Р Е Ш
Е Н И Е
№260025
гр.
Шумен,08.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Т.Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №172 по
описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №19 от 24.01.2020г. по гр.дело №790/2017г. на НПРС, в общ
дял на Х.И.О., Х.Х.Е., Х. Х.Я. и Х.Е.М.,
е поставен поземлен имот с идентификатор 30137.17.56 с площ от 7568 кв.м., в
землището на с. З., общ. К., обл. Ш., в местността „К.А.“, трета категория, с
начин на трайно ползване – НИВА, при граници: 30137.17.15, 30137.17.57,
30137.17.2, 30137.17.53 и 30137.19.54, с права върху имота: 33/108ид.ч. за Х.И.О.;
25/108ид.ч. за Х.Е.М., 25/108ид.ч. за Х.Х.Е. и 25/108ид.ч. Х.Х.Я.. В дял на М.А.Ц.
е поставен следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 30137.17.57 с
площ от 3787 кв.м., в землището на с. З., общ. К., обл. Ш., в местността „К.А.“,
трета категория, с начин на трайно ползване – НИВА, при граници: 30137.17.15,
30137.17.58, 30137.17.2, 30137.17.56., в дял на М.М.О. е поставен: поземлен имот с
идентификатор 30137.17.58 с площ от 3787 кв.м., в землището на с. З., общ. К., обл.
Ш., в местността „К.А.“, трета категория, с начин на трайно ползване – НИВА,
при граници: 30137.17.15, 30137.17.59, 30137.17.2, 30137.17.57, в дял на М.А.К.
е поставен: поземлен имот с идентификатор 30137.17.59 с площ от 3787 кв.м., в
землището на с. З., общ. К., обл. Ш., в местността „К.А.“, трета категория, с
начин на трайно ползване – НИВА, при граници: 30137.17.15, 30137.17.60,
30137.17.2, 30137.17.58, в дял на Я. Н.М. е поставен: поземлен имот с идентификатор
30137.17.61 с площ от 5675 кв.м., в землището на с. З., общ. К., обл. Ш., в
местността „К.А.“, трета категория, с начин на трайно ползване – НИВА, при
граници: 30137.17.15, 30137.17.16, 30137.17.2, 30137.17.60, в дял на Т.Н.М. е поставен поземлен имот с
идентификатор 30137.205.77, с площ от 5608 кв.м., находяща се в землището на с.
З., общ. К., обл. Ш., в местността „Парцели“, трета категория, с начин на
трайно ползване – НИВА, при граници: 30137.18.3, 30137.205.76, 30137.501.342,
30137.501.317, 30137.501.341 и 30137.18.2. В общ дял на Н.М.М. и М.Н.Ш., е поставен следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 30137.17.60 с площ от 3787 кв.м., в землището на с. З., общ. К., обл.
Ш., в местността „К.А.“, трета категория, с начин на трайно ползване – НИВА,
при граници: 30137.17.15, 30137.17.61, 30137.17.2, 30137.17.59, с права върху
имота: 1/2ид.ч. за Н.М.М. и 1/2ид.ч. за М.Н.Ш..
Със същото
решение е изнесен на публична продан следния допуснат до делба недвижим имот: поземлен имот с адрес с. З., ул. „П.“, №, с
идентификационен номер №30137.501.341, с площ 1543 кв.м., с предназначение на
територията:урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при
граници: №30137.501.342, №30137.501.343, №30137.501.317 и №30137.501.77; с
построените в имота: сграда с идентификационен номер 30137.501.341.1, с площ от
14 кв.м. на един етаж, с предназначение: жилищна, еднофамилна; сграда с
идентификационен номер 30137.501.341.2, с площ от 24 кв.м. на един етаж, с
предназначение: жилищна, еднофамилна; сграда с идентификационен номер
30137.501.341.3, с площ от 52 кв.м. на един етаж, с предназначение: жилищна,
еднофамилна и сграда с идентификационен номер 30137.501.341.4, с площ от 69
кв.м. на един етаж, с предназначение: жилищна, еднофамилна с права върху имота: 6/18ид.ч. за Х.И.О.,
2/18ид.ч. за Х.Е.М., 2/18ид.ч. за Х.Х.Я.,
2/18ид.ч. за Х.Х.Е., 3/18ид.ч. за Н.М.М.,
и 3/18ид.ч. за М.Н.Ш., с пазарна оценка
на имота от 19 900лв., като е отхвърлен предявената претенция на основание
чл.349, ал.2 от ГПК от страна на Х.И.О., за възлагане на горепосочения имот.
Отхвърлена е и предявената претенция по
сметки от страна на Х.И.О., против Н.М.М., на основание чл.346 от ГПК, във вр.
с чл.31, ал.2 от ЗС, с цена на претенцията от 2 600 лв., представляваща
обезещетение за лишаването на ищеца от ползването за периода от 12.05.2017 г.
до 08.07.2019 г. на гореописания имот. Х.И.О.
е осъден да заплати на Н.М.М., сумата от 2 839 лв. , представляваща стойността
извършени от ответника Н.М.М. ремонтни дейности за периода от 1992 г. до 2017
г. , Х.Х.Е. е осъден да заплати на Н.М.М., сумата от 946, 33 лв.,
представляваща стойността извършени от ответника Н.М.М. ремонтни дейности за
периода от 1992 г. до 2017г., Х.Х.Я. е осъдена да заплати на Н.М.М., сумата от
946, 33 лв., представляваща стойността извършени от ответника Н.М.М. ремонтни
дейности за периода от 1992 г. до 2017г., Х.Е.М. е осъден да заплати на Н.М.М.,
сумата от 946, 33 лв., представляваща стойността извършени от ответника Н.М.М.
ремонтни дейности за периода от 1992 г. до 2017 г. и М.Н.Ш. е осъдена да
заплати на Н.М.М., сумата от 1 419, 50 лв., представляваща стойността извършени
от ответника Н.М.М. ремонтни дейности за периода от 1992 г. до 2017г.
Съделителите
са осъдени да заплатят държавна такса
върху дела си по сметка на съда и върху уважените претенции по сметките. Пресъдени са и следващите се разноски.
Решението е обжалвано от съделителя Х.И.О. в
частта, с която е отхвърлена претенцията му за възлагане
на поземлен имот с адрес с. З., ул. „П.“, №,
с идентификационен номер №30137.501.341
и в частта, с която е осъден да заплати на Н.М.М. по сметките , сумата от 2 839 лв. ,
представляваща стойността на извършени от
М. ремонтни дейности за периода от 1992 г. до 2017 г.. Сочи, че
отговарял на изискванията на чл.349, ал.2 от ГПК. Бил живял в имота при
откриване на наследството, в РБългария нямал друг жилищен имот. Не било спорно,
че преимуществено живеел в РТурция, където и работел, но семейното му жилище се
явявал процесният имот. Излага, че сочените от М. ремонтни дейности не били
извършвани.
Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и вместо него постановено друго, с което сочения имот бъде възложен в негов дял, съответно заявената срещу му претенция по сметките от Н. М.М. бъде отхвърлена изцяло.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, приема за установено следното: До делба при
квоти: 6/18ид.ч. за Х.И.О., 2/18ид.ч. за Х.Е.М., 2/18ид.ч. за Х.Х.Я., 2/18ид.ч. за Х.Х.Е., 3/18ид.ч. за Н.М.М., и 3/18ид.ч. за М.Н.Ш., е допуснат недвижим имот: поземлен имот с адрес с. З., ул. „П.“, №, с
идентификационен номер №30137.501.341, с площ 1543 кв.м., с предназначение на
територията:урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при
граници: №30137.501.342, №30137.501.343, №30137.501.317 и №30137.501.77; с
построените в имота: сграда с идентификационен номер 30137.501.341.1, с площ от
14 кв.м. на един етаж, с предназначение: жилищна, еднофамилна; сграда с
идентификационен номер 30137.501.341.2, с площ от 24 кв.м. на един етаж, с
предназначение: жилищна, еднофамилна; сграда с идентификационен номер
30137.501.341.3, с площ от 52 кв.м. на един етаж, с предназначение: жилищна,
еднофамилна и сграда с идентификационен номер 30137.501.341.4, с площ от 69
кв.м. на един етаж, с предназначение: жилищна, еднофамилна.
На основание чл.чл.349, ал.2 от ГПК съделителят
О. е депозирал искане за възлагане в негов дял и изключителна собственост на
допуснатия до делба имот.
В настоящия случай, видно от заключението на СТЕ, имотът чието
възлагане се иска е жилищен и е неподеляем съобразно квотите на страните/
жилищните сгради са разположени по начин, който не позволява да се разделят така,
че да има вход и за двете жилищни сгради/.
Съгласно показанията на свид.Я.М. и Д.М.,
жалбоподателят не притежавал друг недвижим жилищен имот в с.З.
и в страната. Последният е декларирал, че на територията на РБългария не
притежава друг недвижим имот
Съгласно задължителната съдебна
практика, обективирана в т.7 и т.9 от
ТР№1/2004г.на ОСГК на ВКС на РБългария по законовото изискване в разпоредбата
на чл.288,ал.3 от ГПК/отм./, сега чл.349, ал.2 от ГПК, претендиращият възлагане
съделител следва да е наследник, който е
живял в имота при откриване на наследството, т. е. към момента на смъртта на
наследодателя. При две и повече наследства, ако всеки съделител, който има
качеството на пряк наследник или по заместване, е живял в процесния недвижим
имот към смъртта на наследодателя си, той формално отговаря на условието на
закона. В случая, от събраните в хода на въззивното производство доказателства/показанията
на разпитаните както в хода на първа фаза на делбата, така и във втора фаза на
делбата свидетели/С.А., Т.М., Я.М. и Д.М./ се установи че наследотелят на
страните И.О.Ч.е починал през 1994г. в процесния имот, в РБългария, като към
този момент Х.И.О. е бил в РТурция, където живеел и работел от 1989г.. Наследодателката А.Ч.е починала през 2007г. в
РТурция, като не се установи към този момент жалбоподателят също да е живял в
процесния имот. Обстоятелството, че последният е посещавал България през
определено време, не рефлектира върху извода на съда, че същият не е живял в имота към момента на смъртта на
наследодателите.Съгласно трайната практика, наследникът
следва да е живял в имота постоянно, продължително, т.е. да е налице трайно
фактическо състояние, което да е продължително във времево отношение, каквото не се установи в настоящото прозиводство. Съгласно
и показанията на свид.С.А., О. след напускане на страната през 1989г. се бил
върнал за пръв път през 2010г.. Жалбоподателят не отговаря и на условието да не
притежава друго жилище, доколкото сам същият заявява липсата на такова само на
територията на РБългария/не и на територията на РТурция където живее и
пребивава трайно/, а законовата норма не изисква липсата на жилище само в
страната.
Ето защо и доколкото не са налице
предпоставките на чл.349, ал.2 от ГПК, съдът намира, че процесният имот - поземлен
имот с адрес с. З., ул. „П.“, №, с идентификационен номер №30137.501.341, с
площ 1543 кв.м., с предназначение на територията:урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване, при граници: №30137.501.342,
№30137.501.343, №30137.501.317 и №30137.501.77; с построените в имота: сграда с
идентификационен номер 30137.501.341.1, с площ от 14 кв.м. на един етаж, с
предназначение: жилищна, еднофамилна; сграда с идентификационен номер
30137.501.341.2, с площ от 24 кв.м. на един етаж, с предназначение: жилищна,
еднофамилна; сграда с идентификационен номер 30137.501.341.3, с площ от 52
кв.м. на един етаж, с предназначение: жилищна, еднофамилна и сграда с идентификационен
номер 30137.501.341.4, с площ от 69 кв.м. на един етаж, с предназначение:
жилищна, еднофамилна, не може да бъде възложен в дял на съделителя Х.И.О..
На основание чл.346 от ГПК съделителят
Н.М.М. е депозирал претенция по сметките срещу останалите
съделители на процесния имот за заплащане на извършените от него СРР в сочения по-горе имот, както следва:
1/. В сграда с идентификатор
№30137.501.342.1 - през 1993 г. излят бетон на пода на сградата-84лв.,
поставени дървени врата и прозорец-40лв., в помещенията направен изцяло ремонт
на покрива – подменени гредите, поставена насмолена хартия, летви, фазер,
керемиди-130лв., стените на помещението измазани и сложени тапети-200лв.; 2/. В
сграда с идентификатор №30137.501.342.2 - през 1995 г. излят бетон на пода в
помещенията-148лв., стените измазани на мазилка-270лв., изцяло направен нов
покрив – нови греди, поставена насмолена хартия, летви, фазер, керемиди-980лв.,
поставен нов водомер през 1993г.-30лв.; 3. В сграда с идентификатор
№30137.501.342.3 - през 2015 г. в помещенията направен изцяло ремонт на покрива
– подменени гредите, поставена насмолена хартия, летви, фазер, керемиди-530лв., стените в помещенията измазани,
шпакловани и боядисани-500лв., таваните наковани с фазер-110лв., подменени
вратите и прозорците – ПВЦ 2 прозореца и 1 врата-440лв., дървени – 2 врати и 2 прозореца-140лв., в
стаите и коридора монтирани 2 мивки-210лв.; 4/. В сграда с идентификатор №30137.501.342.4 - през 2005 г. в помещенията
направен изцяло ремонт на покрива – подменени гредите, поставена насмолена
хартия, летви, фазер, керемиди-830лв., в стаите сложени 3 дървени врати и 3
дървени прозореца-180лв., стените измазани и им са сложени тапети-870лв.. 5/.
От сграда с идентификатор №30137.501.342.4 до пътя и сграда с идентификатор
№30137.501.342.2 бил направен нов сайвант, с иззидани стени от тухли, направен
покрив с нови греди, поставена насмолена хартия, летви, фазер, керемиди-1070лв.;
6/. През 1998 г. от сграда с идентификатор №30137.501.342.4 към улицата били
поставени дървени врати-120лв.; 7/. През 2000 г. на съществуващата външна
тоалетна бил направен ремонт на покрива, като бил направен и склад за дърва-110лв.;
8/. До сграда с идентификатор №30137.501.342.3 била направена нова баня и
тоалетна. В банята и тоалетната били прекарани ток и вода с нови водопроводна и
ел.инсталации. В банята и тоалетната подът бил бетониран, залепен фаянс на
стените до тавана, монтирани бойлер и мивка. Монтирана била дървена врата. В
тоалетната имало поставена тоалетна чиния-750лв.; 9/. През 1992-1993 г.
навсякъде била подменена съществуващата водна инсталация, направена била нова
ел.инсталация през 1993г.-625лв.; 10/. Направена била ограда с оградна мрежа
/около 50 м./, която била захваната на 25 бр. бетонни стълбчета-150лв., общо
8517лв., съобразно квотите им от имота: 2839лв. от жалбоподателя Х. И.О.,
946.33лв от Х.Х.Е., 946.33лв. от Х.Х.Я. и 1419.50ллв. от М.Н.Ш..
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е единствено предявената претенция по сметките за извършени СРР в
имота срещу жалбоподателя Х.И.О. за сумата
2839лв..
В производството по сметките, съделителите предявяват
искания за присъждане на вземания, които имат един срещу друг във връзка с
делбената общност. Касае се за вземания, възникнали от правоотношения, свързани
с управлението, стопанисването и използването на имотите, предмет на делбата и
с наследяването.
За ремонти извършени приживе на
наследодателите претенцията е по чл.12, ал.2 от ЗС. Така в случая, доколкото
ищецът сам излага, че СРР по п.1, по п.2-само поставяне на нов водомер и по п.9-подмяна на ВиК и
направа на ел.инсталация/без тази в нова баня и тоалетна/, са направени от него и съпругата му през
1992-1993г.-преди смъртта на
наследодателя И.Ч., то искането му намира своето основание в разпоредбата на
чл.12, ал.2 от ЗС. Тази
претенцията е уредена като имуществен
коректив, почиващ на принципа на неоснователното обогатяване, т.е. по своята
същност е извъндоговорна облигационна връзка, обусловена от доказването на
факта на неоснователното разместване на имуществени блага между две правни
сфери, като в резултат на същото е реализиран актив или не е реализирана загуба
в правната сфера на получилия икономическо съдействие наследодател, довело до
увеличение или запазване на имуществото му като наследствена маса, по отношение
на която наследствена маса има права всички наследници. Съгласно разпоредбата на
чл.12, ал.2 ЗН, за да се пресметне
увеличението в полза на наследника, който приживе на наследодателя е спомогнал
да се увеличи наследството, следва същият да не е бил възнаграден по друг
начин. По делото се установи/свид.Н.Е., Р.Д., Н.Ш., че семейството на Н.И.М. и Н.М.М.
живее в имота от 1991-1992г., след завръщането си от РТурция. Предвид това и съдът приема, че
сочените СРР
са били
направени именно във връзка с по-доброто
ползване на имота от М. и следователно същите са били възнаградени. Ето защо и
увеличение по чл.12, ал.2 от ЗН не се дължи/виж. в този смисъл решение
№203/09.06.2003г. по гр.д.№625/2002г., Іг.о. на ВКС/.
Що се касае до СРР по п.2-бетон на пода, нов покрив, по п.3-ремонт
на покрива, поставяне фазер на тавана, подмяна на дървени-2 врати и 2 прозореца; по п.4-ремонт на покрив, 3 дървени врати и
три прозореца; по п.7-ремонт на покрива; по п.10-поставяне на ограда, то същите
по естеството си представляват необходими разноски - такива, които са запазили
вещта от погиване или повреда, или са условие за нейното запазване или
използване, т.е. налице е обективна наложителност за извършването им/не са
необходими разноските, свързани с нормалното използване на вещта или с нейното
по-добро използване/. За направата им не е
необходимо съгласието на останалите съсобственици и те дължат
възстановяване на направените разноски.
В
случая от събраните по делото доказателства/свид.Н.Е., Р.Д., Н.Ш., Я.М. / се
установи, че от сочените СРР , М. след смъртта на наследодателя Ч.са
извършили по п.2-бетон на пода, нов покрив, по п.3-ремонт
на покрива, поставяне фазер на тавана,
по п.4-ремонт на покрив, по
п.7-ремонт на покрива. Ето защо и съделителят Х. И.О. следва да заплати на М. стойността на горепосочените СРР / по
п.2-поставяне на бетон-148лв. и нов покрив-980лв.; по п.3-ремонт на
покрива-530лв., фазер на тавана-110лв.,
по п.4-ремонт на покрив-830лв., и по п.7-ремонт на покрива-55лв./доколкото
вещото лице е дало общо стойността на ремонта на покрива и направата на склад
за дърва, съдът приема, че всяко от СРР е по 55лв./, или общо необходимите
разноски възлизат на 2653лв., или О. дължи съобразно квотата си от имота- 884.33лв..
Не се установи подмяната на дървени-2 врати и 2 прозореца по
п.3 и на 3 дървени врати и три прозореца по по.4, съответно по п.10-поставяне
на ограда, да са извършени след смъртта на наследодателя Ч.. Напротив, съгласно
показанията на свид.Н.Ш., вратите и прозорците били счупени след завръщането на
М. в РБългария, което предполага и поставянето на такива веднага след
нанасянето в имота през 1991-1992г..
Останалите претендирани СМР по
естеството си представляват подобрения, поради което е било необходимо
претендиращата ги страна да установи извършването на разходи/пари, натура или
труд/ за съсобствената вещ, увеличаване стойността на имота, както и че имота,
съответно подобренията съществуват към момента на предявяване на вземането.
Така в
случая извършеното измазване, боядисване и поставяне на тапети по п.1, п.2,
п.3, п.4 е направено с оглед използването на вещта, не уваличава стойността на
имота, поради което и не се следва заплащането им.
Подобренията по п.3-поставяне на ПВЦ
прозорци и врата/увеличават стойността на имота с 110лв./, поставяне на две
мивки/с 52.50лв./, по п.5-изграждане на нов сайвант/увеличава стойността на
имота с 267.50лв., по п.7-склад за дърва/увеличават
стойността на имота с 13.75лв.-25% от 55лв./, по п.8-нова баня и тоалетна ведно
с ВиК и ел.инсталациите/увеличават стойността на имота с 208.80лв.-при определяне размера на това
подобрение съдът съобрази обстоятеството, че стойността на инсталациите в него
са дадени от вещото лице по СТЕ към п.9/,
водят до увеличение стойността на имота, установи се, че са извършени от
М., поради което и съдеблителят Х.О. дължи по-малката стойност между тази необходима
за направата им и тази, с която увеличават стойностт+а на имота-общо 652.55лв.,
или съобразно квотата си – 217.52лв..
Не се
установи да са поставени дървени врати към улицата на сграда с идентификатор
30137.501.342.4.
Предвид
изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, в която Х.И.О. е осъден да
заплати на Н.М.М., сума в размера над 1101.85лв./884.33лв. плюс 217.52лв./ до 2 839лв./1737.15лв../ , представляваща
стойността на извършени от М. ремонтни работи
за периода от 1992 г. до 2017г., като вместо него бъде постановено друго, с
което заявената претенция по сметките бъде отхвърлена за сумата 1737.15лв./горницата
над 1101.85лв. до 2 839лв./.
В
останалата обжалвана част, с която поземленият
имот с адрес с. З., ул. „П.“, №, с идентификационен номер №30137.501.341, с
площ 1543 кв.м., с построените в него сгради, е изнесен на публична продан.,
като е отхвърлена предявената претенция на основание чл.349, ал.2 от ГПК от
страна на Х.И.О., за възлагане на горепосочения имот и О. е осъден да заплати на М. по сметките сумата от 1101.85лв., решението се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора касателно
претенцията по сметките, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, с която О. е осъден
да заплати държавна такса в размера над 44.07лв. до 113.56лв., съответно
разноски на М. в размера над 3.07лв. до 7.92лв.. Съответно М. следва да заплати
държавна такса върху отхвърлената претенция по сметките в размер на 69.49лв..
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, М. следва да
заплати О. направените пред настоящата инстанция разноски, съобразно уважената
част от жалбата касателно претенцията по сметките, в размер на 126.53лв./на
база заплатената държавна такса и възнаграждение по СТЕ, доколкото липсват
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение/. Съответно О. следва да
заплати на М. деловодни разноски, с оглед изхода по въззивната жалба в размер
на 555.24лв..
В частта, с която е потвърдено
първоинстанционното решение досежно изнасянето на процесния имот на публична
продан, съответно е отхвърлено искането за възлагането му, настоящото решение
подлежи на касационно обжалване. Досежно произнасянето по претенцията по
сметките/която е в размер на сумата 2839лв./, въззивното решение не подлежи на
обжалване съобразно чл.280, ал.3 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА решение №19 от 24.01.2020г. по гр.дело №790/2017г. на НПРС, в частта, с която Х.И.О. е осъден да заплати на Н.М.М., сумата в размера над 1101.85лв. до 2 839лв./1737.15лв./ , представляваща стойността на извършени от ответника Н.М.М. ремонтни дейности в поземлен имот с адрес с. З., ул. „П.“, №, с идентификационен номер №30137.501.341, с площ 1543 кв.м., с построените в имота: сграда с идентификационен номер 30137.501.341.1.; сграда с идентификационен номер 30137.501.341.2; сграда с идентификационен номер 30137.501.341.3 и сграда с идентификационен номер 30137.501.341.4, за периода от 1992 г. до 2017 г. , деловодни разноски в размера над 3.07лв. до 7.92лв., и е осъден да заплати по сметка на ШРС държавна такса в размера над 44.07лв. до 113.56лв., като вместо това в тази част постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявената от Н.М.М. срещу Х.И.О. претенция по сметките за заплащане на сумата 1737.15лв./горницата над 1101.85лв. до 2 839лв./, съставляваща стойността на извършени СРР в гореописания имот, а именно: в сграда с идентификатор №30137.501.342.1: излят бетон, поставени дървени врата и прозорец, направен изцяло ремонт на покрива, измазване на стени, слагане на тапети; в сграда с идентификатор №30137.501.342.2 :излят бетон на пода, стените измазани на мазилка, направен нов покрив, поставен нов водомер; в сграда с идентификатор №30137.501.342.3: ремонт на покрива., измазване, шпакловка и боядисване на стени, фазер на тавана, подмяна на вратите и прозорците – ПВЦ 2 прозореца и 1 врата, дървени – 2 врати и 2 прозореца, в стаите и коридора монтирани 2 мивки.; в сграда с идентификатор №30137.501.342.4: ремонт на покрива, сложени 3 дървени врати и 3 дървени прозореца., стените измазани и поставени тапети; направа на нов сайвант; от сграда с идентификатор №30137.501.342.4 поставяне на дървени врати към улицата;.ремонт на покрива на съществуващата външна тоалетна и направа на склад за дърва.; направа на нова баня и тоалетна; подмяна на съществуващата водна инсталация, направа на нова ел.инсталация; ограда с оградна мрежа /около 50 м./, захваната на 25 бр. бетонни стълбчета.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е изнесен на публична продан следния допуснат до делба недвижим имот: поземлен имот с адрес с. З., ул. „П.“, №, с идентификационен номер №30137.501.341, с площ 1543 кв.м., с предназначение на територията:урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници: №30137.501.342, №30137.501.343, №30137.501.317 и №30137.501.77; с построените в имота: сграда с идентификационен номер 30137.501.341.1, с площ от 14 кв.м. на един етаж, с предназначение: жилищна, еднофамилна; сграда с идентификационен номер 30137.501.341.2, с площ от 24 кв.м. на един етаж, с предназначение: жилищна, еднофамилна; сграда с идентификационен номер 30137.501.341.3, с площ от 52 кв.м. на един етаж, с предназначение: жилищна, еднофамилна и сграда с идентификационен номер 30137.501.341.4, с площ от 69 кв.м. на един етаж, с предназначение: жилищна, еднофамилна, като е отхвърлена предявената претенция на основание чл.349, ал.2 от ГПК от страна на Х.И.О., за възлагане на горепосочения имот, както и в частта, с която О. е осъден да заплати на М. по сметките сумата от 1101.85лв.,съставляваща стойността на извършени СРР в гореописания имот.
В останалата , необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
Н.М.М. да заплати на Х.И.О. деловодни разноски пред въззивната инстанция
в размер на 126.53лв..
ОСЪЖДА
Х.И.О. да заплати на Н.М. М.деловодни разноски пред въззивната инстанция
в размер на 555.24лв..
ОСЪЖДА
Н.М.М. да заплати по сметка на ШРС държавна такса върху отхвърлената
претенция по сметките в размер на 69.49лв..
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС на РБългария, в
частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение досежно изнасянето на
процесния имот на публична продан и отхвърлено искането за възлагането му, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Решението, досежно произнасянето по претенцията по сметките, не подлежи
на обжалване, съобразно чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.