Р Е
Ш Е Н
И Е № 253
гр.Кюстендил, 22.12.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми ноември през две
хиляди
двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ирена
Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 265 по описа за 2023год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр.
с чл.118 КСО.
Д.Т.М. ***,
обжалва Решение № 2153-09-18/02.08.2023г.
на директора на ТП на НОИ-Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № ********** от 26.06.2023г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил, с което на
основание чл.74, ал.4 от КСО е отказано
отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В жалбата се
съдържат твърдения за неправилно тълкуване от пенсионните органи на
разпоредбите на чл.95, ал.1, т.4 и
чл.101, ал.1, т.2 от КСО, без да се прецени датата на влизането им в
сила, която е далеч след влизането в сила на КСО. Сочи се, че пенсията за
инвалидност му е отпусната пожизнено, от което следва, че се дължи изплащането
ѝ наред с пенсията за осигурителен стаж и възраст. Преценени в контекста
на основанията по чл.146 от АПК, наведените оплаквания следва да се
квалифицират като противоречие с материалния закон на оспорените
административни актове. Жалбоподателят иска отмяна на решението и отпускане на
исканата пенсия.
Ответникът
– директорът на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, чрез процесуалния си представител
старши юрисконсулт А. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Счита оспореното решение за законосъобразно като постановено в съответствие със
събраните доказателствени средства и при
правилно приложение на материалния закон. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като извърши преценка на доказателствата
по делото, на доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното:
Административното производство
във връзка с правото на пенсия на жалбоподателя Д.Т. М. е започнало по
негово заявление вх. № ПП-01-10987/01.07.1913г.
с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
към което са приложени трудова книжка, осигурителна книжка, военна книжка и 2
броя удостоверения , обр. УП-2 за положен осигурителен стаж. Въз основа на представените документи, с
разпореждане № ********** от 17.07.2013г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при
ТП на НОИ-Кюстендил,
на оспорващия е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, от
30.06.2013г., когато лицето е навършило възраст 65г.08м., пожизнено, при
осигурителен стаж 31г. 03м. 03д. и в размер на 168,44лв., като последния е осъвременяван
по реда на чл. 100 от КСО през 2014г. и 2015г., когато е определен на 176,28лв.
Със заявление вх. № 2177-09-48/06.10.2015г., Д.М. прави
искане за отпускане на социална пенсия за инвалидност, във връзка с което е
издадено разпореждане № **********
от 06.11.2015г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при
ТП на НОИ-Кюстендил.
От последното е видно, че на жалбоподателя е отпусната социална пенсия за
инвалидност по чл.90а, ал.1 от КСО, считано от 15.04.2015г. пожизнено за 95 %
трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 15.04.2015г., в
размер на 138,18лв. Със същото разпореждане, личната социална пенсия за
инвалидност на оспорващия М. е спряна на
осн. чл.95, ал.1, т.4 от КСО във връзка с констатацията за това, че личната
пенсия за ОСВ е по-благоприятна за него като размер, който е 176,28лв. месечно,
считано от 01.07.2015г. и е постановено изплащане на пенсията за ОСВ на лицето.
Следва осъвременяване размера на пенсията за ОСВ през 2016г. и преизчисляване
на същата на основание § 7з от ПЗР на КСО с разпореждане № ********** от 30.09.2022г., като определеният размер е 334,00лв.,
който е по-малък от минималния размер, определен със Закона за бюджета на ДОО,
с оглед на което и на осн. чл.70, ал.13 от КСО, е разпоредено изплащане на
месечен размер на пенсията от 396,95лв., считано от 01.10.2022г.
Оспорените актове на пенсионните
органи са издадени в административно производство, започнало по заявление вх. №
2112-09-283/12.06.2023г. на Д.Т.М. с искане за отпускане на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване. Към заявлението е приложено Експертно
решение № 2212/17.09.2015г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ –Кюстендил, видно
от което на М. е определена 95% степен на увреждане без чужда помощ, считано от
15.04.2015г. пожизнено. По заявлението е издадено разпореждане № ********** от 26.06.2023г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ-Кюстендил, с
което на основание чл.74, ал.4 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на Д.Т.М. по съображения, че на последния е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Разпореждането е съобщено на 30.06.2023г.
на жалбоподателя, който подава жалба вх. № 1012-09-29/07.07.2023г. пред
директора на ТП на НОИ – Кюстендил.
На осн. чл.117, ал.3 КСО, директорът на ТП на НОИ -
Кюстендил се произнася с Решение № 2153-09-18 от 02.08.2023год., като отхвърля
жалбата по съображения за неоснователност.
Приема се, че отказът за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване с разпореждането на длъжностното
лице по пенсионно осигуряване, е законосъобразен, тъй като на заявителя е
отпусната лична пенсия за ОСВ с
разпореждане от 17.07.2013г. пожизнено. С горното се мотивира приложението на
чл.74, ал.4 от КСО, каквито са доводите в оспореното разпореждане.
Решението на административния
орган е съобщено на жалбоподателя на 11.08.2023год., а жалбата е подадена на 18.08.2023год.,
т.е. в срока по чл.118, ал.1 от КСО.
Към преписката е приложено
разпореждане № ********** от 30.06.2023г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ-Кюстендил, с
което е определен месечен размер на личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя от
444,58лв., считано от 01.07.2023г.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като
подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК
във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, пред компетентния за разглеждането й съд, в преклузивния срок по чл.118, ал.1, изр.1 от КСО.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
В
резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК на всички основания за
оспорване по чл.146 от АПК, съдът намира, че решението на директора на ТП на
НОИ - гр.Кюстендил е издадено от компетентен орган съгласно чл.117, ал.3 от КСО, в изискуемата се форма по чл.59, ал.2 от АПК, при спазване на
процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона.
Отказът за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя, обективиран в разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Кюстендил, потвърден с оспореното решение на директора на ТП на НОИ, е мотивиран с наличието на отрицателните материалноправни предпоставки по чл.74, ал.4 от КСО. Съгласно горната разпоредба, пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Преценени съобразно събраните по делото доказателства, правните изводи на пенсионните органи са законосъобразни. По делото е безспорно, че на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, считано от 30.06.2013г., което е пречка за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване според императивното правило на чл.74, ал.4 от КСО. За приложимостта на последното е без значение обстоятелството, че пенсията за ОСВ на оспорващия е предоставена на осн. чл.68, ал.3 от КСО при непълен осигурителен стаж. Без значение е и издаденото разпореждане от 06.11.2015г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност пожизнено. Видно е, че със същото разпореждане, личната социална пенсия за инвалидност на оспорващия М. е спряна на осн. чл.95, ал.1, т.4 от КСО именно поради това, че получава личната пенсия за ОСВ, която е по-благоприятна за него като размер. Обратно на поддържаната от жалбоподателя теза, в случая при издаване на оспорените административни актове, органите на ТП на НОИ – Кюстендил са тълкували и приложили правилно относимите за обстоятелствата по случая, нормативни разпоредби на чл.95, ал.1, т.4 вр. с чл.101, ал.1, т.2 от КСО. В съответствие с последните, а не в противоречие както твърди оспорващия, е правилото на чл.74, ал.4 от КСО. Основанието за спиране изплащането на пенсии по чл.95, ал.1, т.4 от КСО в хипотезите на чл.101 от КСО, съществува от датата на влизане в сила на КСО, т.е. същото е част от действащото право към момента на отпускане на пенсията на ОСВ на жалбоподателя и към момента за отпускането и съответно спирането на социалната пенсия за инвалидност на същия във връзка със забраната по чл.101, ал.1, т.2 от КСО, която е в сила от 01.01.2000г., когато влиза в сила КСО.
В отговор на оплакванията на оспорващия за неоснователно лишаване от втора пенсия, следва да се посочи, че към датата на подаденото от него заявление за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, същия получава пенсия за ОСВ и е налице забраната по чл.101, ал.1, т.2 от КСО за едновременно получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Действително, според материалноправната норма на чл.101, ал.3а от КСО, при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Тази привилегия обаче касае хипотезите, при които лицето има право на повече от една пенсия по КСО, а в настоящия случай за жалбоподателя важи императивната забрана на чл.101, ал.1, т.2 КСО, както и правилото на чл.74, ал.4 от КСО. Изводите от горното са за правилно приложение на закона при издаване на оспорените административни актове, което сочи на отсъствие на релевираното основание за незаконосъобразност по чл.146, т.4 от АПК.
Предвид изложеното, обосновано и
правилно административният орган е отказал
отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на оспорващия.
Съдът приема оспорения административен акт за издаден при спазване на
материалноправните предпоставки за законосъобразност и подадената срещу него
жалба се явява неоснователна. Дължимо е решение за отхвърлянето ѝ.
С оглед изхода по делото и на
осн. чл.143, ал.3 от АПК, съдът присъжда в полза на ТП на НОИ – Кюстендил
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.,
платими от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн.чл.172,
ал.2 АПК вр. с чл.118, ал.2 КСО, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Т.М. ***, срещу Решение №
2153-09-18/02.08.2023г. на директора на ТП на НОИ-Кюстендил, с което е
отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № ********** от 26.06.2023г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил, с което на
основание чл.74, ал.4 от КСО е отказано
отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
ОСЪЖДА Д.Т.М., ЕГН **********,***, да заплати на ТП на НОИ – Кюстендил деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00лв.
Решението може да се обжалва пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: