РЕШЕНИЕ

 

Номер   4549                         Година  2019                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 28.11                                                                                        Година 2019

В публично заседание на 31.10.2019 г. в следния състав:

                                               Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  2453  по описа за   2019         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 770, 69 лева – главница, представляваща неплатена сума за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 19.06.2014 г. - 19.12.2017 г. за обект, находящ се в *****; сумата 145, 53 лева – обезщетение за забавено плащане за периода 31.08.2014 г. - 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на Заявлението – 03.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **** г., издадена по ч. гр. дело № 15698/2018 г. по описа на ПРС – V гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответникът И.С.Р. ***, чрез особения си представител адв. Р.И., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **** г., издадена по ч. гр. дело № 15698/2018 г. по описа на ПРС – V гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 770, 69 лева – главница, представляваща неплатена сума за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 19.06.2014 г. - 19.12.2017 г. за обект, ****; сумата 145, 53 лева – обезщетение за забавено плащане за периода 31.08.2014 г. - 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на Заявлението – 03.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и деловодни разноски в размер на 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК, поради което и в срока по чл.415 от ГПК ищецът е подал иск за установяване на вземанията си по Заповедта, въз основа на която е било образувано настоящето дело – с оглед на което съдът намира, че искът се явява допустим.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства заедно и поотделно, намира, за установено следното.

От събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитания по делото свидетел Д. Е. и заключението от 11.10.2019 г. на вещото лице по ССЕ М.М., се установява, че действително през процесния период на посочения в исковата молба имот, находящ се в ***** – частна общинска собственост на Община П., в който ответникът е бил настанен през периода 05.05.1982 г. – 04.12.2017 г. (считано от която дата е следвало ответникът да освободи имота по силата наЗаповед № **** г. и Заповед № **** г., и двете на Кмета на Община П. – Район „****“), е била доставяна питейна и отвеждана канална вода, но тъй като ответникът не е осигурявал достъп до имота за проверка на реално консумираните количества вода, месечното количество на изразходваната вода в имота е било определяно съгласно Общите условия на ищцовото дружество, действащи през процесния период (като от посоченото заключение на ССЕ се установява, че размерът на неплатените от ответника задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за процесния период е в размер общо на 770, 69 лева, а обезщетението за забава върху тази сума за горепосочения период – в размер общо на 145, 53 лева). Същевременно, както вече бе посочено, със Заповедта за изпълнение е било разпоредено ответникът да заплати горепосочените суми на ищеца за обект, находящ се в ******, (който именно адрес на обекта на потребление е посочил ищецът в Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК).

При така установената фактическа обстановка, доколкото сумите, които е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповедта за изпълнение са за негови задължения за имота, находящ се в ****, а по настоящето дело ищецът претендира да бъде установено по отношение на ответника, че той му дължи суми за имот, находящ се в ****, без да са ангажирани от страна на ищеца каквито и да е доказателства, от които да се установява, че се касае за един и същ имот с различни административни адреси, а не за два различни имота, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, тъй като по настоящето дело ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че той му дължи суми за доставяне и отвеждане на вода до съвсем различен имот от този, за който е било разпоредено ответникът да заплати сумите на ищеца със Заповедта за изпълнение.

С оглед на изхода от спора разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящето и за частното гр. дело не следва да се присъждат.

На особения представител на ответника адв. Р.И. следва да бъде издаден РКО за осъщественото особено представителство в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****, против И.С.Р., ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес:***, представляван от особения представител адвокат Р.И.И.,***, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 770, 69 лева – главница, представляваща неплатена сума за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 19.06.2014 г. - 19.12.2017 г. за обект, находящ се *****; сумата 145, 53 лева – обезщетение за забавено плащане за периода 31.08.2014 г. - 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на Заявлението – 03.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **** г., издадена по ч. гр. дело № 15698/2018 г. по описа на ПРС – V гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – V гр. състав ч. гр. дело № 15698/2018 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника – ****Р.И.И. РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението му за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 300 лева.

 

                                                                         

 

 

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ П. ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала.

Р.М.