Решение по дело №67/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 99
Дата: 6 октомври 2022 г.
Съдия: Георги Димитров Чолаков
Дело: 20221800900067
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900067 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
ИА „ГИТ“ е подал молба по чл.625 във вр. с чл.608, ал.1, т.4 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност за „В.– Д.К.2016“ ЕООД, ЕИК.
С молбата се твърди, че в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ през м.
ноември 2021 год. е постъпил сигнал от бивши служители на „В. – Д.К. 2016“ ЕООД за
неизплатени техни трудови възнаграждения. В хода на проверката контролните органи
констатирали, че управителят на дружеството и едноличен собственик на капитала В.М.Г. е
починал на 25.10.2021 год., както и че от м. януари 2021 год. до м. септември 2021 год.
включително трудовите възнаграждения на всички работници и служители /вариращи през
периода между 9 и 13/ не са били изплащани. Съгласно предоставените на контролните
органи вътрешни правила за работна заплата на дружеството трудовите възнаграждения на
работниците и служителите се изплащат не по-късно от 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се начислява работната заплата, а видно от представените разплащателни
ведомости за начислени трудови възнаграждения, всички трудови възнаграждения на
работниците за проверявания период са били дължими и изискуеми, но не са били
заплатени, като констатираната забава е повече от два месеца.
С оглед на изложеното ИА „ГИТ“ счита, че на основание чл. 608, ал.1, т.4 от ТЗ може
да се направи категоричен извод, че „В. – Д.К. 2016“ ЕООД се намира в състояние на
неплатежоспособност поради невъзможност да изпълни задълженията си за плащане на
трудови възнаграждения. Не се сочи начална дата на неплатежоспоспособността.
1
Претендират се направените по делото разноски.
Препис от молбата на ИА „ГИТ“ с приложенията към нея е изпратена за връчване на
длъжника, като видно от върнатата в цялост призовка, връчителят надлежно е удостоверил,
че единственият законен представител на „В. – Д.К. 2016“, ЕИК – В.М.Г. с ЕГН **********,
е починал на 25.10.2021 год. Горното е удостоверено и с приложен препис-извлечение от
акт за смърт на лицето. Поради горното и като е констатирал, че понастоящем длъжникът
няма законен представител, при наличието на предпоставките на чл.29, ал.2 от ГПК във вр. с
чл.621 от ТЗ се налага назначаването на особен представител на длъжника, с оглед
разпоредбата на чл.29, ал.2 от ГПК съдът е определил първоначалните разноски за
представителството и е възложил поемането на същите от ИА „ГИТ“. След внасяне на
същите с определение от 23.05.2022 год. съдът е назначил на осн. чл.29, ал.2 от ГПК
определения от САК адв. П Н.Р. за особен представител на длъжника по т.д.н. № 67/2022
год. на СОС „В.– Д.К.2016“ ЕООД.
Особеният представител намира молбата за откриване на производство по
несъстоятелност за основателна. Сочи, че от събраните по делото доказателства и от
заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза е видно, че дружеството не
може да изпълнява изискуемите си задължения към съконтрагенти и към държавата, не
упражнява търговска дейност, не притежава свободни парични средства, нито възможност
да набави такива. Дружеството не разполага с имущество, което да е достатъчно за
покриване на задълженията към кредиторите, както и за разноските по несъстоятелността,
икономическото му състояние е трайно, като с оглед обстоятелството, че не разполага с
активи и не развива дейност, не може да се очаква подобряване на състоянието му, а оттам и
създаване на възможност за изпълнение на задълженията. Забавата на длъжника, проявена
чрез спиране на плащанията към държавния фиск, води до извода, че са налице материално-
правните предпоставки по чл.608 от ТЗ, от които да се приеме, че длъжникът е в
неплатежоспособност.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представените с молбата за откриване на производство по несъстоятелност
заверени копия на разчетно-платежни ведомости на „В. – Д.К.2016“ ЕООД за периода м.
януари 2021 год. – м. септември 2021 год., за същия броят на назначените на трудов договор
работници в предприятието е бил, както следва :
за м.01.2021 год. – 11;
за м.02.2021 год. – 10;
за м.03.2021 год. – 11;
за м.04.2021 год. – 13;
за м.05.2021 год. – 12;
за м.06.2021 год. – 13;
за м.07.2021 год. – 10;
за м.08.2021 год. – 10 и
за м.09.2021 год. – 9.
От ведомостите се установява, че за посочения период не са изплащани никакви
трудови възнаграждения.
2
От заключението по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че общият размер на задълженията на длъжника към
работниците за горния период възлиза на 47 738.29 лева. Задълженията към работниците са
станали изискуеми след изтичане на месеца, през който е положен трудът, а съгласно чл.4 от
вътрешните правила за формиране на работна заплата, същата се изплаща не по-късно от 25-
то число на месеца, следващ месеца, за които се начислява и през който е положен трудът.
Балансовата стойност на задълженията на длъжника към 31.12. на съответната година
е, както следва :
- 10 хиляди лева към 31.12.2016 год., от които: 3 хиляди лева задължения към
персонала, 5 хиляди лева осигурителни задължения, 1 хиляди лева данъчни задължения и 1
хиляди лева други задължения;
- 47 хиляди лева към 31.12.2017 год., от които: 21 хиляди лева задължения към
персонала, 21 хиляди лева осигурителни задължения и 5 хиляди лева данъчни задължения;
- 69 хиляди лева към 31.12.2018 год., от които: 19 хиляди лева задължения към
персонала, 36 хиляди лева осигурителни задължения, 8 хиляди лева данъчни задължения и 6
хиляди лева други задължения;
- 146 хиляди лева към 31.12.2019 год., от които: 20 хиляди лева задължения към
персонала, 54 хиляди лева осигурителни задължения, 12 хиляди лева данъчни задължения и
60 хиляди лева други задължения;
- 253 хиляди лева към 31.12.2020 год., от които: 21 хиляди лева задължения към
персонала, 81 хиляди лева осигурителни задължения, 19 хиляди лева данъчни задължения и
132 хиляди лева други задължения.
Към 29.08.2022 год. „В. – Д. К.2016“ ЕООД има и публични задължения в общ размер
на 159 950.41 лева – задължения за плащане на ДДФЛ, ДОО, УПФ, ЗО и имуществена
санкция, наложена от БАБХ – всички с падеж, настъпил през 2016 год. – 2021 год.,
включително 37 169.69 лева начислени лихви от НАП до 29.08.2022 год.
По данни от дружеството, предоставяло счетоводни услуги на длъжника, същият не
осъществя търговска дейност след 25.10.2021 год.
Въз основа на обявените в ТРРЮЛНЦ годишни финансови отчети СИЕ е изследвала
структурата на активите и пасивите за периода 2016 год. – 2020 год., през който
дружеството не отчита дълготрайни активи. Структурата на активите му е съставена изцяло
от текущи активи.
Стойността на активите към 31.12. на съответната година е, както следва :
2016 год. – не отчита активи;
2017 год. – 4 хиляди лева (100 % краткотрайни/краткосрочни активи);
2018 год. – 8 хиляди лева (100 % краткотрайни/краткосрочни активи);
2019 год. – 45 хиляди лева (100 % краткотрайни/краткосрочни активи) и
2020 год. – 69 хиляди лева (100 % краткотрайни/краткосрочни активи).
3
През изследвания период дружество не отчита дългосрочни пасиви. Структурата на
пасивите е съставена изцяло от краткосрочни задължения.
Стойността на пасивите към 31.12. на съответната година е, както следва:
2016 год. – 10 хиляди лева (100 % краткосрочни задължения);
2017 год. – 47 хиляди лева (100 % краткосрочни задължения);
2018 год. – 69 хиляди лева (100 % краткосрочни задължения);
2019 год. – 146 хиляди лева (100 % краткосрочни задължения) и
2020 год. – 253 хиляди лева (100 % краткосрочни задължения).
През изследвания период 2016 год. – 2020 год. общият размер на паричните
задължения превишава многократно балансовата стойност на имуществото, същото не е
било достатъчно за покриването им, поради което дружеството е в състояние на
свръхзадлъжнялост и декапитализация.
За периода структурата на краткотрайните активи е, както следва :
- към 31.12.2016 год. : дружеството не притежава краткотрайни активи;
- към 31.12.2017 год. : 50 % материални запаси и 50 % парични средства;
- към 31.12.2018 год. : намалява относителния дял на по-бавно ликвидните
материални запаси до 37.50 %, като се увеличава делът на паричните средства на 62,50 %;
- към 31.12.2019 год. : структурата на краткотрайните активи се изменя, като отново
се увеличава делът на материалните запаси до 48.89 %, делът на несъбраните вземания е 2.22
%, съответно намалява делът на паричните средства до 48.89 %;
- към 31.12.2019 год. : запазва се тенденцията за намаляване на дела на паричните
средства до 46.38 %, намалява и делът на материалните запаси до 46.38 %, констатиран е
ръст в дела на несъбраните вземания до 7.25 %.
Сочените от експертизата коефициенти за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност на длъжника към 31.12.2020 год., 2019 год., 2018 год., 2017 год. и 2016 год. са,
както следва :
- коефициентът за обща ликвидност е съотв. 0.2727, 0.3082, 0.1159, 0.0851 и 0.0000
/при референтни стойности над 1/;
- коефициентът за бърза ликвидност е съотв. 0.1462, 0.1575, 0.0725, 0.0426 и 0.0000
/при референтни стойности около и по-големи от 1/;
- коефициентът за незабавна ликвидност е съотв. 0.1265, 0.1507, 0.0725, 0.0426 и
0.0000 /при референтни стойности по-големи от 0.5/;
- коефициентът за абсолютна ликвидност е съотв. 0.1265, 0.1507, 0.0725, 0.0426 и
0.0000 /при референтни стойности по-големи от 0.3/.
СОЕ не изчислява показателите за финансова автономност /платежоспособност/ и за
задлъжнялост на дружеството, тъй като последното не предостави достъп до счетоводството
си и няма съставен баланс към датата на изготвяне на експертизата.
4
Показателите за рентабилност за 2020 год., 2019 год., 2018 год., 2017 год. и 2016 год.
са, както следва :
- коефициент на рентабилност на приходите от продажби е съотв. -0.9765, 0.5405,
0.1818, -0.66 и -0.625;
- коефициент на рентабилност на собствения капитал е съотв. 0.4511, 0.396, 0.2951,
0.7674 и 1;
- коефициент на рентабилност на пасивите е съотв. -0.3281, 0.274, 0.2609, -0.7021 и -1;
- коефициент на рентабилност на активите е съотв. -1.2029, -0.8889, -2.25 и -8.25 /за
2016 год. е пропуснат да се изчисли/.
Видно от коефициентите на рентабилност, същите имат отрицателна стойност и
всеки от тях определя степента на декапитализация. Отрицателните стойности на
коефициентите показват, че дейността на дружеството е нерентабилна. Дружеството не
отчита печалба през изследвания период, натрупаната загуба води до декапитализация, няма
достатъчна възращаемост от използваните активи, както и от вложените капитали
(собствени и привлечени).
Експертизата констатира, че с оглед така изчислените показатели за ликвидност и
задлъжнялост, както и от установеното забавяне в плащането на публичните задължения,
може да се направи извод, че дружеството е в трайна и обективна невъзможност да погасява
изискуемите си задължения. Към датата на изготвяне на заключението не са предоставени
данни за размера на наличните бързоликвидни активи, както и за размера на краткосрочните
задължения на длъжника, съответно не е установено покритието на текущите задължения с
бързоликвидни активи, в т.ч. парични средства.
С оглед горната констатация на експертизата с протоколно определение в о.с.з. на
13.09.2022 год. съдът на осн. чл.629б, ал.1 от ТЗ е определил сумата от 6 000 лева, която е
следвало да бъде предплатена от ИА „ГИТ“, инициирал производството по делото, в
едноседмичен срок от съобщението, за да бъде открито производство по несъстоятелност,
съставляваща началните разноски – текущото възнаграждение на временния синдик и
очакваните разноски по несъстоятелността за първоначален период от шест месеца. Съдът е
указал на ИА „ГИТ“, че при неизпълнение на горното в срок ще приложи разпоредбата на
чл.632, ал.1 от ТЗ. Съобщение за горното е връчено на ИА „ГИТ“ на 19.09.2022 год., но до
изтичане на едноседмичния срок /26.09.2022 год. вкл./, сумата не е предплатена.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :

За да постанови решение, с което да открие производство по несъстоятелност, съдът
следва да установи наличието на твърдените материалноправни предпоставки по чл.608,
ал.1 от ТЗ или чл.742, ал.1 от ТЗ, в случая – на чл.608, ал.1, т.4 от ТЗ – че търговецът не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите си, което не е изпълнено повече от два
5
месеца. Длъжникът следва да установи, че затрудненията му са временни или че той
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за
интересите на кредиторите /чл.631 ТЗ/.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установи, че
„В. – Д.К.2016“ ЕООД за периода от м. януари 2021 год. до м. септември 2021 год.
включително – за период от повече от два месеца, не е изплащал трудовите възнаграждения
на всички свои работници и служители /вариращи през периода между 9 и 13/, т.е. на повече
от една трета от работниците и служителите. Заключението по неоспорената от страните
съдебно-икономическа експертиза установи, че търговецът за посочения период не е бил в
състояние да изпълни това свое изискуемо задължение, както и че към датата на подаване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност и към датата на изготвяне на
заключението затрудненията на длъжника не са временни и имуществото му не е
достатъчно за покриване на задълженията му, които включват и публични задължения в общ
размер на 159 950.41 лева. Установено бе, че през изследвания от експертизата период
31.12.2016 год. – 31.12.2020 год. общият размер на паричните задължения на длъжника
превишава многократно балансовата стойност на имуществото му, същото не е било
достатъчно за покриването им, поради което дружеството е в състояние на
свръхзадлъжнялост и декапитализация през целия период. Към 31.12.2016 год., началото на
изследвания период, дружеството не притежава краткотрайни активи, а в същото време
стойността на пасивите му е 10 хиляди лева (100 % краткосрочни задължения), поради което
и коефициентите му за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към 31.12.2016 год.
са нулеви стойности. Същите коефициенти към края на изследвания период са съотв. 0.2727,
0.1462, 0.1265 и 0.1265, но далеч под референтните стойности /съотв. над 1, около и по-
големи от 1, по-големи от 0.5 и по-големи от 0.3/.
В обобщение на изложеното и тъй като неплатежоспособността на търговеца бе
установена по несъмнен начин, съдът на осн. чл.607а, ал.1 от ТЗ следва да обяви
неплатежоспособността на „В. – Д.К.2016“ ЕООД, ЕИК и да открие производство по
несъстоятелност на длъжника.
Съдът следва да определи датата 31.12.2016 год. за начална дата на
неплатежоспособността, тъй като по делото бе установено, че това е началният момент, за
който е констатирано от заключението по СИЕ, че краткотрайните активи са станали
недостатъчни за изплащане на краткосрочните задължения на длъжника.
В хода на производството по делото се установи, че длъжникът не разполага с
налично имущество, достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността,
а до изтичане на определения по реда на чл.629б, ал.1 от ТЗ срок ИА „ГИТ“ не е предплатил
определените от съда начални разноски по несъстоятелността за първоначален период от
шест месеца, поради което и на осн. чл.632, ал.1 от ТЗ съдът следва да постанови
прекратяване на дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да
спре производството по делото, като не следва да се постановява заличаване на търговеца от
ТРРЮЛНЦ.
6
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.621 от ТЗ длъжникът следва да се осъди да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ направените по делото
разноски в размер на 1 600 лева – внесени депозити за особен представител на длъжника и
за възнаграждение на в.л. по назначената СИЕ.
Воден от горното и на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на чл.608, ал.1 от ТЗ неплатежоспособността на „В. – Д.К.2016“ ЕООД ,
ЕИК, с начална дата 31.12.2016 год.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „В. – Д.К.2016“ ЕООД, ЕИК.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „В. – Д.К.2016“
ЕООД, ЕИК.
ОБЯВЯВА „В. – Д..2016“ ЕООД, ЕИК в несъстоятелност.
ДОПЪЛВА фирмата на търговеца с добавката „в несъстоятелност”, а именно – „В. –
Д.К. 2016“ ЕООД – в несъстоятелност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.621 от ТЗ „В. – Д.К.2016“ ЕООД –
в несъстоятелност, ЕИК да заплати на ИА „ГИТ“ направените по делото разноски в размер
на 1 600 лева /хиляда и шестстотин лв./.
СПИРА производството по т.д.н. № 67/2022 год. на Софийски окръжен съд.
Решението на осн. чл.624 от ТЗ да се изпрати за вписване в ТРРЮЛНЦ и да се впише
в нарочната книга по чл.634в, ал.1 от ТЗ на Софийски окръжен съд.
Решението на осн. чл.633, ал.1 от ТЗ подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в ТРРЮЛНЦ.
Препис от решението на осн. чл.634в, ал.2 от ТЗ да се връчи на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ и на назначения особен представител на длъжника.
Делото да се докладва след изтичане на едногодишен срок от вписване на решението
в ТРРЮЛНЦ.
На назначения особен представител на длъжника адв. П.Н.Р. от САК да се изплати
възнаграждение в размер на 800 лева /осемстотин лв./ от внесения от Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ с преводно нареждане от 19.05.2022 год. /л.52 от делото/
депозит – съобразно определенията на съда от 26.04.2022 год. и 19.06.2022 год.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
7