№ 1269
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221100504454 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Образувано е по жалба на ЕЛ. Г. Р. – длъжник по изп. д. № 20227880400040 на ЧСИ
рег. № 788, срещу разпореждане, съобщено на длъжника на 31.03.2022 г., с което е
постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 1 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че задължението по изпълнителния лист било погасено още
преди образуване на изпълнителното дело чрез извършване на плащания на дължимата на
взискателя месечна издръжка за периода от навършване на пълнолетие до завършване на
средното му образование, каквото било и присъденото със съдебното решение задължение.
Взискателят счита жалбата за неоснователна, тъй като извършените от длъжника
плащания не покривали изцяло периодичните задължения за издръжка и начислената върху
всяко от тях лихва за забава. Счита, че към настоящия момент не било настъпило основание
за прекратяване на издръжката, тъй като продължавал обучението си във висше учебно
заведение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е
неоснователна, тъй като не били представени доказателства за погасяване на пълния размер
на задълженията по изпълнителния лист, вкл. на дължимите лихви за забава. Сочи, че
поради продължаване на образованието на взискателя в университет на същия се дължала
издръжка до навършване на 25 години или до прекратяване на обучението.
Съдът установи от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба от 28.01.2022 г. на Д.Н.Т.
срещу ЕЛ. Г. Р. въз основа на изпълнителен лист от 18.08.2021 г. за заплащане на месечна
издръжка в размер от 120 лв., дължима на Т. като пълнолетен редовно учащ в средно учебно
заведение, считано от 13.01.2020 г. до настъпване на законно основание за изменението или
прекратяването й, ведно със законна лихва за забава върху всяка вноска до погасяването.
1
Съгласно уверение № 7077/26.01.2022 г. Д. Т. е записан като студент редовна форма в УАСГ
- гр. София за зимен семестър на учебната 2021/2022 г., а съгласно уверение №
8203/07.03.2022 г. е продължил обучението си и за летен семестър.
От длъжника са представени доказателства за извършване в полза на взискателя и
преди образуване на изпълнителното производство на плащания в общ размер от 1440 лв. за
издръжка, дължима в периода януари – юли 2020 г. и в периода януари – май 2021 г. (от
общо платената сума от 1540 лв. не следва да се зачита като погашение плащането на сумата
от 100 лв., внесена с платежно нареждане от 13.01.2022 г. с основание „рожден ден“). С
жалбата са представени доказателства и за плащане (след образуване на делото) на
издръжката, дължима за август и септември 2020 г.
При тези факти съдът намира жалбата за неоснователна.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК основание за прекратяване на изпълнителното
производство е погасяване на целия дълг преди образуване на делото, който факт следва да
е удостоверен или със заверена от взискателя разписка, или с квитанция от пощенска
станция, съответно с извлечение от банкова сметка. Частичното погасяване не е
основание за прекратяване на изпълнителното производство, а следва да бъде отчетено от
съдебния изпълнител при преценка относно размера на подлежащия на принудително
изпълнение дълг, а оттук – и на стойността на разноските, които имат пропорционален
на този размер характер.
Процесното изпълнително производство има за предмет изпълнение парично
задължение за издръжка на пълнолетно учащо се в средно учебно заведение дете по чл.
144 СК (според преобладаващата съдебна практика разпоредбата на чл. 144 СК урежда два
фактически състава, всеки от които е самостоятелно основание на иск за издръжка,
съответно осъществяването на всеки от фактическите състави е основание за прекратяване
на издръжката, присъдена въз основа на него). Това задължение е периодично – платимо е
месечно, като при забава върху него се начислява законна лихва.
От представените платежни нареждания е видно, че не са извършени плащания за
всички месеци, в които взискателят е имал качеството на учащ се в средно учебно заведение
(няма представени платежни нареждания за плащане на издръжка за периода октомври-
декември 2020 г.), а също и няма данни за погасяване на задължението за лихва върху
платената със забава издръжка. Ето защо извършените от длъжника плащания могат да имат
единствено характер на частични, но не погасяват изцяло дълга, за който е образувано
изпълнителното дело, съответно не съставляват прекратително основание по чл. 433, ал. 1,
т. 1 ГПК, нито основание за приключване на изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 2 ГПК.
Поради изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЕЛ. Г. Р. – длъжник по изп. д. №
20227880400040 на ЧСИ рег. № 788, срещу разпореждане, съобщено на длъжника на
31.03.2022 г., с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3