Р Е Ш Е Н И Е
№ 245
гр.Плевен,
15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, девети
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Виолета Николова
при
секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдия Николова
административно дело №163 по описа на съда за 2023г. по описа на
Административен съд Плевен, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 във вр. с
чл. 147 ал.2 във вр. с чл.16 ал.1 т.1 от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е въз основа на протест на прокурор от
Окръжна прокуратура Плевен с вх.№
1171/24.02.2023г., с който се иска от съда
да бъде прогласена нищожност на издаден
от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен индивидуален административен акт –
свидетелство за управление на моторно преводно средство (СУМПС) с №
*********/09.07.2009г. за категория В и М на името на М.П.С. с ЕГН **********. Посочва се в
протеста, че на основание чл.13, ал.1 от Наредба №I-157/01.10.2022г.
на министъра на вътрешните работи за
условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, лицето М.П.С. с ЕГН **********, адрес: ***, подало в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, заявление с рег.№ II106 за първоначално издаване на СУМПС.
При подаване на заявлението М.П.С. представил свидетелство за завършено основно
образование с рег.№ 365/1990г., издадено от гимназия в град Севлиево. На С.
било издадено СУИМПС с № *********/09.07.2009г. за
категория „В“ и „М“ с валидност до 09.07.2019г. Твърди се в протеста, че
свидетелството било връчено на заявителя на 14.07.2009г. и не е било оспорвано
по административен или съдебен ред. Посочва се, че при направено запитване от
РУО-Габрово последната институция уведомила сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР-Плевен за обстоятелството, че в училищната документация няма данни за
такова лице с имена М.П.С. и с
посоченото ЕГН, както и няма данни да е
издавано свидетелство за основно образование с №365. Сочи се, че
била образувана проверка в
РП-Плевен за престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 от НК, извършено на
08.07.2009г. Предвид изтеклата давност за наказателно преследване било издадено
постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. №
6967/22г. Иска се от съда да постанови
решение, с което да прогласи нищожност на индивидуален административен акт –
свидетелство за управление на МПС с № *********/09.07.2009г. за категория В и
М на името на М.П.С. с ЕГН **********
поради нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание протестът се поддържа от
прокурор в Окръжна прокуратура Плевен, който излага доводи за неговата
основателност.
Ответникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Заинтересованата
страна М.П.С.,
редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв.П. П.Д. – АК-Плевен, който моли съда да остави
без уважение протеста на ОП-Плевен.
Административен съд-Плевен, девети състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Съгласно чл.145 ал.1 АПК, административните
актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност,
като според чл.147 ал.2 АПК, прокурорът може да подаде протест срещу
акта в случаите по чл.16 АПК. В чл.16 ал.1 т. АПК е предвидено, че
прокурорът следи за спазване на законността в административния процес като предприема
действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения,
административни договори и съдебни актове. Свидетелството за управление на
моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за
правоспособност за управление на моторно превозно средство, според легалната
дефиниция на чл.50 от Закона за българските лични документи т.е. представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.3 АПК, тъй като в него
е материализирано волеизявление за издаване на документ от значение за
признаване и упражняване на права и задължения, а именно за притежаване на
правоспособност за управление на МПС.
От изложеното следва извода, че законодателят е предоставил правомощията по
оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без
разграничение за йерархическата му поставеност в системата на Прокуратурата, с
оглед общата компетентност на Прокуратурата по чл.127 т.5 от Конституцията на
Република България и чл.16 ал.1 т.1 АПК. Ето защо прокурорът при
ОП-Плевен притежава процесуална легитимация за оспорване на издаденото на името
на М.П.С. СУМПС.С разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК е
регламентирано, че административните актове могат да се оспорят с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
С оглед на горното протестът на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен е допустим, а разгледан по същество е и основателен.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от справка с вх.№
1297/02.05.2023г., издадена от ОД на МВР-Плевен, отдел „Охранителна полиция“,
че на лицето М.П.С. с ЕГН **********, са издадени следните свидетелства за
управление на МПС:
-
СУМПС с
№*********/09.07.2009г. , обявено за изгубено/откраднато на 13.09.2011г. ;
-
СУМПС с №
*********/13.09.2011г. със срок на валидност до 09.07.2019г., унищожено на
02.07.2015г.;
-
СУМПС с № *********/19.02.2013г. , валидно до
09.07.2019г., обявено за невалидно поради изгубване/ откраднато на
02.07.2015г.,
-
СУМПС №
*********/06.07.2015г. с валидност до 09.07.2019г. 0- унищожен;
-
СУМПС
№*********/17.07.2019г., валидно до 17.07.2029г.
Видно от
справка с рег.№
316000-41958/21.11.2022г. на ОД на
МВР-Плевен, М.П.С. подал заявление за издаване на СУМПС на 08.07.2009г. , като
пред контролните органи представил ксерокопие на свидетелство за завършено
основно образование №365 с вид на издадено от Гимназия в гр. Севлиево през
1990г. От същата справка се установява, че по повод писмо вх.№
316000-34906/30.09.2022г. по описа на ОД на МВР-Плевен, Регионално управление
на образованието – гр.Габрово уведомило
МВР, че след направена проверка от директорите на училищата в област Габрово в
училищната документация (регистрационни книги) не било
открито лице с имена М.П.С., няма данни последния да се е обучавал в училище на
територията на област Габрово и няма данни за издадено свидетелство за основно
образование с посочения рег. № 365. В тази насока са е заверено копие на писмо
изх.№ РД-21-09-02-95/29.09.2022г. по
описа на Регионално управление на образование – Габрово и извлечение от картона
на водача на л.22 от делото.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Преди да се изложат правни изводи по
основателността на подадения протест, съдът следва да изясни характера на
претенцията за нищожност на оспореното СУМПС. Безспорно е, че административните
актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са
недействителни-невалидни актове (с нередовно действие). Основното разграничение
на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и
унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока
(дефекта), от който е засегнат акта. В административното право, за разлика от
гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира кога
съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Общоприето е становището,
че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и
тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като
юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което
изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай
действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед
тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика
промяна в правната сфера на адресатите на акта. С оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните
критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.
Теорията и съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност винаги е
основание за нищожност на акт, а порокът във формата е основание за нищожност,
само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма,
а оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на
административно-производствените правила са основания за нищожност, също само
ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление
(например - поради липса на кворум). Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден при пълна липса
материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна норма, който изцяло е лишен от законово основание, когато акт
с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито
един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато
обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с
невъзможен предмет. Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от
изискванията за законосъобразност на административния акт, както те са
регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира
нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да
бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.
Във връзка с горното, по искането за
прогласяване нищожност на процесното СУМПС съдът съобрази следното:
За да притежава право да управлява МПС, водачът
следва да притежава валидно издадено свидетелство за управление на моторно
превозно средство, съобразно чл.150а от ЗДвП, което се издава от органите на
МВР при наличие на предвидените в закона условия и удостоверява
правоспособността на водача, т.е. че посоченото в него лице има право да
управлява МПС от съответната категория.
Съгласно чл.50 от Закона за българските лични
документи българското свидетелство за
управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ
за правоспособност за управление на моторно превозно средство. Свидетелството
за управление на моторно превозно средство служи и като идентификационен
документ за самоличност на български граждани на територията на Република
България.
Съгласно чл.
13 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в редакцията към датата на
издаване на СУМПС, първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС
се извършва въз основа на служебно изпратен от регионалните отдели на ДАИ
оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя: 1.
заявление по образец и приложени документи съгласно Правилника
за издаване на българските документи за самоличност (ПИБДС); 2. копие на свидетелството за завършена
подготовка; 3. карта за медицински преглед на водач на МПС или протокол от
Транспортна областна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК) или Транспортна централна
лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК); 4. удостоверение за психологическа годност
съгласно изискванията, определени в ЗДвП; 5. документ за завършен курс по оказване на
първа долекарска помощ за водачи на МПС; 6. декларация, че обичайното му
пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз, и че не е
притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския
съюз; 7. копие от документ за завършено най-малко основно образование.
Измененията в
чл.13 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. са обнародвани в Държавен вестник
бр.46 от 2008г. и към датата на подаване на заявлението за издаване на СУМПС от
страна на третото заинтересовано лице –
08.07.2009г. са влезли в сила.
От събраните писмени доказателства е безспорно
установено, че на 08.07.2009г.
М.П.С. е представил неистински
документ за завършено образование пред органите на МВР, въз основа на който му
е издадено първоначалното свидетелство за управление на МПС. В тази насока
са представените по делото официални писмени документи - справка с рег.№ 316000-41958/21.11.2022г. и справка с вх.№ 1297/02.05.2023г.,
неоспорени от ответника и пълномощника
на заинтересованото лице. Последното обуславя извод, че като официални удостоверителни документите
същите се ползват с материална доказателствена сила за съдържащите се в тях
факти и обстоятелства.
След като лицето не е завършило основното си
образование в това училище и не му е издаван документ от него, то същото не притежава
свидетелство за завършено основно образование, каквото е императивното
изискване на чл.13, ал.1 т.7 от Наредба
№ I-157/1.10.2002 г. Липсата на този
документ е с правоизключващо действие относно възможността
за издаване на свидетелство на управление на МПС. Лицето е въвело в
заблуждение административния орган за наличието на една от всичките изискващи
се предпоставки за издаване на СУМПС. Същото си е послужило с престъпни
действия, а именно съзнателно е ползвал неистински официален документ, за да му
бъде издадено СУМПС. Доказателства в подкрепа на обратното включително за наличието на образование към 08.07.2009г. от страна на М.П.С. не се
представиха в производството.
Същевременно съдът приема, че е налице правен интерес за искането
за прогласяване на нищожност, като в тази насока съдът съобрази нормите на
чл.13- 15 от Наредба №І-157/01.10.2002г.
С тях са предоставени определени права на водачите на МПС, свързани с
издаване на ново СУМПС при възстановяване на правоспособност поради отнемане на
контролните точки, подмяна на СУМПС при изтичане срока на валидност; подмяна на
стар образец СУМПС с нов; промяна в данните на водача и възстановяване на
правоспособност поради отказ от категория, както и издаване на дубликат на СУМПС
при повреждане. Във всички тези случаи водачът е длъжен да представи старото
свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Видно от справка с вх.№
1297/02.03.23г., издадена от отдел „Охранителна полиция“ , М.П.С. се е
възползвал именно от тези си права , като са му преиздавани СУМПС както поради
обстоятелството, че е загубил респ. са му е откраднат документ (относимо за процесното свидетелство и за СУМПС № *********), така и за преиздаване на ново СУМПС поради изтекъл
срок на валидност, като при всяко следващо свидетелство се е ползвал от правата
си на основание предходно издаденото такова.
Последното обуславя извод, че
протеста на ОП-Плевен е допустим, а по същество
и основателен. При издаване на процесното свидетелство за управление на МПС на
името на М.П.С. е допуснато нарушение на изискванията на чл.13, ал.1 от Наредба №
I-157/1.10.2002г., водещо до
нищожност. Волеизявлението за издаване на СУМПС е направено при пълна липса на
правно основание, както и в непреодолимо противоречие с целта на закона,
посочена в чл.1 ал.2 от ЗДвП, а именно да се опазват живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване и да
се опазва имуществото на юридическите и физическите лица.
Ето защо и предвид посоченото тежко нарушение на
материалния закон, изразяващо се в липса на законово основание за издаване на
СУМПС, опорочаващо волеизявлението за издаването му, то следва да бъде
прогласена нищожността му.
Воден от горното и на основание чл.149, ал.5 вр.
чл. 146 т. 4 и 5 АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожно волеизявлението на началника
на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен за издаване на свидетелство за управление на МПС с № *********/09.07.2009г.
за категория В и М на името на лицето М.П.С. с ЕГН **********, адрес: ***.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14- дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/П/