№ 845
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110210996 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Б. М., чрез адв. В. Ч. от САК срещу
наказателно постановление (НП) № 24-4332-016015/ 12.07.2024 г., издадено от
Началник сектор към СДВР - Отдел „Пътна полиция”, с което за нарушение на
чл.6, т.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183,
ал.5, т.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100.00 лева.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и
неправилно. Оспорва се извършеното нарушение, като се твърди, че
жалбоподателката не е навлязла в кръстовището на червен сигнал и се е
изтеглила по възможно най-бърз начин от кръстовището. По отношение на
нарушената разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП се навежда твърдение, че същата
е бланкетна и съдържанието следва да бъде запълнено чрез посочване на
разпоредба от законов или подзаконов нормативен акт, което не е сторено нито
в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), нито в
обжалваното НП. Във връзка с това, процесуалният представител сочи, че не е
ясно кое точно поведение на жалбоподателя е санкционирано и същата
неяснота представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице по
смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. По-нататък се
твърди, че преди постановяване на НП, административно наказващият орган
(АНО) не е взел предвид подаденото от жалбоподателя писмено възражение,
1
тъй като в НП лаконично е посочено, че подаденото възражение е
неоснователно, като допълва, че с оглед отправеното доказателствено искане
за събиране на веществени доказателства – видеозаписи, такива действия не
са били предприети. В тази връзка, процесуалният представител на
жалбоподателя посочва, че с оглед липсата на процесуални усилия от страна
на АНО, обективната истина по делото е останала неразкрита, като допълва,
че възможността за депозиране на писмено възражение срещу АУАН е едно от
основните средства за реализиране правото на защита на лицето, чиято
административна отговорност е ангажирана. Въз основа на изложените в
жалбата твърдения се иска отмяна на обжалваното НП и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателката М., редовно призована – явява
се и се представлява от процесуалния си представител – адв. Ч.. В хода на
съдебните прения, процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа жалбата на посочените в нея основания, като отново акцентира
върху това, че АНО не е взел предвид депозираното възражение срещу АУАН
и по този начин обективната истина по делото е останала неразкрита.
Акцентира се и върху противоречието в показанията на свид. Л., в които той
сочи, че автомобилът, който е управлявала жалбоподателката е бил червен на
цвят, а съгласно представеното свидетелство за регистрация се установява, че
процесният автомобил е син на цвят. В заключение посочва, че с оглед на това,
че АНО не е уважил доказателствените искания, направени с писменото
възражение срещу АУАН, делото е останало необезпечено с доказателства, а с
оглед изминалия срок и установения факт, че записите от камерите,
разположени на процесното място са били изтрити, съдът е бил поставен в
невъзможност да събере доказателства и да установи обективната истина по
делото. Предвид изложеното се иска отмяна на НП и присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателката М. се солидаризира с казаното от нейния процесуален
представител.
Въззиваемата страна, Началник сектор в ОПП-СДВР, редовно уведомен,
не изпраща представител. По делото са представени писмени бележки от юрк.
************ в качеството на пълномощник на АНО, в които поддържа
становище за законосъобразност и правилност на обжалваното НП и моли за
неговото потвърждаване. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от
другата страна адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание е проведен разпит в качеството на свидетели на
актосъставителя А. В. П. и свидетеля по акта - Н. Л. Л., като са изслушани и
дадените обяснения от жалб. М..
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, въз основа на събраните доказателства в хода на
производството, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на акт за установяване на извършено административно
2
нарушение, серия GA, № 1262274 от А. В. П., заемащ длъжност „младши
автоконтрольор“ в Отдел „ПП”- СДВР, в присъствието на свид. Н. Л. Л..
В обстоятелствената част на акта е посочено, че се издава срещу Б. Б. М.
за това, че на 04.05.2024г. в 09:51 часа в гр. София, по бул. „Симеоновско
шосе“ с посока на движение от ул. „Никола Габровски“ към Околовръстен
път, управлявала лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ********, като на
кръстовището с бул. „Г. М. Димитров“ навлиза и преминава на червен сигнал
на работеща в режим светофарна уредба. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
АУАН е съставен на място, като в него не са вписани възражения.
Препис от него е бил връчен срещу подпис на жалбоподателя. В 7-дневния
срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са постъпили писмени възражения от жалб. М., с
които е оспорена установената в АУАН фактическа обстановка и е отправено
доказателствено искане за приобщаване на веществени доказателства –
видеозаписи от пътните камери и от камерата, монтирана в патрулния
автомобил.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на
обстоятелствата по извършване на нарушението е издадено и обжалваното
НП, като АНО е приел, че възражението на М. срещу АУАН е неоснователно.
Издаденото НП е връчено на жалбоподателката на 16.07.2024 г., а жалбата
против него е подадена в деловодството на АНО на 23.07.2024 г.
По доказателствата:
Фактическата обстановка, описана в АУАН и издаденото въз основа на
него НП се оспорва от жалбоподателката в подадената жалба до съда. Същата
твърди, че е навлязла в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба.
По отношение на съставомерния факт, а именно какъв е бил сигналът на
светофарната уредба, както актосъставителят, така и свидетелят по акта
посочват в показанията си, дадени пред настоящия съдебен състав, че
сигналът, при който жалб. М. е навлязла и е преминала през кръстовището е
бил червен.
Съдебният състав кредитира показанията на свид. Л. и П., в които
заявяват, че са се движили зад автомобила на жалб. М. в лентата за движение
направо, както и по отношение на това, че са спрели зад нейния автомобил на
червен сигнал на светофарната уредба. Кредитира и показанията, в които
твърдят, че е имало две ленти за движение направо и една лента за завиване
наляво, доколкото тези обстоятелства намират потвърждение в представената
схема на организация на движението в процесния пътен участък, приложена
от Столична община. Съдът кредитира показанията на свид. П., в които излага
твърдения, че разрешителният сигнал за завиване наляво и този за движение
направо не се включват едновременно, а се подават последователно от
светофарната уредба, доколкото това обстоятелство намира потвърждение в
циклограмата за режима на работа на светофарната уредба и фази на
движението през кръстовището. Тук е мястото да се направи уточнението, че
режимът на работа на светофарната уредба, който се установява от
представената циклограма, не изяснява главния факт от предмета на
3
доказване, а именно – преминала ли е жалб. М. на червен сигнал на
светофарната уредба или не.
Обясненията на жалб. М. се намират в пълно противоречие с
твърдението на полицейските служители, че е преминала на червен сигнал на
светофарната уредба, тъй като същата в обясненията си категорично заявява,
че е преминала на зелен сигнал на светофарната уредба.
Съдът намира, че констатираното противоречие между показанията на
полицейските служители и обясненията на жалбоподатеката не може да бъде
преодоляно посредством анализ на останалите доказателствени материали по
делото, тъй като нито един от тях не изяснява по категоричен начин главния
факт – навлязла ли и преминала ли е жалб. М. на червен сигнал на
светофарната уредба или не. Това би могло да бъде установено, посредством
приобщаване на видеозаписите от пътните камери и от пратрулния автомобил,
чието събиране е поискано от жалб. М. още в подаденото писмено възражение
срещу съставения й АУАН. С оглед кратките срокове за съхранение на тези
записи, въпреки отправеното служебно искане от съда за предоставянето им,
приобщаването на тези записи и назначаването на последваща експертиза на
същите в хода на съдебното производство се оказа невъзможно, предвид
получените отговори, че записите вече са били автоматично изтрити.
От приетите по делото на основание чл. 283 НПК, вр. чл. 84, ал. 1 от
ЗАНН, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, акта за преназначаване на Д.Д.Д на длъжност Началник на 03 Сектор
„Административно обслужване“ към ОПП-СДВР и показанията на св. П. за
заеманата от него длъжност към датата на съставяне на АУАН въз основа на
представената Заповед №513з-11945/29.11.2023 г. на директора на СДВР, се
установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с надлежно
делегирани правомощия.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които бяха
подробно обсъдени по-горе и съобрази разпоредбите на закона, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като
съображенията на съда в тази насока са следните.
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
горепосочените актове за делегиране на компетентност, което е станало в
рамките на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Съдът намира, че в хода на предсъдебната фаза на производството по
административно наказване е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 44,
ал. 2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че освен
възраженията при съставяне на акта в 7-дневен срок от подписването му
нарушителят може да направи писмени възражения по него. Ал. 2 на същата
разпоредба предвижда, че когато във възраженията си нарушителят посочи
4
писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно
доколкото това е възможно. В процесния случай, жалб. М. е посочила във
възраженията си, че не е преминала на червен, а на зелен сигнал на
светофарната уредба, като е посочила, че главният факт може да бъде
установен посредством видеозаписите от пътните камери и камерата на
патрулния автомобил, в който са били полицейските служители. Съдът
намира, че приобщаването на тези видеозаписи е било в правомощията на
АНО, доколкото същият е част от структурите на МВР. В НП лаконично е
посочено, че след разглеждане на постъпилото възражение срещу АУАН,
същото е преценено като неоснователно, без АНО да е изпълнил
задължението си по чл.44, ал.2 ЗАНН и без изложи каквито и да било мотиви
защо приема възражението за неоснователно. Пасивното процесуално
поведение на АНО във връзка с попълване на доказателствената маса по
делото с исканите веществени доказателства, предвид кратките срокове, в
които обичайно се съхраняват тези видеозаписи, е довело до ограничаване на
правото на защита на санкционираното лице, доколкото възражението срещу
АУАН се явява основен способ за реализиране правото на защита в
предсъдебната фаза на производството. Липсват и мотиви по отношение на
относимостта на исканите от жалбоподателката доказателства и причините
поради които същите не са били събрани и проверени.
Видно от представените по делото справки, срокът за съхранение на
тези записи е изтекъл и същите не се съхраняват, което поставя съда в
невъзможност да приобщи тези веществени доказателства и да назначи
съответните експертизи, посредством което да се отстранят противоречията,
които се констатират между обясненията на жалб. М. и депозираните
показания на разпитаните по делото свидетели. С оглед накърненото право на
защита и заложените критерии в тълкувателната практика на върховната
съдебна инстанция, съдът намира, че допуснатото нарушение на
процесуалните правила се явява съществено и налага отмяна на издаденото
наказателно постановление.
Административната отговорност на санкционираното лице е ангажирана
за това, че не е изпълнила вмененото й задължение с разпоредбата на чл. 6, т.
1 от ЗДвП, а именно – да съобразява поведението си със светлинните сигнали.
В конкретния случай става въпрос за несъобразяване със светлинните сигнали
на светофарната уредба, като се твърди, че жалб. М. е навлязла и преминала
през процесното кръстовище при светещ червен сигнал на светофарната
уредба, който съгласно нормата на чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП означава
"Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва
да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията,
на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на
кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на
пешеходната пътека. Основният факт, който следва да се докаже е, че жалб. М.
е навлязла на червен сигнал в кръстовището. За неправомерното поведение
свидетелстват показанията на свид. П. и Л., които обаче са в противоречие с
обясненията, депозирани от жалб. М.. С оглед на това, че същата още от
предсъдебната фаза на производството е депозирала искане за приобщаване на
5
видеозаписите от пътните камери и тези от патрулния автомобил и
обстоятелството, че съдът е поставен в невъзможност да изиска същите, с
оглед кратките срокове на съхранение на тези записи, твърдението на АНО за
извършено нарушение се явява недоказано по категоричен и несъмнен начин.
Предвид това, съдът намира, че административната отговорност на
санкционираното лице е ангажирана неправилно и наказателното
постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, претенцията на защитника на жалбоподателя
за присъждане на разноски се явява основателна. На основание чл. 36 от
Закона за адвокатурата, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и
доп., обн. в ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г.), минималният размер на адвокатско
възнаграждение при интерес от 1000 до 1000 лв. е 400 лв. В случая са
представени доказателства за реално заплащане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 400 лева, който
всъщност се равнява на минималния размер от 400 лева. Съдът намира, че
следва да се присъди пълният претендиран размер на разноските от 400 лв., за
реалното изплащане на който по банков път, са представени писмени
доказателства – договор за правна защита и съдействие и извлечение от
банкова сметка, което доказва извършването на превод.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1
и 2 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-016015/12.07.2024 г.,
издадено от Началник сектор към СДВР - Отдел „Пътна полиция”, с което за
нарушение на чл.6, т.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП на Б. Б. М. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати
на Б. Б. М. с ЕГН ********** сума в размер на 400.00 лева, представляваща
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр. София на касационните основания, предвидени в НПК по реда на
глава XII от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6