№ 66
гр. гр.Велинград, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200485 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ИЛ. К. К. против Наказателно постановление
№ 288/16.11.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите -
Пазарджик, с което му е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 300 лв., на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, за
извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗГ, във
вр. с чл. 211, ал. 1 от ЗГ.
Релевират се доводи за материална и процесуална незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна.
Изложени са подробни съображения за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство на чл. 18
ЗАНН, чл. 42, ал. 1, т. 1, т. 4, чл. 57, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН, чл. 40, ал. 1 ЗАНН,
чл. 44, ал. 1 ЗАНН, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на
обжалвания акт. Евентуално счита, че е налице маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. П. АК Пловдив,
поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез гл. юрисконсулт Б., оспорва въззивната жалба.
Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /ред. преди изм. ДВ
бр. 103 ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./-препис от обжалваното
наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 06.12.2021 г., а
1
жалбата е подадена на 10.12.2021 г./, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата
на страните и след анализ на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 14.07.2021 г. служители на РДГ – Пазарджик – свидетелите гл.
експерт в РДГ Пазарджик П. Н. Ч. и гл. горски инспектор В. Б. К. извършили
пълна теренна и документална проверка на отдел "1", подотдел "л" в
землището на с. Медени поляни, общ. Сърница. При проверката
констатирали, че жалбоподателят И.К., в качеството си на лице, упражняващо
лесовъдска практика, вписано в публичния регистър в Изпълнителна агенция
по горите по чл. 235 от ЗГ и притежаващо удостоверение за регистрация №
11237/04.02.2015 г., не е издал превозен билет №
8268/00060/27062021/143318-Е1951НF от 27.06.2021 г. от временен склад на
отдел "1", подотдел "л“ в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, с
GPS координати LAT 41.89.3047 и LON 23.800102, съгласно утвърдения
технологичен план за добив на дървесина за отдела. За отдел "1", подотдел
"л" в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, било издадено
Позволително за сеч № 614242/30.05.2021 г. Проверяващите установили, че
превозен билет № № 8268/00060/27062021/143318-Е1951НF от 27.06.2021 г.
бил издаден не от временния склад по одобрения технологичен план, а от
място с GPS координати LAT 41.880311666666664 и LON
23.812269999999998, което попадало в друг отдел, а именно в отдел "4",
подотдел "с" в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница.
Нарушението било извършено на 27.06.2021 г. в землището на с.
Медени поляни, общ. Сърница на място с GPS координати LAT
41.880311666666664 и LON 23.812269999999998 и установено на 14.07.2021 г.
в хода на извършената от служителите на РДГ-Пазарджик проверка.
Проверяващите приели, че с това жалбоподателят не е изпълнил
задължението си да издаде превозен билет от временния склад на отдел „1“
подотдел „л“, където се намирала дървесината.
На 13.10.2021 г. на К. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 001232, за това че в качеството си на лице по
чл. 235 ЗГ-лицензиран лесовъд, задължен да издава превозни билети,
съгласно сключен договор, не е изпълнил задължението си по чл. 211, ал.2, т.
2 ЗГ, като не е издало превозен билет от временен склад на отдел 1, подотдел
„л“ с GPS координати LAT41893047, LON 23.800102 от одобрения
технологичен план. Прието е, че с това е извършил нарушение на чл. 257,
ал.1, т. 1, във вр. чл. 211, ал. 1 ЗГ.
Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан е от него
и препис му е надлежно връчен. При съставянето му не са направени
възражения. Такива не са постъпвали и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН /ред.
2
преди изм. ДВ бр. 109/ 2020 г., в сила от 23.12.2021г./.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя И.К. е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300,00 лв., на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275,
ал. 1, т. 2 от ЗГ, за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т.
1, пр. 1, във вр. чл. 211, ал. 1 ЗГ.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитаните като свидетели служители
на РДГ Пазарджик гл. експерт П. Н. Ч. и гл. горски инспектор В. Б. К., които
кредитира като непротиворечиви, логични, взаимно допълващи се, дадени от
позицията на незаинтересовани от изхода на делото лица. В подкрепа на
показанията на свидетелите са и представените с
административнонаказателната преписка и събрани в хода на делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Актът установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съгласно чл.
274, ал. 1, т. 1 ЗГ, във вр. чл. 199 от ЗГ вр. чл. 197, т. 13 от ЗГ и Заповед РД
49-199/16.09.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, във вр. чл. 275,
ал. 1, т. 2 ЗГ, в предвидените срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Видно от
приетия, като писмено доказателство по делото, трудов договор № К-
1216/01.11.2021 г., административнонаказващият орган инж. Валери
Костадинов Ачев е назначен и е заемал длъжността "директор" на РДГ
Пазарджик към датата на издаване на наказателното постановление и като
такъв е изрично оправомощен със Заповед № РД 49-799/16.09.2011 г. на
Министъра на земеделието и храните да издава наказателни постановления по
ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му. Ето защо неоснователно е
възражението на жалбоподателя за некомпетентност на издателя на
обжалвания акт.
Спазени са и изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя И.К. и на свидетелката В.К.,
присъствала при установяване на нарушението.
Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при съставянето на акта за установяване на
нарушението в присъствието само на един свидетел. Действително
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН използва множествено число по
отношение на субекта "свидетел". Употребата на множественото число обаче
не налага извод, че свидетелите при съставяне на акта задължително следва да
са повече от един. Задължението в АУАН за посочване на двама свидетели
произтича от разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, приложима в хипотезата,
в която липсват свидетели присъствали при извършване или установяване на
нарушението или когато не е възможно да се състави акт в присъствието на
3
такива свидетели. В конкретния случай АУАН е съставен в присъствие на
жалбоподателя и освен подписа на актосъставителя, съдържа подписа на един
свидетел, който е посочен в АУАН като свидетел очевидец на извършеното
нарушение и свидетел при съставяне на акта. Съдът намира, че с посочването
на един свидетел, не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй
като не е налице засягане на правото на защита на санкционираното лице.
Посочената в АУАН свидетелка К. е индивидуализирана, посочени са трите й
имена и адрес. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН, която изисква АУАН да е подписан от поне един свидетел, т. е.
подписът на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението, е
достатъчен, за да отговаря АУАН на изискванията на ЗАНН. Неотразяването
на ЕГН на посочения в акта свидетел не може да се третира като съществено
процесуално нарушение от категорията на абсолютните отменителни
основания, каквито доводи навежда жалбоподателя, предвид че ЕГН-то не е
единствения индивидуализиращ белег на лицето.
Неоснователно е и възражението, че е нарушено правото му на защита,
тъй като в АУАН липсват изрични указания относно правото да подаде
възражения срещу акта. Действително в акта за установяване на нарушението
няма данни да е указано на жалбоподателя, че на основание чл. 44 от ЗАНН
има право да направи възражения в тридневен срок от подписването му.
Доколкото обаче срокът за възражение е посочен изрично в закона, следва да
се счита, че е известен за жалбоподателя. Дори да бъде пропуснат, предвид
забраната за преклузия в административнонаказателното производство да се
правят възражения и да се сочат доказателства в защита на санкционираните
лица, липсата на тези указания с нищо не засягат техните права и законни
интереси.
Не се споделя и наведеното възражение за наличие на съществено
процесуално нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като в съставения
АУАН не е посочено бащиното име на нарушителя. Дори и при така
допуснатия пропуск, субектът на нарушението е индивидуализиран в
достатъчна степен с посочване на собственото и фамилно му име, неговото
ЕГН и адрес, поради което не съществува съмнение относно неговата
самоличност.
Неоснователно е възражението, че жалбоподателят не следва да носи
отговорност, предвид установяване на нарушението след освидетелстване на
сечището. От значение за ангажиране да отговорността на жалбоподателя е
датата на издаване на превозния билет, която е на 27.06.2021 г., т.е. преди
освидетелстване на сечището.
Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 1 ЗГ дървесината се транспортира от
временен склад, придружена с превозен билет. И.К. в качеството си на
лицензиран лесовъд, е бил длъжен да съблюдава изискванията на Закона за
горите, в това число и императивното правило на чл. 211, ал. 1 от посочения
нормативен акт, уреждащо превозването на дървесина от временен склад с
4
надлежно издаден превозен билет. Своевременното изпълнение на това
задължение е скрепено със санкцията, предвидена в чл. 257, ал. 1, предл. 1, т.
1 от ЗГ, въздигаща в състав на административно нарушение
несвоевременното изпълнение на задълженията от страна на длъжностно
лице, упражняващо лесовъдска практика. Данните по делото установяват, че
К. е издал превозния билет, но не на временния склад, а на друго място -
обстоятелство, констатирано от проверяващите, отдавайки това на липсата на
интернет покритие в имота и на временния склад. Със Заповед № ЗАП-142 от
14.02.2020 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, издадена на осн. § 37 от
ПЗР на ЗГ и чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването
на горските територии, актуална към момента на издаване на превозния
билет, е утвърден образец на такъв документ, а в т. 3 и т. 4 от нея е записано,
че превозния билет придружава транспортираната дървесина от мястото на
нейното натоварване /експедиране/, до мястото на доставка и че издадени при
липса на интернет покритие превозни билети, се придружават от контролен
талон, Приложение № 5 към тази заповед. Следователно и за този случай е
регламентиран начин на изпълнение, при който лесовъдът може да издаде
превозен още във временния склад, след напускането на който превозното
средство без такъв билет е в нарушение. Доколкото обаче от К. не се търси
отговорност за начина на транспортиране на дървесината, тази норма не
намира приложение. Не се твърди и не се установява транспортиране на
дървесината от временния склад да е започнало преди да е издаден превозния
билет. Ето защо посочената разпоредба не съответства на фактическото
описание на нарушението, свързано с мястото на издаване на превозния
билет. В случай, че е следвало деецът да бъде санкциониран за друго
нарушение – превоз от временен склад без такъв билет, или неспазване на
заповед на ИАГ, то това е следвало това да се обективира и изложи ясно и в
съответствие с нормативните разпоредби в съставените АУАН и наказателно
постановление. Като е допуснал такова несъответствие между фактически
констатации, описание на деянието и правна квалификация на същото,
административнонаказващия орган е издал незаконосъобразно наказателно
постановление, което следва да се отмени.
Освен това в хода на административнонаказателното производство е
допуснато процесуално нарушение, което е съществено. В акта за
установяване на нарушението нееднозначно е посочена нарушената
разпоредба. Веднъж се сочи, че като не е издал билет от временния склад К.
не е изпълнил задълженията си по чл. 211, ал. 2, т. 2 ЗГ, а на следващо място,
че е нарушил разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ, във вр. чл. 211, ал. 1 ЗГ. С
посочените две различни правни квалификации на деянието, волята на
актосъставителя е неясно изразена, което нарушава правото на
жалбоподателя да разбере нарушението, в което е обвинен и да организира
защитата си, а съда да осъществи контрол за законосъобразност. Допуснато
нарушение не може да бъде санирано в производството по контрол на
законосъобразност на обжалвания акт, тъй като не е в правомощията на съда
5
да тълкува волята на актосъставителя. Не е предвидена и процедура по
отстраняване на очевидни фактически грешка в акта за установяване на
нарушението.
Горепосочените нарушения опорочават обжалваното наказателно
постановление, поради което същото като незаконосъобразно, следва да се
отмени.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 63д от ЗАНН, на жалбоподателя
се дължат разноски за процесуално представителство. Искането за
присъждане им е заявено своевременно-с жалбата, а от представения по
делото Договор за правна защита и съдействие-л. 13, се установява техния
размер и начин на плащане- в брой.
Съдът намира за основателно възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на разноските, като съобрази действителната фактическа и
правна сложност на делото, броя на проведените открити съдебни заседания и
вида и размера на наложеното наказание /глоба в размер на 300 лева/. Ето
защо счита, че на жалбоподателя следва да се присъди възнаграждение в
предвидения от закона минимум от 300 лв., съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 288/16.11.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на ИЛ. К.
К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Велинград, ул. ********** № 24, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв. /триста
лева/, на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, за извършено
административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, пр. 1, във вр. чл.211, ал. 1
от ЗГ.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с адрес: гр.
Пазарджик, ул. "Александър Стамболийски" № 50 да заплати на К. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. ********** № 24, разноски за
процесуално представителство по а. н. дело 485/2021 г. на РС Велинград в
размер на 300 лв. /триста лева/
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6