 01.11.2023 г. до момента на изготвяне на справката, както и копия от
подадени декларации по чл. 50 ЗДДФЛ.
Следва да бъдат допуснати по двама свидетели, при режим на довеждане,
на всяка от страните в производството.
Всички останали доказателствени искания на страните следва да бъдат
оставени без уважение, доколкото същите не са необходими на този етап, с
4
оглед допуснатите по делото гласни доказателства, както и служебно
изисканите справки и социален доклад.
Следва на страните да бъде разяснена възможността да постигнат
споразумение като се обърнат към медиатор или да потърсят друг способ за
доброволно уреждане на възникналите конфликти, както и възможността при
необходимост да ползват правна помощ, ако имат право на такава.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 140, ал.1 и ал. 3 във връзка с
чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните документи, като
писмени доказателства по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.05.2025 година от 14.30 часа, за когато да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проект на доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ДАВА възможност на страните да вземат становище по проекта на доклад
и дадените указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
УКАЗВА на всеки от ищците по брачните искове, че следва да предяви
всички основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака като го
предупреждава, че непосочени основания, настъпили и станали му известни
до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание
за предявяване на нов иск за развод.
ДА СЕ ИЗИСКАТ справки от НОИ и НАП по отношение на страните за
сключени трудови договори и декларирани доходи, включително и като
самоосигуряващи се лица и от извънтрудови правоотношение, включително за
декларирани имоти и моторни превозни средства, за период от 01.11.2023 г. до
момента на изготвяне на справката, както и копия от подадени декларации по
чл. 50 ЗДДФЛ.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на по двама
свидетели на всяка от страните при режим на довеждане, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за разпит на повече от двама свидетели на страната на
5
първоначалния ответник, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ срок в първото съдебно заседание за събиране на гласни
доказателства чрез провеждане на разпит на свидетели на основание чл. 158,
ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на страните, че при неосигуряване на свидетелите в първото
съдебно заседание, съдът ще счита, че събиране на доказателства чрез разпита
им е съмнително или представлява особена трудност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
страните.
УКАЗВА на всеки от ищците по брачните искове, че следва да се яви
ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание, като при неявяване без
уважителна причина и непредставяне на доказателства за наличие на такава,
производството ще бъде прекратено /чл. 321, ал. 1 ГПК/.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото
съдебно заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно
предоставяне на родителските права, местоживеенето и режима на лични
отношения, като в случай че същите не се явят без представяне на
доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде
наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане
от съда в размер от 50,00 до 300,00 лв.
УКАЗВА на всяка от страните, на основание чл. 40 ГПК, че ако живее в
чужбина или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи
лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
В случай че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 41 ГПК, че ако отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е
връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
В случай че ищеца не изпълни задължението си, всички съобщения ще се
6
прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ ПРИКАНВА страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА
СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва
да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на
споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание,
както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон
помежду си, което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ
НА ТЯХНОТО ДЕТЕ.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено
и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение.
Медиацията може да бъде започната по инициатива на страните във всеки
един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед интереса
им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът
на окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси
на съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако
прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение
на спора. като са свободни да определят решението на всички или част от
спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното
производство формални критерии и предписани рамки на намеса в техните
отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да
7
открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с
медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда;
разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-
благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки
същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй
като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица,
на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а
в случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по
спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се
върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да
използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен
адрес: http://mediator.mjs.bg.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по
Програма „Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по висящи
пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат да се обърнат към
Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******. адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
УКАЗВА на страните възможността да ползват правна помощ, ако имат
право и необходимост от това.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, като на
ищеца по насрещните искове да се изпрати препис от отговора с
приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9