Р Е Ш Е Н И Е
№……/.….06.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1848 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от Н.С.Д. ***, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Средец, ул. Стефан Караджа 2, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД да
заплати на Н.С.Д. сумата от 80000лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на нейния брат П.С.Г., починал на
23.11.2013г., в резултат на настъпило ПТП на 07.11.13г., причинено от Г.Н.И.,
при управление на МПС – л. а. БМВ 535Д с ДК № * **** **, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба– 22.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 13070лв, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода, считано от 23.11.13г. до 22.11.18г.
В исковата молба се твърди, че на 07.11.2013г.в
гр.Варна, по бул.Цар Освободител , при управление на МПС – л. а. БМВ 535Д с ДК
№ * **** **, водачът Г.Н.И. причинил ПТП с велосипедиста П.С.Г., при което на последният били причинени
травматични увреждания – счупвания на 3 до 10 десни ребра, на 3-ти поясен
прешлен, на десния страничен израстък на 3-ти поясен прешлен , на дясна
лопатка, кръвонасядания и ожулвания, мозъчна контузия, фрактура на черепа в
дясно, фрактура на дясна скапуля, оток на мозъка, субдурален трамватичен
хематом в дясно. Сочи, че се наложила оперативна намеса за евакуиране на
хематома с последващи усложнения, но в следствие на тези увреждания и
последвалите усложнения на 23.11.13г. П.Г. починал. Излага, че с присъда
№51/21.05.15г. по НОХД №1252/14г. на ВОС Г.Н.И. е признат за виновен в това, че
на 07.11.13г. в гр.Варна, по бул.Цар Освободител посока центъра, при управление на МПС – л. а.
БМВ 535Д с ДК № * **** **, нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДП
и по непредпазливост причинил смъртта на П.С.Г., поч.
на 23.11.13г., като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6
месеца, отложено с изпитателен срок. Твърди, че е единствената близка роднина
на починалия й брат, с който била в изключително близки отношения. Винаги му
помагала, постоянно гостувал в дома й, тъй като нямал други близки, празнували
заедно празниците; били привързани един към друг. Сочи, че изпаднала в шок
когато разбрала за настъпилото ПТП, като вследствие на преживяното започнала да
страда от безсъние, посещавала психолог, но още изпитвала болка от
загубата на брат си. Сочи, че към момента на ПТП л. а.БМВ 535Д с
ДК № * **** **, е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество по
застр.полица № **************/**.**.**г. Сочи, че отправил претенция към
застрахователя за заплащане на застр.обезщетение, но нямал отговор.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Средец, ул.Стефан
Караджа 2, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Не оспорва факта на наличието на сключена
застраховка ГОА, валидна към датата на ПТП. Оспорва да е налице виновно
поведение на водача, което да е причинило ПТП, наличието на причинно-следствена
връзка между ПТП и неимущ.вреди, както и техния размер. Оспорва наличието на
трайна и емоционална връзка между ищцата и брат й, както и материално-правната
й легитимация да получи обезщетение. Оспорва размера на заявените претенции.
При условие на евентуалност прави възражение за наличие на съпричиняване от
страна на пострадалия, който нарушил правилата за движение на чл.25, ал.1 и 2,
чл.26, чл.28, ал.1, т.1 и 2 ЗДвП. В условие на евентуалност прави и възражение
за изтекла погасителна давност.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представената по делото присъда № 51/21.05.15г. по
НОХД №1252/14г. на ВОС, влязла в законна сила на 06.06.15г., Г.Н.И. е признат
за виновен в това, че на 07.11.13г. в гр.Варна, по
бул.Цар Освободител, посока центъра на града, при
управлението на МПС – л. а. БМВ 535Д с ДК № * **** **,
нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1 и 2
от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П.С.Г., като след
деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,
който починал на 23.11.13г., поради което и на осн. чл.343а, ал.1, б.б вр. с чл.343, ал.1, б.в от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 6 месеца, отложено по реда на чл.66 НК.
Съгласно
приложеното по делото удостоверение
за наследници от 05.12.13г. на общ.Варна, се
установява, че ищ.Н.С.Д. е сестра
на П.С.Г., поч. на 23.11.13г.
По делото няма спор, че процесният автомобил е бил
застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, за периода от 14.03.2013г. до 13.03.2014г., по комбинирана застр.полица №**************/**.**.**г.
По
делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.З. В. и св.Д. Д., които показания съдът възприема в частта, съдържаща
данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
Съгласно заключението по допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и пълно, се установява механизма на
ПТП, при който
л.а. БМВ, движещ се в лявата пътна лента със скорост
около 77 км/ч, е застигнал и блъснал движещият се по пътното платно с маневра
от дясна към лява пътна лента велосипедист. Вещото лице сочи, че мястото на
удара е било около средата на пътното платно за движение по двете пътни ленти,
при предприето пристрояване от дясна пътна лента в лява от велосипедиста.
Излага, че възможностите на водача на автомобила за аварийно спиране технически
при избраната скорост на движение са били невъзможни, но при по-ниска скорост
на движение от или около 50 км/ч е имало техн.възможност за разминаване на
двете ППС. Сочи, че велосипедиста е имал възможност да предотврати удара като
не навлиза в лявата пътна лента преди да е сигурен, че намеренията му са
разпознати от останалите участници в движението и те технически имат възможност
да реагират правилно и безопасно. Дава заключение, че автомобилът е изменил
траекторията си на движение след точката на ПТП, не е използвал аварийно
спиране , доколкото липсвали както начални, така и продължителни спирачни следи
от автомобила, а велосипедиста не е променял възприетата посока на движение при
удара. В с.з. изяснява, че и
автомоб.водач , и велосипедиста са имали възможност да се забележат двустранно,
като велосипедиста е навлязъл под по-голям ъгъл спрямо лявата пътна лента, т.е.
не е било успоредно, което предполагало, че същият е имал възможност да
забележи автомобила.
Видно от заключението по първоначалната
съдебно-психологична експертиза, изготвена от в.л.А., внезапната загуба на брат
й е била с характеристиките на значима психотравма и е причинила ответна реакция на скръб, като
към момента при ищцата са налице остатъчни симптоми като емоционална лабилност
и ситуационно понижено настроение, които са нормалпсихологична реакция след
прекарана психотравма.
От заключението по допуснатата по делото повторна
съдебно-психологична експертиза, изготвена от в.л.К., се установява, че при
ищцата не се откриват характеристики на актуално посттравматично стресово
разстройство, няма данни за протрахирана реакция на скръб и данни за
травматична скръб; няма типични за тези състояния негативни емоционални
преживявания, няма данни за наличие на нарушения в поведението и
функционирането. Излага се, че след събитието са се наблюдавали негативни
емоционални преживявания като тревожност, страх, депресивност , които не били
наложили медикаментозна намеса или специализирана помощ, и това не било довело
до наличие на психопатология или нарушения на функционирането. Сочи се, че към
момента при ищцата се наблюдават нормални реакции, свързани със загубата, но те
не носят травматичен или продължителен характер; няма актуална психотравма,
която да оказва влияние върху емоционалното състояние и поведението.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм/ със сключването на договор за
застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.257, ал.1 и 2 от КЗ /отм/ обект
на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
В
настоящия случай безспорно по делото се установява, че към датата на
настъпилото ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност”
съгласно застрахователна
полица №**************/**.**.**г, валидна за периода 14.03.2013г. до 13.03.2014г. за процесния автомобил, сключена
между ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ
АД и собственика на автомобила, което обуславя пасивната материалноправна
легитимация на ответника по иска.
Безспорно
по делото се установява, че с влязла в сила присъда № 51/21.05.15г.
по НОХД №1252/14г. на ВОС, Г.Н.И. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343а, ал.1, б.б вр. с
чл.343, ал.1, б.в от НК. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с
влязлата в сила присъда обстоятелствата относно авторството, противоправността
и вината за извършеното от дееца престъпление на
07.11.13г., при което са причинени посочените в последната увреждания, са
безспорно установени.
С оглед на това и предвид установеното наличие на
валидно сключено застрахователно правоотношение по задължителната
застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, съдът намира,
че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на
застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищцата вреди от деликта.
Ищцата Н.С.Д. безспорно се явява сестра на починалото при ПТП лице П.С.Г..
С ТР
№1/21.06.18г. по т.д.№1/16г. на ОСГНТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на
решението е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания. Прието е още, че с оглед традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съотв. бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, но за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
В
конкретния случай за установяване на вредите, претърпени от ищцата,
чието обезщетяване се претендира с предявения иск,
съответно техния вид и обем, са ангажирани гласни доказателства – показанията
на св.З. В. и св.Д. Д.. От показанията на свидетелите се
установява, че пострадалия и ищцата са били в много близки отношения, той бил
част от семейството й; работели заедно; постоянно посещавал дома на ищцата и
съпруга й; по празници винаги се събирали; никога не се карали. Излагат, че
след развода на пострадалия и смъртта на неговите родители ищцата останала
единствената му близка. Свидетелите сочат, че през времето, когато пострадалия
е бил в болницата тя била там, надявала се, че той ще се оправи, постоянно
плачела, поела разходите в болницата, а впоследствие и по погребението.
Излагат, че дълго време след смъртта му спяла неспокойно, пиела хапчета за
успокоение , всеки ден ходела до гробищата, отслабнала, и все още не била
преодоляла загубата. Съдът кредитира тези свидетелски показания,
тъй като са основани на непосредствени възприятия относно фактите, до които се
отнасят, като не са представени основания за съмнение в
тяхната достоверност. Въз основа на така събраните гласни доказателства съдът
прави извода, че между ищцата и починалия неин брат е съществувала силна и
хармонична връзка, като те са били привързани един към друг, и отношенията им се
основавали на разбирателство и
взаимопомощ; тя е била единствена опора и единствения останал след
смъртта на родителите им близък човек на пострадалия. Установява се и търпени от
ищцата значителни по интензитет и продължителност
морални болки и страдания от внезапната загуба на нейния брат, която се е отразила негативно върху нейното емоционално
състояние. Същевременно от изслушаните по делото
съдебно-психологични експертизи се установи, че след събитието при ищцата са се
наблюдавали негативни емоционални преживявания като тревожност, страх,
депресивност, които не наложили медикаментозна намеса или специализирана помощ,
нито са довели до наличие на психопатология или нарушения на функционирането, а
остатъчните симптоми като емоционална лабилност и ситуационно понижено
настроение са нормална психологична реакция след прекарана психотравма, каквато
е причинената от събитието реакция на скръб. Не се установява към момента
актуална психотравма, която да оказва влияние върху емоционалното състояние и
поведението на ищцата.
При
така установената трайна и дълбока емоционална връзка и тежестта на претърпените вреди, се налага извод, че
са налице предпоставките за присъждане на обезщетение на лице от разширения
семеен кръг и следва да се направи изключение от ограничението на Постановления
№4/1961г. и №5/1969г. на Пленума на ВС като се присъди обезщетение в
полза на ищцата по реда на чл.52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът следва да изходи от общия принцип за
справедливост,
като съобрази както настъпилата вреда, така и
влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищеца, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Доколкото застрах.правоотношение е възникнало на
основание договор от 14.03.13г., поради което и при липса на друга
договореност между страните, на основание § 22 от ПЗР на Кодекса за
застраховането (Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 1.01.2016г) отношенията между страните следва да се
уредят по правилата на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, която не предвижда лимит на обезщетенията за
неимуществени вреди, под този посочен в §27, ал.1 от ПЗР на КЗ (отм.). В този смисъл и разпоредбата на §96 от ПЗР на
ЗИД на действащия КЗ съдът намира за неприложима в случая, тъй като материално правните норми на новия Кодекс за
застраховането, обхващат само произшествията, в резултат на които се претендира
обезщетение за неимуществени вреди, възникнали след влизането му сила, а именно
01.01.2016г.
Отделно от това следва да се има предвид, че с Решение от 24.10.13г. по дело С-277/12
СЕС се е произнесъл, че член 3,
параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от
Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора
директива 84/5. Това тълкуване на СЕС, макар и постановено по отменената Втора директива 84/5/EИО на Съвета от
30 декември 1983 година /
чл.29 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета
от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване
на такава застраховка / настоящият състав
намира, че следва да бъде съобразено при определянето на обезщетението за претърпени вреди при
пътнотранспортно произшествие, поради което и като противоречаща на правото на
ЕС разпоредбата на §96 от ПЗР на
ЗИД на действащия КЗ не следва и на това основание да се прилага в
разглежданата хипотеза.
С оглед
на така изложеното съдът намира, че претърпените от ищцата неимуществени вреди
следва да се репарират със сумата от 60 000 лева, който размер съответства
най-пълно на критерия за справедливо обезщетение по чл. 52 от ЗЗД.
В писменият си отговор ответникът прави изявления за наличието на
съпричиняване на вредоносният резултат като твърди, че
пострадалият е нарушил правилата за движение на чл.25, ал.1 и 2 , чл.26 и
чл.28, ал.1, т.1 и 2 ЗДвП. Съобразно практиката
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о.,
Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51,
ал.2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Т.е. за да се формира извод за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съотв. за степента на това съпричиняване, то
следва да се отчете не само факта на извършено от страна на пострадалия
нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали тези нарушенията са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е
тяхно следствие. В този смисъл следва да се прецени доколко действията на
пострадалия са допринесли за вредоносния резултат и въз основа на това да
определи обективния му принос. По делото не са събрани доказателства, на база
на които да се формира извод за допуснато от страна на пострадалия нарушение на
разпоредбите на чл.26 и чл.28, ал.1, т.1 и 2 ЗДвП. От заключението на САТЕ се
установи, че и двамата водачи на ППС са имали възможност да се забележат
двустранно, като поради по-ниската скорост на движение на велосипедиста той е
имал по-голяма вероятност да предотврати дълбокото навлизане в лентата на
автомобила и да предотврати ПТП. От друга страна водачът на автомобила също е
имал възможност да предотврати ПТП ако се е движел със скорост по–ниска от или
около 50 км/ч. Ето защо и като причина за настъпване на ПТП се приема както
скоростта на движение на автомобила / установена в рамките на около 77км/ч/,
така и предприетото от велосипедиста изменение на лентите на движение, без да
се увери, че тази маневра не би застрашила движението на останалите участници
на пътя. В този смисъл и основателно се явява възражението на застрахователя за
допуснато от пострадалия нарушение на задълженията му, регламентирани в чл.25,
ал.1 и 2 ЗДвП, а именно преди да започне маневрата по преминаване в
друга пътна лента да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него и да извърши същата като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение, съотв. да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. С оглед на това съдът приема, че с
поведението си пострадалия обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането като е допуснал горепосоченото нарушение на правилата за движение,
което нарушение съдът
приема, че е допринесло за
настъпването на така установената по-горе смърт на пострадалият в резултат на
процесното ПТП / т.е. нарушението е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат/. При определяне степента на съпричиняване подлежи на
съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да
бъде установен действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпване на ПТП. В настоящия случай поведението на пострадалия не е
тъждествено с това на лекия автомобил, доколкото преимуществено за настъпването
на ПТП вина има водача, който е нарушил задълженията, регламентирани в чл.20,
ал.1 и 2 от ЗДвП, като се има предвид и това, че вменената отговорност на водачите
на МПС за осигуряване безопасността на движението е значително завишена. Съобразявайки гореизложеното съдът
определя съпричиняване от
страна на пострадалото лице в размер на 20%.
С оглед на така
изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм/ се явява
основателен до размер от 48000лв, до
който размер иска следва да бъде уважен,
като за разликата до претендирания размер от 80000лв. иска следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Относно
релевираното от ответната страна възражение за изтекла погас.давност по
отношение на претенцията за неимущ.вреди съдът съобрази следното: Съгласно § 31
от ПЗР във вр. с чл.378, ал.2 от КЗ правата и задълженията по преки искове по
застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква
"А" от приложение № 1 във връзка със застрахователното обезщетение
или сума се погасяват с 5-годишна давност, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие. Застрахователното събитие при задължителната
застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите е
възникването на отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. Тази отговорност ще възникне в момента,
в който бъдат осъществени всички правно релевантни факти, които са предвидени
като основание за възникване на отговорността и от който увредените лица имат
правото да претендират обезщетение за претърпените от тях вреди. Затова в
случая, когато смъртта на пострадалия е настъпила след пътнотранспортното
произшествие, но е следствие от него, отговорността на застрахования за
причинените вреди ще възникне от момента на смъртта, тъй като точно тогава са
осъществени всички правно релевантни факти, които са предвидени като основание
за възникването й / в този смисъл е Решение № 72/2.08.2017г. по
гр.д.№60168/2016г. на ВКС/. Следователно в разглежданият случай застр.събитие е
настъпило в момента на смъртта на пострадалото лице – 23.11.13г. и от този
момент е започнала да тече предвидената
в закона погасителна давност за вземането на ищцата като увредено лице срещу
застрахователя по задължителната застраховка "гражданска отговорност"
на автомобилистите за обезщетение на претърпените от нея вреди и за предявяването
на прекия иск срещу застрахователя за тяхното обезщетяване. Исковата молба е
подадена на 22.11.18г., поради което и към момента на предявяване на иска не е
изтекла предвидената в закона петгодишна погас.давност. Ето защо направеното
възражение на ответника в тази насока се явява неоснователно.
С оглед
уважаването на главният иск, следва да бъде уважено и искането на ищцата,
за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, считано от датата на завеждане на иска – 22.11.18г.
до оконч.изплащане на сумата, на осн. чл.86 ЗЗД.
Отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност, както вече бе посочено, е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство, което
обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от делинквента вреди
и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради
това и с оглед императивната разпоредба на чл.
84, ал. 3 ЗЗД
законната лихва върху присъденото обезщетение следва да бъде начислена именно
от датата на увреждането. Във
връзка с претенцията за заплащане на законната лихва от отв.страна с отговора е
въведено правопогасяващото възражение за давност, което следва да бъде
разгледано от съда. Вземането
за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя по гражданската
отговорност на деликвента, се погасява с кратката тригодишна погасителна
давност съгласно чл. 111, б."в" ЗЗД, считано от изискуемостта на
вземането за непозволено увреждане. По делото няма данни, нито са наведени
твърдения да е налице спиране или прекъсване на давността. С оглед на така
установеното съдът намира, че вземането за законна лихва върху
обезщетението за периода от 23.11.13г. до 21.11.2015г. вкл. е погасено по
давност, поради което и в тази част иска следва да бъде отхвърлен. Законната
лихва следва да бъде присъдена за периода от 22.11.15г. до 22.11.18г., като
същата възлиза на сумата от 14631,42лв., но доколкото претенцията е предявена
за сумата 13070лв, то тя следва да бъде уважена в целия й размер.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане, на ищцата
се дължат разноски по делото, съобразно представените доказателства и
съразмерно с уважената част от исковете, а именно
сумата от 2179,87лв, представляваща адв.възнаграждение.
Във връзка с направеното от ответната
страна искане за присъждане на разноски и ю.к.възнаграждение за процесуално
представителство, съдът намира, че същото следва да бъде уважено съобразно отхвърлената
част от иска. Доколкото ищецът е защитаван от юрисконсулт, то следващото се
възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция следва да се
определи на осн. чл.25 от НЗПП в размер на
300лв. Или следващите се на ответника за производството пред ВОС
разноски възлизат на 232,43лв–ю.к.възнаграждение и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
На основание
чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса в размер на 2442,80лв, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважените искове,
както и направените по делото разноски в размер на 519лв– възнаграждение за
съдебни експертизи.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец, ул. Стефан Караджа 2, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 48000лв. /четиридесет и осем хиляди лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на нейния брат П.С.Г., починал
на 23.11.2013г., в резултат на настъпило ПТП на 07.11.13г., причинено от Г.Н.И.,
при управление на МПС – л. а. БМВ 535Д с ДК № * **** **, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба– 22.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, КАКТО
И СУМАТА от 13070лв / тринадесет хиляди и седемдесет
лева/, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода, считано от 22.11.15г. до 22.11.18г., на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 48000лв
до пълния му размер от 80000лв като неоснователен, както и иска за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от 23.11.13г. до 21.11.2015г. вкл. като погасен по давност.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец, ул. Стефан Караджа 2, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА
от 2442,80лв. /две хиляди
четиристотин четиридесет и два лева и 80ст./, представляваща дължимата по делото държавна такса върху
уважената част от исковете, както и СУМАТА
от 519лв (петстотин и деветнадесет лева), представляваща направените от бюджета на
ВОС разноски за вещи лица, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Средец, ул. Стефан Караджа 2, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.С.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 2179,87лв /две
хиляди сто седемдесет и девет лева и 87ст./, представляваща направени в
производството разноски за адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Средец, ул. Стефан Караджа 2, СУМАТА
от 232,43лв / двеста тридесет и
два лева и 43ст/, представляваща направени по делото разноски , на осн. чл.78,
ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: