Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2019 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание, проведено на двадесет и осми октомври 2019 г.,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №2597 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК
и във вр. с чл.40а от Кодекса на търговското корабоплаване /КТК/.
Образувано е по жалба на „Стевия шипинг“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.Суворово, обл.Варна, ул.“Батак“ № 15, представлявано от
управителя Д.С.С., чрез пълномощник – адв.М.П., против Отказ изх.№
В-1117/08.08.2019г. на Директора
на Дирекция „Морска администрация“ - гр.Варна, за вписване в Регистъра на
българските кораби на ново обстоятелство относно м/к „Стевия“.
Жалбоподателят твърди, че отказът
е нищожен, тъй
като е постановен в противоречие с
постановеното съдебно решение №2476/19.12.2018 г. постановено по адм.дело
№1863/2018 по описа на Административен съд Варна, потвърдено с решение №
10445/04.07.2019 г. по описа на ВАС. В условията на алтернативност се твърди,
че ако отказа се приеме за допустим, следва да се приеме за незаконосъобразен
тъй като е издаден в противоречие с материалния закон. Твърди се, че причините за незаконосъобразност на отказа
са обсъдени в предходното съдебно решение, поради което не са посочени отново. На изложените основания
претендира отмяна на оспорения акт. В съдебно заседание не се представлява.
Ответникът – Директорът на
Дирекция „Морска администрация-Варна“, чрез процесуален представител, оспорва жалбата с
твърдения за законосъобразност на отказа. Позовава се на установена практика на
ВАС. Депозирани са и писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид
представените по делото писмени доказателства, наведените от страните
възражения и приложимата нормативна уредба, за да се произнесе по оспорването,
прие за установено следното:
По
допустимостта:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на подлежащ на оспорване акт, пред надлежния
съд и в законоустановения срок, като отговаря на изискванията по чл.150 от АПК,
поради което е допустима за
разглеждане.
По
основателността:
Административното производство е
започнало със Заявление вх. № В-1117/28.05.2018г. /л.20/ от представляващия дружеството -
жалбоподател до Директора на Дирекция „Морска администрация-Варна“, с което на
основание чл.18 от Наредба № 1/2003г. е направено искане за вписване в
регистъра на корабите на Договор за беърбоут чартър на м/к „Стевия“, сключен на
28.03.2018г. между корабособственика „Стевия Шипинг“ ЕООД и „Панамера СА“,
Маршалски острови, за срок от 06.04.2018г. до 29.04.2022г. Към заявлението е
приложен оригинален екземпляр от договора /л.14-31/, предвид изявленията на
страните в с.з. на21.11.2018г., както и от
положени оригинални /със синьо мастило/ подписи и печати на
представителите на страните по него.
В заявлението изрично е
посочено, че корабособственикът не е съгласен м/к „Стевия“ да бъде вписан в
бейрбоутния регистър на друга държава, поради което корабът ще остане да плава
под Български флаг по време на действието на договора за бейрбоут чартър.
Видно от Свидетелство за
регистрация № 0034 от 26.04.2018г.,
издадено от Директора на „Морска администрация-Варна“ /л.8/, м/к „Стевия“ - собственост на
„Стевия Шипинг“ ЕООД, е регистриран в Пристанище Варна и плава под знамето на
Република България. На същата дата – 26.04.2018г. плавателното средство е
вписано и в Регистровата книга за големите кораби – том 2 от Регистъра на
корабите на РБ.
С писмо изх.№ В-1117/04.06.2018г.
Директорът на Дирекция „Морска администрация-Варна“ е постановил отказ относно
„Вписване на договор нает по договор за беърбоут чартър“.
Този отказ е бил
обжалван пред съда, като с решение №2476/19.12.2018 г. постановено по адм.дело
№1863/2018 по описа на Административен съд Варна, потвърдено с решение № 10445/04.07.2019
г. по описа на ВАС, отказа е бил отменен, а преписката върната на
административния орган за ново произнасяне.
Въз основа на съдебните
решения, управителя на „Стевия шипинг“ ЕООД е подал по електронна поща писмо с
вх. № В-1117/06.08.2019/7, с което настоява директора на дирекция „Морска
администрация Варна“ да извърши поисканото от него вписване. Заедно с писмото
са представени и удостоверение за регистрация на м/к „Стевия“, съдържащо
описание на кораба и данни за корабособственика, издадено от Дирекция „Морска
администрация Варна“; удостоверение за класа на кораба и преводно нареждане за
плащане на такса за вписване в регистъра.
На 25.07.2019 г.
директорът на дирекция „Морска администрация Варна“ е издал Задължителни
предписания № В-1117/25.07.2019/6, с които напрактика разяснява на заявителя
реда за вписване на договор за беърборд чартър, заинтересованите в производството
страни, както и указва да бъде представено удостоверение за актуално състояние
на чартьора „Панамера СА“, за да може да се направи преценка за
законосъобразността на искането за вписване. Заявителя не е изпълнил
предписанията и на 08.08.2019 г. административния орган е издал процесния
отказ.
По съществото си,
мотивите на административния орган за отказ се заключават в това, че КТК и
Наредба №1/2003 за вписване в регистъра на корабите не позволяват вписване на
договор за беърборд чартър на кораб, който ще плава под български флаг, при
положение, че чартьора не е лице измежду посочените в чл.27, ал.1 т.1-4 от КТК.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между
страните, съдът приема за установена въз основа на приобщените по делото писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и допълващи се, и
съвкупният им анализ не налага различни изводи.
С оглед гореустановените факти,
съдът формира следните правни изводи:
По валидността на отказа:
При
извършване на задължителната проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът констатира,
че обжалвания акт е издаден в изискуемата от закона форма и от компетентен
орган, при материална и териториална компетентост /чл.22 ал.1 т.1 вр. чл.21 ал.1 т.1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Морска администрация“/, поради което същият не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност.
Съдът не констатира и основания за нищожност на акта по смисъла на
чл.177, ал.2 от АПК. Вярно е, че настоящият отказ се явява повторен, след
произнасяне на съда, но нито в решението на Административен съд Варна, по
адм.д. № 1863/2018 г., нито в това на ВАС по адм.д. №2547/2019 г. се съдържа
разпореждане за вписване на исканите от заявителя обстоятелства. Мотивите и на
двете инстанции се концентрират върху допуснатите от административния орган
процесуални нарушения довели до произнасяне по непълна административна преписка
в нарушение на чл.30, ал.2 от АПК. В диспозитива на решението на
първоинстанционния съд е посочено, че преписката се изпраща на административния
орган за „процедиране“, тоест за продължаване на
административно-производствените действия и за повторно произнасяне. В
диспозитива на решението липсва указание към органа задължително да впише
исканите промени.
По материалната
законосъобразност на акта:
В случая административният орган е
бил сезиран с искане за извършване на административна услуга – вписване в
Регистъра на корабите на договор за беърбоут чартър на м/к „Стевия“, сключен
между „Стевия шипинг“ ЕООД и „Панамера С.А.“, Маршарски острови със срок на
действие от 06.04.2018г. до 29.04.2022г.
Приложимата правна уредба за
вписване в Регистъра на корабите на Република България се съдържа в КТК и Наредба
№ 1/10.01.2003г. за вписване в регистъра на корабите на МТС /обн. ДВ
бр.7/24.01.2003г./.
В чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/2003 г., за вписване в регистъра на
корабите /Наредба № 1/ на ИАМА е вменено задължение за органа, преди да направи вписване в
регистъра на корабите да извърши проверка на обстоятелствата и представените
документи. § 38 от ДР на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на
търговското корабоплаване (ДВ, бр. 92 от 2011 г.) посочва, че Законът въвежда
изискванията на Директива 2009/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2009 г. относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и
преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации (ОВ, L
131/47 от 2009 г.), Директива 2009/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23 април 2009 г. за определяне на основните принципи, които уреждат
разследването на произшествия в областта на морския транспорт, и за изменение
на Директива 1999/35/ЕО на Съвета и Директива 2002/59/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета (ОВ, L 131/114 от 2009 г.), Директива 2009/20/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно застраховката на
корабособствениците за морски искове (ОВ, L 131/128 от 2009 г.) и Директива
2009/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно
спазването на изискванията за държавата на знамето (ОВ, L 131/132 от 2009 г.).
Чл.2, пар.1, б. „б“ от Директива 2009/15/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2009 г. относно общите правила и стандарти за организациите
за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации
(ОВ, L 131/47 от 2009 г.) дава легална дефиниция на понятието „кораб, плаващ
под знамето на държава-членка“, като това е кораб, регистриран и плаващ под
знамето на държава-членка в съответствие с нейното законодателство. Кораби,
които не отговарят на настоящото определение, се приравняват към кораби,
плаващи под знамето на трета държава.
Чл.3, пар.1, б. „а“ от Директива
2009/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно
спазването на изискванията за държавата на знамето (ОВ, L 131/132 от 2009 г.)
дава дефиниция на понятието „кораб“ и това е кораб или плавателен съд плаващ
под знамето на държава – членка, който попада в обхвата на съответните
конвенции на ММО и за който се изисква свидетелство.
В съответнствие с чл. 2, пар.1, б.
„б“ от Директива 2009/15/ЕО чл. 27 от Кодекса за търговското корабоплаване
/КТК/ императивно посочва при условията на изчерпателност /“само“/ кои кораби
плават под знамето на Република България. И това са корабите: 1. които са
собственост на държавата; 2. които са собственост на българско физическо или
юридическо лице; 3. повече от половината от които са собственост на българско
физическо или юридическо лице; 4. които са собственост на физическо или
юридическо лице от страна - членка на Европейския съюз, при условие че за
изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на
българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български
физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна -
членка на Европейския съюз, установени в Република България; 5. които са наети
по договор за беърбоут чартър от лицата по т. 1 - 4 за времето на действие на
договора; 6. кораби, използвани за туризъм, спорт, спортен риболов или
развлечение, които са собственост на притежаващо разрешение за постоянно
пребиваване в Република България физическо лице от страна, която не е членка на
Европейския съюз.
Доколкото „Стевия Шипинг“ ЕООД е регистрирано в
Република България юридическо лице и същото дружество е корабособственик на м/к
„Стевия“, корабът е вписан под № 07, на страница 51, том 06 в единния регистър на
корабите, плаващи под българско знаме, като му е издадено Свидетелство за
регистрация № 0034 – л. 8 от преписката. Съгласно разпоредбата на чл. 35 КТК, на кораби, вписани в
регистровите книги по чл. 34, ал.1, т.1 и т.2, се издава свидетелство за
регистрация. Изрично в свидетелството за регистрация на л. 8 от преписката е посочено, че на кораба се разрешава да плава под българско знаме.
Регистърът на корабите на Република
България представлява съвкупност от регистрови книги на големите кораби,
регистрови книги на малките кораби, регистрови книги на кораби, наети по
договор за ББЧ, регистрови книги на кораби в строеж.
Фактът, че процесният кораб е вписан
в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т.2 КТК /основен регистър по смисъла на
чл. 39в КТК/ не променя факта, че при сключване на договор за ББЧ с предмет
този кораб, това обстоятелство трябва да се впише в регистъра по чл. 34, ал.1,
т.3 КТК, за да продължи този кораб да плава под български флаг. Единственото
условие, за да продължи същият кораб да плава под български флаг след като е
отдаден под наем с договор за ББЧ е корабът да се впише в регистровите книги по
чл. 34, ал.1, т.3 КТК, като на ББ чартьора се издаде временно свидетелство за
регистрация. Съгласно чл. 35а, ал.2 КТК, временното свидетелство за регистрация
удостоверява правотото на кораба да плава под българско знаме за срока на
действие на договора за беърбоут чартър, но за не по-вече от пет години.
Не трябва да се смесват понятията „право на беърбоут
чартьора да плава под българско знаме за срока на договора за ББЧ“ и „право на
корабособственика да плава под това знаме“. Правото на корабособственика да
плава под българско знаме е по силата на регистрацията в регистровите книги по
чл. 34, ал.1, т.2 КТК и издаденото в тази насока свидетелство за регистрация,
което е intuitu personae. Договорът за ББЧ представлява договор за наемане на
кораб за определен срок, по силата на който наемателят /беърбоут чартьора/
получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително и право да
назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на договора. За да бъде
регистрирано дадено лице като беърбоут чартьор, то трябва да бъде вписано в
някоя от регистровите книги за кораби, наети по договор за ББЧ, водени от
съответната териториална дирекция по негов избор. Няма пречка чартьорът да се
регистрира в друга държава, но тогава корабът за времето на действие на
договора няма да плава под български флаг. Единствената хипотеза при договор за
ББЧ, при която корабът продължава за времето на договора да плава под български
флаг е тази, при която договорът за ББЧ се регистрира в регистровите книги по
чл. 34, ал.1, т.3 КТК. Условията за тази регистрация са регламентирани в чл.
39а от Кодекса за търговското корабоплаване /КТК/, като същите са заложени
императивно и кумулативно. Законодателят
в чл. 39а КТК не прави разлика между основния флаг, под който плава кораба –
дали е български или чужд. Чл. 39а КТК важи за всеки кораб, който следва да
бъде вписан в регистровите книги на корабите наети по договор ББЧ, независимо
от основния си регистър.
Тъй като българският флаг е
европейски флаг, корабите плаващи под български флаг се ползват със свободен
достъп до европейски пристанища. По тази причина, личността на субекта, на
който е разрешено да управлява кораб, плаващ под български флаг, е изрично
дефинирана в чл. 27, ал.1 КТК. Единственото изключение по отношение на чужди
граждани е в хипотезата на чл. 27, ал.3 КТК, като тя касае физически лица,
притежаващи разрешение за постоянно пребиваване в Република България.
Правото на корабособственика да
плава под българско знаме с вписването на кораба в основния регистър не е
тъждествено на правото на ББ чартьора да плава под български флаг при условията
на сключен договор за ББЧ. За да се случи второто, беърбоут чартьорът трябва да
подаде заявление по чл. 39а, ал.2 КТК за вписване в регистър на корабите наети
по договор за ББЧ, като същият трябва да отговаря на изискванията на чл. 39а,
ал.1 от КТК. Правото на даден кораб да плава под българско знаме е в зависимост
от субекта, който управлява същия. На борда на кораба не може да има
едновременно две свидетелства, удостоверяващи правото на два различни субекта
да плават под български флаг със същия кораб. Изрично разпоредбата на чл. 37,
ал.3 КТК посочва, че действието на вписването по ал.1 и ал.2, не се отнася до
корабите, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал.1, т.3 или в чужд регистър
на корабите, наети по договор за беъбоут чартър.
Вписването в регистрите на корабите
плаващи под български флаг се доказва единствено с валидно Свидетелство за
регистрация или Временно свидетелство за регистрация. Право да плават под българско знаме
имат единствено лицата изброени в чл. 27 КТК. Съгласно чл. 35 КТК, на кораби
вписани в регистровите книги по чл. 34, ал.1, т.1 и т.2, се издава свидетелство
за регистрация, а на корабите, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал.1,
т.3, се издава временно свидетелство за регистрация. Последният документ
удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме за срока на
действие на договора за ББЧ, но за не повече от 5 години. За да се издаде
такова Временно свидетелство за регистрация обаче ББ чартьорът трябва да
отговаря на изискванията на чл. 39а КТК, респективно на тези по чл.27, ал.1 от
КТК.
Доколкото в договора за ББЧ е вписано, че чартьора е с адрес Маршалски острови, то съдът приема, че той не е сред лицата по чл. 27 КТК,
поради което и не са налице предпоставките по чл. 39а КТК за вписването му в
регистровите книги по чл. 34, ал.1, т.3 КТК. За да плава последният под
български флаг с процесния кораб, то договорът за ББЧ, по силата на който е
наемател, следва да се впише в книгите за договорите за ББЧ съгласно
изискванията на българското законодателство, като чартьорът следва да е сред
лицата по чл. 27 КТК, което обстоятелство в случая не е налице.
В регистровите книги по
чл.34, ал.1 т.3 от КТК може да бъде вписан договор за ББЧ или на кораб, който
до момента е плавал под чужд флаг, но чартьора е лице по чл.27, ал.1 т.1-4 или
на кораб, който плава под български флаг и чартьора също е лице по чл.27, ал.1
т.1-4 от КТК.
Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски в размер на 300 лв. на основание чл. 78, ал.8 ГПК във
връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБАТА на „Стевия шипинг“ ЕООД,
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Суворово, обл.Варна,
ул.“Батак“ № 15, представлявано от управителя Д.С.С., чрез пълномощник – адв.М.П.,
против Отказ изх.№ В-1117/08.08.2019г. на Директора на Дирекция „Морска
администрация“ - гр.Варна, за вписване в Регистъра на българските кораби на
ново обстоятелство относно м/к „Стевия“.
ОСЪЖДА „Стевия шипинг“ ЕООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.Суворово, обл.Варна, ул.“Батак“ № 15,
представлявано от управителя Д.С.С. да заплати
на Дирекция „Морска
администрация – Варна“ сумата от
300 /триста/ лева.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: