Решение по дело №3072/2019 на Районен съд - Видин

 

                                Р Е Ш Е Н И Е № 170

   /неприсъствено/

 

                               гр.Видин, 13.03.2020 г.

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                               Председател: ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ

                                                                    

при секретаря Оля Петрова и в присъствието на прокурора ..........…...… като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ гр. дело № 3072 по описа  за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:   

     

Постъпила е искова молба от Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, с която е предявен иск с правно основание чл. 288а, ал. 3, във връзка с чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ сега чл. 559, ал. 3, вр. с ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД против И.М.И., ЕГН ********** ***.

     Твърди се от ищеца, че на основание чл. 288а, ал. 1 от КЗ /отм./ сега чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. /на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/ е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното Бюро на Германия по щета № 120782/08.10.2014 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 9121.31 лв. /4663.65 евро/ за увредения по ПТП, настъпило на 04.12.2013 г. в гр. Пфаненхофен, ФР Германия, автомобил „Киа“, рег. № Р298УА, собственост на С. Т..

    Сочи се, че виновен за катастрофата е ответникът И.М.И., който управлявайки лек автомобил „Опел“ с рег. № ВН 8145 ВТ на паркинга на магазин „Пени Маркет“ при извършване на маневра, ударил паркирания лек автомобил „Киа“ рег. № Р298УА, като така причинил процесното ПТП.

    Излага се, че в нарушение на чл. 260 от КЗ /отм./ сега чл. 490 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.

    Твърди се, че ищецът поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но до датата на подаване на исковата молба същият не е погасил задължението си.

    Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 9121.31 лв., представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120782/08.10.2014 г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените разноски.

     Ответникът, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява и не взема становище по иска. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор, в срока по чл.131 от ГПК, не е постъпил такъв.

     На същия са указани последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

           С молба вх. № 1987/11.02.2020 г., от страна на ищеца, са направени искания за даване ход на делото, а така също и за произнасяне на съда с неприсъствено решение.

  Съдът като взе предвид, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото. 

    В тази връзка и съобразявайки разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК  Съдът приема, че в случая исковата претенция следва да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати сумата в размер от 9121.31 лв., представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120782/08.10.2014 г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /22.10.2019 г./ до окончателното изплащане на сумата.

     В случая и предвид изхода на делото основателна се явява и претенцията за присъждане на направените разноски. 

     В тази връзка и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 150.00 лева, от които 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение и 50.00 лева - държавна такса.

     С оглед обстоятелството,че не е внесена цялата дължима се,с оглед цената на иска,държавна такса,както  и във връзка с изхода по делото ответника ще следва да бъде осъден да внесе разликата до пълния й размер от 364.85 лв.,а именно сумата от 314.85 лв.

    Воден от горното, Съдът

                                    

                                              Р   Е   Ш   И   :

 

    осъжда И.М.И., ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, сумата в размер от 9121.31 /девет хиляди сто двадесет и един лева и тридесет и една ст./ лева, представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120782/08.10.2014 г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /22.10.2019 г./ до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, сумата в общ размер от 150.00 /сто и петдесет/ лева, направени разноски в производството, от които 50.00 лева за държавна такса и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ  в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на РС-Видин сумата в  размер от 314.85 лв.-дължима държавна такса, както и 5 лв.-такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

  Решението не подлежи на обжалване.

            На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: