Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 28.11.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение,VI-14 състав, в открито съдебно заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Ирена Апостолова
като
разгледа докладваното от съдията
Георгиева
гражд.дело №
2229 по описа за 2019 година, съобрази, че:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.405,
ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „К.Т.“ ООД с ЕИК ********
иска да бъде осъден ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК: ******** да му заплати, след допуснатото изменение на иска
по реда на чл.214, ал.1 от ГПК сума
в размер на 104 000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Б.Каско Стандарт” за
претърпени имуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 13.12.2018 г. във Франция, окръг 643, Монмеди 55600, ведно сьс
законната лихва от деня на предявяване на исковата молба, а именно 25.10.2019
г., до окончателното изплащане на сумата, на както и сума в размер 8377 лева, представляващи законна лихва за
забава по чл.86 ЗЗД върху неизплатено застрахователно обезщетение по чл.386 КЗ,
за периода от
09.01.2019 г. до 25.10.2019г., и разноски по делото.
С писмения си отговор, ответникът
оспорва иска по основание и размер; не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застрахователен договор по застраховка „Б.Каско
Стандарт“ за товарния автомобил „Скания“, валидна към датата на ПТП; оспорва да
дължи застрахователно обезщетение, като се позовава на изключенията по т.1.1.2.
от ОУ раздел „Общи положения“, IX
„Предохранителни мерки“ вр. с разпоредбата на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ и твърди,
че вредите са причинени в резултат на грубо нарушаване на установените
технически и технологични правила за експлоатация и ремонт на ППС и чл.395,
ал.4 вр. с ал.1 КЗ, и в резултат на груба небрежност на водача на застрахования
автомобил разпоредбата на т.1.4. раздел
„Общи положения“, X
„Общи изключения“ съставляващи основание за отказа. При евентуалност – прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
товарния автомобил, тъй като е налице изключителен принос за настъпване на ПТП,
той е бил длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество, а
вместо това е предприел рискована
маневра при преминаване на ж.п.прелез.
Поддържа още, че правоотношенията
им са уредени със споразумение, имащо задължителна за страните сила (чл.20а,
ал.1 ЗЗД). При евентуалност оспорва исковата претенция па размер, както и че е
изпаднал в забава и дължимостта на обезщетение за забавеното изпълнение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе
предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е по
делото, че е налице валидно застрахователно правоотношение по доброволна
имуществена застраховка “Каско Стандарт" на МПС по силата на сключена полица № 5 C********* между „К.т.“ ООД, като собственик на товарния
автомобил и ответника, като застраховател, предоставящо покритие Клауза „Пълно
каско“ по смисъла на Общи условия (ОУ) към застраховката, за периода от 21.07.2018
г. до 21.07.2019 г. за влекач „Скания“ Р 440 с ДКН ********. Застрахованият е заплатил
всички дължими вноски по договора за застраховката. Безспорно, и доказано от представените по
делото доказателства, е настъпването на застрахователно събитие ПТП на
13.12.2018 г., при което са причинени щети на застрахованото имущество. Относно
вида и стойността на увредените части и детайли по влекача са представени
фактура от 02.08.2019 г. за сумата от 212 239. 69 лв. с ДДС, изслушана е и
СТЕ.
От съдържащите се в
преписката по образуваното предварително разследване на Националната жандармерия, Окръжна рота
гр.Вердун код 03371, номер на протокол 01797 от 2018 г. доказателства се
установява, че на 13.12.2018 г. е настъпило ПТП на ж.п. прелез в окръг 643 в
Монмеди 55600, с участието на влекача управляван от Тодор Дечев, при следния
механизъм: При преминаване през ж.п. прелез сигнализиран със светлинни сигнали
и бариера, влекачът е останал неподвижен на релсите на железопътния път, тъй
като падналата бариера е попречила да продължи движението си, като в този
момент е ударен от преминаващ влак. В този участък влакът се е движел след
завой и излизане от тунел, който е в непосредствена близост до ж.п.прелеза.
Предварителното разследване е образувано за престъпление неспазване на предимство
– неспазване на сигнализация, проведен е разпит на водача на влекача, разпит на
свидетели, назначени са експертизи, в това число са събрани и доказателства
относно времевия интервал между звуковата сигнализация и спускането на
бариерата. От събраните в хода на делото доказателства се установява, че
водачът е навлязъл в прелеза без да спре и да се увери, че не приближава влак.
Машинистът на влака е възприел предната част на камиона да навлиза в прелеза,
веднага щом е излязъл от тунела. Дори и да се приеме, че времето между
задействането на звуковия и светлинен сигнал и спускането на бариерата не е
достатъчно дълго, установено е, че двете не се задействат едновременно. Следователно,
като се вземе предвид краткото разстояние между тунела и прелеза, съобразено с
момента, в който оператора на влака е възприел
влечака и неговото положение върху пътя, то очевидно звуковата и
светлинна сигнализация е била задействана преди влечакът да започна
преминаването. От протокола за разпит от 13.12.2018 г. на водача е видно, че
„..влакът пристигна много бързо, след като светлинния сигнал угасна“. От
изложеното съдът прави извода, че водачът на влекача е възприел светлинния и,
или звуковия сигнал, но въпреки това, съзнавайки че преминаването е забранено,
се е надявал да премине преди спускането на бариерата, както и да избегне
последиците на ПТП. Този извод се подкрепя и от факта, че бариерата е паднала
по време на преминаването му и ударът е настъпил в задната част на влекача.
Същата е започнала да се спуска при навлизането на МПС в прелеза. При анализа
на всички доказателства относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП
съдът намира за недоказани твърденията в исковата молба, че причините за ПТП са
извън субективните действия на водача на застрахования влекач.
Съгласно френското гражданско право, чието съдържание
бе установено по делото по реда на ЕКОПИД, отговорността на оператора на влака
в случая се ангажира за вреди, когато влакът е бил в движение – освен ако не се
докаже, че влакът не е бил инструмент на щетата. Предвижда се още, че
действията на жертвата, в случая водача на камиона може да изключи и ограничи
отговорността на ж.п. оператора и да намали обезщетението, дължимо съгласно чл.1242
пар. 1 от ГК на Франция.
В съответствие с доказателствената
тежест, която носи ищецът доказа вида и
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, както и причинно -следствената връзка със
застрахователното събитие. От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
съдебно техническа експертиза се установява, че стойността на МПС, Влекач
Скания Модел R440 4x2 с ********, с VIN: YS2R4X200E5359978 и година производство 2014, изчислена
по Метода на Средна Пазарна Стойност към 13.12.2018 г. би била 66 673
лв. Действителната Застрахователна
стойност на МПС, при ЗД „Б.В.И.Г.” към дата 13.12.2018г. би била 104 000 лв.
Също така се изяснява, че
сумата за възстановяване на процесното МПС, а именно е 176 866,
41 лв. без ДДС съгласно офертата на Оторизираният Сервиз на Скания -
България в гр. Бургас. Допълнително в тази оферта е включена сума от 28
306,12 лв. без ДДС, която сума се отнася за покупка на ново шаси. След
разглобяване при последващ задължителен оглед биха се появили още детайли за
подмяна поради тежкото Пътно Произшествие, следователно сумата за
Възстановяване на процесното МПС би се увеличила. Вещото лице дава заключение,
че съгласно така приложените документи към делото (Опис на щета, Оферта с цени
на резервни части), Снимков материал, за процесното МПС, а именно , Влекач
Скания Модел R440 4x2 с PKNo: *******, с VIN:
YS2R4X200E5359978 и година производство 2014, е налице тотална щета, което обезсмисля
възстановяването му. С допълнителното заключение на вещото лице се установява,
че за обезщетяване на щетите от застрахователното събитие е необходима сума в
размер на 104 000 лв., равняваща се на действителната застрахователна
стойност на застрахованото МПС към датата на настъпването му.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
С договора за застраховка застрахователят се
задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се
лице застрахователно обезщетение. Предмет на имуществено застраховане може
да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари, като сумата,
срещу която се застрахова имуществото не може да надвишава действителната му
стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, което трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието.
На основание чл. 386 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в кодекса. В алинея втора на същия текст е предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност т. е. на обезщетяване от застрахователя подлежат действително претърпените вреди, ограничени само от лимита на отговорността. За да бъде уважен иска е необходимо да се установи или че не е платено застрахователно обезщетение, или че то не съответства на действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Безспорно се установи настъпването на
застрахователно събитие, съставляващо покрит застрахователен риск съгласно
сключения между страните договор, както и на настъпването на щети в причинна
връзка с ПТП. Основателно е обаче възражението на ответника за наличие на
основания за освобождаване от отговорност на застрахователя на основание
чл.1.4. от раздел X „Общи изключения“
на ОУ, тъй като се доказа че щетите са причинени причинени с груба небрежност
по см. на т.24 от II.„Дефиниции“ на лицето, което е застрахования е
упълномощил да управлява МПС - негов работник или служител. Относно това дали поведението на служител на застрахованото юридическо
лице, на когото е възложена работа, в изпълнение на която е увредил
застраховано имущество на възложителя, може да обоснове неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования – възложител, както и да обоснове отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение, когато това е предвидено в ОУ на застраховката, като изключен риск, ВКС се е
произнесъл с Решение
№ 17 от 2.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 656/2019 г., I т. о., ТК. Със същото е прието, че при преценка отговорността на застрахователя, с оглед
наличието на основания за нейното изключване или намаляване, съдът винаги държи
сметка за поведението на конкретно лице, съобразно връзката му с притежателя на
застрахованото имущество. Това е така, защото юридическите лица
притежават правосубектност, съвместяваща правоспособност и дееспособност, като
самостоятелни понятия приложими към физическите лица, която се изразява в
правно признатата възможност да са носители на права и задължения, като в
конкретните правоотношения – чрез правни или фактически действия – юридическите
лица встъпват чрез представляващите ги лица и/ или физическите лица, на които
последните са възложили определени функции или работа, осъществима от името и
за сметка на юридическото лице. Спецификата на застрахователното правоотношение
не предпоставя изключение от това правило. Предписанията на конкретно дължимо
от застрахованото юридическо лице поведение е преценимо чрез действията или
бездействията на конкретните физически лица, осъществяващи от името и за сметка
на юридическото лице работата, при изпълнението на която е осъществено или
пропуснато да се осъществи релевантното за отговорността на застрахователя
поведение. След като потенциално застрахователно събитие могат да бъдат човешки
действия или бездействия – съзнателни или несъзнателни, виновни или невиновни,
произтичащи както от сферата на трети за застрахования лица, така и от сферата
на застрахования, съобразявайки и свободата на договарянето, то определено
поведение на работници и служители на застрахования, съответно би било
ограничено и евентуалното суброгаторно право на застрахователя (за чиито действия последният по начало
носи гаранционно-обезпечителна отговор и за собствените му увреди от чието
поведение отговорността на същите е ограничена – чл. 206 КТ),
може да бъде уговорено като "изключен риск".
Следва да бъде посочено, че по начало неспазването на правилата за
безопасност е нарушение, което в зависимост от вида на нарушените правила е
възможно да обоснове груба небрежност (така в решения по гр. д. № 387/2010
г., гр. д. № 4075/2013 г., гр. д. № 951/2011 г., гр. д. № 2798/2014 г., гр. д.
№ 4417/2015 г., гр. д. № 1577/2010 г. Постановени от ВКС, ІV г. о. и
др.). В този смисъл следва да бъде посочено, че не всяко нарушение на правилата
за движение по пътищата съставлява "груба
небрежност" (в този смисъл е и
практиката на ВКС - определение № 124 от 6.3.2017 по търг. дело № 1914/1914 на I
Т. О.), а е необходимо констатацията за проява на груба
небрежност, да следва от преценката на
цялостния доказателствен материал по делото.
Несъмнено в случая се установи, че водачът
е нарушил правилата за безопасност на движението, като е преминал през ж.п.
прелеза без да спре и да се увери, че не приближа влак и че няма опасност да
премине, пренебрегвайки оповестителната
светлинна и звукова сигнализация. Неспазването на о с н о
в н и правила за безопасност на съответната дейност винаги се квалифицира като
"груба небрежност". Следователно на основание чл.407, ал.1
от КЗ вр. с чл.1.1.4 от ОУ отговорността на застрахователя е отпаднала и
предявеният иск за присъждане на обезщетение е неоснователен.
Не се доказа грубо нарушение по см. на
чл.1.1.2. от ОУ, X,
„Предохранителни мерки“, а с оглед на уважаване на възражение на ответника за
отпадане на отговоронстта в хипотезата на т.1.4. от ОУ, то останалите му
възражения в т. ч. и евентуалното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат не следва да бъдат разглеждани. Неоснователни са и акцесорните
претенции за лихви.
При този изход на спора, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК на ответникът се следват разноски, но тъй като такова искане
не отправено, то съдът не следва да се произнася. Разноски
могат да бъдат присъдени, само ако са поискани от страната. В
приложение на чл. 6,
ал. 2 ГПК претенциите на страните за разноски подлежат на разглеждане,
респективно присъждане по реда на чл. 78 ГПК в обема, в който се претендират от страните. Макар и акцесорна,
претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което
следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното
производство пред съответната инстанция (в тази насока т.11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г.)
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „К.Т.“ ООД
с ЕИК ******** против ЗАД „Б.В.И.Г.” с ЕИК ******** иск с правно основание
чл.405 от КЗ за присъждане на сумата от 104
000 лв., представляваща обезщетение по
застраховка „Б.Каско Стандарт”,
сключена с полица № 5 C********* за
периода от 21.07.2018 г. до 21.07.2019 г. за влекач „Скания“ Р 440 с ДКН ********, за претърпени имуществени вреди вследствие на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 13.12.2018 г. във Франция, окръг 643, Монмеди 55600,
както и за законната лихва върху нея, и предявеният иск по чл.86 ЗЗД за
присъждане на сумата
от 8377
лева, представляваща законна лихва за
забава върху неизплатено застрахователно обезщетение по чл.386 КЗ, за периода от 09.01.2019 г. до 25.10.2019г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: