Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/…………………………2020 г., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на седемнадесети юни
две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова и с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Александър Атанасов, изслуша
докладваното от съдията административно дело № 375/2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по исковата
молба на „Милки Груп“ ЕАД, представлявано от изп.директор П.Д.П. чрез адв.С.Ж.,
с която е предявен иск срещу Агенция „Митници“ за обезщетение за имуществена
вреда в размер на 720 лева, представляваща заплатени адвокатски възнаграждения
в производствата по а.н.х.д. №2771/2019г. по описа на Районен съд гр.Варна по
к.а.н.х.д №2951/2019г. на Адм.съд – Варна ведно със законната лихва от датата
на реалното заплащане до завеждане на делото, както и лихви от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на обезщетението.
Ищецът претендира, че
имуществената вреда е настъпила в следствие на заплащане на адвокатски
възнаграждения в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление №373/15.05.2019г., издадено от зам.директора на ТД Северна морска
в Агенция „Митници“, с което на „Милки Груп“ ЕАД е била наложена имуществена
санкция в размер на 742.17 лева на основание чл.234 ал.2 т.1 във връзка с ал.1
т.1 от Закона за митниците във връзка с нарушение на чл.234 ал.1 т.1 от същия
закон. Твърди, че вредата се явява пряка и непосредствена последица от
съдебната отмяна на наказателното постановление. Уточнява, че в размера на
претендираното обезщетение не е включена лихвата, а единствено размера на
заплатените адвокатски възнаграждения.
Иска присъждане на
съдебните разноски, сторени в настоящото съдебно производство.
Ответникът –Агенция
„Митници“ чрез гл.юрисконсулт Людмила Т. оспорва исковата претенция като намира
за прекомерни по размер адвокатски възнаграждения, платени по посочените дела. Възразява срещу
прекомерността и на съдебните разноски, претендирани в настоящото производство.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Варна изразява становище за основателност на предявената
искова претенция и смята, че са налице предпоставките на хипотезата по ТР №1/15.03.2017г.
Административен съд -
Варна, като прецени доводите на страните и наличните по делото доказателства,
по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл.
144 АПК, счита, че исковата молба е процесуално допустима.
От събраните по делото
доказателства се установява следното:
Във връзка с производството по а.н.х.д. №2771/2019г. по
описа на Районен съд – Варна, „Милки Груп“ ЕАД са сключили на 30.04.2019г.
договор за правна защита и съдействие с адв.С.Ж., в който са договорили
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с включено ДДС, което да бъде
изплатено след издаване на фактура от адв. Ж.. Приложена е самата фактура
№0…535/03.06.2019г. за сумата от 360 лева, от която данъчна основа в размер на
300 лева и ДДС в размер на 60 лева.
По повод
процесуалното представителство на адв.Ж.
в полза на „Милки Груп“ ЕАД в производството по к.а.н.х.д. №2951/2019г. по
описа на Административен съд – Варна между страните е бил сключен на 23.10.2019г.
договор за правна защита и съдействие с договорено адвокатско възнаграждение в
размер на 492 лева с включено ДДС след издаване на фактура от адв.Ж.. В
приложената фактура №0…637/23.10.2019г. е посочено, че данъчната основа е 410
лева и ДДС от 82 лева или общо 492 лева.
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава ХІ от същия кодекс, а за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Член 1 от
ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Отмененото наказателно
постановление само по себе си не е достатъчно основание за ангажиране на
отговорността на съответния административен орган по чл. 1 от ЗОДОВ. Законът не
презюмира настъпването на вреди като последица само поради факта на отмяна на
даден електронен фиш или наказателно постановление. За да възникне правото на
иск за обезщетение, задължително е необходимо кумулативното наличие на няколко
определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и
да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на
чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Независимо, че
наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал.
1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение
за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от
административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателно-правни последици. Следователно,
налице е първата материална предпоставка за ангажиране отговорността на
ответника. Видно от изложеното по-горе, друго условие за удовлетворяване на
иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния
ред. В конкретния случай не е спорно, че НП № 373/15.05.2019г., издадено от
зам.директора на Териториална дирекция „Северна морска“ при Агенция „Митници“ е
отмененото като незаконосъобразно след като е било оспорено по съдебен ред.
Следва да се има предвид, че представения договор за
правна защита и съдействие, коментиран по-горе в изложението, е частен диспозитивен
документ, който не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена
сила. Доколкото обаче, неговото
съдържание не е оспорено от ответника в настоящото производство, нито в хода
на съдебните производства по обжалване на наказателното постановление,
то следва да се приеме за доказан факта на заплащане на адвокатския хонорар
в посочения размер.
За преценка наличието на останалите предпоставки за
удовлетворяване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с оглед задължителния характер
на тълкувателните постановления,
съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, съдът следва да
съобрази решението си с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. №
2/2016 г. на ВАС, според което при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на
наказателни постановления не е задължителна, не налага задължително и
безусловно извода, че ангажирането на
процесуален представител не се намира в
причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се
приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява
непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от
увреждане и когато тази възможност се е трансформирала в действителност.
По силата на чл.18 ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ( в редакцията от ДВ, бр. 84 от 2016 г., действала към момента
на отмяната на наказателното постановление), ако административното
наказание е под формата на имуществена санкция, възнаграждението се определя по
правилата на чл.7, ал. 2 от същата наредба
върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лева. В случая, наложената
имуществена санкция е била в размер на 742.17 лева и съгласно чл.7 ал.2 т.1 от
цитираната наредба минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да
бъде 100 лева. Платеното в хода на а.н.х.д. №2771/2019г. на Варненския районен
съд адвокатско възнаграждение е в размер на 360 лева, което съдът намира за прекомерно спрямо минимално
определения според наредбата / над три пъти повече/.
Към момента на постановяване на касационното
решение по к.а.н.х.д. №2951/2019г. по описа на Варненския административен съд е
действала редакцията от ДВ бр.84 от 2016г. на разпоредбата на чл.18 ал.3 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
според която за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно-наказателен
характер извън случаите по ал. 2 /тоест в касационните производства/ възнаграждението
е 300 лв. Следва, че според тогава действащата разпоредба на чл.18 ал.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. минималния размер на адвокатското възнаграждение не се е
определял спрямо сумата на имуществената санкция. С оглед на това, съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено в хода на к.а.н.х.д. №2951/2019г. по описа на Варненския
административен съд, като разликата е само 192 лева, което е по-малко от 100 %
над нормативно-определения минимален размер.
Обобщавайки изложените съображения, съдът приема за
доказано, че от издаването на отмененото НП № 373/15.05.2019г. на заместник
директора на ТД Северна морска е настъпила за ищеца имуществена вреда,
изразяваща се в направените разноски за адвокатско възнаграждение, но счита, че
искът е частично основателен до размера
от 592 лева /100 лева + 492 лева/, като
в останалата част до пълния предявен размер от 720 лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Съдът намира за основателна и претенцията на ищеца за
присъждане на лихви върху главницата, считано от датата на реалното им плащане по посочените фактури на
03.06.2019г. и на 23.10.2019г. до 05.02.2020г. и лихви от 05.02.2020г. до
окончателното заплащане на обезщетението.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото
производство разноски. Те се констатираха в размер на 385 /триста и седемдесет/
лв, от които 360 лв. заплатеното адвокатско възнаграждение във връзка с
процесуално представителство и 25 лв държавна такса.
Воден от горното, Административен съд – Варна, ХІХ
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Милки Груп“ ЕАД с ЕИК ********* обезщетение в
размер на 592 /петстотин деветдесет и два/ лева за имуществена вреда, представляваща
заплатени адвокатски възнаграждения по а.н.х.д. № 2771/2019г. по описа на
Районен съд – гр.Варна и к.а.н.х.д. №2951/2019г. по описа на Административен
съд – гр.Варна, ведно със законната лихва от 03.06.2019г. за сумата от 100 лева
и от 23.10.2019г. за сумата от 492 лева до 05.02.2020г., както и законната
лихва от 05.02.2020г. до окончателното
изплащане на цялото обезщетение.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен искът на „Милки Груп“ ЕАД с ЕИК ********* срещу Агенция „Митници“
в останалата част над 592 лева до пълния
предявен размер от 720 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Милки Груп“ ЕАД с ЕИК ********* направените в настоящото
административно дело съдебни разноски в размер на 385 /триста осемдесет и пет/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на
Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: