М О Т И В И
към присъда по НОХД N 42 по описа за 2017 год. на Провадийски районен съд.
На 10.02.2017 год. ПРП е
внесла обвинителен акт по вх. Пр. №1153/2016г. по описа на РП-Провадия, ведно с
материалите по ДП №1068/2016г. по описа на РУ“П“-Провадия, по което е
образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия С.Т.И. за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на ПРП поддържа обвинението така, както
е отразено в обвинителния акт.Предвид обстоятелството, че подсъдимия е изразили
желание делото да бъде гледано по реда на глава ХХVІІ от НПК, пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде определено наказание с
приложението на чл.58а от НК около средния размер, което наказание да бъде
изтърпяно ефективно.
Подсъдимия се признава за
виновен, не оспорва фактическата обстановка залегнала в обвинителния акт и
желае делото да бъде гледано при условията на съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция.
Защитника на подсъдимия
пледира за определяне на минимално наказание.
От страна на пострадалия Й.Ц.И., бе предявен граждански иск срещу
подсъдимия за причинени й имуществени вреди в резултат от престъплението, в
размер на 3 950,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието – 20.10.2016г., до окончателното изплащане на сумата. Същата бе
конституирана като граждански ищец.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимия С.Т.И. *** със
съжителстващо лице - св. В. Г.К. и малолетното им дете.
Пострадалата Й.Ц.И., известна сред
съселяните си като „баба Д.“, живеела самотно в с.М., община В., област Варна.
Към м.октомври 2016год. тя получила сумата от 10 000 лева от продажба на
земеделски земи. Според показанията й, дадени по делото, една част от сумата –
5000 лева, депозирала в банкова институция, а второта част - също 5000 лева,
предала на съхраниние на своя позната - св. Д. Д. Г. от с. В., която ежедневно
посещавала своята майка в с.М.. Малко по-късно, св.Й.И. взела от св.Г. сумата
от 1000 лева от общо 5000 лв. съхранявани у последната, с които заплатила
извършена услуга - поставяне на дограма в къщата й.
На 04.10.2016год., след като прочел
обява за работа в интернет-сайт, подс.И. се свързал по телефона с лицето,
подало обявата - св.П. С. П. от с.М., който търсел гледач за своите крави.
Двамата обсъдили условията за работа, след което подс.И. приел да работи за
св.П. Още същата вечер св.П. отпътувал за с. Н. П., където в момента пребивавал
подс. И.. Последният, заедно със св.К.а и детето им го чакали на една автобусна
спирка в края на селото. Св. П. откарал посочените лица в с. М., където ги
настанил в новопостроена стая в имота си и още на следващия ден подс. И.
започнал работа.
Докато пребивавали в с.М., И. и К. се
запознали със св.Й.И., чиято къща се намирала в североизточния край на селото. И.
поканила младото семейство в дома си и те приели. Така, считано от
14.10.2016год. подс.И., св.К.и детето им се преместили да живеят в къщата на
св.Й.И., като споделяли нейната стая на първия жилищен етаж заедно с нея
самата. Вторият жилищен етаж бил постоянно заключен, т.к стаите в него били
необзаведени и необитавани. Така четиримата заживяли задружно в дома на Й.И.,
като подс.И. продължавал работата си при св.П.
На 20.10.2016 год. през деня подс.И. и
св.И. се почерпили с домашно вино. После св. И. посетила св.Г. в магазина на
майка й в селото и поискала остатъка от парите си, т.е сумата от 4000лева. Св.
Г. веднага й предала цялата сума, в найлонова торба. Щом взела парите, св. И.
извадила от торбата една банкнота с номинал от 50 лв., с които купила от
магазина храна и една бутилка бира и се прибрала в дома си. Там тя разказала на
подс.И. и св.К. за произхода на тези пари, вкл. и, че възнамерява да ги прибере
на втория етаж на къщата си. Сложила парите в кожен портфейл, качила се на
втория етаж на къщата и поставила портфейла в ракла, след което слязла отново
при И. и К. Междувременно четиримата започнали да вечерят, а И. и И. - и да се
черпят с бира.
Докато седели на масата, у подс.И.
възникнало решение да вземе парите на баба Д. за себе си. В изпълнение на
намисленото, в един момент той станал от масата, взел незабелязано една
отвертка, която знаел, че постоянно стои върху гардероба в стаята, където
живеели и излязъл навън. Бързо отишъл до входната врата за втория етаж, която
била алуминиева. Пъхнал отвертката срещу езика на бравата, приложил известен натиск, в
резултат на което се получили изкривявания по вратата и тя се отворила. Стаите на втория етаж били празни, като в
североизточната стая се намирали празен
гардероб и една дървена ракла в дясно от вратата. Подс. И. вдигнал с две ръце
капака на раклата и с напипване намерил портфейла, в който била сумата от 3 950лева, в
банкноти с номинал по 50 лева всяка. Прибрал парите в себе си и
излизайки, оставил вратата на втория
етаж притворена. След това се върнал на първия етаж в къщата и казал на св. К.
да приготвя багажа им, защото щяло да дойде такси да ги вземе. За да прикрие
действителния си мотив да напусне възможно най-бързо къщата след извършеното от
него деяние, подс. И. обяснил, че бившият му работодател от с. Н.
П. го извикал отново на работа и тъй
като имал пререкания със св. П., той се съгласил. След около 20 минути подс.И.
и св.К. заедно с детето тръгнали към главния път /път трети клас 208/, където ги
чакал таксиметров автомобил. Св. И. ги придружила и изпратила. Подс.И. и св.К.
с детето отпътували в посока гр.Варна, а св.Й.И. се прибрала в дома си.
На следващия ден - 21.10.2016 год. И.
установила, че входната врата за втория етаж е отворена и парите й липсвали.
Видно от приложения по делото протокол
за оглед на местопроизшествие от 21.10.2016 год., по алуминиевата входна врата
за втория етаж на имота са били установени множество драскотини, причинени от
твърд предмет. Също така са били установени и иззети 5 бр. дактилоскопни следи,
както следва: № 1, №2 и №3 от входната алуминиева врата; №4 и №5 - от предния
ръб на раклата от втория етаж на къщата, в която било прибрано портмонето с
парите.
По делото е назначена и изготвена
дактилоскопна експертиза с протокол № 42 от 15.12.2016 год., видно от
заключението на която дактилоскопни следи №1, №2 и №3 са негодни за изследване,
следа №4 не е идентифицирана след проверка в AFIS. От извършеното сравнително
изследване на дактилоскопна следа №5 е установено, че е идентична с
дактилоскопния отпечатък от дясната длан на подс. И..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложените фактически
положения съдът приема за установени въз основа на събраните по делото
доказателства-обясненията на подсъдимия, показания на свидетели, заключението
на вещото лице по възложената съдебно-дактилоскопна експертиза, протокол за
оглед на местопроизшествие, както и неговото свидетелство за съдимост.
Съдът кредитира дадените от
подсъдимия обяснения, тъй като те се припокриват изцяло с доказателствата по
делото и установената фактическа обстановка.
Съдът кредитира изцяло всички
събрани и приложени по делото доказателства, както и доказателствата събрани в
хода на досъдебното производство и преценя, че заедно с обясненията на
подсъдимия са взаимно допълващи се, правдиви и следва да бъдат изцяло
кредитирани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Авторството на деянието,
съдът намери за доказано съпоставяйки самопризнанията на подсъдимия с другите
доказателства по делото-основно обясненията на подсъдимия, показания на
свидетели, заключението на вещото лице по възложената съдебно-дактилоскопна
експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, както и неговото
свидетелство за съдимост.
Доказаха се квалифициращите признаци по смисъла на чл.195, ал.1, т. 3 и т.
4 от НК по отношение и на подсъдимия предвид факта, че за извършване на
кражбата същият е разрушил прегради здраво направени за защита на имот и е
използвал техническо средство-отвертка.
Подсъдимия е предприел
действия по прекъсване фактическата власт на владелеца върху инкриминираните
вещи с намерение противозаконно да ги присвои, с което е настъпил и визираният
от закона обществено опасен резултат.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл от страна
на подсъдимия. Същия е съзнавал обществено опасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и е целял те да
настъпят. Съзнавал е, че лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи,
предвиждал е преминаването им в неговата фактическа власт и е установил тази
власт.
Съдът намира, че по отношение
на подсъдимия е било налице специфичното за този вид престъпление намерение -
противозаконно да се присвоят вещите – предмет на престъплението.
Причина за извършване на
престъплението е незачитането на установения в страната правов ред,
неприкосновеността на чуждата собственост и ниско право съзнание от страна и на
подсъдимия и стремеж към лесно и бързо облагодетелстване, както и затвърдения
престъпен навик по отношение на подс.И., което е видно от неговото свидетелство
за съдимост.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Изхождайки от гореизложеното, Провадийски районен съд намери подсъдимия С.Т.И.
за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с
чл.194, ал.1от НК, като му определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
шест години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от четири години, което на основание чл. 57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален „Общ“ режим Затвор.
При определяне на наказанието съдът прецени степента на обществена опасност
на деянието, която определи, като висока, предвид значителния ръст на този вид
престъпления. Наред с това взе предвид и усложнения механизъм на извършване на
деянието, при което са осъществени два квалифициращи признака на престъпния
състав, размера на отнетата сума, както и данните за предишни осъждания-21 на
брой. Визираните обстоятелства съдът прецени, като съществено отегчаващи
отговорността на подсъдимия.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът прецени изразеното желание на подсъдимия производството да се движи по
реда на глава ХХVІІ от НПК, което само по себе си е признаване на вината,
изразеното критично отношение към стореното и оказаното съдействие за
установяване на обективната истина, както в хода на досъдебното производство,
така и в съдебното следствие, тежкото семейно и имотно състояние на подсъдимия
и най-вече доброто му процесуално поведение.
С оглед на гореизложеното определи наказание за подс.И. в размер на четири години „Лишаване от свобода“ и с оглед
на високата му обществена опасност определи същото да бъде изтърпяно при общ
режим в затвор.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото
разноски, в размер на 85, 48 лева в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР Варна.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Съдът осъди подсъдимия С.Т.И. да заплати на пострадалия Й.Ц.И., сума в
размер на 3 950,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – 20.10.2016 г., до окончателното изплащане на сумата.
Съдът счете, че така предявеният граждански иск напълно основателен с оглед данните по
делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати сумата от 158,00 лева по
сметка на РС-Провадия, представляваща държавна такса върху размера на уважения
граждански иск.
С така определеното наказание съдът счита, че е изпълнена разпоредбата на
чл.36 от НК по отношение на подсъдимия.
Воден от горните съображения Провадийски районен съд постанови съдебния си
акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :